Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16309 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 443565/03.07.2018г. по гр.д. № 77372 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 90-ти състав са отхвърлени като неоснователни отрицателни
установителни искове предявени с искова молба вх.№ 2027349/30.10.2017г. на Н.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. И.Д., гр. София, ул. „ ******, партер срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с адрес: *** за признаване за установено, че не дължи заплащане
на ответника на сумите, като следва: 1828,12лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 265,53лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 29.02.2012г. до 18.11.2014г.; сумата от 1212лв., представляващи
главница за дялово разпределение на топлинната енергия ; сумата от 1,58лв.,
представляваща лихва за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение; сумата от 42,15лв. разноски за държавна такса и сумата от 357лв.
разноски за юрисконсулт, за които е издаден изпълнителен лист на 29.05.2017г. по гр.д.№ 67887 / 2014г. по описа на Софийски районен
съд, 123-ти състав, за събиране на които е образувано изпълнително дело №
20177860401918 по описа на ЧСИ М.М., поради
изтекла погасителна давност към 01.06.2017г. , като ищецът е осъдена
да заплати на ответника съдебни разноски
от 100лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5138473/03.09.2018г. от ищеца
Н.В.М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че заявлението
за издаване на заповед, заповедта за изпълнение не прекъсват погасителната
давност, нито спират същата, поради което вземанията доколкото били периодични,
били погасени по давност. Неоспорването на заповедта за изпълнение не било
признание на задълженията по заповедта.Молбата за образуване на изпълнително
дело била от 22.08.2017г. и към този момент всички задължения по заповедта за
изпълнение били погасени по давност. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ответник
по исковете –„Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** не е изразил
становище. Съдът, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2027349/30.10.2017г.
на Н.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***
и съдебен адрес: адв. И.Д., гр. София, ул. „ ******, партер срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ***, с
която е поискала от съда да признае за
установено, че не дължи заплащане на ответника на сумите, като следва: 1828,12лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 265,53лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 29.02.2012г. до 18.11.2014г.; сумата от 1212лв., представляващи
главница за дялово разпределение на топлинната енергия ; сумата от 1,58лв.,
представляваща лихва за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение; сумата от 42,15лв. разноски за държавна такса и сумата от 357,96лв.
разноски за юрисконсулт, за които е издаден изпълнителен лист на 29.05.2017г. по гр.д.№ 67887 / 2014г. по описа на Софийски районен
съд, 123-ти състав, за събиране на които е образувано изпълнително дело №
20177860401918 по описа на ЧСИ М.М.. Посочила е, че за тези суми през 2014г.
било образувано заповедно дело, издаден бил и изпълнителен лист, но задълженията били погасени по давност.
Заповедта за изпълнение нито прекъсвала нито спирала погасителната давност за
задълженията и към образуване на изпълнителното дело през август 2017г. задълженията били погасени по давност. Срещу
заповедта по чл. 410 от ГПК не биело подадено възражение, поради което и срокът
на погасителната давност на задълженията си останал 3 години и така в периода
от възникване на съответното вземане до юли 2017г. задълженията били погасени
по давност, през който период е издаден изпълнителния лист на 29.05.2017г. Претендирала
е разноски.
Ответникът - Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, в предоставения
му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че заявлението по чл. 410 от ГПК е от 08.12.2014г., , същото било уважено, срещу заповедта не било подадено
възражение и тя влязла в сила. Погасителната давност се прекъсвала с предприемане
на действия по принудително изпълнение, заповедното производство било част от
изпълнителния процес и подаването на заявлението прекъсвало погасителната
давност. Отделно липсата на възражение срещу заповедта е с последиците на
признание на задълженията и прекъсва погасителната давност на отделно основание.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски
за адвокат на ищците.
По делото е приет неоспорен от страните изпълнителен лист,
издаден на 29.05.2017г. по заповедно гр.д. № 67887 / 2014г. по описа на Софийски районен съд, 123-ти
състав, съгласно който заповедта за изпълнение издадена на основание на чл. 410
от ГПК на 18.07.2016г. подлежи на изпълнение и е издаден изпълнителен лист ,
с който Н.В.М., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ****** сумите, като следва: 1828,12лв.,
ведно със законната лихва от 08.12.2014г.
до изплащането й, представляваща главница за неплатена топлинна енергия в имот
в гр. София, ул. „******за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 265,53лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 29.02.2012г. до 18.11.2014г.; сумата от
1212лв., представляващи главница за дялово разпределение на топлинната енергия
; сумата от 1,58лв., представляваща лихва за забава на плащането на главницата
за дялово разпределение; сумата от 42,15лв. разноски за държавна такса и сумата
от 357,96лв. разноски за юрисконсулт.
По делото е приета покана за
доброволно изпълнение, молба от
22.08.2017г., съгласно които на 22.08.2017г. ответникът е образувал
изпълнително дело № 20177860401918 по описа на ЧСИ М.М. за събиране на сумите
по изпълнителен лист, издаден на 29.05.2017г.
по заповедно гр.д. № 67887 / 2014г.
по описа на Софийски районен съд, 123-ти състав.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
Съдът приема,
че решението в обжалваната част е
недопустимо като постановено по недопустим иск.
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване на недължимост като погасени по
давност на суми за доставена топлинна енергия и възнаграждение за дялово
разпределение и лихва за забава на плащането й,
за които е издадена влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 404, ал.1 пр. 3 от ГПК . Посоченото
основание за недължимост на сумите, обаче, е изтекла преди издаване на изпълнителния лист погасителна давност. Оспорване
на задължения, за които е издаден изпълнителен лист след стабилизиране на
заповед за изпълнение, обаче, е допустимо само в хипотезата на чл. 439 от ГПК,
тоест само ако иск се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК е приложима и за вземания, за които
не се е развило исково производство, а се е развило само заповедно такова,
приключило с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист.
Срещу задължения по заповед за изпълнение дзлъжникът разполага с възможност за
защита чрез възражение по чл. 414 от ГПК, с иск по чл. 424 от ГПК, като и с иск
по чл. 439 от ГПК. (В този смисъл
Решение № 30/03.06.2019г. по т.д. № 207/2018г. на ВКС, І-во Т.О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). С влизане в сила на заповедта за
изпълнение поради неподаване на възражение , води до стабилизиране на заповедта
и на изпълнителната й сила. Това стабилизиране е окончателно и длъжникът не
може да оспори ликвидност и изискуемост на същите, освен в изрично разписаните
хипотези на чл. 424 от ГПК и на чл. 439 от ГПК. В такива хипотези иск за недължимост на суми по заповедта за
изпълнение, основан на факти, които не попадат в хипотеза на чл. 439 от ГПК и
чл. 424 от ГПК е недопустим. С изтичането на срока по чл. 414 от ГПК и влизане
в сила на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не
съществува е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.
439 и чл. 424 от ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след
влизане в сила на заповедта за изпълнение и спецификата им обосновават извода
след влизане в сила на заповедта за изпълнение вземанията по заповедта не може
да се оспорват на факти, които длъжникът е могъл своевремнно да наведе с
възражението по чл. 414 от ГПК. Влизането в сила на заповедта за изпълнение
преклудира възможността на длъжника да повдига спор за тези вземания на
основания, които са съществували и са му били известни преди изтичане на срока
за възражение. (В този смисъл Решение №
6/21.01.2016г. по т.д.№ 1562 по описа за 2015г. на ВКС, І-во Т.О, постановено
по реда на чл. 290 оо ГПК).
В конкретния случай заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено на 08.12.2014г., заповедта за
изпълнение е издадена на 18.07.2016г. , не се спори, че възражение срещу
заповедта не е подадено, като изпълнителен лист е установено, че е издаден на 29.05.2017г.
Твърденията са, че погасителната давност е започнала да тече преди подаване на
заявлението, изтекла е в периода след подаването на заявлението, за някои
задължения е изтекла преди издаване на заповедта за изпълнение, за други е
изтекла след това, но за всички задължения погасителната давност е била изтекла
два дни след издаването на изпълнителния лист. При така наведените твърдения,
съдът приема, че исковете не са основани на факти от хипотезата на чл. 424 от ГПК
и на чл. 439 от ГПК, поради което и по съображения, изложени по-горе съдът
приема, че така предявените искове са недопустими и производството по тях
следва да се прекрати. Ищецът не е ангажирал доказателства за конкретния
момент, в който е влязла в сила заповедта за изпълнение, но доколкото той се
издава с влизане в сила на заповедта на изпълнение, то съдът приема, че
релевантния момент, към който следва да се определи преклузията за възраженията
на ответника поради неподаване на възражение срещу заповедта е датата на
издаване на изпълнителния лист.
С оглед гореизложеното съдът приема, че следва да
обезсили решението на СРС и да прекрати производството по исковете, като
недопустимо.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се
поставят разноските по делото. Въззиваемият не е претендирал разноски по делото
и такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 443565/03.07.2018г. по гр.д. № 77372 по
описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 90-ти състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни отрицателни установителни искове
предявени с искова молба вх.№ 2027349/30.10.2017г. на Н.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. И.Д.,
гр. София, ул. „ ******, партер срещу „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, с адрес: *** за
признаване за установено, че не дължи заплащане на ответника на сумите,
като следва: 1828,12лв.,
представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 265,53лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 29.02.2012г. до 18.11.2014г.; сумата от
1212лв., представляващи главница за дялово разпределение на топлинната енергия
; сумата от 1,58лв., представляваща лихва за забава на плащането на главницата
за дялово разпределение; сумата от 42,15лв. разноски за държавна такса и сумата
от 357лв. разноски за юрисконсулт, за които е издаден изпълнителен лист на 29.05.2017г. по гр.д.№ 67887 / 2014г. по описа на Софийски районен
съд, 123-ти състав, за събиране на които е образувано изпълнително дело №
20177860401918 по описа на ЧСИ М.М., поради
изтекла погасителна давност към 01.06.2017г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по така
предявените искове.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.