Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2027
Година 22.12.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на тридесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
2459 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба подадена от Х.А.Х. с ЕГН ********** по настоящем в Затвора
гр.Враца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към при
Министерство на правосъдието, гр.София за заплащане на сумата в размер на 7,88
лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
исковата молба в съда.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към Министерството на
правосъдието със седалище град София, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител оспорва исковата молба и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Бургас, изразява становище за неоснователност на исковата молба
и прави искане да бъде отхвърлена.
Производството по делото е за втори път висящо, след като с решение №
1374/30.09.2021г. постановено по к.адм.д.№ 2104/2021г. от тричленен състав на
Административен съд Бургас е отменено решение № 911/22.06.2021г.,
постановено по адм.дело № 173/2021г., в частта му, с която е отхвърлен искът на
Х.А.Х. за претърпени имуществени вреди от 7,88 лева и законната лихва от
предявяването на иска до окончателното плащане, като делото в тази му част е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа
страна намира за установено следното:
На 07.05.2020 г. в
Затвора гр.Ловеч ищецът е получил радио-часовник и електронна игра SUP, които са били иззети за проверка
с протокол от 07.05.2020г. и продължително време не са му върнати.
На 19.05.2020г. Х. е
подал заявление до началника на Затвора гр.Ловеч, с което е поискал да получи
радио-часовника и електронната игра. Със заявлението е представил декларация,
че е запознат, че на осн. чл.73, ал.14 и 15 от ППЗИНЗС и заповед №
333/13.03.2019г. на началника на Затвора, разрешените му за получаване вещи - техника
подлежат на задължителна проверка, която нарушава тяхната гаранция. В
декларацията е зачертан текста, че в случай на евентуално увреждане на вещите
по време на проверката няма да има претенции към администрацията.
На 22.05.2020г.
върху заявлението е поставена резолюция лишеният от свобода да бъде уведомен,
че декларацията е попълнена некоректно и че в този случай техниката няма да се
проверява, а ако не се провери ще остане на съхранение в склада.
С молби с рег.№
М-2552/16.06.2020г. и рег.№ 2340/29.05.2020г., Х. отново уведомил началника на
Затвора гр.Ловеч, че вещите не са му дадени, и поискал връщането им.
На 21.07.2020г.
ищецът е подал до ГДИН молба, с която поискал да бъде разпоредено връщане на
отнетите му вещи и декларирал съгласие същите да бъдат проверени. В отговор
началник на отдел „СДВРП“ към ГДИН, го е уведомил, че молбата му е
неоснователна, защото самият лишен от свобода препятства връщането на вещите,
като подава некоректно попълнена декларация за проверката им.
На 25.08.2020г.
ищецът е преместен от Затвора гр.Ловеч в Затвора гр.Бургас.
На 28.10.2020г. Х. ***
молба, с която е поискал задържаните в Затвора гр.Ловеч вещи да му бъдат
изпратени за негова сметка. Към молбата е приложил и друга такава, адресирана
до началника на Затвора гр.Ловеч.
На 02.12.2020г.
радио-часовника и електронната игра са изпратени от Затвора гр.Ловеч и на
14.12.2020г. след проверка, са предадени на Х.Х. ***. Вещите са изпратени с
пощенски оператор, като за доставката от ищеца е заплатена сумата от 7,88 лева,
съгласно представената по делото товарителница.
В решение № 911/22.06.2021г., постановено по адм.дело №
173/2021г. по описа на Административен съд Бургас, при първото разглеждане на
делото, е прието, че в случая е доказано незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неоснователно
задържане на лични вещи на ищеца, притежанието на които е разрешено със заповед
№ ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на
правосъдието. Единственото ограничение което ППЗИНЗС въвежда по отношение на
разрешените вещи е те да могат да бъдат проверени- чл.73, ал.15. По делото са
налице достатъчно доказателства, че ищецът е заявил желание изпратените му вещи
да бъдат проверени преди да му бъдат предадени. Изискването на затворническата
администрация да бъде деклариран предварителен отказ от претенция при
повреждане на вещите в процеса на проверката няма законова опора. По отношение
на претендираните неимуществени вреди, съдът е приел, че не всяко
незаконосъобразно бездействие може да предпостави ангажиране на отговорността
на държавата, като по отношение на претендираните имуществени вреди липсват
изложени мотиви относно тяхната основателност, евентуално неоснователност.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Исковата претенция е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди,
причинени на ищеца от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от
администрацията на Затвора гр.Ловеч и тя е процесуално допустима, тъй като са
налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има
твърдения за причинена вреда на ищеца, за която се сочи, че е в причинна връзка
с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от
администрацията на Затвора Ловеч, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за вреди от административна
дейност, който е подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция
е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата
претенция е основателна.
Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая, безспорно е налице
първия елемент – незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от
администрацията на Затвора гр.Ловеч,
изразяващо се в неоснователно задържане на лични вещи
на ищеца – радио-часовник и електронна игра, притежанието на които е разрешено
със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието. Незаконосъобразността
на това бездействие е установено с решение № 911/22.06.2021г.,
постановено по адм.дело № 173/2021г. по описа на Административен съд Бургас и
доколкото в тази част, решението е оставено в сила с решение №
911/22.06.2021г., постановено по адм.дело № 173/2021г. по описа на
Административен съд Бургас, въпроса не следва да бъде пререшаван в настоящото
производство.
Втората и
третата предпоставка, също са налице по отношение на претендираните имуществени
вреди.
Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото
имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В
случая се претендират имуществени вреди представляващи направени разходи за
изпращане на вещите от Затвора гр.Ловеч в Затвора гр.Бургас. За така
направените разходи по делото е представена товарителница № *********, в която
изрично е посочено, че съдържа документи и радио за Х.А.Х., като сума от 7,88
лева не е платена и подлежи на събиране, при получаване на пратката. Не е
налице спор по делото, че тази сума е заплатена от ищеца и тя представляват
имуществена вреда за него, тъй като е довела до намаляване на имущественото му състояние.
В случая е налице и пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между направените от Х.А.
разходи за изпращане на собствените му вещи и
незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. Този извод се
обосновава от обстоятелството, че към момента на първоначалното получаване на
вещите ищеца се е намирал в Затвора в гр.Ловеч и ако те не са били неправомерно
задържани от затворническата администрация, то той е щяло да ги получи на
място, без да е необходимо да прави разходи за тяхното транспортиране. Именно
поради задържането на вещите и последвалото преместване на Х. ***, се е
наложило вещите да бъдат транспортирани и впоследствие да му бъдат предадени в
Затвора в гр.Бургас, което е свързано с тези допълнителни разходи.
До извод различен
от изложения не би могло да се достигне и въз основа на обстоятелството, че
ищеца е заявил, че желае вещите да му бъдат изпратени за негова сметка. Това е
бил единствения възможен начин Х. да получи вещите си, като по делото липсват
твърдения и не се установява да му е била предоставена възможност тези вещи да
бъдат изпратени и предадени по друг допустим начин, без да е необходимо да
извършва разходи.
С оглед на изложеното исковата
претенция на Хасен А. да му се присъдят имуществени вреди в размер на 7,88 лева
се явява основателна и следва да бъде уважена. Тази сума е дължима ведно със
законната лихва, считано от 21.01.2021г. (датата
на завеждане на исковата молба) до окончателното ѝ изплащане.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, десети състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Х.А.Х. с ЕГН ********** сумата от 7,88 лева (седем лева и
осемдесет и осем стотинки), за претърпени имуществени вреди следствие от незаконосъобразно бездействие на служители на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, изразяващо се в
неоснователно задържане на лични вещи – радио-часовник и електронна игра, ведно
със законната лихва, считано от 21.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен
съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: