Решение по дело №309/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 397
Дата: 23 юни 2020 г.
Съдия: Светла Йорданова Димитрова
Дело: 20204400500309
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен  23.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                                          СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря Анелия Докузова като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 309 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С решение №88 от 20.01.2020 г. по гр.д. №5675/2019 г. Плевенски Районен съд е:

         ОСЪДИЛ на основание чл.4 във вр. чл.1 от ***-СОФИЯ да заплати на „***“ЕООД-гр. Плевен сумата от 1 007.50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за адв. защита и заплатена ДТ по производство, проведено по т.д. №168/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд по жалба срещу незаконосъобразен отказ.

         ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***-СОФИЯ да заплати на „***“ЕООД-гр. Плевен сумата от 375 лв., представляваща направени деловодни разноски.

         Недоволен от решението е останал ответникът ***-СОФИЯ и е подал въззивна жалба срещу него, в която се моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

         Въззивникът намира, че щом законът – в чл.541 от ГПК изрично предвижда, че разноските в охранителните производства, каквото е и регистърното, са за сметка на молителя, то следва да се приеме за отречено правото на същия да претендира възстановяването им от АВ, вкл. и при отменен от съда отказ на АВ.

         Въззивникът претендира направените по делото разноски.

         Препис от въззивната жалба е връчен на „***“ЕООД-гр. Плевен на 26.02.2020 г. и на 11.03.2020 г. по пощата е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Според въззиваемия, направените във врзъка с незаконосъобразния отказ разноски за адв. възнаграждение и за ДТ са вреда, за обезщетяването на която АВ носи отговорност по реда на ЗОДОВ.

„***“ЕООД-гр. Плевен претендира разноските си във връзка с неоснователната въззивна жалба.

С определение №436 от 24.04.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.

         В о.с.з. на 11.06.2020 г. процесуалните представители на страните не са присъствали и пледирали.

         Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приложеното т.д. №168/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, с окончателно решение №124 от 05.08.2019 г. е ОТМЕНЕН  отказ № 20190618155740-2/24.06.2019 г. на ***, постановен по заявление вх. № 20190618155740/18.06.2019 г., за вписване на  промени по партидата на „***“ ЕООД, ЕИК *** и е ИЗПРАТЕНА преписката на Агенцията по вписванията, Търговски регистър, със ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ за ново произнасяне по заявление вх. № 20190618155740/18.06.2019 г., след даване на указания за заявителя по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на нередовностите на заявлението - представяне на адвокатско пълномощно по чл.15, ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ и декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

           Видно от приложеното т.д. №168/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд е още, че във връзка с обжалването на отказа „***“ ЕООД е направило разноски за ДТ – 7.50 лв. и за адв. възнаграждение – 1 000 лв.

С искова молба от 06.08.2019 г. „***“ ЕООД е сезирало Административен съд – СОФИЯ град със следната претенция по чл.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и с чл.203 и сл. от АПК, насочена срещу ***: да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата от 1 007.50 лв., явяваща се разноски за ДТ и адв. възнаграждение, направени в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, развило се в рамките на  т.д. №168/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

С определение №5998 от 12.08.2019 г. по образуваното въз основа на горната искова молба адм.д. №9098/2019 г., Административен съд – СОФИЯ град е изпратил делото по подсъдност на Плевенски Районен съд и е прекратил производството по негово адм.д. №9098/2019 г.

Плевенски Районен съд е образувал гр.д. №5675/2019 г. за разглеждане исковата молба на „***“ ЕООД и с обжалваното решение е осъдил *** да заплати на основание чл.4 във вр. чл.1 от ЗОДОВ в полза на „***“ ЕООД претендираната сумата от 1 007.50 лв.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ  /преди ЗТР, обн. ДВ, бр. 105 от 2016 г./, отговорността за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрацията, се реализира по реда на ЗОДОВ. Според чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК исканията за обезщетения за такива вреди са подведомствени на административните съдилища.

Съдебната практика, обективирана например в определение №96 от 31.12.2018 г. по гр.д. №89/2018 г. на ВКС, ГК, 5-членен състав, приема, че доколкото разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ  е последваща във времето спрямо Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС, постановките на т. 7 от същото следва да се смятат дерогирани от новата нормативна разпоредба, обуславяща приложимостта на ЗОДОВ и оттук – компетентността на административния съд. В този смисъл е и константната практика на смесените 5-членни състави по чл. 135, ал. 4 от АПК, обективирана например в Опр. № 81 от 13.12.2017 г. по адм. д. № 76/2017 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС, Опр. № 12 от 31.01.2018 г. по адм. д. № 71/2017 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС, Опр. № 14 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 5/2018 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС.

Плевенски Районен съд правилно е приел, че приложим е реда по ЗОДОВ, но не е отчел, че компетентен е административният съд и вместо да повдигне препирня за подсъдност, е разгледал спора по същество.

Обжалваното решение е недопустимо – поради неподсъдност на спора на общия съд и като такова следва да бъде обезсилено. Тъй като компетентният административен съд вече е приел, че делото не му е подсъдно и го е изпратил на общия съд, последният – в лицето на Плевенски Районен съд следва да повдигне препирня за подсъдност пред смесен състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3 от ГПК като НЕДОПУСТИМО решение №88 от 20.01.2020 г. по гр.д. №5675/2019 г. Плевенски Районен съд и

ВРЪЩА делото на Плевенски Районен съд за повдигане препирня за подсъдност с Административен съд – СОФИЯ град пред смесен състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №309/2020 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: