№ 298
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500088 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 194 от 08.11.2024 г. по гр. д. № 347/2021 г. по описа на РС – Самоков по
молба на К. К. и С. К. срещу Г. К., С. К. и Ю. К. – П. е разпределено по реда на чл. 32, ал. 2
ЗС ползването на съсобствени недвижими имоти – поземлен имот, находящ се в гр. Самоков,
части от мазе в построена в имота жилищна сграда и таванско помещение в същата
жилищна сграда, като са отхвърлени исканията за разпределение на ползването на частите
от мазето и на таванското помещение в жилищната сграда, предявени срещу С. К. и Ю. К. –
П..
Решението е обжалвано от молителите в първоинстанционното производство К. К. и
С. К. в частта, в която е разпределено ползването на поземления имот и на частите от мазето
в жилищната сграда с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска отмяната му в
същата част и постановяване на друго решение, с което ползването на поземления имот и на
частите от мазето се разпредели по друг начин /относно поземления имот се иска
разпределяне на ползването му съгласно вариант 1 по заключението на вещото лице П. Д. по
коригирана допълнителна съдебно-техническа експертиза, прието в о. с. з. на 13.02.2023 г.,
вместо по вариант 2 по същото заключение, а относно частите от мазето се иска
разпределение за индивидуално ползване и на частите от мазето, които с решението са
определени за общо ползване между съсобствениците, а именно подстълбищно
1
пространство, обособено като мазе, и помещение, обособено като мазе № 3 на скица –
приложение 3 по заключението на вещото лице П. Д. по допълнителната съдебно-
техническа експертиза, прието в о. с. з. на 26.09.2022 г./.
От ответниците по молбата за разпределение на ползването Г. К., С. К. и Ю. К. – П. е
постъпил отговор на възивната жалба, в който същата е оспорена.
С определение от 02.12.2024 г. по делото, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е
оставена без уважение молбата на ответниците по молбата за разпределение на ползването Г.
К., С. К. и Ю. К. – П. за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане в
тяхна полза на сторените в първоинстанцонното производство по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Определението е обжалвано от ответниците по молбата за разпределение на
ползването Г. К., С. К. и Ю. К. – П. с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му
и постановяване на изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК чрез присъждане на
настоящите жалбоподателя на сторените в първоинстанцонното производство по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
От молителите е постъпил отговор на частната жалба, в който същата е оспорена.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
По въззивната жалба срещу решението:
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, по следните съображения:
По отношение разпределението на ползването на поземления имот:
За да разпредели ползването на поземления имот по вариант 2 по заключението на
вещото лице П. Д. по коригирана допълнителна съдебно-техническа експертиза, прието в о.
с. з. на 13.02.2023 г., първоинстанционният съд е отчел дяловете на съсобствениците,
построените в имота сгради /само част от които са построени законно/ и ползването им,
както и необходимостта от разпределение на ползването на имота по оптимален за всички
съсобственици вариант.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят изцяло от въззивния
съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Не следва да се уважава искането във въззивната жалба за разпределение на
ползването на поземления имот по вариант 1 по заключението на вещото лице П. Д. по
коригирана допълнителна съдебно-техническа експертиза, прието в о. с. з. на 13.02.2023 г.
Разпределението на ползването по вариант 2 от същото заключение е съобразено с
константната съдебна практика, приемаща, че при наличие на законно построени в
съсобствен имот сгради на разпределение на ползването подлежи само тази част от
поземления имот, която не е заета от законно построените сгради. На приспадане от
2
незастроената площ на имота при образуване на дяловете подлежи площта, заета от
постройките, които са незаконно построени /в каквато насока искания не са навеждани в
настоящото производство/. Тази практика се споделя и от настоящия въззивен състав.
Правомощието на съсобственика, изградил законно сграда в съсобствен имот, да ползва
застроената част, изключва правомощието на останалите съсобственици да си служат с тази
част, поради което именно не следва площта на законно построените сгради да се приспада
от незастроената площ при разпределение на ползването. Съответно не е налице твърдяното
от жалбоподателите тяхно ощетяване, тъй като площта, заета от законно построените
сгради, не се включва в разпределението при образуване на дяловете. В случая законно
построени са жилищната сграда, двата гаража и сградата за търговска дейност и тяхната
обща площ следва да бъде изключена от площта на имота, подлежаща на разпределение на
ползването, което именно е направил първоинстанционният съд. С оглед изложеното и при
отчитане на дяловете на съсобствениците от поземления имот вариантът, осигуряващ
оптимално ползване на имота от всички съсобственици, е именно вариант 2 по
заключението на вещото лице П. Д. по коригирана допълнителна съдебно-техническа
експертиза, прието в о. с. з. на 13.02.2023 г.
Не следва да се уважава и искането за разпределение на ползването на частите от
мазето чрез разпределение за индивидуално ползване и на частите, които с решението са
определени за общо ползване между съсобствениците, а именно подстълбищно
пространство, обособено като мазе, и помещение, обособено като мазе № 3 на скица –
приложение 3 по заключението на вещото лице П. Д. по допълнителната съдебно-
техническа експертиза, прието в о. с. з. на 26.09.2022 г., тъй като, видно от изготвените
няколко експертни заключения по делото, няма вариант, при който тези части /предвид
площта им и конструктивната характеристика на подстълбищното пространство/ да могат да
бъдат разпределени за индивидуално ползване по начин, който да съответства на дяловете
на съсобствениците и на предназначението на помещенията.
Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
По частната жалба срещу определението от 02.12.2024 г., постановено по реда на чл.
248 ГПК:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна,
по следните съображения:
За да остави молбата без уважение, първоинстанционният съд е приел, че няма
основание да ревизира становището си досежно разноските за адвокатско възнаграждение,
изложено в мотивите на решението /в което е приел, позовавайки се и на съдебна практика
на ВКС, че предвид характера на производството страните следва да понесат разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са ги направили/, като е допълнил изложеното и със
съображения, че макар молбата за разпределение на ползването да е отхвърлена по
отношение на С. К. и Ю. К. – П., отхвърлителната част касае само спомагателни помещения
в жилищната сграда, които нямат самостоятелна стойност, изхождайки от която съдът да
3
определи размер на разноските съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК. Приел е също, че
е неоснователно възражението /доколкото самото развитие на производството доказва
липсата на съгласие между съсобствениците относно конкретния начин на разпределение на
ползването на имотите/, че ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на
делото и са признали искането в основателната му част, поради което съгласно чл. 78, ал. 2
ГПК им се дължат разноски за адвокатско възнаграждение.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят изцяло от въззивния
съд, поради което на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционното определение.
Предвид характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС няма основание за
приложение по отношение на разноските на правилата на ГПК, приложими в исковите
производства, и за отклонение от приетото в цитираната от първоинстанционния съд
практика на ВКС, което се споделя и от настоящият въззивен състав.
Съобразно гореизложеното определението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 194 от 08.11.2024 г. по гр. д. № 347/2021 г. по описа на
РС – Самоков в обжалваната част, в която е разпределено ползването на поземлен имот с
идентификатор 65231.914.43 по КККР на гр. Самоков и на части от мазе в сграда с
идентификатор 65231.914.43.1 по КККР на гр. Самоков.
В останалата част решение № 194 от 08.11.2024 г. по гр. д. № 347/2021 г. по описа
на РС – Самоков е влязло в сила като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.12.2024 г. по гр. д. № 347/2021 г. по описа на РС
– Самоков, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4