№ 524
гр. Русе, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201366 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.К.К. от АК-Русе, в качеството на
упълномощен процесуален представител на СТ. П. СТ., от гр.Русе, до
Русенския Районен съд против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№ 2452377 на ОД на МВР, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на С. било наложено
наказание “Глоба” в размер на 600.00лв.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощеният процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага аргументи, че водач на автомобила,
с който е извършено нарушението е друго лице.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
1
ОД на МВР гр. Русе издала Електронен фиш Серия К № 2452377 за
налагане на глоба в размер на 600 лв. на жалб.СТ. П. СТ., за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с дигитална стационарна радарна установка
Sitraffic ERS 400, за това, че на 05.02.2018г., в 22.34ч. по бул.“България“ в
гр.Русе, до бензиностанция „Лукойл“, с GPS-координати E 25.58.5570 и N
43.50.4778, при движение в посока ГКПП“Дунав мост“, л.а. “Фолксваген
Поло” с рег.№ Р 1042 АК, собственост на жалб. С., бил управляван със
скорост 91км/ч., при разрешена в рамките на населеното място гр. Русе
скорост от 50км/ч. Фишът бил издаден на жалб. С.С., в качеството му на
собственик на лекия автомобил.
На 28.01.2021г. така издаденият електронен фиш бил връчен лично на
жалб.С.. В предоставеният му от закона 14-дневен срок от тази дата,
жалбоподателя не представил пред органа, издател на ЕФ, писмена
декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС.
В хода на съдебното следствие по настоящото дело се установи по
несъмнен начин, че водач на л.а. Фолксваген Поло” с рег.№ Р 1042АК към
времето и мястото на констатираното нарушение, не бил жалб. С.С., а
неговият внук – С. С..
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна, но на различни от посочените в жалбата и отстояване в хода по
същество основания.
Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш
Серия К № 2452377, не са допуснати процесуални нарушения, които да са
предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.
Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се
извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на
одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и
стационарни. Единственото изискване при издаване на фиша е същият да
съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма, а именно -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
2
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при
издаването му не са допуснати процесуални нарушения.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства
става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваната дигитална стационарна радарна установка Sitraffic ERS
400, била одобрена по реда на Закона за измерванията и притежавала
удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до
06.10.2019г.
От приобщеният Протокол от 05.12.2017г. за последваща периодична
проверка на процесното техническо средство за измерване, се установява по
безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено
превишението на скоростта, както и възможността на това средство
автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително
зададени параметри.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
осъществен от обективната страна.
От представените и приобщени по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 05.02.2018г., в 22.34ч. по бул.“България“ в гр.Русе,
до бензиностанция „Лукойл“, с GPS-координати E 25.58.5570 и N 43.50.4778,
при движение в посока ГКПП“Дунав мост“, л.а. “Фолксваген Поло” с рег.№ Р
1042 АК бил управляван със скорост 91км/ч., при разрешена в рамките на
населеното място гр.Русе скорост от 50км/ч.
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен
реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно както с името на
пътя и близостта до общоизвестен крайпътен обект, индивидуализиращи
3
точно определено място на извършване на нарушението. От приложените
веществени доказателствени средства - снимки и разпечатки от паметта на
техническото средство, също се установява точното място, на което е
извършено нарушението, както и посоката на движение – в посока ГКПП
Дунав мост.
Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната
измерена скорост на движение на л.а. “Фолксваген Поло” с рег.№ Р 1042 АК
била 94км/ч., но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост, след
като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при
измерване на скорост в обхвата до 100 км/ч. е в границите на 3км/ч.
Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил
бил собственост на жалб.СТ. П. СТ..
Законът за движението по пътищата съдържа в разпоредбата на чл.188
презумпция относно субекта на административни наказания, а именно, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение. Доколкото целта на
чл.189, ал.5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна
сметка да бъде наказан действителният извършител на противоправното
деяние, а това е водачът на автомобил към датата и часа, когато е
констатирано нарушението, не само собственикът, но и всяко друго лице, на
което е съставен електронен фиш е дадена възможност, в 14-дневен срок от
връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС. Както бе посочено и по-горе, собственикът на автомобила към
процесната дата бил жалбоподателя С.С.. Последният, след като бил наясно,
че не той е водачът в момента на нарушението, ако е счел, че този електронен
фиш не следва да бъде връчен на него, е трябвало своевременно да представи
писмена декларация с данни за лицето /което очевидно му било известно/,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС. Това обаче жалб.С. не сторил нито в законоустановеният срок, нито
след това. Дори да е било налице твърдяното затруднение, по отношение
представянето и на копие от свидетелството за управление на действителният
водач на автомобила, то не е извинително за бездействието на жалб.С., като
последният е следвало да подаде поне декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
След като в крайна сметка С.С. не подал в законоустановения срок
4
информация кое е физическото лице, извършило процесното нарушение,
правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност за
това нарушение на жалбоподателя в качеството му на собственик на л.а.
“Фолксваген Поло” с рег.№ Р 1042 АК. Правилно бил определен и размера на
административното наказание, съобразно санкционната норма на чл.182, ал.1,
т.5 от ЗДвП, в неговата абсолютна стойност – 600.00лв.
В същото време, при изследване причините и последиците от
извършеното от жалб.С., както и тежестта на нарушението, неговата
обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността,
установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от
правото, Съдът достига до извода, че с деянието си наказаното лице макар и
формално да е осъществило признаците на предвиденото административно
нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и
смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на
обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, респ. АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от
ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме
случая за маловажен са налице:
На първо място, видно от събраните и неоспорени доказателства по
делото, в случая С. е наказан като собственик на процесният автомобил, но не
е бил неговият водач по времето и мястото на извършване на нарушението,
т.е. не е действителният нарушител на правилата за движение по пътищата.
На второ място, установява се от доказателствата по делото, че
жалбоподателя е в напреднала старческа възраст, с влошено здраве и самотно
живеещ, издържащ се единствено от пенсията си, при което наложената му
глобата от 600лв., освен че е непосилна за него, но е и непропорционална на
обществената опасност на деянието и дееца.
И на последно място, липсват доказателства по делото, от деянието на
С. да са настъпили други вредни последици извън съставомерните.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с
оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност,
респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а
5
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар
предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., на ВКС.
Предвид изложеното Съдът намира, че като материално
незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото С.С. се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв.К.К. от АК-Русе, на която заплатил хонорар в размер на
100.00лв., съобразно приложеният по делото договор за правна помощ и
упълномощаване. В хода на съдебните прения, адв.К. претендира
присъждането в пълен размер на разноските за адвокатско възнаграждение.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение е
под определения минимум /300.00лв./ в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба. Поради това Съдът не
разполага с възможност да определи разноски за адвокатско възнаграждение
в по-нисък от този размер.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Областна
Дирекция на МВР-Русе.
С оглед на изложеното, понастоящем Областна Дирекция на МВР-Русе
следва да бъде осъдена да заплати на жалб.СТ. П. СТ., от гр.Русе разноските
6
по делото - за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от
100.00лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2452377 на
ОД на МВР, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на СТ. П. СТ., от гр.Русе, ЕГН-
********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 600.00лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Русе, да заплати на СТ. П. СТ.,
от гр.Русе, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7