Р Е Ш Е Н И Е
№ 464
гр. Хасково, 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на десети юли, през две хиляди и двадесета година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Мазгалова
и
в присъствието на прокурора Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №496/2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87 и
сл. от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Делото е образувано по жалба на Ф.Б. –
гражданка на А., подадена чрез адв. Г. В., с посочен съдебен адрес:***, БХК -
бежанци, против Решение №1331/20.05.2020г. на Председателя на Държавна агенция
за бежанците, с което на жалбоподателката е отказано предоставяне статут на
бежанец и хуманитарен статут.
В жалбата се твърди, че оспореният
акт бил незаконосъобразен. Обжалваното решение било незаконосъобразно поради
нарушение на материалното право по чл.8 и чл.9 от ЗУБ и процесуалните правила
на чл.75, ал.3 от ЗУБ. Въпреки, че правилно приемал бежанската история за
правдоподобна и безпротиворечива, административният орган в противоречие с
дефинициите в ЗУБ определял посегателствата, извършвани спрямо оспорващата като
ирелевантни за предоставянето на закрила. Сочи се, че същите съставлявали
системно домашно насилие, което от своя страна било насилие, основано на пола и
попадало под хипотезата на чл.8, ал.5, т.6 от ЗУБ – действия, насочени срещу
лицата по причина на техния пол или срещу деца, каквито системното сексуално,
физическо и психическо домашно насилие несъмнено били. Сочи се, че действията
на преследване спрямо оспорващата се извършвали от „недържавен агент на
преследване“, т. нар. „non-state agent of persecution“ по смисъла на чл.8, ал.3, т.3 от
ЗУБ /така Раздел първи, глава II,
В, (3), (d),
74-76, стр. 26 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на
бежанец – ВКБООН/ поради принадлежността им именно към определена социална
група с обединяващ признак полова принадлежност. Недържавният агент на
преследване – в случая бившият съпруг на жалбоподателката – бил в състояние да
осъществява същото продължително и безнаказано, именно защото държавата не
желае и/или не може да му противодейства. Логично било при установяване на
действия от недържавен агент на преследване, като в настоящия случай, да се
прецени и анализира доколко в държавата на произход властите са в състояние и
имат желание да защитят жените от подобни посегателства. Още повече, навсякъде
в решението се изтъквало обстоятелството, че жалбоподателката не се била
обърнала към полицията или към организация за защита на жените. Така се
предполагало, че административният орган би следвало да пристъпи към
задълбочено изследване на ситуацията със защитата на жените и момичетата в А.
от домашно и сексуално насилие, за да прецени дали доводите на жалбоподателката
да не се обърне за помощ към властите са основателни. Вместо това, на стр. 5 от
решението бил цитиран единствено кратък абзац от доклад на немската федерална
служба за убежището, който потвърждавал тезата на жалбоподателката, а именно –
че жените и момичетата в А. били обект на мъжки контрол и насилие в ежедневието
и че въпреки реформите, жените оставали в неравностойно положение. Посочено
било също така, че в столицата А. имало само една къща, която можело да се
сравни с приют за жени. Веднага след този цитат от международен източник
следвал будещият пълно недоумение извод на административния орган, че имало
„множество неправителствени организации в А., ангажирани с правата на жените“.
Добавяло се, че функционирали два приюта в страната и че три били в процес на
изграждане. Оставало напълно необяснимо откъде идва тази информация. Оставало и
напълно неясно какво отношение има столицата към жалбоподателката, при
положение, че тя не била оттам. Същата ситуация на напълно произволни
заключения се наблюдавала и по отношение мотивите, касателно способността и
желанието на полицейските органи да защитят жалбоподателката, ако същата подаде
жалба срещу бившия си съпруг. Действително, от оскъдно цитираните данни на
немската федерална служба било видно, че от 2015г. в страната действал закон за
защита на жените от домашно насилие, който предвиждал до 20 години затвор в
някои случаи. Същевременно обаче била налице възможност наказателното
производство да бъде прекратено с обикновена декларация от страна на
пострадалата. Въз основа единствено на тази информация, административният орган
заключавал, че полицейските органи в А. можели да предоставят ефективна защита.
С оглед данните за заплахи за убийство от страна на бившия съпруг, било странно
как административния орган очаквал жалбоподателката да подаде и поддържа
обвинения в посегателства срещу нея и дъщеря ѝ без да се страхува от
постоянен натиск да прекрати делото. В този смисъл, особено очевидно било
пълното неразбиране на административния орган относно проблемите на домашното
насилие, именно като насилие, което било основано на пола и допускано с
мълчаливото съгласие на властите, а не като проблем от битово и криминално
естество. Вместо да подложи на задълбочена проверка състоянието с правата на
жените в А., чрез събиране на детайлна информация от утвърдени международни
източници, административният орган се задоволил единствено декларативно да
обяви, че оспорващата, първо, не била преследвана по смисъла на ЗУБ и второ,
можела ефективно да се защити в страната на произход. Сочи се, че подходът на
административния орган противоречал и на методологията за Европейската служба
за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, публикувана на
интернет-страницата ѝ, изискваща цялостен подход при преценката на
основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със
събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в
количествено и качествено отношение. Навеждат се доводи, че при обикновено и не
особено задълбочено търсене в интернет се откривали редица доклади на
авторитетни международни организации, посветени конкретно на ситуацията с полово
базираното насилие в А. и сочещи, че въпреки приемането на цитирания закон от
2015, това насилие продължавало да е ежедневие за много жени и момичета, а
реакцията на властите и в частност полицията била неадекватна, което възпирало
болшинството от жертвите да търсят помощ от властите. В тази връзка в жалбата
се цитират извадки от налични в интернет доклади. Моли се за отмяна на
оспореното решение.
Ответникът, Председател на Държавна
агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково намира жалбата за неоснователна.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец при Дирекция
„Миграция” под вх.№105450-3330/17.12.2019г. (под името Ф. Б. от А.) и подадена
чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх.№1427/18.12.2019г., заведени в ДАБ под
рег.№УП-15414/18.12.2019г., Б.Ф., гражданка на А., поискала закрила от
Република България.
Чужденката била регистрирана чрез
попълване на Регистрационен лист рег.№УП 15414/18.12.2019г. като Б.Ф. (на
20.02.2020г. е извършена корекция в имената, като е посочено Б. /фамилно/ Ф.
/собствено/), гражданство А., етническа принадлежност арабин, родена на ***г. в
А., район У. А., с постоянен адрес *** Р., професия …, със …. образование,
религия …., ….., документи за самоличност – национален паспорт сер. Р
№********* изд. от А. на 22.02.2018 валиден до 21.02.2028 и карта за
самоличност №********* изд. от А. на дата 10.03.2018 валиден до 09.03.2028. В
регистрационния лист още е посочено, че същата има деца – М. С., родена на ***,
с местонахождение РПЦ Харманли.
С Писмо рег. №УП 15414/19.12.2019г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането на лицето същата се представила с имената Ф. Б.,
родена на ***г., гражданка на А.. В писмо с рег. №М-885/07.02.2020г. (рег. №УП 15414/20.02.2020г.
в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
С Б.Ф., ЛНЧ **********, са проведени две
интервюта, резултатите от които са обективирани в Протокол с рег.№УП 15414/08.01.2020г.
и Протокол с рег.№УП 15414/28.01.2020г. В първото интервю чужденката заявила,
че потвърждава всички данни, заявени от нея при регистрацията. Посочила, че е
представила национален паспорт и лична карта при регистрацията си. Нямала други
използвани имена. Нямала роднини в държави-членки на ЕС. Напуснала А. през
месец август 2019г. и легално, с полет, преминала в Т., където останала четири
месеца в гр. И.. На 10.12.2019г. влязла в Република България, след като
показала паспорта си и тогава при граничната проверка се оказало, че визата
ѝ не била валидна. Тази виза ѝ била издадена в Турция от
туристическо бюро, за която платила 300 долара и тя не знаела, че е фалшива.
След като това се установило от митничарите, била задържана от полицията.
Заявила, че е родена в район „Уади Алзанати“ на гр. Г., където живяла до
напускането на страната си. Посочила, че е разведена от месец май 2018г. със
съпруга си А. М.. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга
държава-членка на ЕС. Освен тук, в друга държава не е подавала молба за закрила.
Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга
държава. Посочила, че е арабка. Не е имала проблеми заради принадлежността си
към тази етническа група. Заявила, че е мюсюлманка сунит. Не е имала проблеми
заради изповядваната от нея религия. Лично не е имала проблеми с официалната
власт в страната си. Не е членувала в политическа партия или организация.
Нямала близки роднини в страната си. Имала основно образование. Работила като
шивачка в А.. Относно причините да напусне страната си разказала, че имала
основно проблеми в А. с … си …, който по всякакъв начин я тормозел. Мъжът
ѝ по време на брака им се държал изключително лошо с нея, често се
случвало да ѝ посяга и да я бие. От … си с него имали … – М., която често ѝ задавала въпроса
защо нямат … дете. Чужденката ѝ отговаряла, че заради лошото отношение от
страна на баща ѝ, това нямало как да се случи. Дори вземала
противозачатъчни средства, за да се предпази от второ забременяване, тъй като
не желаела второ дете. Споделя, че се случвало мъжът ѝ да посяга и на
дъщеря ѝ и да се опитва да я насилва сексуално. Това се случвало
сравнително рядко, но от тези посегателства дъщеря ѝ получила психично
разстройство, което я карало да се чувства много зле. След развода им вече не
живеели заедно с мъжа ѝ, но той продължавал да ги тормози и да ги
притеснява. Той имал право да вижда дъщеря им един ден в седмицата, но въпреки
това той ходел до училището ѝ и се опитвал да я взема със себе си против
волята ѝ. Освен това той се опитал и да я омъжи насила за един много
по-възрастен от нея човек, а тя не искала това. Чужденката също била против
тази женитба и единствения начин да предотврати това бил да заминат за друга
държава. След развода им съпругът ѝ я заплашил, че ще я убие и ще ѝ
отнеме .., поради което тя се страхувала за живота си. Всичко това я накарало
да напусне А. и да замине за сигурна страна, където ще се чувстват в
безопасност с дъщеря ѝ. Това били всички причини, които я принудили да
вземе решението да напусне страната, нямало какво друго да добави. Заявила, че
сключила брак със съпруга си през 2004г. От брака си с него имали една дъщеря.
Доброволно сключила брак с него. Развела се с него през 2018г. Причините били,
че той я биел и тормозел постоянно и тя не могла да издържи на този начин на
живот. В ислямските страни мъжът да бие жена си било доста често срещано
явление. Имала съдебно решение за развода си, родителските права за дъщеря
ѝ били присъдени на чужденката. Съпругът ѝ упражнявал постоянно
върху нея физическо насилие. Биел я много често, това му доставяло удоволствие,
а за нея било истинско мъчение. От редовния физически побой върху нея в момента
имала психически проблеми и постоянно си спомняла за кошмарите, които
преживяла. Освен физическо насилие, съпругът ѝ не упражнявал върху нея
друго насилие. Посочила, че не е търсила помощ от полицията, защото тя въобще
не се намесвала в семейни проблеми. Не се е обръщала за помощ към някоя
организация в А., защитаваща правата на жените, жертви на домашно насилие. След
развода живеели разделени със съпруга ѝ. Нямали никакви контакти и не се
виждали, само когато трябвало да вземе дъщеря ѝ за един ден. Дъщеря
ѝ останала да живее при нея, чужденката се грижела за нея. Родителските
права върху детето били присъдени на нея. Бившият ѝ съпруг имал право да
я вижда само един ден в седмицата. Работила като ….. в А.. Успявала да се
издържа сама с тези свои доходи. След развода бившият ѝ съпруг не ѝ
помагал с пари въпреки, че бил осъден да плаща месечна издръжка за дъщеря им.
Заявила, че не би се завърнала в А., защото там за нея тормоза от съпруга
ѝ щял да продължи. Споделя, че той дори направил опит да я проследи и в Т..
