Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
с участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и
при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
кас. адм. нак. д. № 950/2022 г. по
описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Образувано е по касационна жалба от Й.Л.Д., подадена
чрез адв. А.И. – САК, срещу Решение № 322 от 02.03.2022 г., постановено по АНД
№ 20213110203009/2021 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е
потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 2622261,
издаден от ОД на МВР Варна за налагане на касатора на административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв., и е осъдена Д. да заплати на ОД на МВР Варна
сумата от 80 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е
неправилно - нарушен е материалният и процесуалният закон. Сочи се, че РС -
Варна е обсъдил възражения, различни от направените, а и мотивите са хаотични и
не отговарят на направените възражения и липсват мотиви защо едни обстоятелства
се приемат, а други се отхвърлят. Твърди се, че РС – Варна не е провел
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по чл. 14 НПК,
във вр. с чл. 105, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, приложими съгласно чл. 84 ЗАНН.
Посоченото, според касатора, представлява съществено нарушение на закона,
нарушило правото му на защита – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1,
вр. с ал. 2 НПК, което предвид забраната за фактически установявания от
касационната инстанция по чл. 220 АПК и изложените съображения за необходимост
от събиране на доказателства по възраженията на наказаното лице, обуславя извод
за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Излагат се подробни доводи, че е недопустимо
издаването на ЕФ, т.к. е налице противоречие между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за използването
на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) и тези на ЗДвП.
Настоява се, че в нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. не е надлежно попълнен протоколът за използване на
АТСС, а и не е отразено дали при съставяне на ЕФ е приспаднат толерансът от 3%
от измерената стойност на скоростта. На следващо място се сочи, че няма данни
за връчване на ЕФ на наказаното лице, с което е нарушено правото на участие и
защита на нарушителя в наказателното производство. Твърди се и че ЕФ е издаден
на „МВЕЦ Ракита“ ООД, а е наложена „глоба“, каквато ЗАНН допуска да бъде
налагана на физически, но не и на юридическите лица, а наказващият орган е
поставил двата субекта – юридическото и физическото лице в невъзможност да
разберат чия отговорност се ангажира. Сочи се и че не става ясно дали Й.Д. е
санкционирана като физическо лице, управлявало МПС, или като законен
представител на собственика (ползвателя) на МПС.
Искането на касатора е да се отмени решението на РС –
Варна и да се отмени ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си
представител – ст. юриск. К. Л. - А., с писмени бележки настоява, че
касационната жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ, налице е
пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, индивидуализирано
е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането
и е засечена скоростта, е от одобрен тип и е преминало метрологичен контрол. Изрично
се посочва, че в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, която е
отчетена в полза на нарушителя. Според ответника по касационната жалба правилно
РС – Варна е приел, че основателно е ангажирана отговорността на
представляващия дружеството – собственик на процесното МПС, а и че наказанието
е правилно определено. Изтъква се, че е правилна и преценката на въззивния съд
за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното
решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и алтернативно, ако се уважи жалбата и се претендират разноски
за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като постановено
при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на Й.Л.Д. срещу Електронен фиш Серия К №
2622261, издаден от ОД на МВР Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Д. е наложено на административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението,
според ЕФ, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1M-600 и се
състои в следното: на 22.03.2019 г. в 15:24 часа, в с.
Средно село, по път ІІІ-207, до стопански двор на ЕТ „К.“, в посока гр. Тервел,
с МПС Ауди КУ 7 с рег. № ** е извършено нарушение за скорост - при разрешена
стойност на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 67 км/ч, т.е.
превишената стойност на скоростта е 17 км/ч. Като административнонаказателно
отговорно лице - собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, в ЕФ е посочена
Й.Л.Д. – законен представител на „МВЕЦ РАКИТА“ ЕООД.
За да
потвърди процесния електронен фиш, ВРС приема следното:
Въззивната жалба, подадена на 24.06.2021
г. не е просрочена, доколкото в информационната система на МВР е отразено, че
ЕФ е връчен на наказаното лице на 16.06.2021 г.
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - ЕФ
съдържа надлежно описание на извършеното нарушение и всички изискуеми
реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
За неоснователно е прието възражението
на наказаното лице за нарушаване ва реда за издаването на ЕФ, като е посочено,
че въззивникът се позовава на изисквания, относими към наказателните
постановления, включително относно посочване на орган, издал електронния фиш и
дата на издаването му.
За ирелевантно за законосъобразността на
електронния фиш е прието обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв
срок и пред кой орган може да се обжалва, доколкото това е от значение за
преценката за допустимостта на оспорването, а в случая жалбата срещу ЕФ е приета
за допустима.
Доколкото процесното нарушение е
извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, на основание
чл. 188, ал. 2 ЗДвП е прието, че правилно е ангажирана отговорността на неговия
законен представител, на когото с ЕФ е наложена „глоба“.
За ирелевантно е прието и възражението на
наказаното лице за липсата на отразяване в ЕФ на наличието на ограничаващ
скоростта знак, като е посочено, че ограничението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е
общовалидно за участъка в населеното място.
Анализирайки разпоредбите на чл. 189, ал.
4 ЗДвП, § 6, т. 65 ДР на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по
пътищата, въззивният съд приема, че към датата на установеното с процесния ЕФ
нарушение – 22.03.2019 г., нарушението може да се установяват и санкционират с
издаване на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.
Непосочването
на вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и дали
същата е преминала метрологичен контрол е без значение, тъй като това не са
задължителни реквизити на ЕФ.
Контролът е осъществен с АТСС, което
според изискванията на чл. 4 от Наредбата е одобрен тип и е преминало
първоначална и последваща проверка.
Измерената скорост на движение на
автомобила е 70 км/ч (видно от снимката), а допустимата грешка при измерването
в тези случаи е +/- 3км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
67 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс.
От
снимковия материал, който е и годно веществено доказателствено средство се
установя, че нарушението е заснето на мястото, посочено в ЕФ.
Към датата на нарушението, визирано в ЕФ
– 22.03.2019 г. контролните органи не са имали задължение предварително до
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта, т.к. са отменени
нормите на чл. 7, ал.1 и ал. 2 от Наредбата и чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП.
Законосъобразно, в съответствие с чл. 182,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, е определено наказанието като вид и размер.
С
обжалваното решение в полза на ОД на МВР са присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящият състав на съда
намира обжалваното решение на РС - Варна за правилно.
Изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи
се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни
норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното
наказание глоба като вид и размер.
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС.
Следва да се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната
инстанция препраща към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221,
ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН).
При нарушения,
установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С
разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и
мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и
редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на
процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Направеният
в този смисъл извод и от РС – Варна се явява правилен.
По своята същност
електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му
реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.
По доводите на касатора за
неправилност на въззивното решение:
Неоснователно е твърдението
на касатора за наличие на противоречие между ЗДвП и Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., което не е отчетено от въззивния съд. Нормата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е относима както за нарушения, установени с мобилни
АТСС, така и за нарушения, установени със стационарни АТСС, като „присъствието
на контролен орган“ в автомобила, в който е монтирана мобилното АТСС или в
автомобил, в близост до АТСС не обуславя извод, че нарушението не е установено
в отсъствието на контролен орган или че ЕФ не е издаден в отсъствието на
контролен орган. Намесата на контролния орган в случаите на контрол с АТСС се
свежда единствено до разполагане, включване и изключване на АТСС – чл. 9 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Напълно
несъстоятелно касаторът се позовава на липсата на отразяване дали е приспаднат
толерансът от 3% от измерената стойност на скоростта. Въззивният съд е обсъдил
процесното възражение и правилно стигнал до обоснован извод, че измерената
скорост е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км/ч. Следва
да се посочи, че ако се прибавят 3 км/ч като допустима грешка при измерването
на скоростта на движение, ще се утежни положението на нарушителя. Не е налице
изискване за изрично посочване в ЕФ дали е приспадната нормативно установената
техническа грешка при измерването на скоростта с техническо средство. В ЕФ се
посочва установената скорост и стойността на превишението. В случая е
съобразено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за приспадане от измерената скорост от АТСС на
допустимата грешка. Както и ВРС ясно и недвусмислено посочва, измерената
скорост е 70 км/ч, от която са приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради
което в ЕФ като установена измерена скорост е посочена 67 км/ч, а не 70 км/ч, като
превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 17 км/ч.
Доводите на касатора за
незаконосъобразност на решението на РС – Варна са идентични с доводите,
изложени във въззивната жалба, с малки изключения. Както се посочи,
касационната инстанция препраща към мотивите на въззивния съд, доколкото ги
споделя.
Не намира опора в
доказателствата по делото твърдението на касатора, че в протокола по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
отразено, че режимът на измерване е едновременно стационарен и динамичен. В
графата „Режим измерване“ в протокола е посочено „С“, което означава „стационарен“
режим на измерване. Непопълването в протокола на графите „начало на участъка“ и
„край на участъка“ не рефлектира върху законосъобразността на ЕФ, т.к. мястото
за контрол е подробно индивидуализирано в протокола с обозначаване до кой обект
е точно. И останалите твърдения във връзка с ненадлежно попълнения протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и липсата на снимка на
АТСС, не рефлектират върху доказателствената стойност на въпросния протокол, в
степен, че да обосновават извод за недоказаност на извършеното нарушение.
Правилно РС – Варна е
посочил, че връчването на ЕФ на наказаното лице е от значение в случая само за
преценката на допустимостта на жалбата срещу ЕФ и доколкото въззивната жалба е
приета за допустима като подадена в срок, то не е налице нарушение на правото
на участие и защита на наказаното лице в административнонаказателното
производство.
Настоящият състав на съда
напълно споделя изводите на въззивния съд по отношение законосъобразността на
ЕФ, в който ясно е посочено, че наказаното лице е Й.Л.Д., като й е наложена
глоба. Посочването, че Д. е законен представител на визираното в ЕФ юридическо
лице е просто пояснение във връзка с чл. 188, ал. 2 ЗДвП, както правилно е
съобразил и посочил РС – Варна.
Неоснователно е и
твърдението на касатора за необсъждане от въззивния съд на възраженията срещу
ЕФ, което да представлява основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът
е изложил мотиви за изложените в жалбата възражения, които се явяват релевантни
за преценката за законосъобразността на ЕФ.
Следва да се посочи, че е
несъстоятелно твърдението на наказаното лице, основаващо се на това, че дружеството,
чийто представител е Д. има и друг съдружник и не е ясно как е преценено, че
именно Д. следва да понесе отговорността. При извършената от съда справка в
Търговския регистър не се установява въпросното дружество да има двама
управители, както и двама представители.
Съдът не установява наличие
на нарушение на съдопроизводствените правила, които да са основания за отмяна
на обжалваното въззивно решение. Събраните от ВРС доказателства в достатъчна
степен изясняват фактическата обстановка.
Както се посочи, изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, като въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи
се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни
норми.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на РС -
Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде
осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната
инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната
помощ.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 322 от 02.03.2022 г.
по АНД № 20213110203009/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Й.Л.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.