РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20212000500398 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 34 от 23.06.2021 г., постановено по гр.д. 236/ 2020 г.,
Окръжен съд Сливен е отхвърлил предявения от А.И. К. – Г. , ЕГН
**********, с адрес: гр. К., област С., ул. „Б“ № *, с адрес за връчване: гр. С.,
район К., бул. „М. № *, вх.*, ет.*, ап.* – адв. А.М., против „З***“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. С*** район И., бул. „Х.Б. № *,
представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата
изпълнителни членове на съвета на директорите или от всеки един от
изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с прокуриста на
дружеството или от всеки един от изпълнителните членове на съвета на
директорите; съвместно с председателя на съвета на директорите или
съвместно от председателя на съвета на директорите и прокуриста на
дружеството, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за заплащане на сумата
от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, от настъпилата на 17.12.2017 г., в резултат на пътнотранспортно
произшествие (ПТП) от 12.12.2017 г. смърт на нейния дядо р.м.р., ведно с
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва, считано от
1
18.12.2018 г. до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от А.И. К. – Г., чрез адв. А.М., срещу
постановеното решение, в която същото се оспорва, като неправилно, в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен до размера на 30 000 лв., като се
въвежда искане за неговата отмяна, с постановяване на ново решение за
присъждане на горната сума.
Заявява се в жалбата, че съдът от първа инстанция е достигнал до
неправилни и несъответстващи на събраните по делото доказателства изводи,
касаещи съществувалата силна емоционална връзка между ищцата и
починалия й дядо, като е приел, че в случая не са доказани съществували
между въззивницата и дядо й отношения, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената връзка такива. По мнение на
въззивника, пред първата инстанция е било доказано по безспорен и
категоричен начин твърдяната близка, емоционална, трайна и дълбока връзка
в отношенията им, обосноваваща извод, че въззивницата попада в
„разширения“ кръг наследници, очертан с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г.
на ОСНГТК на ВКС и има право да получи обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от
„З***“ АД, чрез юрисконсулт Светлана Коева, в който същата се оспорва,
като неоснователна и се прави искане за оставянето й без уважение, с
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Излага се, че твърденията в жалбата за изключително близки
отношения между внучка и дядо не намират опора в събрания по делото
доказателствен материал, доколкото от свидетелските показания е установено
съществуването на спорадични и инцидентни контакти, липса на съвместно
живеене, полагане на грижи един за друг, както и на финансова зависимост.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
2
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е претенция за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззивницата, като настъпили за нея болки и страдания от
загубата на дядо й при пътен инцидент, против застрахователя на прекия
причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия
причинител на увреждането – К.Б.Б..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
3
другиму.
Установено е в производството, че въззивницата е отправила до
застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл.498,
ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод
настъпилото застрахователно събитие и поради отказ на застрахователя за
изплащане на обезщетение е инициирала настоящото исково производство –
чл.498, ал.3 КЗ, и искът й е допустим за разглеждане по същество.
Видно от данните по делото, на 12.12.2017 г. дядото на въззивницата
– р.м.р. е претърпял пътнотранспортно произшествие, като в гр. л., на ул. „В.“
№ 7 се е ударил в шофьорската врата на спрял лек автомобил марка „Опел“
модел „Астра“, рег. № *** с водач К.Б.Б., паднал е на пътната настилка,
удряйки главата си, и в резултат на претърпените телесни увреждания е
починал в болнично заведение на 17.12.2017 г.
Пред настоящата инстанция фактическата установеност, възприета
пред първостепенния съд относно обстоятелствата по настъпването на
увреждането не се оспорва. Настоящият състав възприема констатациите за
механизма на пътния инцидент, направени от вещото лице по изпълнената
пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, категорично
сочещи на виновно противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, в причинна връзка с което са установените при пострадалия
травми, довели до неговата смърт, при съобразяване и на изводите на
експерта по съдебно – медицинската експертиза за причината за смъртта на
дядото на въззивницата.
Съгласно разбирането, утвърдено с Тълкувателно Решение № 1/
2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Доколкото внуците са дефинитивно изключени от кръга на лицата,
на които е признато правото на обезщетение по разума на горецитираните
Постановления, за да обоснове основателност на исковата си претенция
4
въззивницата е следвало в настоящия случай да ангажира доказателства за
наличието на предпоставки да се приеме, че е реализирано утвърденото от
тълкувателната воля по Тълкувателно Решение № 1/ 2016 г. изключение, а
именно да се касае за хипотеза на създадена с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която се търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. В Тълкувателното
решение се подчертава, че присъждането на обезщетение, извън лимитирания
кръг лица, следва да допуска по изключение, само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина да се породи между
починалия и лицето, претендиращо обезщетение, особена близост и то за
случаите, когато тази привързаност е станала толкова силна, че смъртта на
родственика е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
Видно от данните по делото в настоящия случай не се установява
съществуването на конкретна житейска ситуация, надхвърляща обичайните
отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост между дядо и внучка – загубилия живота си при пътния инцидент и
претендиращата морални вреди, която да обоснове пораждане на правото да
се търси обезщетение по изключение.
От разпита на свидетелите М.Г. и М.Г. изслушани пред първа
инстанция, става ясно, че въззивницата и дядо й не са живели съвместно, а са
се установили трайно в населени места, отстоящи на почти 100 км едно от
друго. Свидетелите, макар и от близкия семеен кръг на въззивницата, не са
единодушни по въпроса колко често са се осъществявали срещите между нея
и нейния родственик – единият свидетел говори за посещения през месец, а
другият - за срещи по два пъти всеки месец. Депозираните свидетелства за
спорадична материална подкрепа и помощ в домакинството не сочат на
изключителност на житейската ситуация. В показанията на свидетелите не се
съдържат данни за съдържанието на връзката между претендиращата
обезщетение и прародителя й непосредствено преди и за значителен период
назад спрямо момента на настъпване на непозволеното увреждане,
обосноваващи, по смисъла на формираната съдебна практика, извод за
изключителност в близостта на сочените лица, извън нормалната за
5
българската традиция взаимна обич и подкрепа между дядо и внучка, особено
в случаи, като настоящия, когато претендиращият обезщетение отдавна е
напуснал детската възраст и създал собствено семейство – Решение № 60070
от 29.06.2021 г. на ВКС по т.д. № 904/2020 г.
Горният извод не се разколебава от заключението на вещото лице по
приетата пред окръжния съд съдебно – психологична експертиза относно
наблюдавани при въззивницата симптоми на реактивна депресия. Самият
експерт е акцентирал в изводите си и разпита си в съдебно заседание, че
специфичните житейски обстоятелства при въззивницата – с две болни от
хронични заболявания деца, водят до доминираща при нея мисъл за здравето
на децата й и засилват въздействията, влошаващи психичното й състояние.
Всичко гореизложено позволява да се заключи, че в производството
не бяха ангажирани убедителни доказателства за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка между въззивницата и починалия й дядо.
Горното обосновава отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди,
както и на функционално обусловената акцесорна претенция за лихви.
Поради съвпадане на изводите на настоящата апелативна инстанция
с тези на първоинстанционния съд, постановеното от същия решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход от делото и отправеното искане, на процесуалния
представител на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в размер на 450 лв., платимо от въззивницата.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34 от 23.06.2021 г. на Окръжен съд
Сливен, постановено по гр.д. 236/ 2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А.И. К. – Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. К., област С.,
ул. „Бор“ № *, с адрес за връчване: гр.С., район К., бул. „М. № *, вх.*, ет.*,
ап.* – адв. А.М., да заплати на „З***“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С*** район И., бул. „Х.Б. № *, представлявано от Д.С.Д.,
6
Р.Г.Б., Й.Ц.Ц. и Е.С.И. - съвместно от двамата изпълнителни членове на
съвета на директорите или от всеки един от изпълнителните членове на
съвета на директорите; съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки
един от изпълнителните членове на съвета на директорите; съвместно с
председателя на съвета на директорите или съвместно от председателя на
съвета на директорите и прокуриста на дружеството, сумата от 450 лв. –
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7