ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11.11.2020 г. град Търговище
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
пети състав
На единадесети ноември година 2020
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Иванка
Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 252 по описа за 2020
година
Производството е по чл.159 АПК.
Делото е образувано по жалбата на Д.Н.С.,
ЕГН ********** *** против Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на зам.началника на
ДНСК гр.София за прогласяване на нейната нищожност.
В жалбата като доводи се навежда
неспазване на чл.59, ал.2, т. 3 от АПК. Излага се становище, че процесната
заповед е издадена през 2005 г. в нарушение на стария ЗПКМ, а е изпълнена на
23.09.2009 г., при влязъл в сила нов специален закон от м. април 2009 г.
Искането е да бъде прогласена нищожността на гореописаната заповед, поради несъгласуването
с МК и НИНКН.
Съдът,
след като извърши проверка на допустимостта на жалбата, за което е длъжен да следи служебно, установи
следното:
Нищожността на Заповед
№РД-14-140/28.04.2005г. на заместник-началника на ДНСК гр.София е била вече
предмет на съдебен контрол по АД №153/2013г. по описа на Административен съд
гр.Търговище (приложено). С Решение
№7/13.02.2014г. по АД №153/2013г. съдът е отхвърлил като неоснователна
жалбата на Д.Н.С. *** срещу
гореописаната заповед и е прекратил производството като недопустимо по жалбата на Николай Величков Кършаков.
Решението е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 7469/03.06.2014г. на ВАС
по АД №4773/2014г., второ отд.
Правният спор относно нищожността и
незаконосъобразността на Заповед №РД-14-140/28.04.2005г. на зам. началника на
ДНСК гр.София е бил вече предмет на съдебен контрол и същият е разрешен с
влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.297 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК „Влязло в сила решение е задължително, за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България”. Съгласно чл.299 ,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК „Спор, разрешен с влязло в сила съдебно
решение не може да бъде пререшаван...”, а съгласно ал.2 от същия член
„..Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда...”.
По изложените съображения съдът намира,
че е сезиран с недопустима жалба от С., тъй като със същата се иска пререшаване
на спор, който вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение. При това следва
жалбата да бъде оставена без разглеждане по същество и производството по делото
да бъде прекратено поради това, че по отношение на наведеното с нея оспорване
вече е налице влязло в сила съдебно решение.
С нова жалба жалбоподателите за пореден
път са поискали обявяване нищожност на същата заповед с довод, че не е спазен
чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК. С
определение №15/ 25.01.2016 г. по АД № 213/ 2015 г. по описа на АС-Търговище
жалбите са оставени без разглеждане на основание чл. 159, т. 6 от АПК, защото е
налице влязъл в сила съдебен акт и спорът не може да бъде пререшаван.
С определение 8172/ 4.07.2016 г. по
адм.д.№ 2898/ 2016 г. по описа на ВАС, оспореното определение е оставено в
сила. С решение №2518 от 28.02.2017г. по
АД №14158/2016г. по описа на ВАС 5-членен
състав на втора колегия е било отхвърлено искането за отмяна на определение
№15/ 25.01.2016 г. по АД № 213/ 2015 г. по описа на АС-Търговище оставено в
сила с определение 8172/ 4.07.2016 г. по АД№ 2898/ 2016 г. по описа на ВАС,
второ отделение.
Отделно от изложеното видно от АД
№153/2013г. по описа на Административен съд гр.Търговище и постановеното Решение №7/13.02.2014г. по АД №153/2013г. същото
е оставено в сила с Решение № 7469/03.06.2014г. на ВАС по АД №4773 по
описа на същия съд за 2014г.
Надлежна процесуална легитимация да
искат обявяване нищожността на заповед за премахване на незаконен строеж имат
само тези лица, които са идентични с кръга лица, имащи право да оспорят
заповедта като незаконосъобразна. В производството по чл.215 от ЗУТ по
осъществяването на съдебен контрол относно законосъобразността на заповедта по
чл.225 ал.1 от ЗУТ, кръгът на заинтересованите лица се свежда до извършителя и
възложителя на незаконния строеж. Съгласно чл.161 ал.1 от ЗУТ, в редакцията,
действалата към деня на издаване на обжалваната заповед, „Възложител е
собственикът на имота, лицето на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето което има право да строи в чужд
имот по силата на специален закон. Възложителят или упълномощено от него лице
осигурява всичко необходимо за започване на строителството.” Съгласно чл.148
ал.4 от ЗУТ в редакцията, действалата към деня на издаване на обжалваната
заповед „Разрешението за строеж се дава на възложителя…”. Жалбоподателят С. /по
отношение на него е налице влязъл в сила съдебен акт/, към деня на съставяне на
констативния акт и издаването на заповедта не е собственик на имота, нито се
явява лице имащо право да строи в чужд имот по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ. Заповед № РД-14-140/28.04.2005г. на
зам. началника на ДНСК гр.София има за
адресат и създава задължения само за собственичката Д.Н.С. (Кършакова), за
която е налице влязъл в сила съдебен акт, при същата заповед и правно
основание.
При изложеното жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено.
Воден от горното и на основание чл.159,
ал. 1, т.6 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Н.С.,
ЕГН-**********,***, против Заповед
№РД-14-140/28.04.2005г. на зам.началника на ДНСК гр.София за прогласяване на
нейната нищожностпо АД № 252/ 2020 г. по описа на АС - Търговище.
ПРЕКРАТЯВА образуваното пред Административен съд-Търговище
производство по АД № 252/ 2020 г. по описа на съда за
2020 г.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: