№ 69
гр. Пазарджик, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500847 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд В. е сезиран с искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н „Средец",
ж.к.„Мотописта", бул. „България № 49, мл. 53 Е, вх. В, представлявано винаги от двама от
управителите С.Н.Н.,Я.Я.Ч., Ц.Г.С., Я.К.Ч. против И.И. Пуклев , ЕГН ********** от гр.В.,
ул. „Св. К.О.“ №16.
С решение №260179 постановено на 30.09.2021г. по гр.дело № 141 по описа на В.ския
районен съд за 2021г. съдът е признал за установено по иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИВ. ИЛ. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., ул. „Св. К.О.“ № 16 дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е,
вх. В сумата от 1 175,18 /хиляда сто седемдесет и пет лева и 18 ст- главница по Договор за
потребителски кредит **********, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението, до датата на изплащане на вземането, 117,36 лв. /сто и седемнадесет лева и 36
ст -лихва за забава за периода от 04.06.2019 г. до 04.11.2020 г., 20,34 лв., /двадесет лева и 34
cm./ лихва за забавя периода от 04.11.2020 г. до 23.11.2020 г., като искът за сумата над 1
175, 18 лв. до пълния претендиран размер от 2 992, 36 лв. главница, за сумата над 117,36 лв.
до пълния претендиран размер от 571, 49 лв. лихва за забава за периода от 04.06.2019 г. до
04.11.2020 г., за сумата над 20,34 лв. до пълния претендиран размер от 26,11 лв. лихва за
1
забава за периода от 04.11.2020 г. до 23.11.2020 г., както и за сумата 859,25 лв. /осемстотин
петдесет и девет лева и 25 ст./ - договорна лихва за периода от 03.11.2019 г. до 04.11.2020
г.,са отхвърлени като неоснователни. Отхвърлен е иска на ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК *********, да бъде осъден ИВ. ИЛ. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул.
„Св. К.О.“ № 16 да заплати сумата от 1089,75 лв. възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит **********. Присъдени са
сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство "Профи Кредит "ЕООД гр. София, ЕИК *********, , подадена чрез
процесуалния представител на страната. Решението се обжалва в частта, в която районния
съд е отхвърлил иска за разликата над 1 175,18 лева до претендирания размер от
2226,88лева- сума представляваща главница по договора за заем, като и за сумата в размер
на 859,25 лева представляваща договорна (възнаградителна ) лихва. Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение
на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск.
Претендира се заплащането на съдебно –деловодни разноски за двете инстанции, съобразно
уважената част от иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден
чрез пълномощник.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е, че съдът служебно се произнася по валидността
на решението. По допустимостта на решението в обжалваната му част. По останалите
въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които се правят са
2
свързани с правилността на съдебното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че на 22.12.2018г. страните са сключили
Договор за потребителски кредит/ДПК/ по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, "Профи кредит
стандарт". Договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри:
Размер на кредита 4 000 лв.;
Срок на кредита – 24 месеца;
Размер на вноската по кредита 247,29 лв.;
ГПР- 49,90 %; ГЛП- 41,17 % лихвен процент на ден - 0, 11%;
Общо дължима сума по кредита – 5934,96 лв;
С договора ищеца е избрал и пакет от допълнителни услуги "Екстра ". На същата дата е
подписано и Споразумение за предоставяне на пакет от Допълнителни услуги. Параметрите
на пакета за допълнителни услуги са следните:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 1743,60 лв.
Месечна вноска по закупения пакет от допълнителни услуги – 72,65 лв.;
Общо задължение по ДПК и пакета от допълнителни услуги – 7678,56 лв.
Обща месечна погасителна вноска по ДПК и по пакета от допълнителни услуги – 319,94 лв.
Към ДПК са приложени "Общи условия " на кредитора, както и "Декларация" от
кредитополучателя, в която е декларирал, че е запознат с Общите условия при подписването
на договора, предадени са му и се задължава да ги спазва.
Към договора е приложен и Погасителен план. Погасителният план включва размера на
вноската по кредита и размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че с направените от
ищеца вноски в счетоводството на кредитора са погасени вземания на обща стойност
3 323,62 лева,към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В текста на чл. 10, ал. 1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност (
действителност) на ДПК, а именно- договорът следва да се сключи в писмена форма, на
хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по
–малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
От съдържанието на ДПК и приложенията към него ( Общи условия на кредитора ) съдът
прави извода, че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор.
Договорът е сключен в писмена форма, клаузите на договора са написани граматически по
ясен и разбираем за потребителя начин, шрифта на договора е по –голям от 12, договорът е
сключен в два екземпляра – по един за всяка страна. Подписан е от страните по договора.
ДПК не отговаря обаче на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора.
3
1. По въпроса за нищожност на клаузата за ГПР.
В текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е,
че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК, настоящи и бъдещи ( лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В текста на чл. 19, ал. 2 от ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно
Приложение № 1.
В текста на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5-
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се
считат за нищожни.
В текста на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е посочено, че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и действието, за което се
събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.
От посочените правни норми може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да
бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички
разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и
размер в ДПК трябва да е посочена и общата стойност на разходите, която е дължима от
потребителя, представляваща ГПР.
При положение, че в процесния ДПК, ГПР е посочен само общо, като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи по вид и
размер и без да се посочи общата стойност на разходите, които потребителя ще дължи в
края на срока на договора, не може да се приеме, че са спазени изискванията на закона.
В случая годишния процент на разходите не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за
забава( при допустима норма 50%, ГПР е определен на 49,90 %), но само това не е
достатъчно, за да се приеме, че уговорката не противоречи на закона.
Следва да се приеме, че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност,
поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
2. По въпроса за нищожност на клаузата за ГЛП.
Горепосоченото за ГПР важи и за ГЛП.
В текста на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК е посочено, че в ДПК трябва да се посочи лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за
промяна на лихвения процент.
4
В ДПР лихвения процент е посочен общо на годишна база, като процентна величина.
Посочен е и лихвения процент на ден. Това обаче не достатъчно, за да се приеме, че
уговорката за лихвения процент съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия
(месечния ) лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са посочени условията за
прилагането на лихвения процент по кредита, което означава да се посочат показателите, по
които се формира ГЛП, като основен лихвен процент, който кредитора прилага в случая и и
съответните надбавки над него. Не са посочени също така условията и процедурите за
промяната на лихвения процент по кредита.
Следва да се приеме, че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна
до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна( възнаградителна ) лихва е
нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно трайно установената практика на ВКС( виж Р. № 906/ 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС;
Р. № 378/ 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) уговорката за
заплащането на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави, когато надвишава
3-пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2-пъти.
Към момента на сключването на ДПК размера на законната лихва по просрочени парични
задължения,определена с ПМС № 426/ 18.12.2014 г. е 10%( основния лихвен процент на БНБ
за текущата година(проста годишна лихва ) е 0% + 10% надбавка = 10%). Максималният
размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва, за да не противоречи на
добрите нрави е 30%. В случая уговорения ГЛП е в размер на 41,17 %, което надхвърля
допустимия размер. Тази лихва противоречи на добрите нрави и по конкретно на
общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и еквивалентност на насрещните престации.
Предвид изложеното относно недействителност на клаузите на договора,приложение следва
да намери разпоредбата на чл.23 от ЗПК,поради което потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита. С оглед настъпилия падеж на целия кредит и съобразно
заключението на вещото лице за извършените плащания от потребителя са общо в размер на
3 323,62 лева, и същите следва да се приспаднат от чистата стойност на кредита или
дължимата сума е в размер на 676,38 лева. Решението в обжалваната част –досежно
възнаградителната лихва като правилно следва да бъде потвърдено.В останалата обжалвана
част –досежно претендираната главница за разликата над 1 175,18 лева до претендираната от
въззивника сума в размер на 2226,88 лева също следва да бъде потвърдено,тъй като липсва
жалба от ответника в производството.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ще следва да се определи
5
възнаграждение на адвокат Д.Ф. -САК за защита и процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер на 510 лв.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №260179 постановено на 30.09.2021г. по гр.дело № 141 по описа на
В.ския районен съд за 2021г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Профи Кредит "ЕООД гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността, гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. "В", да заплати в
полза на адвокат Д.Ф. -САК,гр.София, ул.“Петър Парчевич“№1,ап.14 сумата в размер на 510
лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. )
решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6