№ 230
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Благовест Илиев Байраков (СГП-София)
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603055 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.04.2021 г. по НОХД № 9905/2019 г. Софийски районен съд, НО, 129-
ти състав е признал подсъдимия Д. С. ОГН. за виновен за това, че 07.12.2017 г. около 03.00
часа в гр. София, кв. „Модерно предградие“, в двор на имот, находящ се на ул. „3020“ № 11,
причинил средна телесна повреда на С.С.Х. /като я ударил с камък в областта на носа/,
изразяваща се в счупване на носа – открито /с наличие на външна рана, наложило
провеждане на оперативна интервенция/, което реализирало медико-биологичния признак
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал.2, вр.
ал. 1 от НК, предвид което на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца. Изпълнението на наказанието ЛОС е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Със същата присъда районният съд е признал за невиновен подсъдимия О. в това да е
причинил на Г.А.С. средна телесна повреда /чрез нанасяне на удар с дървен кол в областта
на дясната ръка/, изразяваща се в счупвания на проксималните диафизи /тръбести части на
костите близки до дланта/ на 5-та фаланга с плантарна ангулация /ъглово изкривяване,
изместване/ на костните фрагменти на 4-та фаланга, което реализирало медико-биологичния
признак трайно затруднение на движението на горния десен крайник, както и за това, че е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице с правна квалификация по чл. 131,
ал.1, т. 4 от НК.
Подсъдимият О. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на
СДВР направените по делото разноски в хода на досъдебното производство размер на
556.75 и сумата от 295 лв., направени разноски в хода на съдебно следствие в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
1
С постановената присъда съдът се е произнесъл и относно веществените
доказателства.
По въззивна жалба на защитника на подсъдимия е образувано ВНОХД 3055/2021 г.
по описа на СГС – НО, V въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на
СРС в осъдителната й част с доводи за неправилност, незаконосъобразност. В жалбата
защитникът изтъква, че осъществяването на престъплението от страна на подсъдимия не е
доказано по безспорен начин. Намира преценката на съда относно кредитируемостта на
показанията на свидетелите Х. и Х. за неправилна. Постановеният съдебен акт се обжалва и
в частта на наказанието, като се изтъкват доводи, че същото е прекомерно тежко. С жалбата
не се депозират искания за събиране на доказателства.
В проведеното разпоредително заседание на 09.08.2021 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства.
По време на съдебните прения пред съда защитника на Д.О. поддържа жалбата.
Приема като безспорно, че подсъдимото лице е предприел действия, с които е нарушил
частната собственост, като същият е бил на посоченото време и място и е влязъл в конфликт
с присъстващите хора, които се явяват пострадали в настоящето производство. Посочва пред
този съдебен състав, че районният съд не е отчел нанесеният физически побой от страна на
свидетелите Х. и С., както и че подсъдимият е бил в нетрезво състояние, които състояния са
довели подсъдимото лице до безпомощност и невъзможност да се задържи на краката си.
Прави изводи, че предвид състоянието на Д.О. и това, че на инкриминираното място са
присъствали и други неустановени по делото лица, съдът не може по безспорен начин да
установи, че именно подсъдимият е лицето, което е причинило телесната повреда на
свидетелката Х.. Защитникът оспорва присъдата и относно определеното наказание, като го
намира за прекалено тежко.
Представителят на СГП пред въззивния състав на съда намира жалбата за
неоснователна. Излага твърдения, че приобщената доказателствена съвкупност е
установила по безспорен начин съпричастността на подсъдимия към престъплението, както
и че наложеното наказание е адекватно съобразно обстоятелствата по делото. В заключение
моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени
в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана. Упражнявайки
правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен
състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в
мотивите към присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с
приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде
преповтаряна отново.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите
2
Г.А.С. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са
прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 и т.2 пр.2 от НПК/, А.С.А., С.С.Х., Г.С. Х.,
А.Г.А., И.К.Н. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са
прочетени на основание чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК/, В.Е.П./показанията на
свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание
чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 от НПК/, С.П.М., С.З. О., Г.А.Д. /показанията на свидетеля, дадени
пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т.2
от НПК/, обясненията на подсъдимия О., протокол за оглед /л. 5-7 от ДП/, протоколи за
освидетелстване /л. 8 -9 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети /л. 24 – 29 от
ДП/, протокол № 334/2017 г. за извършена балистична експертиза /л. 43 – 45 от ДП/,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 56 – 64 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза по писмени данни /л. 66 – 76 от ДП/, съдебномедицински експертизи на живо
лице № 334 и 335/2017 г. /л. 85 – 88 от ДП/, медицинска документация /л. 89 – 97, 121 - 167
от ДП/, протокол № 177/2018 за извършена видеотехническа експертиза /л. 99 – 110 от ДП/,
комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза /л. 112 – 118 от ДП/,
справка съдимост /л. 129 – 132 от съдебно производство/, съдебномедицинска експертиза /л.
133 – 136 от СП/.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му. Като
безспорно установено и неоспорено от страните са обстоятелствата, свързани с това, че
подсъдимият Д.О. е бил на инкриминираното място в посоченото време, както и че същият е
влязъл без разрешение в охраняема частна собственост с намерение за саморазправа. Тези
обстоятелства се установяват включително и от обясненията на подсъдимия. Доказани по
категоричен начин са и обстоятелствата, че именно подсъдимият О. по собствена
инициатива в тъмната част на денонощието, придружен от жена му свидетелката А., е
отишъл пред цеха. Ключови за процесния случай
се явяват показанията на свидетелите – Г. С., С. Х. и Г. Х.. Посочените свидетели дават
информация относно деня, часа на инкриминираното деяние, къде се е случило, както и
данни относно механизма на причиняване на травматичните увреждания. Тримата
свидетели са категорични, че следствие на силно блъскане по входната врата около 3.00 часа
през нощта са се събудили, като и тримата решили да излязат и да проверят какво се случва.
Излизайки навън посочените лица излагат еднопосочни твърдения, че са видели подсъдимия
О. да крещи и да тропа по портата, след което е опитал да влезе против тяхната воля.
Пострадалата Х. излага подробна информация за действията, предприети от Д.О., разказва
че подсъдимият в опитите си да влезе при тях е ударил с ръка по тялото Г. С., след което
пострадалият и свидетеля Х. са успели да избутат подсъдимия извън пределите на имота и
да затворят портала с резе. Показанията на пострадалата се подкрепят и от сведенията,
дадени от другите двама свидетели. Този състав на съда се присъединява към приетото от
проверявания съд относно броя на неустановените лица, появили се пред портала от страна
на подсъдимия, намира че е доказано по безспорен начин, че същите са помогнали на
подсъдимия О. при опита му да влезе по насилствен начин в частния имот, като са успели с
дружни усилия да отворят порталната врата. В тази връзка присъствието на други лица се
установи и от свидетелските показания на А.А., както и от заключението на назначената и
изготвена видеотехническа експертиза.
Нанасянето на удар с камък в областта на носа на С. Х. се установява от
свидетелските показания на пострадалата, както и от тези на Г. Х. и Г. С.. За настъпилото
травматично увреждане съдът черпи информация и от свидетелката А., която макар да не е
присъствала в момента на получаването на травматичното увреждане дава информация пред
съда, че е видяла С. Х. с кръв по лицето, както и от медицинската документация и
изготвените съдебно медицински експертизи, установяващи механизма и вида на травмата.
3
Пострадалата е категорична, че е възприела именно подсъдимият О. да хвърля камък по нея.
Тази нейна констатация намира потвърждение и в показанията на свидетеля Г. Х., който е
присъствал и е възприел от близко разстояние как подсъдимият О. е ударил свидетелката в
областта на главата с камък. За това, че именно подсъдимият е лицето, ударило с камък С.
Х. съдът може да черпи информация и от свидетелските показания на Г. С.. Макар същият
да излага твърдения пред районния съд, че не е възприел лично как Д.О. удря неговата
съпруга, свидетелят дава информация, че е видял как подсъдимият държи тухла в ръцете си,
а впоследствие е разбрал от пострадалата и Г. Х., че Д.О. е ударил съпругата му. В тази част
свидетелските показания на разпитаните лица са логически последователни и
непротиворечащи си, същите намират своята доказателствена подкрепа в резултата от
процесуално следствените действия по разпознаване, обективирани в съставените
протоколи. В хода на досъдебното производство свидетелите са посочили именно
подсъдимият като лицето, причинило телесната повреда на пострадалата. Този съд намира,
че следва да се довери на твърденията досежно самоличността на извършителя на
престъпното посегателство спрямо С. Х., тъй като същите намират опора в голяма част от
приобщената доказателствена съвкупност.
По отношение на удара с дървен кол в областта на дясната ръка на Г. С., настоящата
инстанция намира, че от показанията на свидетелите не може с необходимата категоричност
и безспорност да се заключи, че същият е причинен от подсъдимото лице. Показанията на
тримата свидетели са разнопосочни по отношение на този факт. От една страна
пострадалият С. пред предходната инстанция твърди, че не е сигурен кой точно му е
нанесъл удара с кол по дясната ръка, като посочва, че удари спрямо него са отправяли и
неизвестните лица, които са го нападнали. В хода на съдебното следствие Г. С. излага
непоследователни твърдения относно подсъдимият ли е лицето, нанесло му удар по дясната
ръка, които както предходната инстанция е констатирала се различават от депозираните
пред компетентните органи в хода на досъдебното производство. Предвид установените
противоречия районният съд е приобщил свидетелските показания от досъдебната фаза.
Настоящата инстанция прецени, че с доверие следва да се ползват показанията от съдебната
фаза,тъй като при проверката и съпоставката им със свидетелските показания на Х. и Х.
относно обстоятелството подсъдимият ли е лицето, причинило телесна повреда на Г. Х. по
дясната ръка, казаното от С. в досъдебната фаза остава изолирано и не намира
потвърждение. Двамата свидетели дават информация относно травмата на ръката на
свидетеля С., но нито един от тях не твърди, че е видял кой точно е причинил
травматичното увреждане. В тази връзка свидетелите Х. и Х., както и свидетеля А.
изтъкват, че Г. С. им е казал, че подсъдимият е нанесъл коментирания удар, който е
причинил телесното увреждане, но предвид обстоятелството, че пострадалото лице
демонстрира колебание и несигурност по отношение на това кой е извършителят, съдът
прецени, че не следва да кредитира показанията им в тази част, още повече, че в настоящия
случай се установи присъствието на други неизвестни лица, които също са отправяли удари
спрямо пострадалото лице С.. Извън обстоятелството кое е лицето, причинило травмата на
Г. С., съдът се довери на показанията на А. А. досежно какво е възприел, когато е
пристигнал на местопроизшествието като фактическа обстановка.
Настоящата инстанция кредитира свидетелските показания на С.М. и С. О., въпреки
че същите не допринасят за изясняване на значими обстоятелства по отношение на
инкриминираното деяние, с изключение на информацията, че същите са разговаряли
непосредствено след инкриминираното деяние със свидетелката А. и тя им е споделила, че
отиват заедно с подсъдимия към Пирогов.
Съдът ползва с
доверие приобщените от досъдебното производство свидетелски показания на двамата
полицейски служители, от които се установява първоначалната им среща със свидетелката
А., както и информация относно лицата, които са присъствали.
4
При изграждане
на изводите си относно фактическата обстановка съдът взе предвид свидетелските
показания на И.Н., от които се установи, че именно подсъдимият и свидетелката А. са
отишли в тъмната част на денонощието пред цеха и са поискали да се срещнат с Г. С.,
свидетелят дава сведения и относно присъствието на останалите неустановени
лица. По отношение на свидетелските показания на А.А. и
обясненията на подсъдимия, този състав на съда прецени, че следва да ползва с доверие част
от изложеното от тях. Като достоверни и подкрепени от коментираната по-горе
доказателствена съвкупност съдът прецени твърденията на свидетелката А. относно
началото на конфликта, инициативата на подсъдимия О. за саморазправа с пострадалия С.,
нетрезвото състояние на подсъдимия и обстоятелството, че свидетелката е работила за
неустановен период от време при пострадалото лице. Съдът кредитира твърденията на
свидетелката, че тя не е станала очевидец и не е възприела целия конфликт и физическата
саморазправа между мъжа й – подсъдимият О. и пострадалото лице, показанията относно
последващото присъединяване на други неизвестни по делото лица към физическата
саморазправа и данните относно физическото състояние на пострадалата Х.. Като
недостоверни и неподкрепени от доказателствената съвкупност съдът прецени твърденията
на А.А., свързани с осветеността пред втория портал, където се е осъществило
престъплението, както и информацията, че подсъдимият е бил в безсъзнание следствие на
побой, че е възприела как пострадалото лице С., неговата съпруга и свидетеля Х. са
отправяли множество удари към Д.О., информация относно разговора между нея и С., както
и това, че последният е отправил изстрел с оръжие към нея. Действително съобразно
данните от медицинската документация се установи, че подсъдимият е получил наранявания
следствие на инициираната от него саморазправа, но съдът не може да установи по
безспорен начин, че установените увреждания са причинени от пострадалото лице,
доколкото свидетелката не е присъствала на конфликта през цялото време и предвид
обстоятелството, че във физическата саморазправа са взели участие и други лица.
При анализа на обясненията на подсъдимия
настоящата инстанция отчете двойствената природа на същите и прецени, че следва да ги
кредитира частично. Като достоверни и проверени съдът отчете обясненията в частта
относно началото на конфликта и активното участие на други лица в него. Обясненията на
О., свързани с това, че не е виждал пострадалата Х., че не е отправял удари спрямо С. и
свидетелката Х. съдът прецени като опит на подсъдимото лице да изгради защитна
версия. От
приобщената медицинска документация, засягаща пострадалите лица – Г. С., С. Х. и
подсъдимия Д.О. се извличат данни за получените травматични увреждания следствие на
възникналия физически конфликт. По отношение на съдебното минало на подсъдимия,
съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за
настъпила реабилитация /по право/ и чисто съдебно минало към датата на осъществяване на
престъплението. Съдът
ползва с доверие изготвените протоколи, обективиращи процесуално-
следствените действия, извършени в хода на досъдебното производство, същите са
съставени при спазването на реда и правилата на НПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция се присъединява към първостепенния съд
относно кредитирането на писмените доказателства и доказателствени средства по делото,
счита същите, че са в синхрон с останалия доказателствен
материал. Правилно районният
съд е дал вяра и на заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия О.. Същата е изготвена обективно и компетентно и
установява, че подсъдимият е психично здрав към момента на извършване на
инкриминираното деяние, както и че последният е бил в състояние на обикновено
5
алкохолно опиване,а не в състояние на физиологичен афект. В хода на наказателното
производство са изготвени и съдебномедицински експертизи на пострадалите лица Г. С., С.
Х. и на подсъдимия. От съдебномедицинските експертизи се установиха травматични
увреждания на изследваните лица, както и възможния механизъм за тяхното получаване.
Настоящата инстанция кредитира изготвените експертизи като правилни и обосновани, а и
неоспорени от страните.
Този съд се присъединява към преценката на предходната инстанция да кредитира
заключенията на изготвените балистична експертиза и видео-техническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано
от правна страна е приела, че подсъдимият е осъществил с действията си обективните и
субективните признаци на състава на престъплението чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК по
отношение на пострадалото лице С. Х.. От обективна страна безспорно се
установява, че на 07.12.2017 г. около 03.00 часа в гр. София, кв. „Модерно предградие“, в
двор на имот, находящ се на ул. „3020“ № 11, причинил средна телесна повреда на С.С.Х.
/като я ударил с камък в областта на носа/, изразяваща се в счупване на носа – открито /с
наличие на външна рана, наложило провеждане на оперативна интервенция/, което
реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. От обективна страна без всякакво съмнение се установява датата, времето и
мястото на извършеното деяние, както и авторството му, всички тези обективни признаци
на деянието се установяват безусловно от събрания доказателствен материал. По
безспорен начин се установи вида и характера на получените травма – счупване на носа,
която осъществява признаците на средна телесна повреда, като с категоричност се установи
и причинно-следствената връзка между действието и резултата.
Деянието е съставомерно и от
субективна страна при форма на вина евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, а именно че въздействието върху пострадалата е такова, че би довело до
причиняване на разнообразни увреждания, и е допускал настъпването на
уврежданията. По отношение на
престъплението извършено спрямо Г. С. правилно предходната инстанция е констатирала,
че не са налице достатъчно доказателства, които да докажат по категоричен начин, че
именно подсъдимият е лицето, което е нанесло удар с кол по дясната ръка на свидетеля
С.. Съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното: Защитникът на подсъдимия е оспорил присъдата в осъдителната й част с
доводи за липса на безспорност по отношение на авторството на престъпното деяние.
Въззивният съд намира възражението за неоснователно. По настоящия случай са налице
необходимите доказателства относно самоличността на извършителя, а именно
свидетелските показания на пострадалата и свидетеля Х., които са възприели пряко
изпълнителното деяние от близко разстояние, на място, което е с добра осветеност.
Твърденията на двамата свидетели намират опора и в казаното от страна на Г. С., чиито
показания относно самоличността на извършителя, макар и косвен източник на
доказателства, се намират в синхрон с изложените твърдения. Заключението на
пострадалата, че подсъдимият е лицето, хвърлило камък срещу нея, се подкрепят и от
резултатите от извършените процесуално-следствени действия по разпознаване,
обективирани в надлежно съставени протоколи. Аргументите на защитата за безпомощно
състояние на подсъдимия, също не могат да бъдат уважени. От една страна се установи, че
подсъдимият е бил употребил известно количество алкохол, което състояние обаче
съобразно назначената и изготвена съдебно психологична експертиза е било обикновено
алкохолно опиване и не би могло да го доведе до безпомощно състояние. Защитните доводи
6
за физическия побой от страна на свидетелите Х. и С. също не са основателни, тъй като
липсват каквито и да било доказателства за отправяне на удари към подсъдимият от
посочените лица. Единствено такива твърдения навежда свидетелката А., която сама казва,
че не е присъствала през цялото време и не е могла да възприеме в пълна степен случилото
се между свидетелите, подсъдимия и другите неустановени по делото лица. В тази връзка
както правилно е отбелязал районният съд на инкриминираната дата и място преди да се
присъединят неизвестните лица, с чиято помощ е отворена портата към имота на
пострадалия, между подсъдимият и свидетелите Х. и С. е имало физическа саморазправа,
която е била преустановена и след пристигането на другите лица е започнала нова такава, в
процеса на която пострадалата е получила травматичните увеждания. Предвид това съдът
няма как да установи в кой момент подсъдимият е получил констатираните увреждания и
техния извършител. Настоящата инстанция намира, че получените наранявания на
подсъдимия не са го привели в безпомощно състояние, още повече че пред медицинските
лица същият не съобщава да е бил в безсъзнание, както твърди пред съда в обясненията си.
Това обстоятелство се опровергава и от твърденията на тримата свидетели очевидци,
присъствали от началото на конфликтната ситуация до нейния край и идването на органите
на МВР. По отношение на индивидуализацията на определеното наказание
и направеното възражение за прекомерността
му: За извършеното престъпление
наказателния закон предвижда да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ в определения от закона диапазон до 6 години. При
индивидуализация на наложеното на подсъдимия наказание предходната инстанция е отчела
като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, евентуален
умисъл и отегчаващи такива – инициативата за саморазправа от страна на подсъдимия и
състоянието му на алкохолно опиване, като е определила наказание „лишаване от свобода“
в размер на 1 година и 6 месеца. Въззивният съд намира преценката относно наказанието за
правилна, като размера на същото не следва да бъде преразгледан и редуциран съгласно
постъпилото искане от страна на защитата. Няма неотчетени извън посочените от районния
съд смекчаващи отговорността обстоятелства, а същевременно констатираните отегчаващи
няма как да бъдат пренебрегнати.
Настоящата инстанция се присъединява към преценката на районния съд относно
приложението на чл. 66 от НК, като намира, че са налице материалноправните предпоставки
за отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години,
тъй като в настоящия случай за постигане на целите на наказанието не е необходимо същото
да бъде изтърпяно ефективно. Законосъобразно СРС се е
произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат заплатени от страна на
подсъдимата, предвид изхода на наказателното производство.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.04.2021 г. по НОХД 9905/2019 г. Софийски
районен съд – НО, 129-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8