Решение по дело №4000/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1298

 

гр.***, 29.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4000 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. „***“ № 2А, чрез управителите К.П.и И.П., срещу Наказателно постановление № 02-0002504/10.07.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 38, ал.1, вр. с чл. 40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата) и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.2 и чл. 415в, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 300 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Оспорват се констатациите на АНО, че поведението на жалбоподателя е съставомерно по посочените правни норми, като изрично се подчертава, че нормата на чл. 38, ал.1 от Наредбата касае работното оборудване, а не самите елементи от сградата, каквото е и стълбището. Застъпва се, че чл. 38 и чл. 40 от Наредбата описват начина, на обезопасяване, а не създават задължения, чието неизпълнение евентуално да доведе до ангажиране на административнонаказателна отговорност. Допълва се, че идеята на законодателя, въплътена в разпоредбата на чл. 40 от Наредбата е да се обезопасят отвори – дупки и др. подобни, през които по невнимание може да се падне, а в случая се касае за стълбище, което изначално е предназначено за вървене и не може да се приеме за конструктивен отвор. На следващо място се посочват нередовности в административнонаказателната процедура, изразяващи се в разминаване между точния час на извършване на нарушението, отразен в АУАН и този посочен в НП, както и в това, че АНО не е взел предвид направеното възражение по чл. 44 ЗАНН. Застъпва се и че неправило АНО е издал 6 наказателни постановления, касаещи необезопасяването на стълбището, разделяйки същото на 6 етажа и санкционирайки дружеството за всеки един от етажите. Застъпва се, че в случая ако е имало нарушението – то е трябвало да се издаде само едно НП, а не 6, поради което и се твърди нарушени на чл. 17 от ЗАНН. На последно място се претендира приложението и на чл. 28 ЗАНН, като се развиват доводи за маловажност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба от двамата управители се заявява, че жалбата се поддържа изцяло и се иска отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Застъпва, че в случая не са били обезопасени стълбищата между всички 6 етажа, като всеки един етаж правилно е разгледан като отделно нарушение, поради което и правилно са били издадени 6 НП. Посочва, че в хода на административнонаказателната процедура не са били допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л.5 гръб - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 22.08.2019г., а жалбата е депозирана на 28.08.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 17.04.2019г. около 10.30 часа св. С.М. ***, съвместно с колегата си - А.Г., извършила проверка на строителен обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 7, УПИ X-2337, кв.19 по плана на ЦГЧ-гр.***, с възложител „***“ ООД. В хода на проверката св. М. установила, че се касае за шестетажна сграда, като работодател на обекта се явява дружеството-жалбоподател. Свидетелката констатирала, че стълбището водещо от партера до шестия етаж е необезопасено, като няма поставени парапети, перила или други подобни, които да издържат на съответното натоварване. Свидетелката преценила, че това създава опасност от падане от височина поради което и е извършено нарушение на чл. 38, ал.1, вр. с чл. 40, ал.1 от Наредбата.  Свидетелката преценила също така, че понеже стълбището между всеки един от шестте етажа не е обезопасено, то дружеството е извършило шест отделни нарушения, всяко едно касаещо необезопасяването между отделните етажи (партер-първи; първи-втори; втори-трети; трети-четвърти; четвърти-пети и пети-шести етаж).

На място проверяващите връчили на управителя покана (л.17-18) за явяване на представител на „***“ ООД в Дирекцията и за предоставяне на допълнителни документи. Междувременно - на 03.05.2019г. посочените по-горе служители на Д„ИТ“ извършили повторна проверка на обекта, за да установят дали нередовностите са премахнати. Констатирали, че стълбището от партера до шестия етаж все още не е обезопасено, за което съставили констативен протокол (л. 26-28).

 На 04.06.2019г. в Д„ИТ“-*** се явил един от управителите – И.П., а другия – К.П.бил представляван от пълномощник – С.П.. Лицата представили писмени доказателства. Въпреки това св. М. преценила, че с необезопасяването на стълбището между партера и първия етаж на строежа „***“ ООД е осъществило състав на административно нарушение по чл. 38, ал.1, вр. с чл. 40, т.1 от Наредба № 2, поради което му съставила АУАН с № 02-0002504/04.06.2019г. Актът бил предявен за запознаване и подпис на единия от управителите и на упълномощеното лице, като в графата за възражения те посочили, че ще подадат такива в тридневен срок.

На същата дата били дадени и писмени предписания, касаещи обезопасяване на стълбището (л. 30 - 31). На 07.06.2019г. били депозирани писмени възражения по акта (л.14 и 16), като управителите посочили, че към съставяне на акта стълбището от партера до шестия етаж вече е било обезопасено, както и развили подробни доводи за незаконосъобразност, аналогични с тези посочени в процесната жалба.

На 10.07.2019г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 38, ал.1, вр. с чл. 40, т.1 от Наредба № 2, както и че нарушението все пак е било своевременно отстранено от жалбоподателя, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.2 и чл. 415в, ал.1 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 300 лева.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на разпитания свидетел – М.. Като цяло между страните няма спор, че към 17.04.2019г. дружеството-жалбоподател е било възложител - работодател по смисъла на закона на строеж в гр. ***, ул. „***“ № 7. Няма спор и че към датата на проверката в обекта е било налично стълбище, свързващо партера с шестия етаж, което е било изцяло необезопасено с парапети, перила или други подходящи, както и че в последствие към датата на издаване на НП нарушението е било отстранено и стълбището е било обезопасено. Единственият спор се съсредоточава около това дали в конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана или не.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е приложил закона, поради което и издаденият санкционен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. Това е така по следните причини.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. - отворите в строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. В случая от свидетелските показания на актосъставителя, а и от изявленията дружеството-жалбоподател, безспорно се установява, че в проверявания строителен обект е било налично стълбище, което по своята същност и по мнение на настоящия състав, представлява отвор между етажните плочи, създаващ опасност от падане. Въпросното стълбище не е било обезопасено с парапети, ограждения или други приспособления, които да са достатъчно здрави, за да понесат натоварване на машини или хора, които минават през тях. Поради това настоящият състав счита, че необезопасяването на стълбището обективно съставлява нарушение на чл. 40, т.1 от Наредбата, чието санкциониране принципно е уредено в чл. 413, ал.2 КТ.

 Действително другата цитирана от актосъставителя и АНО норма – тази по чл. 38, ал.1 от Наредбата е неотносима, доколкото касае обезопасяване на „работното оборудване“, което от смисъла на § 1, т.19 от ДР на Наредбата, вр. с § 1, т.4 от ДР на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа. Доколкото в АУАН и НП е посочено само падане от височина на работниците, то и очевидно контролните органи не са констатирали необезопасяване на работното оборудване, поради което и неправилно са посочили разпоредбата на чл. 38, ал.1 от Наредбата. Въпросната неточност не е съществена и не води до опорочаване на цялото производство, доколкото в крайна сметка е посочена и коректната норма на чл. 40, т. 1 от Наредбата.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай независимо от установено и доказано нарушение по чл. 40, т. 1 от Наредбата – неправилно и в противоречие с принципа „non bis in idem”, е била ангажирана няколкократно (шест пъти) административнонаказателната отговорност на дружеството за едно единно нарушение. Настоящият състав е на мнение, че необезопасяването на работната площадка, в случая – стълбището е едно единствено нарушение, без значение колко етажа обхваща това стълбище. От разпоредбата на чл. 14 от ЗЗБУТ и чл. 16 от Наредба № 2/22.03.2004 г. става ясно, че задължение на строителя е осигуряването на комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи при извършване на строително – монтажните работи, т.е. – неговото основно задължение е да осигури съответното обезопасяване спрямо всички опасности, които могат да възникнат на конкретния обект, по начин че в крайна сметка на работещите да бъдат осигурени безопасни условия на труд. В следващите разпоредби на Наредбата е уточнено как следва да се действа при различните опасности – работа на височина, опасност от свличане на земни маси, обезопасяване на работно оборудване и т.н. В частност в разпоредбата на чл. 40, т.1 от Наредбата е записано, че отворите в строителни и конструктивни елементи, които създават опасност за падане от височина се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. Анализът на въпросното задължение по мнение на настоящия състав сочи на извод, че отговорният субект дължи обезопасяване на всички отвори и пропускът дори на един е основание за ангажиране на отговорността му (доколкото няма да са осигурени безопасни условия на труд), но наличието на няколко необезопасени отвори не сочи на няколко отделни нарушения, доколкото се явява неизпълнение на едно единно задължение за цялостно обезопасяване. Броят на необезопасените отвори следва да се вземе предвид при индивидуализация на санкцията, а не да води до налагане на отделна санкция за всеки един от въпросните отвори, доколкото реално без значение от броя на необезопасените отвори (дори да е един) – работодателя няма да е изпълни задължението си да обезопаси ВСИЧКИ тях и по този начин да осигури комплекси безопасни условия на труд.

