Решение по дело №2423/2020 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260109

гр. Кюстендил,31.05.2022 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ

         при съдебния секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д. № 2423 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, е предявило против С.Г.А., ЕГН ********** *** иск да бъде признато за установено по отношение на ответникът, че същият към 24.10.2020г. дължи на ищцовото дружество сумата от 3418,26 /три хиляди четиристотин и осемнадесет и двадесет и шест/ евро, от които 1330,00 /хиляда триста и тридесет/ евро просрочена главница по Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит, 1037,37 /хиляда тридесет и седем и тридесет и седем/ евро просрочена договорна лихва за периода от 17.10.2012г. до 07.10.2019г., 1050,89 /хиляда и петдесет и осемдесет и девет/ евро просрочена наказателна лихва за периода от 07.11.2012г. до 23.10.2019г., дължима на основание раздел II, т.10 от Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит. Претендират се разноски в заповедното и настоящото производство.

         В срока за отговор ответникът оспорва иска и част от обстоятелствата, на които се основава, прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, както и че са налице нищожни клаузи в договора за банков кредит. Предявени са за съвместно разглеждане в процеса насрещни искове от С.Г.А., ЕГН **********, с които ответникът иска от съда да установи, че договор № 211LD-R-000303 от

 

 

 

05.10.2012 г. за банков кредит е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК поради противоречие на негови клаузи със Закона за потребителския кредит и с оглед на това да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи сумите, предмет на исковата претенция, както и да бъде установено, че ответникът не дължи исковата претенция на ищеца на основание изтекла погасителна давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са страни и по договор за банков кредит № 211LD-R-000303 /л.5 от делото/, сключен на 05.10.2012г., неразделна част от който са Общите условия по договорите за кредит на физически лица /л.8-14 от делото/, по силата на който „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е предоставила на С.Г.А. банков кредит в размер на 1330 /хиляда триста и тридесет/ евро със срок за усвояване до 22.10.2012г. и краен срок за погасяване 07.10.2019г. Към датата на сключване на договора, общият размер на кредита е 2406,61 евро, от които главница в размер на 1330 евро и лихви, такси и комисионни в размер на 1076,61 евро, последната сума образувана с годишен лихвен процент от 18% и годишен процент на разходите в размер на 21,15% и 2% комисионна при отпускане на заема.

Плащането е уговорено на анюитетни вноски съгласно двустранно подписан погасителен план като част от договора /л.6 от делото/, като общият брой на вноските е 84 броя, всяка от които в размер на 28,18 евро, включваща главница и лихва, с фиксиран годишен процент на разходите в размер на 21,15 %. Първата падежна дата съгласно погасителния план е на 07.11.2012г., а последната – 07.10.2019г. С клаузата на т.4 е договорено за ползвания кредит кредитополучателката да плаща годишна лихва в размер на основния лихвен процент на банката за евро, в размер на 7,99 %, увеличен с надбавка от 10.01 пункта, или годишен лихвен процент в размер на 18%.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно т.10 от договора, плащания, които са дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. При наличието на просрочени плащания, банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.

В т.10.1 от Общите условия е предвидено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в изрично посочени хипотези, като е договорено това да стане с писмено предизвестие до кредитополучателя в срок, определен от банката. В т.10.3 е уговорено, че ползваният кредит става предсрочно изискуем и банката има право да извърши принудително събиране на вземанията и без уведомяване на кредитополучателя във всички случай, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на кредитополучателя към банката в срок, по-дълъг от 150 дни, считано от датата, когато това задължение е станало изискуемо.

По делото не се спори, че договорът е подписан от ответницата. Подписан от нея е и погасителен план към договора. В погасителния план е посочено, че размерите на дължимите погасителни вноски с променлив лихвен процент са валидни до последваща промяна на референтния лихвен процент.

С приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че до последната погасителна вноска кредитополучателката не е плащала на падежите и в размерите дължимите вноски по погасителния план. Според вещото лице, кредитът е изцяло усвоен, като към датата на сключване на договора размерът на кредита е 2406,61 евро. Постъпили суми за погасяване на главницата няма. От заключението на вещото лице се изяснява, че размерът на просроченото и непогасено задължение за главницата за периода от 24.10.2014г. до 07.09.2019г. е в размер на 903,53 евро. Размерът на

 

 

 