Разбрала, че е дошъл в квартирата ѝ и я търсил, докато тя и дъщеря
ѝ отсъствали. Тогава се уплашила много и веднага на следващия ден решили
да напуснат Т. и да заминат за друга държава. Заявила, че подала молба за
закрила в Република България, защото била мирна държава и тук ще живеят в
сигурност с дъщеря ѝ.
Във второто интервю посочила, че
всички нейни проблеми в А. произтичали от бившия ѝ съпруг, който по
всякакъв начин я тормозел. Мъжът ѝ не работил нищо и изцяло тя издържала семейството.
По време на съвместното им съжителство мъжът ѝ се държал много лошо с
нея, често се случвало да ѝ посяга и да я бие. Случвало се мъжът ѝ
да посяга и на дъщеря ѝ и да се опитва да я насилва сексуално. Това се
случвало сравнително рядко, но от тези посегателства дъщеря ѝ получила
психично разстройство, което я карало да се чувства много зле. През 2018г.
чужденката се развела и заживяла отделно от бившия си съпруг, но въпреки това
той продължавал да тормози нея и дъщеря ѝ. Бившият ѝ мъж имал право
да вижда дъщеря им един ден в седмицата, но въпреки това той ходел до училището
ѝ и се опитвал да я взема със себе си против волята ѝ. Освен това
той се опитвал да я омъжи насила за един много по-възрастен от нея човек, а тя
не искала това. Чужденката също била против тази женитба и единствения начин да
предотврати това бил да заминат за друга държава. След развода съпругът ѝ
я заплашил, че ще я убие и ще ѝ отнеме дъщерята, поради което се страхувала
за живота си. Всичко това я накарало да напусне А. и заедно с дъщеря ѝ да
заминат за сигурна страна, където ще се чувстват в безопасност. Още в самото
начало на брака съпругът ѝ започнал да упражнява физическо насилие върху
нея. Тя си мислела, че това насилие ще престане след известно време, но то
продължило през целия им брак. Насилието върху нея се изразявало в това, че
мъжът ѝ я биел. Случвало се доста често да я бие и да я насилва
физически. Можела да каже, че почти всяка седмица имало побой и издевателства
върху нея. Майка ѝ знаела за физическия тормоз върху нея. Тя не я
съветвала да се развежда, защото общественото мнение за разведените жени било
лошо. Търпяла това физическо насилие, защото мислела, че то ще престане след
известно време и нещата ще се оправят. Не търсила помощ от полицията, защото тя
въобще не се намесвала в семейни проблеми. Дори и да била потърсила помощ от
полицията, там нямало да ѝ обърнат никакво внимание. В А. не се гледало с
добро око на разведена жена и затова не се решила на тази стъпка по-рано. Майка
ѝ била против този развод, защото ѝ казала, че обществото не приема
лесно такива разводи. Тя ѝ казала, че след развода ще бъде изолирана от
обществото и ще бъде заклеймена като разведена. Можела да представи копие от
съдебното решение. Не ѝ било известно дали в А. съществуват организации,
защитаващи жените, пострадали от домашно насилие. Не се обръщала за помощ към
организация, подкрепяща жените, пострадали от домашно насилие, защото не
смятала, че могат да ѝ помогнат. Знаела, че в А. домашното насилие е
доста често срещано явление. Всички нейни сестри в А. били пострадали от
домашно насилие. Но въпреки това те не се развели, на първо място заради
общественото мнение и на второ място заради децата си. Заплахата от съпруга
ѝ към нея се случила няколко седмици след развода им. Той дошъл и казал,
че ако дъщеря ѝ не се омъжи за човека, който той посочи, ще убие
чужденката и дъщеря ѝ. Приела тази заплаха доста сериозно, тъй като била
лично отправена към нея. Изпитала страх за живота си и това била основната
причина да напусне А. заедно с дъщеря си. В А. не се гледало с добро око на
разведената жена и се срамувала от този факт. Не правила опит да се мести да
живее в друг град, защото се страхувала, че мъжът ѝ ще я открие и тормоза
за нея ще продължи. Ако сега реши да се завърне в А., мисли, че ще бъде убита
от бившия си съпруг. Първата ѝ братовчедка била убита от съпруга си. Той
бил арестуван от полицията, но въпреки това не бил осъден и в момента бил на
свобода. Това обстоятелство карало и чужденката да изпитва страх за живота си.
С Решение №1331 от 20.05.2020г.,
Председателят на ДАБ при МС отказал да предостави статут на бежанец и
хуманитарен статут на Б. / фамилно / Ф. /собствено/. На 08.06.2020г. срещу
подпис решението било връчено на жалбоподателката, като последната била
запозната с неговото съдържание на език, който владее и това било удостоверено
с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 15.06.2020 г.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 -
дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно
нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие
да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от
ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред
председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което (т.2)
отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както
фактическите, така и правните основания за издаването му. Не се споделят
изложените в жалбата възражения за немотивираност на акта и постановяването му
при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените
обстоятелства.
Административният орган е изложил
поотделно подробни съображения защо приема, че на чужденката не следва да бъде
предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил
както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история, така и
обстановката в страната й на произход. Обективираните в решението фактически
съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и
дават възможност на чужденката да разбере мотивите на административния орган да
ѝ откаже международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по
делото, че в хода на производството по общия ред пред интервюиращ орган при
ДАБ, с чужденката са проведени интервюта, отразени в нарочни протоколи,
прочетени на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея
език. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по
молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации
или документи, свързани с личното положение на молителката и с държавата ѝ
по произход.
При извършената проверка относно
материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1
от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя
статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си
по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна
изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това
преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група.
В настоящия случай правилно
административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателката
интервюта не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в
чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут.
В съответствие със заявената бежанска история е изводът, че молителката не
споменава да е била подложена на преследване по смисъла на ЗУБ, както и на риск
от бъдещо такова. Споделените в проведеното интервю твърдения на жалбоподателката
за това, че имала проблеми в А. по време на брака с бившия си съпруг, са
преценени във взаимната им връзка с останалите ѝ твърдения. Изводът на
административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец
се явява законосъобразен. Този извод не се променя и от допълнително
представените по делото от процесуалния представител на оспорващата писмени
доказателства.
Правилна е и преценката за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. По отношение
наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца,
следва да се отбележи, че в случая не се установява в държавата си по произход
жалбоподателката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание и нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане
извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или
личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт”.
Правилно бежанската история на
кандидата е изследвана и в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда
на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на
член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година
относно минималните стандарти за признаването и правното положение на
гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като
лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д”
от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15,
буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да
се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел
поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива
заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи.
Административният орган е извършил
преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана
в Справка вх.№МД-84/07.02.2020 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“
при ДАБ относно А. и е цитирал една част от изложените в справките данни в акта
си. Въз основа на справките е приел, че на цялата територия на А. не е налице
въоръжен конфликт, съответно нивото на общото насилие не е изключително.
Позовал се е на пълзящата скала, посочена в т.39 от решението на съда в
Люксембург и е приел, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре
обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота му,
за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира така
извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за
правилна. В случая, по данните от
съдържащата се в административната преписка Справка вх.№МД-84/07.02.2020 г., както
и от допълнително представената по делото Справка вх.№МД-268/18.05.2020г., не са
налице основания за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата
ситуация в А.. С оглед изложеното в справките относно положението в А. следва
да се приеме, че ситуацията на територията на тази държава не разкрива наличие
на въоръжен конфликт и безогледно насилие, включително са налице региони, в
които не съществува реален риск чужденката да понесе тежки посегателства, с
оглед на което тя може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна
закрила там, което е основание за отказване на статут, предвид разпоредбата на
чл.9, ал.5 от ЗУБ.
Налага се извода, че при вземане на
своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е
допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на
съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от
порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. /собствено/ Б.
/фамилно/, гражданка на А., против Решение №1331/20.05.2020 г. на Председателя
на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: