№ 3199
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110135219 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу М. Г. П., за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 294, 51 лв. – дължима, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., 280, 61 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.01.2024 г., 72, 34 лв.
–дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., 13, 35 лв. –мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 26.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 07.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
отношение на топлоснабден имот в *********************, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че ответникът
е собственик на процесния топлоснабден имот, поради което и притежава качеството
потребител на топлинна енергия по отношение на него. Твърди, че отношенията между
страните се регулират с Общи условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа,
че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирали насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в
1
45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в
срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.
Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение
дяловото разпределение да се извършва от „ПМУ София 98“ ООД /понастоящем „ПМУ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД/, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане
на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която
разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия
цената на услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Г. П., подаден
чрез адв. Н.. Оспорва се основанието за дължимост на претендираните суми, не и доставката
и количеството на доставена топлинна енергия до топлоснабдения имот. Възразява да е
потребител на топлинна енергия. Сочи, че не е доказано ответникът да е собственик или
вещен ползвател на имота. Оспорва като неоснователни претенциите за лихва, като твърди,
че ответникът не е изпаднал в забава. Оспорва основателността на претенциите за заплащане
на услугата дялово разпределение, като твърди, че ищецът не е легитимиран да получи
претендираните суми, освен това поддържа, че искът е неоснователен и недоказан. Възрзява
срещу претенцията за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за оказана безплатна правна
помощ.
С определение от 22.10.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7211/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 01.03.2024 г.
Заповедта е връчена на адреса на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той е подал
възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
2
разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото се установява, че именно ответникът е потребител на
топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот. Видно от приетата като
доказателство Заповед № РД-35-2052 от 01.09.1981 г. ап. 43 в *********************** е
определен като обезщетение на основание чл. 100 ЗТСУ на М. Н.а П.а за отчужден от нея
имот и съгласно направено от нея искане по чл. 102 ЗТСУ изцяло е предаден на сина М. Г.
П.. Обстоятелството, че през процесния период именно ответникът е потребител на
топлинна енергия се установява и от приложените по делото списък на собствениците,
избрали фирмата, извършваща дялово разпределение и приложените от третото лице
помагач и приети като доказателство по делото индивидуални отчети, които документи
съдържат неоспорен подпис на ответника. Ето защо и съдът намира, че по делото по
безспорен начин се установява, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия за
процесния период. С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна
по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с
доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата,
както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като
сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
3
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния
недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като
доказателства Удостоверение от 27.09.2002 г. и Протокол от 11.09.2002 г. от проведено Общо
събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният
имот, на което е взето решение за сключване на договор с „ПМУ София 98“ ООД
/понастоящем - „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД/ за извършване на услугата топлинно
счетоводство, която включва доставка и монтаж на индивидуални разпределители на
топлинна, отчитане на уредите, разпределение на изразходваната енергия за отопление и
топла вода, изготвяне на общи и индивидуални сметки. Видно от приложеното
удостверение, както и представените от него индивидуални отчети и изравнителни сметки
именно това дружество извършва дяловото разпределение в имота. Решението на ОС на ЕС
и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното съдът
намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била
топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Страните не спорят относно факта на предоставяне на топлинна енергия, нито
относно количеството предоставена топлинна енергия. Деистващата през процесния период
4
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. Видно от справката за използвана топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. общо изразходваната топлинна енергия за отопление
и топла вода е на цена 1 123, 23 лв. с ДДС, не е начислена сума за сградна инсталация.
Видно от справката за използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023
г. общо изразходваната топлинна енергия за отопление и топла вода е на цена 1 067, 34 лв. с
ДДС, не е начислена сума за сградна инсталация. Съдът намира, че тези суми са релевантни
към задължението за доставена топлинна енергия към процесния период, а не издадените
общи фактури от топлоснабдителното дружество, доколкото изравнителните сметки
отразяват реалното доставено количество топлоенергия. При това положение се достига до
извода, че за процесния период цената на доставена топлинна енергия е в общ размер от
2 190, 57 лв. Няма данни за плащане на задълженията от страна на потребителя, нито такива
твърдения са въведени, нито са представени доказателства. При това положение искът
следва да бъде уважен до размера от 2190, 57 лв., а до пълния предявен размер от 2 294, 51
да бъде отхъврлен.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Задължението за заплащане на
цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец.
Ето защо към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стоиност се равнява на посочения от ищеца общ размер от 72, 34 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2024 г. до окончателното
5
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Неоснователно е въражението на ответника, че фактурите не били публикувани в
интернет, доколкото цитираните и действащи Общи условия между страните не предвиждат
такова задължение.
Съдът намира, че мораторната лихва следва да бъде изчислена като се вземе предвид,
че за вземанията по за отоплителен сезон 2021г./2022 г. потребителят изпада в забава на
15.09.2022 г., а по отношение на вземанията по обща фактура за отоплителен сезон 2022
г./2023 г. потребителят изпада в забава на 15.08.2023 г., видно от приетите като
доказателства общи фактури и посоченият в тях срок за плащане. По изложените
съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за
забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
26.01.2024 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от общо
249, 20 лв., до които размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 280, 61 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.02.2024 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 13, 35 лв., начислена за
периода от 16.07.2021 г. до 26.01.2024 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 7211/2024 г. по описа на СРС, 88 състав, както и
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 97, 00 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и на 179,
6
96 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
които възлизат в размер на 24 лв. - адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 38 ЗАдв с оглед правната и фактическа сложност на делото и изхода на
производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу М. Г. П., ЕГН **********, с адрес в г************ установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Г. П. дължи на Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2 190,
57 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023
г., 249, 20 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 26.01.2024 г., 72, 34 лв. –дължимо, но незаплатено възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 07.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията,
за които суми по ч. гр. дело № 7211/2024 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 2 190, 57 лв. до пълния предявен размер от
2 294, 51 лв., иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 249, 20 лв. до пълния предявен размер от 280, 61 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 13, 35 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 26.01.2024 г.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, с адрес в г************ да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 97 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 7211/2024 г. по описа на СРС,
88 състав, както и сумата от 179,96 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на адвокат И. А. Н. сумата от 24 лв.,
7
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8