просроченото и непогасено задължение за договорна възнаградителна лихва за периода 24.10.2016г. – 07.09.2019г. е 237,69 евро и размерът на просроченото и непогасено задължение за наказателна лихва за периода от 24.10.2016г. до 07.09.2019г. е 604,44 евро. Според вещото лице, разходите, съпътстващи кредитния договор включват разходи, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, лихви върху кредита, комисионни при обслужване на кредита и застраховки по изготвяне на кредита. По данни, взети от банката ищец, за периода от 2010 до сега базовия лихвен процент не е променян, като ФЛП е в размер на 18%, от които референтен лихвен процент – 7,99% и надбавка към референтния лихвен процент – 10,01%. Вещото лице е съобразило и отразило в приложения към заключението си за коя част от кредита е изтекла петгодишна, съответно тригодишна давност за всяка от вноските по кредита. Според вещото лице, погасените по давност просрочени лихви са в размер на 806,01 евро, а погасените по давност наказателни лихви са в размер на 276,50 евро.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 2158/2019 г. на КРС ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1078/25.10.2019 г. и изпълнителен лист, по силата на които е било разпоредено длъжникът С.Г.А. да заплати на заявителя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД сумата от 3418,26 /три хиляди четиристотин и осемнадесет и двадесет и шест/ евро, от които 1330,00 /хиляда триста и тридесет/ евро просрочена главница по Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит, 1037,37 /хиляда тридесет и седем и тридесет и седем/ евро просрочена договорна лихва за периода от 17.10.2012г. до 07.10.2019г., 1050,89 /хиляда и петдесет и осемдесет и девет/ евро просрочена наказателна лихва за периода от 07.11.2012г. до 23.10.2019г., дължима на основание раздел II, т.10 от Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на

 

 

 

133,71 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на частна жалба № 260408 от 20.08.2020г. и частна жалба № 261330 от 08.09.2020г., подадени от настоящия ответник по делото, Окръжен съд – Кюстендил е образувал в.ч.гр.дело № 488 от 2020г. по описа на съда. С определение от 17.11.2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил по същото дело, по реда на чл.419 ГПК, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е спряно изпълнението по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Валентина Александрова с рег. № 742 от КЧСИ.

Въпреки това, в срока по закон е депозирано възражение по чл.414 ГПК от длъжника и настоящ ответник. Така, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 ГПК той е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

 

По допустимостта

 

С предявените искове от ищеца се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Производството при предявени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК се характеризира освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от заповедното производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството, за вземането, предмет

 

 

 

на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя - по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване, поради което следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителните искове.

Отмяната на разпореждането, с което се издава заповед за незабавно изпълнение въз основата на документ, по реда на обжалването му, не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Единствената последица от отмененото разпореждане за незабавно изпълнение е, че самата издадена заповед по чл.417 ГПК вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл.422, ал.1 ГПК. Наличието на издадената заповед за изпълнение обосновава и интереса от висящото производство по установителния иск /в този смисъл Решение № 17 от 07.02.2018 г. по търговско дело №539 от 2017 г. по описа на ВКС, II т.о./.

Ответникът, с насрещен инцидентен отрицателен установителен иск навежда доводи за недължимост на част от исковата претенция на ищеца поради наличие на неравноправен характер на клаузите в потребителския договор, водещи до неговата недействителност. Следва да се посочи, че съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива твърдения по делото или не /Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о./. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, нищожността на процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от ответника да е наведен такъв довод. Предвид факта, че съдът следи служебно за наличието на правен интерес при предявяване на установителен иск по всяко време на движение на делото, производството по делото по предявения отрицателен установителен иск, с който ответникът иска да бъде признато за установено, че не е налице вземане в полза на ищеца поради недействителност на договор за кредит, производството в тази

 

 

 

 

част следва да бъде прекратено поради липсата на интерес за ответника от посочения иск, с оглед характера и естеството на заявените искови претенции от страна на ищеца /предявени с положителни установителни искове/, които произтичат от същото основание, имат еднакъв предмет и за които съдът следва да се произнесе в диспозитива на настоящото и да формира сила на пресъдено нещо. В тази си част исковата претенция на ответника е недопустима и като такава следва да се прекрати.

В останалата си част исковите претенции са допустими, поради което настоящият съд следва да се произнесе по основателността им.

 

По основателността

 

По делото се установява, че е налице облигационна връзка, породена от сключения между страните договор за потребителски кредит. Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД представлява банкова институция по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.1 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. При това положение дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, тъй като предоставя потребителски кредити в рамките на своята търговска дейност. От друга страна, отпуснатия на ответника С.А. като физическо лице кредит представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същата има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Договорите за кредит /заем/ с такива страни се подчиняват на императивните изисквания на ЗПК и въведените с него изисквания за форма, съдържание, изменение и прекратяване с цел осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит. Както се посочи по-горе, съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договора и следва да се произнесе

 

независимо дали страните са навели такива твърдения по делото или не.

В чл. 9 ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

За ответника е възникнало задължение да заплаща на падеж всяка от 84-те анюитетни вноски в размер, посочен в погасителния план към договора, тъй като кредиторът, в лицето на банката, е изпълнила своето задължение по договора, като е предоставил парични средства на разположение на ответника по неговата лична банкова сметка *** ***. Това се потвърждава от констатациите на вещото лице.

Облигационното правоотношение между страните е обективирано в писмена форма, с което е спазено условието за неговата действителност - чл. 10, ал. 1 ЗПК – договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра, по един за всяка от страните.

В договора е посочен общия размер на кредита и условията на усвояването му, с което е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК.

Според чл.11, т. 9 и т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите

 

 

по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит /05.10.2012г./, не е била действаща разпоредбата на чл.11, т.9а ЗПК, указваща посочване на методиката за изчисляване на лихвения процент в договора.

В договора е посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и условията за промяна на лихвения процент. Посочено е, че лихвения процент се формира от базовия лихвен процент плюс надбавка от 10,01 пункта, а в Общите условия към договора е записано, че лихвата се начислява върху главницата, за дните на фактическо ползване на кредита, лихвата се плаща периодично съгласно погасителния план. При промяна на референтния лихвен процент, договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната без да е необходимо предоговаряне, като банката има право едностранно да промени месечните погасителни вноски.

При безспорния по делото факт, че в договора за потребителски кредит и в Общите условия към него не се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, следва, че клаузата на т.4.7 от Общите условия, която въвежда право на кредитора едностранно да променя размера на лихвата по договора, е неравноправна. Тя съдържа единствено изброяване на обективните фактори, при които банката може да извърши промяната. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. В настоящият случай в Общите условия и в договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които

 

принципно биха били основание за промяната /в този смисъл Решение № 205 от  07.11.2016 год., постановено по т.д. № 154 по описа за 2016 год., ВКС, I т.о./.

Макар и да не се установява, че базовия лихвен процент не е променян по конкретния кредит едностранно от банката, подобно правило в Общите условия, неразделна част от договора, съставлява възможност за едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, поради което същата тази клауза е неравноправна, поради това и нищожна - чл.146, ал.1 ЗЗП като по делото няма спор, че не е уговорена индивидуално.

Разпоредбата на чл. 24 ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива.

Въпреки това, установеното наличие на неравноправна клауза в договора не е довело до едностранна промяна на лихвения процент на кредита, предвид констатацията на вещото лице, че БЛП от 2010г. до момента на заключението не е променян, като този период включва периода на действие на процесния договор. Страните са договорили предварително лихвения процент, като ответницата е могла да влияе върху всеки един от елементите на договора - размер на кредита, срок на договора, размер на месечните вноски и т.н. Неравноправността на посочената клауза не води до

 

нищожността на целия договор в случая, тъй като е налице предварително определен лихвен процент, с който е олихвяван кредита до последната погасителна вноска, т.е. банката не се е ползвала от възможностите, произтичащи от неравноправната клауза.

В чл.11, ал.1, т.10 ЗПК като задължителна част от съдържанието на договора за потребителски кредит е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В конкретният случай не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по описания в Приложение №1 към ЗПК начин. Не е налице изискване за посочване на включваните в годишния процент на разходите плащания и разходи, посочени в чл.19, ал.1 ЗПК, но изискването за посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е било действащо в момента на сключване на договора. Несъответствието с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК обосновава недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК и в съответствие с приложимия чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без уговорените по него лихви и допълнителни възнаграждения, поради което установителните искове за последните вземания като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а преценка за основателност следва да бъде направена само по повод иска за установяване дължимостта на главницата по договора след взимане предвид за основателност на насрещния установителен иск за недължимост на задължението поради изтекла погасителна давност.

Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., ІІІ г.о., при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на

 

заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В същото решение е прието, че за разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.

Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост /в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 год., постановено по тълкувателно дело № 5 от 2019 г., ОСГТК на ВКС/.

С оглед на посоченото, установителният иск, предявен от ответника, имащ за цел да бъде признато за установено, че вземането за главница е погасено по давност е неоснователен. Независимо от договорените условия, банката не е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. За вземането на банката е налице падеж на 07.10.2019г. /падежа на последната анюитетна вноска по кредита/, от който започва да тече погасителна давност за цялото вземане по кредита. В този смисъл насрещния установителен иск за недължимост на задължението поради изтекла погасителна давност е неоснователен и като такъв не следва да бъде уважаван, предвид факта, че заявлението по чл.417 ГПК, прекъсващо давността, е подадено в съда на 24.10.2019г.

Видно от заключението на вещото лице, длъжникът не е заплатил нито една от посочените 84 броя вноски, поради което дължи целия размер на главницата по договора.

Съдът установява, че ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело

 

 

 

№ 2158/2019г. - 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

По разноските

 

С оглед изхода от спора, разноски се следват и на двете страни по делото, съобразно уважената и отхвърлената част от исковата претенция.

По настоящото дело се установяват направени от ищеца разноски в общ размер на 567,41 лв., включващи платена държавна такса от 267,41 лв. /л. 18/ и депозит за вещо лице – 300 лв. /л. 131/. Ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, на когото съдът следва да определи възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК. Съдът определя възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на процесуалният представител на ищецът. Уважената част от претенцията е в размер на 38,97 %, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 279,58 лева.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца също се следват направените разноски в заповедното производство съобразно уважената част от претенцията в размер на 71,59 лева, при направени разноски по ч.гр.дело № 2158 по описа на КРС за 2019г. – 183,71 лв., включващ  юрисконсултско възнаграждение 50 лв. и платена държавна такса – 133,71 лв.

По делото ответната страна е освободена от заплащането на съдебни такси. Същата е получила безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адв. Д.И. ***, видно от представения договор за правна помощ и съдействие /л.67/. С оглед на това, съдът следва да присъди на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. С оглед възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 ГПК, при определяне размера на възнаграждението съдът съобрази броя на предявените искове, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, неговата

 

 продължителност и обема на процесуални действия, извършени от процесуалния представител на ответника, поради което съдът определя възнаграждение в размер на 663,28 лева, което съобразено с отхвърлената част от исковата претенция /61,03%/ е в размер на 404,80 лева, поради което „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника посочената сума.

Част от заплатеното възнаграждение на вещото лице е заплатено от бюджета на съда и е в размер на 75,50 лева, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 46,08 лева.

Съдът няма правна възможност при липса на изявление за компенсиране на взаимно дължащи се разноски да стори сам това, поради което ще постанови отделни осъдителни диспозитива за горните.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 във вр. с чл. 124 ГПК, че С.Г.А., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата в размер на  1330,00 /хиляда триста и тридесет/ евро просрочена главница по Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит, сключен между С.Г.А., ЕГН ********** и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, ведно със законна лихва върху тази сума от 24.10.2019 г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1078/25.10.2019г. по ч.гр.д. № 2158/2019г. на КРС.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ претенциите по чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА

 

 

 

 

БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 за установяване дължимост на вземането от С.Г.А., ЕГН ********** *** на сумата от 1037,37 /хиляда тридесет и седем и тридесет и седем/ евро просрочена договорна лихва за периода от 17.10.2012г. до 07.10.2019г. по Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит, сключен между страните, както и за сумата от 1050,89 /хиляда и петдесет и осемдесет и девет/ евро просрочена наказателна лихва за периода от 07.11.2012г. до 23.10.2019г., дължима на основание раздел II, т.10 от Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от С.Г.А., ЕГН ********** ***, с който иска от съда да бъде признато за установено, че НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1037,37 /хиляда тридесет и седем и тридесет и седем/ евро просрочена договорна лихва за периода от 17.10.2012г. до 07.10.2019г. по Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит, сключен между страните, както и за сумата от 1050,89 /хиляда и петдесет и осемдесет и девет/ евро просрочена наказателна лихва за периода от 07.11.2012г. до 23.10.2019г., дължима на основание раздел II, т.10 от Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит, поради недействителност на договора и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията по чл.124 ал. 1 ГПК на С.Г.А., ЕГН ********** *** за установяване недължимост на вземането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 по Договор № 211LD-R-000303/05.10.2012г. за банков кредит, сключен между страните, поради изтекла погасителна давност.

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.И. ***, със служебен адрес в гр. Кюстендил, ул. „Константинова баня“ №5 адвокатско възнаграждение по гр.д. № 2423/2020г. на КРС в размер на 404,80 /четиристотин и четири и осемдесет/ лева.

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, разноски по гр.д. № 2423/2020г. на КРС в размер на 279,58 /двеста седемдесет и девет и петдесет и осем/ лева.

    ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, разноски по ч.гр.д. № 2158/2019г. на КРС в размер на 71,59 /седемдесет и един и петдесет и девет/ лева.

ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Кюстендил сумата от 46,08 /четиридесет и шест и осем/ лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

      РЕШЕНИЕТО в частта, с която се прекратява производството по предявения от С.Г.А. иск по чл. 124, ал.1 ГПК има характера на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му.

РЕШЕНИЕТО в останалата си част подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: