Р Е Ш Е Н И Е
№260149
гр. П., 24.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01844 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.В.А. срещу
“Водоснабдяване и канализации” ООД, с която се иска да се признаване за установено,
че ищцовата страна не дължи поради погасяване по давност на следните вземания:
сумата от 923,83 лева - главница за стойността на доставени ВиК услуги,
доставяне до имот с адрес гр. П., ул. „***, за периода от 24.11.2012 г. до
19.04.2016 г., както и сумата от 142,18 лева - лихва за забава за периода от
21.12.2012 г. до 19.04.2016 г.
В исковата молба се посочва, че ответното дружество е начислило
горепосочените суми, за което издал фактури
и справка извлечение. Позовава се на изтекла кратка тригодишна давност.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с която излага
твърдения, че не са предприемани действия по събиране на процесните вземания.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че се намират в договорни
отношения, касаещи доставката на ВиК услуги до имот с адрес гр. П., ул. „***.
Представена е справка -
извлечение от партидата на ищццата при ответното дружество, от което се
установява, че е начислило 923,83 лева – главница за периода от 24.11.2012 г.
до 19.04.2016 г. и 142,18 лева – лихва, считано от 21.12.2012 г. до 19.04.2016 г.
Следва да се отбележи, че в отговора на исковата
молба се поддържа, че исковете са
неоснователни, с което оспорва погасяването на вземанията по давност. Подобно процесуално
поведение води до извод, че се оспорва погасяването по давност на процесните
вземания.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са установителени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявяването на исковите
претенции не е обвързано със срок, а правният интерес за ищцовата страна е
обусловен от това, че ответното дружество претендира заплащането на процесните суми, доколкото се оспорва погасяването им по давност в
размера както е заявен. Това води до категоричен извод за наличието на правен
спор между страните, свързан със заплащането на горепосочените суми. В този смисъл е налице
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост тези
вземания. Ищцовата страна твърдят, че вземанията на ответника са погасени по
давност, поради което търсената от защита е със сила на присъдено нещо да се
установи, че не съществува притезание, а не естествено субективно право. Това
налага извод за допустимост на исковите претенции и тяхното разглеждане по
същество.
Съгласно разясненията в Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
задълженията на потребителите за предоставяните от ВиК услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
В този смисъл вземането за главница представлява периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него
се прилага тригодишна давност. Същата
давност се прилага и за лихвата за забава. Началният момент на тригодишния
давностен срок е датата на падежа на вземанията, т. е. падежът за последния месец
април 2016 г. настъпва на 05.06.2016 г. (30 дни след издаване на съоветната
фактура, която е на 05.05.2016 г.). Това означава, че давността за този месец е
изтекла на 05.06.2019 г., т. е. изтекла е давността и за вземания по останалите
процесни месеци. Съдът съобразявайки, че исковата
молба е подадена на 05.04.2020 г. намира, че вземането за стойността на ВиК
услуги и лихви е погасено по давност. Предвид изложеното предявените искове са
основателни и като такива следва да се уважат.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да й се заплатят направените разноски по делото. Всяка е направила следните разноски: 10 лева – държавна такса. В полза на адв. М.Х. следва се присъди сумата от 320 лева – адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Р.В.А., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на
“Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11, сумата
в размер на 923,83 лева -
главница за стойността на доставени ВиК услуги, доставяне до имот с адрес гр. П.,
ул. „***, за периода от 24.11.2012 г. до 19.04.2016 г., както и сумата от 142,18
лева - лихва за забава за периода от 21.12.2012 г. до 19.04.2016 г.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 100 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Х. *** сумата в размер на 320 лева - адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.