№ 27433
гр. София, 05.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110124071 по описа за 2023 година
Пред Софийски районен съд е било образувано гр. д. № 22013/2022 г. по
описа на СРС, 143 състав, въз основа на искова молба, подадена от името на „/..../“
ЕАД, ЕИК /..../ против „/..../“ АД с ЕИК /..../ /като съдружник в ДЗЗД „/..../ /..../“,
БУЛСТАТ: /....// за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 376,27 лв., представляващи стойност на консумирана от обекти на
потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода от
01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 11.11.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 13,09 лв., представляващи
законна лихва за забава за периода от 16.06.2021 г. до 02.11.2021 г., за които суми
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в производството по
ч.гр.дело № 64533/2021 г. по описа на СРС. С Определение № 25722/01.10.2022 г.,
постановено по гр. д. № 22013/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, съдът е
уважил заявеното искане от ответника и е конституирал на негова страна като
трето лице помагач Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
Ответникът „/..../“ АД с ЕИК /..../ /като съдружник в ДЗЗД „/..../ /..../“, БУЛСТАТ:
/....// е предявил срещу третото лице помагач Министерство на регионалното
развитие и благоустройство обратен иск, който е отделен за разглеждане в
отделно производство с Определение № 16157/03.05.2023 г. постановено по гр. д.
№ 22013/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, като по този иск е образувано
настоящото гр.д. № 24071/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
Производството е образувано по обратна искова молба /уточнена с молба
вх. № 191294 от 04.07.2023 г./, предявена от името на „/..../“ АД, ЕИК: /..../ /като
съдружник в ДЗЗД „/..../ /..../“, БУЛСТАТ: /..../, притежаващ 65% дял/ против
Министерство на регионалното развитие и благоустройство на Република
България, с която са предявени евентуално съединени осъдителни искове, както
следва:
1/ иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 583,61 лв. /567,49 лв. -
стойност на доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги в
периода 01.10.2020 г. – 31.12.2020 г. до обект „Пречиствателна станция за
1
питейни води – гр. С.“, и 16,12 лв. - обезщетение за забава за периода 14.11.2020 г.
– 25.03.2021 г./, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорни
задължения по Договор № 179/10.09.2008 г., сключен между Министерство на
регионалното развитие и благоустройство на Република България, в качеството му
на възложител, и ДЗЗД „/..../ /..../“, БУЛСТАТ: /..../ /със съдружник „/..../“ АД,
ЕИК: /..../, притежаващ 65% дял/, в качеството му на изпълнител, в случай че
ищецът заплати горепосочените суми на основание влязъл в сила съдебен акт по
гр. д. № 22013/2022 г. по описа на СРС, 143 състав;
2/ иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в общ размер от 583,61 лв. /567,49 лв. - стойност на
доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги в периода
01.10.2020 г. – 31.12.2020 г. до обект „Пречиствателна станция за питейни води –
гр. С.“, и 16,12 лв. - обезщетение за забава за периода 14.11.2020 г. – 25.03.2021
г./, с която ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил за негова сметка без
основание, в случай че ищецът заплати горепосочените суми на основание влязъл
в сила съдебен акт по гр. д. № 22013/2022 г. по описа на СРС, 143 състав.
Съдът намира, че изходът на спора по настоящото производство е
обусловен от изхода на спора по гр. д. № 22013/2022 г. по описа на СРС, 143
състав, като също така, с оглед необходимостта от извършването на преценка за
редовност и допустимост на предявените искове и на спазване на срока по чл. 131
ГПК за отговор на обратната искова молба, настоящият съдебен състав счита, че
следва да се изиска препис от всички книжа по гр. д. № 22013/2022 г. по описа на
СРС, 143 състав.
Депозиран е отговор на исковата молба от името на ответника в
производството Министерство на регионалното развитие и благоустройство на
Република България, като се оспорва допустимостта на предявените искове с
твърдения, че е налице несъответствие между основанието и размера на
предявените вземания в настоящото производство и в производството по гр. д. №
22013/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, респективно по ч.гр.дело №
64533/2021 г. по описа на СРС, 143 състав. Поддържа се също така, че е
недопустимо предявяването на обратен иск в производство, по което е предявен
установителен иск за установяване на вземания по заповед за изпълнение, която
не е насочена срещу третото лице помагач. Съдът намира развитите доводи за
неоснователни и счита, че предявените искове са допустими. Обратният иск
почива на правоотношения между подпомагната и подпомагащата страна, поради
което е допустимо основанието и размерът му да са различни, като е въпрос по
същество какво е действителното основание и размер на предявените вземания.
По становище на настоящия съдебен състав, независимо от връзката между
първоначалните искове и проведеното заповедно производство, е допустимо
предприетото последващо съединяване на искове чрез предявяване на обратен иск
– арг. от т. 11.б. на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК.
Съдът намира, че към настоящия момент исковата молба е нередовна. В
отговора на исковата молба, депозиран в производството по гр. д. № 22013/2022 г.
по описа на СРС, 143 състав, в който е обективиран и предявения обратен иск,
отделен за разглеждане в друго производство, във връзка с което е образувано
2
настоящото такова, от името на „/..../“ АД, ЕИК: /..../ се сочи, че предмет на
обратните искове са суми, както следва: сумата от 376,27 лв., представляващи
стойност на доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за
периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., до обект „Пречиствателна станция за
питейни води – гр. С.“ и сумата от 13,09 лв., представляващи законна лихва за
забава за периода от 16.06.2021 г. до 02.11.2021 г. Впоследствие в уточнителна
молба вх. № 191294/04.07.2023 г., подадена от името на „/..../“ АД, ЕИК: /..../ се
сочи, че предмет на обратните искове са суми, както следва: сума в общ размер от
583,61 лв. /567,49 лв. - стойност на доставена електрическа енергия и
предоставени мрежови услуги в периода 01.10.2020 г. – 31.12.2020 г. до обект
„Пречиствателна станция за питейни води – гр. С.“, и 16,12 лв. - обезщетение за
забава за периода 14.11.2020 г. – 25.03.2021 г./, представляваща обезщетение за
неизпълнение на договорни задължения по Договор № 179/10.09.2008 г., сключен
между Министерство на регионалното развитие и благоустройство на Република
България, в качеството му на възложител, и ДЗЗД „/..../ /..../“, БУЛСТАТ: /..../ /със
съдружник „/..../“ АД, ЕИК: /..../, притежаващ 65% дял/, в качеството му на
изпълнител, както и предявен в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер
от 583,61 лв. /567,49 лв. - стойност на доставена електрическа енергия и
предоставени мрежови услуги в периода 01.10.2020 г. – 31.12.2020 г. до обект
„Пречиствателна станция за питейни води – гр. С.“, и 16,12 лв. - обезщетение за
забава за периода 14.11.2020 г. – 25.03.2021 г./, с която ищецът се е обеднил, а
ответникът се е обогатил за негова сметка без основание. Горното несъответствие
представлява нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена от
ищеца. Следва да бъдат дадени указания на ищеца, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да отстрани констатираните в
мотивната част на настоящото определение нередовности на исковата молба, като
формулира ясен, точен и конкретен петитум.
Независимо от гореизложеното и за процесуална икономия, настоящият
съдебен състав намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ ИСКОВА МОЛБА ВХ. 217920/14.10.2022 Г., предявена от
името на /..../“, БУЛСТАТ: /..../ срещу Министерство на регионалното
развитие и благоустройство на Република България, БЕЗ ДВИЖЕНИЕ.
УКАЗВА на ищеца /..../“, БУЛСТАТ: /..../, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да отстрани констатираните в
мотивната част на настоящото определение нередовности на исковата молба, като
3
формулира ясен, точен и конкретен петитум на подадената от негово име искова
молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок,
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.09.2023 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че е съдружник в ДЗЗД „/..../ /..../“, БУЛСТАТ: /..../, като
притежава 65% от дяловете в същото. Поддържа, че между Министерство на
регионалното развитие и благоустройство на Република България, в качеството му
на възложител, и ДЗЗД „/..../ /..../“, в качеството му на изпълнител, е сключен
Договор № 179/10.09.2008 г. с предмет изграждане на „Пречиствателна станция за
питейни води – гр. С.“, като според договора разходите за електрическа енергия за
изграждането на този обект се дължали от изпълнителя. Поддържа, че с Акт
образец 10 от 08.09.2008 г. изграждането на обекта било спряно и същият бил
оставен за пазене на възложителя, поради което в тази хипотеза съгласно
уговореното в договора разходите за електрическа енергия следвало да се
заплащат именно от Министерство на регионалното развитие и благоустройство,
тъй като изпълнителят не стопанисвал обекта. Излагат се твърдения, че
строителните работи все още не били възобновени, но „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД било предприело съдебни действия срещу ДЗЗД „/..../
/..../“, БУЛСТАТ: /..../ /със съдружник „/..../“ АД, ЕИК: /..../, притежаващ 65% дял/
за заплащане на потребена електрическа енергия и мрежови услуги в
горепосочения обект и лихва за забава. Ищецът счита, че ако заплати тези суми,
ще претърпи вреди поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
възложителя Министерство на регионалното развитие и благоустройство то да
заплаща разходите за собствения му обект при преустановени строителни работи
в същия. В условията на евентуалност счита, че ако заплати претендираните от
„ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД суми, то Министерство на регионалното
развитие и благоустройство би се обогатило без основание, тъй като ще спести
разходи за собствения му обект „Пречиствателна станция за питейни води – гр.
С.“.
Моли, да бъде постановено решение за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в общ размер от 583,61 лв. /567,49 лв. - стойност на доставена
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги в периода 01.10.2020 г. –
31.12.2020 г. до обект „Пречиствателна станция за питейни води – гр. С.“, и 16,12
лв. - обезщетение за забава за периода 14.11.2020 г. – 25.03.2021 г./,
представляваща обезщетение за неизпълнение на договорни задължения по
Договор № 179/10.09.2008 г., сключен между Министерство на регионалното
развитие и благоустройство на Република България, в качеството му на
възложител, и ДЗЗД „/..../ /..../“, БУЛСТАТ: /..../ /със съдружник „/..../“ АД, ЕИК:
/..../, притежаващ 65% дял/, в качеството му на изпълнител, в случай че ищецът
заплати горепосочените суми на основание влязъл в сила съдебен акт по гр. д. №
4
22013/2022 г. по описа на СРС, 143 състав.
В условията на евентуалност, моли, ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сума в общ размер от 583,61 лв. /567,49 лв. - стойност на доставена
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги в периода 01.10.2020 г. –
31.12.2020 г. до обект „Пречиствателна станция за питейни води – гр. С.“, и 16,12
лв. - обезщетение за забава за периода 14.11.2020 г. – 25.03.2021 г./, с която
ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил за негова сметка без основание, в
случай че ищецът заплати горепосочените суми на основание влязъл в сила
съдебен акт по гр. д. № 22013/2022 г. по описа на СРС, 143 състав.
Претендират се разноски.
От името на ответника Министерство на регионалното развитие и
благоустройство на Република България е депозиран отговор на обратната
исковата молба, като се оспорва допустимостта на предявените искове с
твърдения, че е налице несъответствие между основанието и размера на
предявените вземания в настоящото производство и в производството по гр. д. №
22013/2022 г. по описа на СРС, 143 състав, респективно по ч.гр.дело №
64533/2021 г. по описа на СРС, 143 състав. Поддържа се също така, че е
недопустимо предявяването на обратен иск в производство, по което е предявен
установителен иск за установяване на вземания по заповед за изпълнение, която
не е насочена срещу третото лице помагач.
По съществото на спора ответникът твърди, че не дължи претендираните
суми на договорно основание, че до процесния обект не е доставяна електрическа
енергия и мрежови услуги на претендираната стойност, както и че не е бил в
облигационни отношения с „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД. Навежда
съображения, че ищецът не е предприел действия по закриване на партидата и по
прекратяване на електроснабдяването до процесния обект, поради което именно
той е бил в договорни отношения с „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД и е
следвало да заплаща дължимите суми. Излага доводи, че не са налице и
предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, но дори ищецът да заплати суми, то не би се
обеднил реално.
Моли се за прекратяване на производството като недопустимо, респ. – за
отхвърляне на предявените искове, като неоснователни. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност - чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
5
доказване факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че е съдружник в ДЗЗД „/..../ /..../“, БУЛСТАТ: /..../, в което притежава
65% от дяловете; че е сключен Договор № 179/10.09.2008 г. между Министерство
на регионалното развитие и благоустройство на Република България, в качеството
му на възложител, и ДЗЗД „/..../ /..../“, БУЛСТАТ: /..../ /със съдружник „/..../“ АД,
ЕИК: /..../, притежаващ 65% дял/, с предмет изграждане на „Пречиствателна
станция за питейни води – гр. С.“; че изпълнението на този договор е било спряно,
поради което по силата на същия за ответника възложител е възникнало
задължение да заплаща доставяна електрическа енергия и мрежови услуги до
обекта „Пречиствателна станция за питейни води – гр. С.“; че е претърпял вреди
от неизпълнение на договорни задължения на възложителя, а именно, че въз
основа на влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 22013/2022 г. по описа на СРС,
143 състав е заплатил вместо ответника сума за стойност на доставена
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги до обект „Пречиствателна
станция за питейни води – гр. С.“ и обезщетение за забава за периода 14.11.2020 г.
– 25.03.2021 г./.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
правоизключващите си възражения, респ. - погасяване на паричните си
задължения.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, плащане на сума в общ размер от 583,61 лв. /567,49 лв. - стойност на
доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги в периода
01.10.2020 г. – 31.12.2020 г. до обект „Пречиствателна станция за питейни води –
гр. С.“, и 16,12 лв. - обезщетение за забава за периода 14.11.2020 г. – 25.03.2021
г./, както и обогатяване на ответника с тази сума, а именно, че същият е спестил
разходи за заплащане стойност на доставена електрическа енергия и предоставени
мрежови услуги до обект „Пречиствателна станция за питейни води – гр. С.“, по
който начин се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, което се е обеднило
със същата сума, заплащайки я в полза на трето за производството лице - „/..../“
ЕАД.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение; да докаже наличие на основание за
разместването на блага между страните; както и правопогасяващите
претендираните вземания факти, заявени в отговора на исковата молба.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените към исковата молба
и към молба вх. № 191294/04.07.2023 г., подадена от името на „/..../“ АД, ЕИК:
/..../, документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, ГО, 143 състав , препис от всички книжа,
съдържащи се в кориците на гр. д. № 22013/2022 г. по описа на СРС, ГО, 143
състав.
6
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
7
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
На ответника да се връчи препис от молба вх. № 191294/04.07.2023 г.,
подадена от името на „/..../“ АД, ЕИК: /..../, ведно с приложенията към нея.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8