В конкретния случай е налице необезопасяване на един конструктивен елемент – стълбище, който минава през няколко етажни площадки, но това не променя нито техническата, нито правната му същност. Вярно е, че е възможно между някои от етажите стълбището да е обезопасено, а между други – да не е, но с оглед доводите, изтъкнати по-горе, съдът счита, че при всички случаи – работодателят осъществява само едно нарушение на трудовото законодателство. Нещо повече – доведена на крайност тезата на АНО сочи, че би било мислимо дори стълбището между партера и първия етаж да се раздели на по-малки необезопасени секции – да речем от по няколко стъпала и респективно - за всяка една от тези секции да се търси отделна административнонаказателна отговорност, което по мнение на съда не би съответствало нито на буквата, нито на духа на закона. Поради това съдът счита, че в случая актосъставителят и наказващият орган изкуствено и без нормативно основание са разделили необезопасеното стълбище на 6 части и в крайна сметка са „преследвали“ и санкционирали нарушителя шесткратно за едно нарушение, което е довело до незаконосъобразност на санкционните актове.

В чл. 17 от ЗАНН е въведена забрана извършител на административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, да бъде наказван повторно за същото нарушение, а в чл. 18 от ЗАНН е установен принципът на самостоятелност и отделност на административните наказания в случаите, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения, или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, при което наложените наказания следва да се налагат и изтърпяват поотделно за всяко нарушение По аргумент за противното от правилото на чл. 18 от ЗАНН, когато деянието осъществява едно административно нарушение, за него се следва едно административно наказание, а не шест както е в случая.

С оглед горното съдът намира, че в случая издаденото НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

Само с оглед изчерпателност съдът следва да посочи, че не споделя доводите на жалбоподателя за съществено нарушение изразяващо се в необсъждане на възраженията по чл. 44 ЗАНН и разминаване в точния час между АУАН и НП.

На първо място – АНО е длъжен да даде възможност на лицето, срещу което е съставен АУАН да предостави в тридневен срок писмени възражения, но не е задължен да се съобрази с тези възражения или да ги кредитира на доверие. В случая дружеството е подало възражения, които очевидно са били налични по преписката преди издаване на НП – т.е станали са достояние на наказващия орган преди издаване на НП. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН посочва всички реквизити, които следва да съдържа НП, като не е въведено в задължение на органа писмено да се произнася по основателността на възраженията. Нормата на чл. 52, ал.4 ЗАНН предвижда, че възраженията се обсъждат от органа, но не му вменява в задължение това обсъждане да се удостоверява писмено. Фактът, че е било издадено НП недвусмислено сочи, че АНО не е споделил доводите на жалбоподателя, поради което и съдът не счита, че са допуснати нарушения в тази насока. 

Не се констатират и съществени нарушения свързани с това, че в АУАН часът на извършване на нарушението е описан като „около 10.30“, а в НП е посочено „в 10.30“, доколкото и по двата начина не остава съмнение във времевите граници на извършване и констатиране на нарушението и реално разминаване не е налице.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в конкретния случай АНО неправилно е приложил закона, като неправилно е санкционирал дружеството шест пъти за нарушение, което по своята същност е едно единно такова, поради което и жалбата следва да се уважи, а издаденото НП да се отмени.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002504/10.07.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 38, ал.1, вр. с чл. 40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.2 и чл. 415в, ал.1 от КТ на „***“ ООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев

Вярно с оригинала: М.Р.