№ 5
гр. Добрич, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20233230200586 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на В. С. М. с ЕГН:********** срещу
наказателно постановление № 23-1717-000314 от 07.04.2023 год. на
Началника Сектор Първо РУ в ОД на МВР гр. Добрич .
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушения
на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания - „Глоба” в размер на 200/двеста / лева
и лишаване от право да управлява МПС за сок от 6/шест/ месеца и на
основание Наредба №1з-2539 на МВР са отнети 10/десет/ точки.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано.Редовно уведомен, явява се лично в съдебно заседание и се
представлява от адвокат М. Д. Я. от АК гр. Добрич.
Въззиваемата страна не се представлява .
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 18.01.2023 година около 14:30 часа в гр. Добрич жалбоподателя при
движение по локален път в посока на улица Простор в близост до комплекс
„***“ при управление на лек автомобил *** с рег. № ***, чужда собственост ,
1
е и прекратена регистрация/ за липса на сключена задължителна застраховка
на автомобилистите „Гражданска отговорност“/ , считано от 06.12.2022
година по чл. 143 ал.10 от ЗДвП Атакуваното НП е издадено на основание
Постановление на РП гр. Добрич за отказ от образувано на наказателно
производство то 07.03.2023 година. На база така описаната фактическа
обстановка бил съставен АУАН МР9 № 215189 от 18.01.2023 год. и в
последствие било издадено НП № 23-1717-000314 от 07.04.2023 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- К. М. М. и св. Д. Б. А. , както и от приобщените по делото
писмени доказателства.
Наведените в жалбата основания за отмяна на атакуваното НП
кореспондират с установената в настоящото производство фактическа
обстановка както следва:
Видно от атакуваното НП санкционната разпоредба на чл. 175 ал.3 т.1 от
ЗДвП / Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер./ както е и
изписано в обстоятелствената част на атакуваното НП.
Уведомяването на жалбоподателя респективно водача или собственика на
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е
елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е
възложил на административния орган задължението да уведоми собственика
за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на
закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за
регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и
за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането. Жалбоподателя - водачът или собственикът на
моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била
2
прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.
Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерноста на деянието. Обратното би довело до отговорност въз
основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на
факта на прекратяването на регистрацията водача или собственикът е длъжен
да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици. Действително
жалбоподателя водача на автомобила е длъжен да знае, че за моторното
превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
което води и до служебно прекратяване на регистрацията. Незнанието на
закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност и че в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо
обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.Това незнание се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП за уведомяване на водача респективно собственика на моторно
превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила,
поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на
фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице
публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно
прекратената регистрация“.Неспазването на изрично записаното в закона
задължение да се уведоми собственикът на автомобила за служебното
прекратяване на регистрацията има правни последици.
Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми жалбоподателя за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство.В случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
жалбоподателя на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или
не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под
уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по
какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми
3
собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на
регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт
и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила какъвто
е с настоящия случай. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява
собственикът на превозното средство , а от там и водачът на МПС.
Съобразно Тълкувателно решение на ВКС и ВАС - „Не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство респективно и водачът “.
Мястото на установяване на нарушението е описано в АУАН и в
атакуваното Наказателно постановление №23-1717-000314/07.04.2023 г., като
„локален път в посока ул. „Простор", в близост до комплекс „***"". Така
описаният локален път е разположен в поземлен имот с кадастрален
идентификатор 72624.443.82 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Добрич, който имот представлява частна собственост на
„***" ЕООД, ЕИК ***, придобит по Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, вписан под акт № 49, том XIII, вх.рег.№ 7833, дело № 2734
от 14.06.2001 г. в РС-Добрич. Едноличен собственик на капитала на
дружеството е С. К. М. - бащата на жалбоподателя - В. М.. Чрез въпросния
локален път се осъществява достъпа до жилищна сграда с административен
адрес ул. „Простор" № 7, където е адресно регистриран и пребивава
жалбоподателя. Установеното от органите на МВР управление на МПС-то
представлява преместване на автомобила на територията на стопанисвания от
семейството на жалбоподателя недвижим имот.Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.3 изр.2 от ЗДвП, органите за контрол по ЗДвП не са компетентни да
упражняват контрол върху пътища, които не са отворени за обществено
ползване. Според дефиницията дадена в чл.2 ал. 1 от ЗДвП - „Отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища,
които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.".
Въпросният локален път, по който е установено жалбоподателя -М. да
4
управлява МПС-то, представлява частна собственост, стопанисвана от „***"
ЕООД, ЕИК ***, като изрично с табела е обозначено, че същият не е отворен
за обществено ползване, а достъпът на граждани е ограничен само до
живущи, работещи и гости на комплекс „***". Стопанисващият пътя не е
давал позволение или съгласие под никаква форма на територията на имота
му да се извършва контрол на движението от органите за контрол по
ЗДвП.Дори и да се приеме, че административнонаказващият орган е бил
компетентен да извърши проверка и да санкционира В. М., то наказанието му
е наложено за несъставомерно деяние. За осъществяване на нарушението по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, следва ППС да бъде експлоатирано по път отворен за
обществено ползване, което видно от гореизложеното не отговаря на
обективната действителност.
В хода на съдебното следствие, видно от приложения по делото писмен
доказателствен материал, фотоалбум, бе установено, че с табела е обозначено,
че същият път не е отворен за обществено ползване, а достъпът на граждани е
ограничен само и единствено до живущи, работещи и гости на комплекс ***.
Стопанисващият пътя, не е давал позволение или съгласие под никаква форма
на територията му да се извършва контрол на движението от органите за
контрол по ЗДвП.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено .
Настоящия състав уважава възражението на Началника на Първо РУ гр.
Добрич за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и намалява
претенцията на жалбоподателя от 1200/хиляда и двеста/ лева на
600/шестстотин/ лв.
Съобразно молбата направена в съдебното производство за направени
съдебноделоводни разноски от В. С. М. с ЕГН:**********, следва ОД на
МВР гр. Добрич да заплати сумата от 600/шестстотин/ лева на
представляващо адвокатско възнаграждение адвокат М. Д. Я. от АК Добрич .
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯМ НП № 23-1717-000314 от 07.04.2023 год. на Началника
Сектор Първо РУ в ОД на МВР гр. Добрич, с което на В. С. М. с
ЕГН:********** за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175
ал.3 предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - „Глоба” в
размер на 200/двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за сок от
6/шест/ месеца и на основание Наредба №1з-2539 на МВР са отнети 10/десет/
точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Добрич да заплати сумата от 600/шестстотин/
лева на В. С. М. с ЕГН:********** представляващо адвокатско
възнаграждение адвокат М. Д. Я. от АК Добрич .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в
14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6