МОТИВИ към Присъда № 53/10.06.2019г. по НОХД № 782/2019г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.И.П. за
това, че на 28.05.2018год., на
автомагистрала „Тракия“, км.***, област
Пловдив, при управляване на моторно превозно средство-товарен автомобил влекач
„Волво“ с рег.№ *** с полуремарке „Шмитц“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение:
чл.6, т.1,
предл.З-то от ЗДвП – „Участниците в движението съобразяват своето поведение с
пътните знаци.“, във връзка с чл.51, ал.2 от ППЗДвП –
„Пътните знаци със задължителни предписания имат следните изображения и
наименования: пътен знак Г10 – „преминаване отляво на знака“.
чл.20, ал.1 от ЗДвП - “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”.
чл.20, ал.2,
изр.1-во от ЗДвП - “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.“
чл.58, т.4 от ЗДвП - „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в
платното за насрещно движение.“,
и по непредпазливост е причинил смъртта
на И.Н.М. ЕГН: ********** и С. Я.К. ЕГН: **********, като деянието е извършено
след употреба на наркотични вещества /тетрахидроканабинол/,
от него е настъпила смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък -
престъпление по чл.343, ал.3, предл.2-ро и предл.5-то, б.“б“, предл.2-ро, вр. с
ал. 1, б.”в”, вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
Настоящото
дело е било разгледано от друг състав на ПОС по реда на глава 27 от НПК в
хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като с присъда № 100/13.12.2018г.,
постановена по НОХД № 1397/2018г. подс. П. е бил
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание в
размер на 9 години лишаване от свобода при първоначален общ режим и 10 години
лишаване от право да управлява МПС. По реда на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от
наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднат периодът на задържане
спрямо подсъдимия. Срещу присъдата е била депозирана жалба от частните
обвинители Н.М., Г.М., Д.М. и Я.К. с искане наложеното на подс.
П. наказание „лишаване от свобода“ да бъде увеличено от девет на двадесет
години. Присъдата е била обжалвана от подс. П. с
искане за преквалификация на деянието и намаляване на наложеното наказание. С
решение № 65/11.04.2019г. по ВНОХД № 143/2019г. Апелативен съд – Пловдив е
отменил изцяло присъдата на ПОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав в стадия на разпоредително съдебно заседание. В решението е
прието, че е нарушено правото на защита на подс. П.,
тъй като при разглеждане на делото от ПОС не му е бил назначен преводач на
родния му украински език, а на руски език, който не владеел добре. По тази
причина подс. П. не е могъл да реализира правото си
на защита и да избере реда, по който да се разгледа делото, както и спецификите
при разглеждане на делото в двете хипотези на съкратено съдебно следствие.
Дадени са указания на подс. П. да бъде назначен
преводач на украински език.
След
връщане на делото на ПОС, същото е образувано под нов номер – НОХД № 782/2019г.
и в хода на проведеното разпоредително
заседание бяха конституирани като частни обвинители Н.М., Г.М., Д.М. и Я.К.. По
искане на подс. П. и неговия защитник делото бе
разгледано по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК,
като съдът прие, че няма пречка за това и допусна предварително изслушване на
страните. Въпреки, че принципно е недопустимо при второ разглеждане на делото, същото
да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие /чл. 371, т. 2 от НПК/,
съдът съобрази дадените указания в отменителното
решение на АС – Пловдив, както и обстоятелството, че при първото разглеждане е
било накърнено правото на защита на подсъдимия. Именно липсата на превод от ***
език е лишила подс. П. от възможността да вземе
информирано решение за реда, по който ще се разгледа делото. Ето защо и съдът
намери, че единственият начин да се отстрани това нарушение е да допусне разглеждане
на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните
прения, представителят на ОП – Пловдив поддържа обвинението, така както е
повдигнато, тъй като намира, че с оглед събраните доказателства на досъдебното
производство и проведеното съкратено съдебно следствие,
извършването на деянието, за което е предаден на съд подсъдимия, е доказано по
несъмнен начин. Аргументира се наличието на особено тежък случай, както и
употребата на наркотични вещества от подсъдимия. Предлага се, с оглед наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, да се наложи наказание,
при условията на чл.54 от НК, определено около средния предвиден в закона
размер – лишаване от свобода в размер на 12 години и 6 месеца, което да се
намали с 1/3 и да се изтърпи при първоначален общ режим. Представителят на ОП –
Пловдив предлага подс. П. да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок, по-дълъг от наказанието „лишаване от свобода“, както и
да му бъдат възложени разноските по делото.
Повереникът на частните
обвинители – адв. Т. се присъединява към изложената
от прокурора фактическа обстановка и доказателствен
анализ, като моли подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан с
максималното, предвидено в закона наказание – лишаване от свобода в размер на
двадесет години. Иска се подс. П. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок,
по-дълъг от лишаването от свобода.
Адв. Т. – защитник
на подсъдимия П., счита че подзащитният му е
осъществил процесното деяние, но оспорва това да е
сторено под въздействие на наркотични вещества, както и случаят да е особено
тежък. Моли съдът да вземе предвид и обстоятелството, че П. не е бил повлиян от
метаболита на наркотичното вещество, открит в кръвта
му. Защитникът твърди, че подзащитният му е нарушил
единствено чл.20, ал.1 от ЗДвП, а останалите три нарушения на ЗДвП не са
самостоятелни, а вследствие на първото – загубата на контрол над управляваното
МПС. Въз основа на подробно изложени аргументи се иска определяне на наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Адв.
Т. намира за справедливо на подс. П. да бъде наложено
наказание 7г. и 6м. лишаване от свобода с редукция на 1/3 от същото, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок между 7 и 8 години.
Подсъдимият П.
признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият
признава вината си, изразява съжаление за случилото се и се солидаризира с
казаното от адвоката си.
В последната си
дума подс. П. признава вината си и съжалява за стореното.
Съдът, въз
основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.И.П.
е роден на ***г., в гр.***, и живее в същия град, *** гражданин е, има средно
образование, не е женен, не е осъждан. Обвиняемият П. имал свидетелство за
управление на МПС категории А, В и С от 30.08.2011 г., а от 20.03.2013 г.
придобил и категория СЕ. От 10.10.2016 г. обв. работел като международен шофьор във фирма „***“ ООД, ***.
На 28.05.2018 г.
подс. С.П. управлявал товарен автомобил - влекач „Волво“ с *** per. №
*** с полуремарке „Шмитц“ с
per. № ***, собственост на
фирма „***“ ООД, ***, като се движел по автомагистрала „Тракия“ в южното платно
за движение в дясната пътна лента, в посока от запад на изток. Подсъдимият П.
управлявал посоченото МПС, след като употребил наркотични вещества - тетрахидроканабинол, съдържащ се в марихуана, канабис и
техни производни.
На същата дата
от гр. Бургас към гр. София по автомагистрала „Тракия“ в посока от изток на
запад потеглил лек автомобил „Ауди А8“ с per. № ***, управляван от пострадалия И.Н.М.
(34 годишен). До него на предната дясна седалка пътувала пострадалата С.Я.К. (32 годишна).
Двамата пострадали от няколко години живеели на съпружески начала в гр. *** и
същия ден пътували за гр. София. С.К. била бременна, като развитието на плода й
отговаряло на 31-ва гестационна седмица, т.е. в края
на 7-ми, началото на 8-ми месец от бременността.
Около 13:40 часа
на 28.05.2018 г. товарният автомобил „Волво“ с полуремарке, управляван от подс. П.,
се намирал на километър *** на автомагистрала „Тракия“, обл.
Пловдив, като се движел със 79 км/ч. Времето било ясно и слънчево, асфалтовата
настилка на магистралата била суха. По същото време на южното платно за
движение на магистралата от километър *** до километър ***, обл.
Пловдив, се извършвали ремонтни дейности по полагане на асфалт по дясната
интензивна лента за движение от работници на „***“ ЕООД гр. Пловдив. Ремонтът
на този пътен участък започнал на 28.05.2018 г. около 08:00 часа сутринта, като
преди започването му от „Автомагистрали“ ЕАД била създадена временна
организация за безопасност на движението. На около 550 метра преди началото на
участъка били поставени от двете страни на южното платно големи табели,
указващи максимална скорост от 90 км/ч и преминаване на движението в лявата
лента. На около 346 - 347 метра след табелите и около 200 метра преди участъка
в ремонт в дясната лента било паркирано ремарке с поставена на него голяма
подвижна табела с правоъгълна форма, висока около 4 метра и широка около 2
метра с мигаща светлинна сигнализация. В средната част на табелата били
поставени пътните знаци А 23 - „Участък от пътя в ремонт“ и Г 10 - „Преминаване
от ляво на знака“. Освен това преди и след ремаркето на пътното платно били
поставени червено-бели конуси като средство за сигнализиране за извършваните
строителни работи.
Подс.П. при
управлението на товарния автомобил с прикаченото полуремарке
поради разсейване не наблюдавал внимателно пътната обстановка пред себе си. Така,
движейки се в дясната лента на магистралата в посочената посока, той не
възприел поставените указателни табели, поради което не повишил вниманието си и
не насочил своевременно товарния автомобил в лявата лента на магистралата. Не
възприел и паркираното в същата лента ремарке с поставените върху него пътни
знаци. Поради това и не намалил скоростта на движение, въпреки ясните
предупреждения за предстоящи препятствия на пътя и не се престроил в лявата
лента на платното за движение. Така предната част на товарния автомобил
достигнала задната част на ремаркето, при което последвал удар между тях. От
удара ремаркето било отхвърлено напред и надясно, като се установило върху
пътното платно. Едва в момента на удара подс. П.
осъзнал опасността и навил волана рязко наляво. От рязката маневра товарния
автомобил се насочил наляво в посока насрещното северно пътно платно на
магистралата. Подс.П. не успял да овладее ситуацията
и напълно загубил контрол върху управлението на товарния автомобил. Така
товарния автомобил блъснал и разрушил мантинелата,
разделяща южното и северното платно за движение на магистралата, след което
продължил неконтролируемото си движение, навлизайки в лявата лента за движение
на северното платно. В тази лента, на км. *** на автомагистрала „Тракия“,
предната част на влекача достигнала и ударила лек автомобил „Ауди А 8“ с рег.№ ***,
управляван от пострадалия И.М. с пътуващата на предна дясна седалка С.К., който
се движел със скорост от 123 км/ч. Ударът бил в предната лява страна на лекия
автомобил. Така лекия автомобил бил повлечен и завъртян обратно по посока на
движението си от предната част на товарния автомобил. Двете превозни средства
се насочили в посока североизток и напуснали платното за движение, като се
установили на място върху крайпътната територия. От силния удар лекият
автомобил получил силни деформации в предната си част. Пътуващите в него И.М. и
С.К. получили множество тежки травматични увреждания и починали в купето на
автомобила.
Очевидци
съобщили на тел. 112 за катастрофата и на място пристигнали екипи на спешната
медицинска помощ и полицията. Разследващ полицай извършил оглед и започнало
настоящото досъдебно производство. Подс. П. на място
бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била
отрицателна. На същия впоследствие в болнично заведение били взети от лекар
проби от кръв и урина за установяване употреба на алкохол и наркотични
вещества.
От
изготвената по делото съдебно-химическа (токсикологична) експертиза на подс. С.П. (т. 2, л. 241-243) е видно, че от извършените изследвания
на предоставените проби кръв и урина, взети от същия е установено присъствието
на специфичен метаболит – карбокси-
Δ9-ТНК, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол,
което е включено в Списък I - растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Според
вещите лица употребата на ТНС - съдържащи продукти (марихуана, канабис и
производни) може да предизвика различни по вид и продължителност ефекти в
зависимост от количеството на активното вещество и начина на прием (инхалаторно, орално). В общия случай при употребата на
марихуана наблюдаваните ефекти могат да варират между отделните индивиди, като
се наблюдават промени в настроението, предизвикват лека еуфория, променят
себеоценката и усещанията за пространство и време. Възможно е да се наблюдават
слаби халюцинации. Употребата на ТНС повлиява концентрацията и фината
координация на движенията и употребилите не следва да управляват МПС и работят
с машини. Идентифицираният специфичен метаболит на
ТНС е фармакологично неактивен, поради което количественият анализ няма
съдебно-токсикологична значимост. В настоящия случай според заключението на
вещите лица е доказана употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол
от изследваното лице С.П..
От изготвената
по делото съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалия И.Н.М.
(т.1,
л.169-175) е видно, че при изследването са установени множество прижизнени травматични увреждания, а именно: многофрагментно счупване на костите на лицевия череп,
черепния покрив, черепната основа, кръвонасядане под меките черепни покривки,
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разрушаване на мозъчни структури в
двете полукълба, прекъсване на продълговатия мозък; 1100 мл. кръв в лява и 450
мл. в дясна половина на гръдната кухина, контузия и разкъсване на хилусите на белите дробове, разкъсване на белите дробове по
външните им повърхности, разкъсване на перикарда,
разкъсване на стената на дясна сърдечна камера, разкъсване на диафрагмата; 320
мл. кръв в коремната кухина, тотално разкъсване на черния дроб и слезката, разкъсване главата на задстомашната
жлеза, разкъсване на стомаха с изливане съдържимото му в лява гръдна кухина,
контузия на бъбреците, разкъсване на пикочния мехур; счупване на лявата ключица
в средна трета, счупване на гръдната кост, счупване на трети и девети гръдни
прешлени, с прекъсване на гръбначния мозък на нивото на трети гръден прешлен,
счупване на тялото на лявата лопатка, счупване на множество ребра по различни фрактурни линии, многофрагментно
счупване на таза; счупване на лявата раменна кост в средна трета, открито
счупване на лявата раменна кост с разместване в лявата лакътна
става, счупване на двете кости на лявата предмишница
в средна трета, открито счупване на 3,4,5 леви дланови
кости, счупване на двете кости в средна трета на дясната предмишница,
открито счупване на дясната лъчева кост в долна трета, закрито счупване на
дясната лакътна кост в долната трета, счупване на
двете бедрени кости в средните им трети, счупване на двете кости на дясната подбедрица в горна трета; разкъсно-контузна
рана, кръвонасядане и охлузване в областта на челото, охлузване на лява и дясна
лицева половина, разкъсно-контузна рана на горния
клепач на лявото око, разкъсно-контузна рана на
долния клепач на дясното око, кръвонасядане на дясна скула, разкъсно-контузна
рана в дясна лицева половина, кръвонасядане на носа, охлузване и разкъсно-контузна рана на брадичката, охлузване и разкъсно-контузна рана на долна устна, две разкъсно- контузни рани на предна
гръдна стена, обширно ивичесто охлузване по предна гръдна и коремна стена,
четириъгълно охлузване в лявата област на пагона, ивичесто охлузване в дясна
хълбочна област, разкъсно-контузна рана в основата на
половия член, две разкъсно-контуни рани и охлузвания
на дясната предмишница, кръвонасядане и охлузвания по
дясна предмишница, разкъсно-
контузна рана и охлузване на дясна гривнена става, кръвонасядане на дясна длан, три разкъсно-контузи рани, охлузване на лява мишница, разкъсно- контузна рана на лява лакътна става, кръвонасядане на лява предмишница,
разкъсно-контузна рана на лява длан, разкъсно-контузна рана и охлузване на ляво бедро, разкъсно-контузна рана на лява колянна
става, охлузвания и кръвонасядане по лява подбедрица,
охлузвания на дясно бедро, разкъсно- контузна рана, охлузвания и кръвонасядане на дясна подбедрица, охлузване и кръвонасядане на дясна глезенна става.
Според вещото
лице причината за смъртта на И.Н.М. е множество тежки увреждания на вътрешните
органи, които са несъвместими със живота.
Описаните прижизнени травматични увреждания са причинени по най-общия
механизъм на удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет, или неговото
тангенциално действие, и са в причинна връзка с настъпилото на 28.05.2018г. ПТП,
в което М. е участвал като водач на лек автомобил, блъснат от ТИР /травма в
купето на автомобила/.
Настъпилата смърт е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите при пътно-транспортното произшествие
тежки увреждания.
От изготвената
по делото съдебномедицинска експертиза на пострадалата С.Я.К. (т.1, л.179-185)
е видно, че при изследването на трупа на пострадалата са установени: многофрагментно счупване на черепната основа и счупване на
черепния покрив с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разрушаване мозъчните
структури на голямо- мозъчните хемисфери и малкия мозък и мозъчния ствол,
кръвонасядане по меките черепни покривки; контузия и разкъсване на белите
дробове около хилусите; разкъсвания на черния дроб с
250мл свободна течна кръв в коремната кухина, уголемена матка с мъртъв плод от
мъжки пол; отделяне на първи шиен прешлен от черепната основа с прекъсване на
продълговатия мозък, счупване на двете ключици, счупване на множество ребра в
лява и дясна гръдна половини по различни линии, счупване на лявата хълбочна
кост, счупване на дясна пубисна кост, открито
счупване на лява раменна кост в долна трета, счупване на двете кости на лявата предмишница в долна трета, счупване на лявата бедрена кост,
в средна трета, счупване на лявата малкопищялна кост
в долна трета, счупване на двете кости на дясната подбедрица
в долна трета; разкъсно-контузна рана в окосмената
част на главата, две разкъсно-контузни рани и
охлузване на челото, разкъсно-контузна рана и
охлузване на носа, кръвонасядане на клепачите на очите по типа „травматични
очила", охлузвания по лява и дясна лицева половина, разкъсно-контузна
рана на горна устна, охлузване на долната устна, многофрагментно
счупване на горната и долна челюсти, многофрагментно
счупване на скуловите и носните кости; охлузвания на
шията, охлузвания и кръвонасядане на гръдния кош, охлузвания на предна коремна
стена, охлузване на дясна раменна става, охлузване и кръвонасядане на дясната
мишница, две разкъсно-контузни рани на дясна лакътна става, охлузвания на дясна предмишница,
две разкъсно-контузни рани и охлузване на лява
мишница, разкъсно-контузна рана и охлузвания на лява предмишница, разкъсно-котузна
рана на лява длан, охлузвания и кръвонасядане на ляво бедро, кръвонасядане и
охлузване на лява коленна става, охлузване и кръвонасядане на лява глезенна става, кръвонасядане на дясно бедро, охлузване на
дясната колянна става, охлузване и кръвонасядане на
дясна глезенна става. Причината за смъртта на С.Я.К.
е тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма с многофрагментно
счупване на черепната основа, счупването на черепния покрив, разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка, разрушаване мозъчните структури на голямо-мозъчните
хемисфери, малкия мозък и мозъчния ствол.
Описаните
травматични увреждания са причинени по най-общия механизъм на удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет, или неговото тангенциално действие, и
са в причинна връзка с настъпилото на 28.05.2018г. ПТП, в което К. е участвала
като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, блъснат от ТИР /травма в
купето на автомобила/.
Настъпилата
смърт е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите при
пътно-транспортното произшествие тежки увреждания.
При аутопсията
на С.Я.К. е установена уголемена бременна матка съдържаща мъртъв плод от мъжки
пол, с пълно отлепяне на плацентата от стената на матката. Развитието на плода
отговаря на 31-ва гестационна седмица, т.е. края на
7-ми, началото на 8-ми месец от бременността. Същия е недоносен, но животоспособен, без налични анатомични аномалии в
развитието. При аутопсията му са установени: кръвоизлив под меките черепни
обвивки с оток на мозъка, разкъсване на черния дроб и наличието на 30 мл. кръв
в коремната кухина.
От
изготвената по делото тройна автотехническа
експертиза (т.1, л.189-230) се установява,
че скоростта на движение на л.а. „Ауди А8" преди ПТП и в момента на удара
е била около 123 km/h. B анализираната
пътна ситуация, от момента на навлизане на т.а. „Волво"
влекач с полуремарке „Шмитц"
в северното платно за движение (преминаването през мантинелата),
водачът на л.а. „Ауди А8" е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстремно спиране. От момента на отклоняване на т.а. „Волво"
влекач с полуремарке „Шмитц"
на ляво в южното платно за движение и непосредствено преди удара с ремаркето с
указателни табели, водача на л.а. „Ауди А8" е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. От момента на навлизане на т.а. „Волво" влекач с полуремарке
„Шмитц" в северното платно за движение
(преминаването през мантинелата), водачът на л.а.
„Ауди А8" би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
ако се е движел със скорост по- малка от 20 km/h. От
момента на отклоняване на т.а. „Волво" влекач с полуремарке „Шмитц" на ляво
в южното платно за движение и непосредствено преди удара с ремаркето с
указателни табели, водача на л.а. „Ауди А8,м би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост по-
малка от 47 km/h.
От момента на
реакция на водача т.а. „Волво"- влекач с полуремарке „Шмитц" за
отклоняване на ляво, водачът на т.а. „Волво"
влекач с полуремарке „Шмитц"
е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара с
л.а. „Ауди А8" и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Ако водачът т.а. „Волво" влекач с полуремарке ,Шмитц" бе
реагирал своевременно на пътните знаци намиращи се на 346 - 347 m преди мястото на
удара и указващи максимална скорост 90 km/h и
преминаване на движението в лявата лента) и се бе съобразил с тях, то той е
имал техническа възможност да намали скоростта си а и при необходимост да спре
преди мястото на удара с л.а. „Ауди А8" и да избегне произшествието чрез
безопасно екстремно спиране.
Според вещите
лица основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е,
че водачът на т.а. „Волво“ С.П. не е
реагирал своевременно на разположените от ляво и от дясно на платното за
движение пътни знаци и указателните табели, както и на разположените в дясната
пътна лента на платното за движение пътни знаци и указателните табели, като
вместо да премине своевременно в лявата пътна лента на южното платно за
движение е направил това в опасна близост, като е отклонил композицията рязко
наляво и е навлязъл в северното платно за движение в момент, когато там
насрещно се е движил л.а. „Ауди А8“.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на свидетелите Г.И.М., П.Д.Д., Я.С.У., Г.М.И.,
Д.В.У., И.С.Ц., С.С.Г., М.М.Д.,
З.К.М., М.Д.З., В.П.Д., А.Г.В., С.А.А., В.П.П., Р.К.П., Т.В.Т., Н.И.Ж.,
И.Д.Н., М.И.М., К.В.Д., протоколите за оглед на местопроизшествие,
съдебномедицинските експертизи, ХТЕ, АТЕ.
Съдът кредитира
изцяло така описаните гласни и писмени доказателства, като в същите не се
съдържат противоречия или несъответствия с останалия инкорпориран доказателствен материал. Свидетелските показания са подробни,
непротиворечиви и хронологични, като всеки един от свидетелите посочва това,
което му е станало достояние по случая. Експертните заключения са пълни и ясни,
изготвени компетентно, с нужните познания и опит в съответната област и
неоспорени от страните по делото.
Направеното от подс. С.П. признание на фактите и обстоятелствата, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно
доказано от събраните на досъдебното производство доказателства.
Ето защо,
настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени противоречия в обсъдените
доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите.
Подсъдимия П. в съдебното производство изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да излага нови факти по случая,
които да разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка.
Изложената
фактическа обстановка налага правния извод, че с деянието си подсъдимият С.П. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на
престъплението по чл.343, ал.3, предл.2-ро и предл.5-то, б.“б“, предл.2-ро, вр.
с ал. 1, б.”в”, вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
Това е така,
защото подсъдимият на 28.05.2018год., на автомагистрала „Тракия“, км.***,
област Пловдив, при управляване на моторно превозно средство-товарен автомобил
влекач „Волво“ с рег.№ *** с полуремарке
„Шмитц“ с рег.№ *** е нарушил
правилата за движение:
чл.6, т.1, предл.З-то
от ЗДвП-„Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните
знаци.“, във връзка с чл.51, ал.2 от ППЗДвП- „Пътните
знаци със задължителни предписания имат следните изображения и наименования:
пътен знак Г10 – „преминаване отляво на знака“.
чл.20, ал.1 от ЗДвП - “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”.
чл.20, ал.2,
изр.1-во от ЗДвП - “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.“
чл.58, т.4 от ЗДвП - „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в
платното за насрещно движение.“,
и по непредпазливост е причинил смъртта
на И.Н.М. ЕГН: ********** и С.Я.К. ЕГН: **********, като деянието е извършено
след употреба на наркотични вещества /тетрахидроканабинол/,
от него е настъпила смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък.
За да направи
горния извод, съдебният състав взе предвид, че бе безспорно доказано, че с
действията си подсъдимият П. при
пътно-транспортното произшествие на 28.05.2018г. с поведението си като водач на
моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата ,
установени в чл.6 т.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата вр.с чл.51 ал.2
от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата, чл.20 ал.1,
чл.20 ал.2 изр.1 и чл.58 т.4 от ЗДвП, които нарушения са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат - смъртта на пострадалите И.М. и С.К.. Пряката
причинно - следствена връзка е доказана по несъмнен начин от приложените по
делото медицински експертизи и свидетелските показания по делото.
Подс. П. е нарушил
разпоредбата на чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП вр.с чл.51 ал.2 от ППЗДвП,
тъй като не е изпълнил задължителното предписание на пътен знак Г-10 -„Преминаване
отляво на знака“ и не е взел мерки за своевременното и плавно преминаване на
товарния автомобил в лявата лента за движение на южното платно на магистралата.
Вместо това е продължил движението си направо до удара в неподвижното ремарке.
Подс. П. е нарушил и
разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, тъй като поради проявеното невнимание не е
възприел своевременно намиращото се на пътя пред него неподвижно ремарке с
указателни табели. Това е довело до удара на товарния автомобил в ремаркето,
след което поради рязкото навиване на волана наляво, подс.
П. е загубил напълно управление и се е стигнало до неконтролируемото движение
на автомобила му наляво, навлизането му в насрещната лента за движение и ударът
с насрещно движещия се лек автомобил „Ауди А 8”.
Нарушението на
чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП също е в причинна връзка с произшествието, тъй като
ясните предупреждения за предстоящи препятствия на пътя са изисквали подс. П. да намали допълнително скоростта си на движение,
за да може да реагира своевременно на тях.
Съчетанието от
нарушаване на тези три правила за движението по пътищата от страна на подс. П., както и нарушението на чл.58 т.4 от ЗДвП, който
забранява на водачите на МПС да се движат в платното за насрещно движение на
автомагистрала са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В тази насока
се взеха предвид показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на
тройната АТЕ и СМЕ.
Съдът с
категоричност прие, че деянието е извършено от подсъдимия след употреба на
наркотично вещество - тетрахидроканабинол.
От изготвената на
досъдебното производство съдебно-химическа (токсикологична) експертиза на подс. С.П., е видно, че от извършените изследвания на
предоставените проби кръв и урина взети от същия е установено присъствието на
специфичен метаболит – карбокси-
Δ9-ТНК, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол,
което е включено в Списък I - растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Според
вещите лица употребата на ТНС - съдържащи продукти (марихуана, канабис и
производни) може да предизвика различни по вид и продължителност ефекти в зависимост
от количеството на активното вещество и начина на прием (инхалаторно,
орално). В общия случай при употребата на марихуана наблюдаваните ефекти могат
да варират между отделните индивиди, като се наблюдават промени в настроението,
предизвикват лека еуфория, променят себеоценката и усещанията за пространство и
време. Възможно е да се наблюдават слаби халюцинации. Употребата на ТНС
повлиява концентрацията и фината координация на движенията и употребилите не
следва да управляват МПС и работят с машини. В настоящия случай според
заключението на вещите лица е доказана употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол от изследваното лице С.П..
Адв. Т. изложи
доводи, че дори да се приеме, че подсъдимият е употребил наркотично вещество,
то същият не е бил повлиян от него. За съставомерността на тази квалификация се изисква установена употреба от водач на
МПС на наркотични вещества, по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., без значение от вида и количеството на
наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото
състояние и реакции при управлението на МПС. В НК се сочи - „управление на МПС след употреба на
наркотични вещества”, като законодателят е възприел законодателния подход на
нулева толерантност, приемайки че употребата на наркотични
вещества
без значение от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна
на съзнанието и уменията на
водача да
управлява МПС
и до опасност при
шофиране на МПС, и това поведение
следва да се криминализира. Няма основание и възражението за
неправилно приложен материален закон поради обстоятелството, че подсъдимият не
е бил под влияние на наркотични вещества по време на управлението на
автомобила. Наказателният кодекс, както към момента на деянието, така и
понастоящем недвусмислено постановява съставомерност
и наказуемост на управлението на МПС или възприемането като утежняваща правна
квалификация на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Законът не изисква водачът да е под
влияние на същите вещества, а да е доказана употребата им, което става чрез
изследване и установяване на наличието им в организма на водача чрез техническо
средство или химическо изследване. Известно е, че наказателният закон не може
да бъде тълкуван разширително, поради което съдът
няма право да зачита обективни или субективни обстоятелства, които не са
посочени от законодателя в състава на престъплението.
Деянието е квалифицирано
като „особено тежък случай” по смисъла на чл.93 т.8 от НПК, поради причинената
смърт на мъж и жена в млада възраст, живущи на семейни начала, като жената е
била в напреднала бременност и грубите нарушения на ЗДвП, довели до инцидента.
Въпреки възраженията на защитата в тази насока, съдът възприе посочената правна
квалификация, като взе предвид описаните обстоятелства, настъпилия резултат,
както и наличието на допълнителните квалифициращи признаци, които в съвкупност
обуславят квалифициращия признак "особено тежък случай" съгл. чл.
93, т.8 от НК. Отново следва да се подчертае, че извършеното престъпление с
оглед настъпилите тежки вредни последици – смъртта на две лица, и на други
отегчаващи отговорността обстоятелства – наличието на квалифициращ признак
„след употреба на наркотично вещество” и такива извън квалификацията на
деянието: фактът, че произшествието е настъпило в резултат на груби нарушения
на основни правила за движението по пътищата, довели до един много тежък съставомерен резултат, разкриват изключително висока степен
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Случаят е особено тежък и предвид
обстоятелството, че тежкият инцидент е
възникнал изключително по вина на подсъдимия, без какъвто и да било принос на
пострадалия И.М., управлявал правомерно насрещно движещия се лек автомобил
„Ауди А8“ в платното, предназначено за движение в неговата посока и с разрешена
скорост. Факт е и съдебният състав възприе тезата на държавното обвинение, че
от подс. П. е демонстрирано напълно безотговорно
поведение като професионален шофьор на тежкотоварни автомобили, проявило се в
посочените по-горе груби нарушения на правилата за движение, като тези
автомобили, поради габаритите и масата си, изискват водачите им да ги
управляват винаги с повишено внимание.
Съдът при преценката за наличието в
конкретния случай на това квалифициращо обстоятелство изходи от задължителните
за приложение и все още незагубили сила ППВСР № 1/1977 г. и ППВСР № 1/ 1983 г.,
както и Р № 167/1993 г. на ВКС. Безспорно с оглед тежкия съставомерен резултат
и начина на извършването му и наличното квалифициращо обстоятелство, е налице
висока степен на обществена опасност на деянието.
Направения довод
за липса на такова квалифициращо обстоятелство в случая от страна на защитата е
неоснователен и не намира опора в доказателствата по делото, а също така не е
съобразен с изискванията на закона и съдебната практика.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА
ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено
непредпазливо, при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана
непредпазливост/ по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от
деянието си и не е искал настъпването им. Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че като не контролира непрекъснато МПС, което управлява,
съществува опасност от настъпване на ПТП, при което могат да пострадат хора.
Подсъдимият е знаел за нормативните изисквания на
посочените текстове от Закона за движението по пътищата, но ги е пренебрегнал,
вследствие на което е възникнала описаната ситуация и е причинена смъртта на
две лица.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл.343, ал.3, предл.2-ро и
предл.5-то, б.“б“, предл.2-ро, вр. с ал. 1, б.”в”, вр. с чл.342, ал. 1 от НК
предвижда налагането на наказание "лишаване от свобода" в размер от
пет до двадесет години. В случая подсъдимият П. не е осъждан, в частност не е
осъждан и за престъпления по транспорта; към момента срещу него няма образувани
и незавършени досъдебни производства. Същият упражнява общественополезен труд,
млад е и е оказал съдействие на разследващите органи. Изразява критичност,
съжаление и разкаяние за стореното. Горепосочените обстоятелства съдът отчете
като смекчаващи вината обстоятелства. Въпреки това съдът прие, че нито едно от
тях няма характер на изключително смекчаващо вината обстоятелство, и същите не
са многобройни такива, налагащи определяне на наказанието при условията на чл. 55
от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете и
наличните в случая отегчаващи вината обстоятелства, а именно - тежък съставомерен резултат - смъртен резултат на две лица,
едното от които бременна жена, причинен по непредпазливост при липса на каквото
и да е съпричиняване от страна на пострадалите и при
обективна възможност същите да бъдат избегнати.
Не може да бъде пренебрегната и високата
степен на обществена опасност на деянието. Обстоятелството, че подсъдимият е
професионален международен шофьор, управляващ много тежък и голям камион и би
трябвало да бъде изряден при изпълнението на служебните си задължения, все
факти, които са пречка за налагане на наказание в по-нисък размер /ТР № 1/2009г.,
ОСНК/. Ето защо и съдът отказа да уважи молбата на подсъдимия и неговия
защитник за налагане на едно наказание малко над минимума - в размер на 7
години и 6 месеца, което след редукцията с 1/3 да бъде намалено на 5 години
лишаване от свобода. Въпреки това, предвид гореизложеното и при съпоставката му
с други деяния от същия вид, представляващи "особено тежък случай",
съдът прецени, че с оглед целите на специалната и генералната превенция /чл. 36
от НК/ наказателната отговорност спрямо подсъдимия следва да бъде
реализирана в рамките на предвиденото в закона наказание/от 5 до 20 години
лишаване от свобода/, но при лек превес на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът определи основното наказание на
подсъдимия "лишаване от свобода" при условията на чл. 54
от НК в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Този размер съдът прецени за
достатъчен с оглед постигане на превъзпитателната и превантивната функция на
наказанието спрямо подсъдимия П., като счете, че с него могат да бъдат
постигнати целите му. Това наказание ще постигне и целите на генералната
превенция. Определянето на наказанието в по-висок размер, съобразно искането на
държавното и частното обвинение съдът намери за несправедливо и несъответно на
обществената опасност на деянието е дееца. Така определеното наказание в размер
на десет години и шест месеца лишаване от свобода, предвид характера на
настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с
чл. 54 от НК, следва да бъде намалено с
една трета, или наказанието, което се налага на подс.
С.П. и което последният следва да изтърпи е СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При определяне на наказанието преди редукцията му в размер на 10г. и 6м., съдът
отчете, че при първото разглеждане на делото е имало изрично искане в жалбата
до АС – Пловдив от страна на частните обвинители да бъде увеличено първоначално
наложеното от ПОС наказание в размер на 9г. лишаване от свобода до максималното
предвидено в закона – 20г. Ето защо и съдът намери, че няма пречка при второто
разглеждане на делото да наложи по-висок размер на наказанието „лишаване от
свобода“ спрямо първоначално определения на подс. П..
Тъй като в случая не са налице основания за
отлагане изпълнението на така наложеното наказание по чл.
66, ал.1 от НК, предвид липсата на една от визираните в тази разпоредба
предпоставки – наказанието е в размер на над 3 години лишаване от свобода,
както и с оглед гореизложеното относно характера и опасността на деянието и
личността на дееца, съдът постанови наложеното на подсъдимия П. наказание
лишаване от свобода да бъде изтърпяно от него ефективно при първоначален
"общ" режим чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът счете, че само този
начин на изтърпяване на наложеното наказание би изиграл своя превъзпитаващ и
превантивен ефект спрямо осъдения и би предотвратил за в бъдеще такова
поведение, при което отново би се стигнало до подобен резултат.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1
от НК съдът приспадна от така наложеното
на подсъдимия С.И.П. наказание времето, през което същият е бил задържан по
реда на ЗМВР, чл. 64 от НПК, както и спрямо него се е реализирала мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 28.05.2018 година до влизане в
сила на присъдата.
На основание чл. 343 Г вр. чл. 343, ал.3,
предл.2-ро и предл. 5-то, б. “б“, предл.2-ро, вр. с ал.1, б.”в”, вр. с чл.342,
ал.1 от НК съдът лиши подсъдимия П. от
право да управлява МПС за срок от ОСЕМ години. Съдът определи този размер на
наказанието отчитайки от една страна липсата на предходни нарушения на ЗДвП от
страна на подс. П., а от друга страна, съобразявайки
че същият е професионален шофьор, който с настоящото деяние е допуснал няколко
нарушения на ЗДвП, при това управлявайки МПС след употреба на наркотични
вещества.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С
оглед на така постановената присъда, съдът постанови вещественото доказателство
– товарен автомобил-влекач „Волво“ с рег.№ *** с прикачено
към него полуремарке “Шмитц“,
с рег.№ ***, - 1брой видео-регистратор с марка „Transcend“,
ведно с 1 брой карта памет 16GB, micro hс, с марка „Transcend“, - 1 брой навигация модел „Prodrive-8GB“,
сиво-черна на цвят, ведно с мемори карта- micro sd2gb и 1брой флаш-памет
16GB с надпис „team group С 171“ да се върне на
собственика му – фирма “***“ ООД, ***, след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – лек
автомобил „Ауди“ А8 с рег.№ ***, както и регистрационни табели на същия да се
върнат на собственика му – „***“ ЕАД, след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – 1 брой част
от пластмасова броня-червена на цвят с дължина от 0,38 метра да се унищожи като вещ без стойност, след
влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство – 1 брой част
от километраж на л.а. „Ауди“, с рег.№ ***, са предадени на съхранение на
домакина към с-р „Криминална полиция“ при ОДМВР-гр.Пловдив, ул.Петко Д.Петков №
9, да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила а 2
броя разпечатки от товарен автомобил-влекач „Волво“,
с рег.№ ***, са приложени по ДП № 38/2018год. по описа на с-р „РПТ“-гр.Пловдив
– да останат по делото, след влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимия П. да заплати по сметка на ОД на
МВР-Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
2472,70 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева и седемдесет
стотинки/, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1150,60 лева /хиляда
сто и петдесет лева и шестдесет стотинки/, представляващи направени разноски в хода
на съдебното производство.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското
правно съзнание на подсъдимия П., проявеното незачитане на правилата за
движение по пътищата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :