Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
………………., град Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на прокурора при
ОП-Варна АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ и секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова
кас.адм.нак.д. № 2747/2021 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Варна,
подадена чрез гл. юриск. К Л – А против Решение № 819 от 08.11.2021 г. по АНД №
2420/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 442а-11 от 20.01.2021 г. на
Началника на ІV РУ при ОД на МВР Варна.
С жалбата се настоява, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Касаторът заявява, че не споделя изводите на ВРС за наличие на основания
за отмяна на НП. Твърди се, че актът за установяване на административното
нарушение (АУАН) е надлежно предявен на нарушителя за запознаване, К. отказва
да го подпише, като тези два факта са удостоверени с подписа на свидетел, а и
независимо от това, че К. не се е възползвал от правото на възражение пред
наказващия орган, е реализирал правото си на защита с предприетото съдебно
обжалване. Поддържа се, че от санкционния акт недвусмислено става ясно за какво
именно нарушение е санкционирано виновното лице, като в обстоятелствената част
на АУАН и НП е посочено, че на К. няколко пъти му е разпоредено да се върне на
мястото на проверката, което не е изпълнил. Позовавайки се на правната
квалификация и наложената санкция, касаторът изтъква, че именно това деяние е
прието за осъществено и на това основание на К. е наложено административно
наказание. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно, в
случай, че не се уважи касационната жалба, се прави искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер. С писмени бележки
касаторът поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.
Ответникът в касационното производство – К. Н. К., чрез адв. И.Д., с
писмен отговор по жалбата изразява становище, че е допустима, но неоснователна.
Сочи се, че доводите на касатора не намират опора в доказателствата по делото,
в изводите на съда, както и в ЗАНН и ЗМВР. Настоява се, че обжалваното решение
е законосъобразно, правилно и изключително мотивирано. Искането е да се остави
в сила решението на ВРС и да се присъдят направените разноски за касационното
производство. С писмено становище по същество на спора се изтъква, че не са
налице никакви доказателства за извършено от К. административното нарушение –
неизпълнение на полицейско разпореждане и осуетяване на полицейска проверка.
Сочи се, че единственият, който твърди за такива е актосъставителят, а в АУАН
няма конкретно описание на полицейското разпореждане, което е дадено и К. не е
изпълнил, нито какво точно проверка е осуетил, след като е предал всички свои
документи и ключовете на автомобила. Освен това се твърди, че свидетелят на
съставянето на акта не е възприел лично каквото и да е нарушение. Изтъква се,
че липсва логика в това да си дадеш личната карта и свидетелството за
управление на МПС и тогава да побегнеш. Поддържат се направените с отговора по
жалбата искания.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за
оставяне в сила на решението на ВРС.
Съдът,
като прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, изведени
от ВРС от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211,
ал.1 АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението,
като неизгодно за нея в обжалваната част.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на К. Н. К. срещу
НП № 442а-11
от 20.01.2021 г. на Началника на ІV РУ към ОД на МВР Варна, с което на
основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на
К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР. Според НП нарушението се състои в следното: На
06.01.2021 г., около 19:00 ч., в гр. Б , по ул. „***“ посока ул. „****“, К. не
изпълнява полицейско разпореждане и осуетява полицейска проверка като побягва,
след като представя личните си документи. В НП е посочено, че неколкократно му
е разпоредено да спре, въпреки това лицето продължило да бяга. НП е издадено въз основа на АУАН, съставен на 06.01.2021 г.
За да отмени обжалваното НП, районният съд приема, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Направен е извод, че
невръчването на процесния АУАН на нарушителя („което се потвърждава, според
ВРС, от показанията на актосъставителя и на свидетеля по съставяне на АУАН“) е
в противоречие с разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗАНН и е лишено лицето от
правото да узнае в извършването на какво нарушение и въз основа на какви
доказателства е обвинено, което обосновава незаконосъобразност на НП.
На следващо място, ВРС приема, че „осуетяването“ на полицейска проверка
и „отказа да се изпълни полицейско разпореждане“ са две различни нарушения на ЗМВР
и смесването им е недопустимо. Според въззивния съд нито от съдържанието на
АУАН, нито от това на НП става ясно с какви действия или бездействия К. „осуетява“
полицейската проверка, дали е я осуетил или се е опитал да стори това,
отправено ли му е полицейско разпореждане и ако е отправено, той изпълнил ли го
е, съответно колко нарушения е допуснал. Направен е извод, че не става ясно от
фактическа и правна страна за кое нарушение е санкциониран К..
С обжалваното пред АдмС – Варна решение ВРС е отменил НП и е осъдил ОД
на МВР – Варна да заплати на К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Обжалваното решение на ВРС е неправилно. Изводите на районния съд не се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС не е установил правилно
фактите и неправилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
Административният
съд не споделя изводите на ВРС, че НП страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат
неговата отмяна.
Касационната жалба е
основателна.
Съгласно чл. 43,
ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието
му и да го подпише, като при подписване на акта на нарушителя се връчва препис
от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване -
ал. 5 на чл. 43 ЗАНН.
В случая, видно от надлежно посоченото в АУАН,
нарушителят е отказал да подпише акта и е отказал да подпише разписката за
получаване на препис от акта, които две обстоятелства са надлежно удостоверени
чрез подписа на един свидетел – И. Д. П., както изрично изисква разпоредбата на
чл. 43, ал. 5 ЗАНН, в действащата към момента на съставяне на процесния АУАН
редакция.
Предвид така установяващото се, изводът на ВРС за
допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено
нарушение на процесуалните правила, състоящо се в невръчване на К. на екземпляр
от АУАН, се явява неправилен и в противоречие с материалния закон. Нещо повече,
приетият за установен от ВРС факт – невръчване на К. на екземпляр от АУАН,
неправилно и напълно несъстоятелно въззивният съд обосновава с приложения по
делото АУАН и показанията на актосъставителя и на свидетеля по съставянето на
АУАН. Както се посочи изрично в АУАН е посочено и удостоверено, че К. е отказал
да подпише разписката за получаване на преписа от акта, а свидетелските
показания не съдържат въобще изявление във връзка с невръчване на АУАН.
Неправилен е и изводът
на ВРС, че от АУАН и от НП не става ясно, както от фактическа, така и от правна
страна за кое нарушение е санкционирано лицето. Ясно и с необходимата
конкретизация и в НП, и в АУАН е описано извършеното нарушение, което
способства в достатъчна степен наказаното лице да разбере какво нарушение му се
вменява. Деянието недвусмислено е посочено като неизпълнение на полицейско
разпореждане. От описанието на обстоятелствата във връзка с извършване на
нарушението се установява, че след като е представил личните си документи на
полицая, К. е побягнал и въпреки че неколкократно му е разпоредено да спре,
лицето продължило да бяга.
Съдържанието на НП сочи, че вмененото нарушение е
неизпълнение и несъобразяване на К. с даденото му от полицейския орган
задължителното за изпълнение устно разпореждане да спре да бяга, за да се извърши
проверката от контролните органи. Обстоятелството, посочено в АУАН и НП, че
освен неизпълнение на разпореждането се осуетява полицейската проверка е
пояснение за това, че с деянието – неизпълнение на полицейско разпореждане, се
препятства извършването на проверката, като се визират последиците от деянието.
Така посоченото обстоятелство, разгледано в съвкупност с материализираното в
обстоятелствената част на НП и на АУАН не създава неяснота в случая какво
нарушение се вменява на наказаното лице.
По отношение доводите на наказаното лице в отговора по
касационната жалба, следва да се посочи, че с предаването на контролните органи
на документите не се изчерпват задълженията на проверявания водач на МПС, който
е длъжен да изчака проверката на документите и евентуално констатациите на
контролните органи за наличието или липса на извършено нарушение.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че неправилно ВРС стига до извод за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, които обуславят извод за наличие на основания за отмяна на НП.
ВРС е допуснал
неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК и следва обжалваният съдебен акт да се отмени.
Въззивният съд не се е
произнесъл по отношение на това дали се установява по делото извършването на
процесното нарушение, както и дали законосъобразно е определено наказанието
като вид и размер и налице ли са предпоставките за квалифициране на случая като
маловажен. Това представлява в случая съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, препятстващо извършването на проверката от
касационната инстанция, предвид забраната за нови фактически установявания –
чл. 220 АПК, поради което следва да се върне делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС.
При повторното
разглеждане на делото следва да се съобразят измененията в ЗАНН, в сила от
23.12.2021 г., като въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за
разноски и за настоящото производство – чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл. 221, ал. 2, предл второ, във вр. с чл.
222, ал. 2, т. 1 АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 819 от 08.11.2021
г. по АНД № 2420/2021 г. на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.