М О Т И
В И
Обвинението срещу подс. Н.Р.М. е по
чл.148, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на
03.06.2019 год. в гр.Стара Загора казал думи чрез изпращане на съобщения по „
Вайбър“/ „ куче, курва долна, боклук, голям боклук, тъпа майка / унизителни за
честта и достойнството на другиго Д.А.Г. в нейно присъствие разпространени по
друг начин / чрез системата „ Вайбър „ /.
Подсъдимият в с.з. не се признава
за виновен като твърди, че не е изпращал съобщения с обидни думи. Защитникът му
- адв. М. - пледира за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне не
гражданския иск като неоснователен.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявеният граждански иск от тъжителя Д.А.Г. против подсъдимия Н.Р.М. за
сумата в размер на 5 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в едно със законната лихва, считане от дата на
непозволеното увреждане – 03.06.2019 година до окончателното
изплащане на главницата.
Частният
тъжител и гражданска ищца лично и чрез адвокат П. Х. поддържа обвинението и
пледира за постановяване на осъдителна присъда като молят съда да уважи и
предявеният граждански иск.
Производството
е по реда на чл. 80 и следващите от НПК, тъй като по силата на чл. 161 НК за
престъпленията по чл. 148, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК наказателно производство се възбужда по тъжба
на пострадалия.
В това
производство тъжителят не е длъжен да посочва правна квалификация на деянието,
а посочената не обвързва съда.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертните заключения, обясненията на подсъдимия–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното
:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Подсъдимият
Н.М. и тъжителят Д.Г. са бивши съпрузи.
Подсъдиимят
ползвал СИМ карти с абонатни номера на „ Виваком“ **** / регистрирана на негово
име/ и **** / като служебна регистрирана на „ Елекс Тракия“ ООД/ .
На 03.06.2019
г. тъжителят Д. Г. получавала по системата „ Вайбър“ на личния си мобилен
телефон в град Стара Загора от посочените номера / **** и **** / съобщения със
следното съдържание :„ куче, курва долна, боклук, голям боклук, тъпа майка“.
Получила и обща снимка на подс. М. и св. В Б.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К Т, Асен Д,
В. Б, заверено копие от разпечатка на съобщение съдържащо изписан текст на
кирилица с латински букви и два броя фото снимки, Справка № с 28405/21.12.2019
г. на „Виваком“, експертно заключение на компютърно-техническа експертиза.
В
обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че съобщенията на 03.06.2019 година
съдържащи обидни думи са изпратени от подс.Н.М..
В хода на
съдебното следствие събраните доказателствени средства не потвърждават в тази
част фактическата обстановка посочена в тъжбата – относно авторството на
деянието .
Съдът не може
да приеме, че посочената от тъжителя фактическа обстановка в тъжбата относно
авторството на деянието е доказана по несъмнен и безспорен начин по следните
съображения:
Нито един от
разпитаните свидетели с показанията си / по същество представляват гласни
доказателствени средства/ не установява нито преки, нито косвени доказателства
от които съдът да направи извода, че подс. Н.М. е извършил действия, с които да
е изпратил съобщения до тъжителя съдържащи обидни думи.
С показанията
си св. К Т установява , че е виждала
нецензурни съобщения в телефона на тъжителя Д. Г., но без да конкретизира от
кой телефонен номер са изпратени , без да посочва конкретните обидни думи
посочени в тъжбата и не посочва факти свързани с инкриминираната дата
03.06.2019 г.Не установява факти и обстоятелства които да се свържат с действия извършени
лично от подсъдимия.
Свидетелят
Асен Д в своите показания твърди, че е видял изпратените съобщения, посочва
тяхното съдържание, както и последните три цифри на номера от който са
изпратени/343/, съвпадащи и с последните три цифри с ползвания от подсъдимия
телефонен номер. И той обаче не
установява факти и обстоятелства които
да се свържат с действия извършени лично от подсъдимия водещи до извода, че е
последният е изпращал съобщенията с обидни думи.
От
показанията на св. В. Б се установява, че на 03.06.2019 г. заедно с други две
лица / Л и Н/ е била на гости в домът на подс. М.. Установява, че лицето Л е
вземал телефоните на присъстващите в това число и на подс. М., правил е
различни снимки и е изпращал различни съобщения.Тя също не установява факти и
обстоятелства които да се свържат с
действия извършени лично от подсъдимия водещи до извода, че е последният е
изпращал съобщенията с обидни думи на тъжителя Г.. Тези показания косвено
подкрепят обясненията на подсъдимия М., че той лично не е изпращал никакви
съобщения на тъжителя.
Тези гласни
доказателствени средства и установените
доказателства не водят до извода, че подсъдимият е извършил деяние, с
което да е отправял обидни думи към тъжителя по системата „ Вайбър“.
Показанията на свидетелите Т и Д, заверено копие от разпечатка на
съобщение съдържащо изписан текст на кирилица с латински букви и два броя фото
снимки и експертното заключение на компютърно-техническата експертиза установяват
единствения факт, че тъжителят Д. Г. е получила съобщения по системата „
Вайбър“ съдържащи обидни думи.
Видно от
справка № с 28405/21.12.2019 г. на „Виваком“, експертно заключение на
компютърно-техническа експертиза / основно и допълнително/ и обясненията на подс. М. се установява, че
телефонните номера и комуникационните устройства / два мобилни телефона /, от
които са изпратени съобщенията съдържащи обидни думи се ползват от последния.
От това
обстоятелство /телефонните номера и комуникационните устройства - два мобилни
телефона - от които са изпратени съобщенията съдържащи обидни думи се ползват
от подсъдимия / не се установява по несъмнен и безспорен начин, че лично подс. М.
със свои действия е изпратил съобщенията. Това може да го стори всяко трето
лице, което има достъп до телефоните.
В тази
връзка са и показанията на св. В. Б, която установява, че до мобилните телефони
на подсъдимия на инкриминираната дата достъп са имали всички присъстващи в
домът му и конкретно лицето Л / намиращо се към момента извън територията на
Република България с неизвестен адрес/ е извършвало действия от телефоните
свързани с правене на снимки, писане и изпращане на съобщения / показанията на
св. Байчева – Л вземаше телефоните, снимаше, пишеше. Н. слизаше долу, ходеше до
магазина/. Фактическа пречка не е имало всяко трето лице да ползва телефоните и
да изпраща съобщения , тъй като същите не са имали и защитен код / разпита на
вещото лице В. В./.
Следователно
доказателствените средства /справка № с 28405/21.12.2019 г. на „Виваком“,
експертно заключение на компютърно-техническа експертиза - основно и
допълнително/ по същество са косвени доказателствени средства установяващи едно
единствено косвено доказателство относно авторството– съобщенията съдържащи
обидни думи са изпратени от телефонни номера **** и **** ползвани от подсъдимия
.
От това
единствено косвено доказателство обаче не следва единствено възможният извод
относно авторството на деянието свързано с действия от страна на подсъдимия. Действия
свързани с изпращане на съобщения може да е извършил както подсъдимия така и
всяко трето лице.
Следователно
установено и доказано е , че от мобилни телефони с номера **** и **** на
03.06.2019 г. са изпращани съобщения съдържащи обидни думи до телефона на
тъжителя Г..
В
обобщение въз основа на посоченият доказателствен материал може да се приемат
за установени следните факти :
-от мобилни
телефони с номера **** и **** на 03.06.2019 г. са изпращани съобщения съдържащи
обидни думи до телефона на тъжителя Г..
Събраните
различни по вид доказателствени средства / показания на свидетели, експертни
заключения, писмени/ установяват едно
единствено косвено доказателство относно авторството на престъплението , от
което не може да се направи единствено възможният извод по несъмнен начин, че
подс. Н. М. е извършил деяние, с което да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя.
Изложените
до тук съображения относно анализа на доказателствения материал водят до
единствено възможният извод, че посочената в тъжбата фактическа обстановка
относно авторството на престъплението е недоказана и мотивират съдът да приеме
за установена и доказана по безспорен начин установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка посочена по-горе в мотивите.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. и приета от съда фактическа обстановка съдът прави
извода, че подс. М. не е осъществил деяние, което да покрива изпълнителното
деяние на чл. 146, ал. 1 НК.
По-горе в
мотивите съдът изложи съображение защо приема, че подс. М. не е извършил
деяние, с което да е казал обидни думи.
Липсата
на обективния елемент - извършено
деяние, с което да е осъществено изпълнителното деяние – прави безпредметно
обсъждането на останалите субективни и обективни признаци от състава на
престъплението.
Изложените до тук съображения дават
основание на съда да приеме, че подс. М. не е извършил деянието, за което е
обвинен и на основание чл. 304 НПК следва да бъде признат за невинен и
оправдан.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
Тъй като подсъдимият не е осъществил деяние
то не са осъществени всички признаци на деликта / чл. 45 ЗЗД/ - деяние, вина,
противоправност на деянието, вреди, причинна връзка между деяние и вреди – то
подсъдимият не е субект на деликтното материално правоотношение и не може да
бъда ангажирана деликтната гражданска отговорност.
В този
смисъл предявеният граждански иск се явява неоснователен, недоказан и следва да
се отхвърли като такъв.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЗНОСКИ
На
основание чл. 187, ал. 3 НПК съдът е направил разноски в размер на 30 лева за
назначаване на допълнителна експертиза / възнаграждение на вещото лице да
изслушване в с.з. / на основание чл. 190, ал. 1 НПК тъжителят Г. следва да ги
заплати на РС град Стара Загора.
На
основание чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски от подс. М. свързани с
възнаграждението на защитника / договор за правна помощ, квитанция / в размер
на 696 лева следва да му се заплатят от тъжителя Г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: