Протокол по дело №216/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 208
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 22 декември 2021 г.)
Съдия: Светла Миткова Цолова
Дело: 20212000600216
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 208
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
и прокурора Й.Ц.Д.Т. (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600216 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Поради продължило съдебно производство по предходното ВНОХД №217/21г. по
описа на Апелативен съд – Бургас и участието на същия съдебен състав, настоящото дело
започна в 10.50 часа, като на именното повикване се явиха:

Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се представлява
от прокурор Й.Д..
Подсъдимият П. Г. П., редовно призован, се явява лично, конвоиран от
органите на РД „Охрана“ - Бургас.
Явява се упълномощеният защитник на подсъдимия - адвокат Е.В. от
****.
Частният обвинител и граждански ищец С. Г. Й., редовно призована,
не се явява. Представлява се от адвокат М.М. от ****

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ М.: Считам, че следва сестрата на починалия, която
представлявам - С.Й., да бъде констатирана като самостоятелна и отделна
страна в процеса и като единствен наследник на починалата си майка К.Г.,
като аз Ви моля да бъда конституиран като защитник на С.Й. в качеството й
на наследница, защото аз представлявам две страни поотделно. Държа
повторно да бъда конституиран като повереник на Симеона, заради
разноските по делото, които ще ми бъдат заплатени по-късно.
1
ПРОКУРОРЪТ: Вече има определение на съда, с което С.Й. е
конституирана в процеса като граждански ищец и частен обвинител на
мястото на нейната починала майка. Мисля, че не е нужно съдът да се
произнася втори път.
АДВОКАТ В.: Аз смятам, че вече има определение на съда в тази
насока и няма смисъл да се чете второ определение. Дори сме си получили
препис от определението. По хода на делото, моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ М.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Вие решавате. Нека да се гледа делото.

СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, установи че частният обвинител и граждански
ищец С. Г. Й. е редовно призована за днешното съдебно заседание и не е
посочила уважителна причина за неявяването си, а нейното отсъствие не е
пречка за разглеждане на делото, намира че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание.
Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията-докладчик ДОКЛАДВА делото.

Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВОКАТ В.: Няма да соча нови доказателства.
АДВОКАТ М.: Няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: И аз нямам искания.


Съдът по доказателствата и на осн. чл. 283, чл. 317 вр. чл. 107, ал.2 от
НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени
2
доказателства.

СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда №
303/03.12.2020 година БсОС е признал подсъдимия П. Г. П. за виновен за
извършено престъпление по чл. 115, ал. 1, т. 6 и т.11 и т. 12 от НК, като на
осн. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 20
години, при първоначален „строг“ режим.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия с мотиви, че
деянието не е осъществено от него и правната квалификация също не е
определена правилно, като според защитата деянието следва да се
квалифицира като такова по чл.119, чл.128 или чл.129 от НК. С жалбата се
иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова
такава, с която подсъдимия П. да бъде оправдан или алтернативно присъдата
да бъде изменена като се намали наложеното наказание и се приеме, че
подсъдимият е извършил престъпление по чл.119 или 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Присъдата също така е обжалвана и от повереника на частния
обвинител К.Г. – майка на пострадалия, починала на ****, като с определение
на Бургаския апелативен съд на нейно място е била конституирана С.Й. –
частен обвинител по делото на собствено основание, като сестра на
пострадалия Н.Г.. С жалбата се иска изменение на присъдата относно
наложеното наказание, като бъде наложено наказание „доживотен затвор“
при първоначален „специален“ режим.
Срещу присъдата е бил подаден и протест от Бургаска окръжна
прокуратура, с който също се иска изменение на присъдата, относно
наложеното наказание, а именно да бъде наложено наказание „доживотен
затвор“.
Считам жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник за
неоснователна, жалбата на повереника и частния обвинител за основателна и
поддържам така подадения протест от Бургаска окръжна прокуратура.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по
общия ред, като в хода му не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно,
всестранно и пълно, въз основа на относим и достатъчен доказателствен
материал, като е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е
осъществил деянието, посочено в обвинителния акт.
3
Бургаският окръжен съд е поставил на прецизен анализ разпитите на
всеки свидетел, дадени на досъдебното производство и в съдебна фаза, като
не се е задоволил само да констатира, че кредитира дадени показания в
дадени части, а е съпоставил всички свидетелски показания едни с други,
както и със събраните по делото други доказателства. По този начин е
възприел и единствената правилна и безспорна фактическа обстановка,
описваща точно и ясно случилото се, която се обосновава от всички събрани
гласни, писмени и веществени доказателства.
Правилно са били кредитирани показания на очевидеца и свидетел
Т.Д., дадени на досъдебното производство, още повече, че самият свидетел в
съдебно заседание е заявил, че ги поддържа и същите се различават от
дадените непосредствено пред съда, тъй като изпитва страх от подсъдимия.
Двата разпита на свидетеля, направени един след друг на 19.12.2016г. и на
20.12.2016г., в най-голяма степен разкриват случилото се, тъй като са дадени
непосредствено след деянието и разкриват хронологията на събитията и
действията на отделните участници в инцидента, и то по начин съответстващ
на другите събрани и проверени доказателства.
Към показанията на свидетеля Г.Д., съдът е подходил с особено
внимание, най-вече предвид факта, че същият е близък приятел на
подсъдимия П.. Ясно и точно се виждат несъответствията в неговите разпити,
градиращи от първоначалния разпит, даден непосредствено след деянието до
разпита пред първоинстанционния съд, който е в полза на подсъдимия. В
първите си разпити свидетелят Г. Д. не е възприел нож, а нещо лъскаво, което
извадил пострадалият Н.Г., като последният бил ударен от подсъдимия
няколко пъти с юмрук в лицето, вследствие на което пострадалият паднал на
земята като се подпрял на една страна. Подсъдимият продължил да го рита в
главата, а свидетелят Т.Д. го ритнал няколко пъти в корема. В последващите
си разпити, включително и в дадените непосредствено пред съда, свидетелят
Г.Д. вече е значително по-сигурен, че пострадалият е извадил нож и силно е
ограничено участието на подсъдимия в инцидента – до един удар в областта
на шията на пострадалия. В тази връзка показанията на свидетеля Г.Д. са
колебливи и неубедителни, личи си желанието да помогне на подсъдимия, но
в крайна сметка следва да бъдат кредитирани и са били кредитирани от БсОС,
освен в частите за ножа и че подсъдимият е нанесъл само един удар на
пострадалия.
Показанията на свидетеля Г. са били кредитирани в своята цялост,
освен факта, че ударите са били нанесени с издължен предмет – бухалка или
тръба, тъй като по откритата метална тръба на мястото на побоя, не са били
открити ДНК следи, нито от подсъдимия, нито от пострадалия, а и в
показанията на другите двама свидетели-очевидци и в обясненията на
подсъдимия, не се споменава за тръба или бухалка.
Показанията на свидетеля А.В. и неговия брат свидетеля Г.В., също са
били кредитирани почти в своята цялост, с изключение на това, че свидетеля
4
А.В. е очевидец на инцидента и дори е направил снимки, отречени и от самия
свидетел в съдебно заседание, а свидетелят Г.В. притежавал видеозапис, на
който е бил заснет побоя. Безспорно считам за доказано в досъдебното
производство, че такъв запис не съществува, с оглед показанията на
свидетелите полицаи, обслужващи района и извършили оперативно-
издирвателни мероприятия към момента на деянието, неспоменаването на
такъв запис в първия разпит на свидетеля Г.В. по ДП, както и липсата дори на
намек за такива видеозаписи в показанията на брат му А.В..
Обясненията на подсъдимия П. са били подложени също на прецизен
анализ с повишено внимание, предвид двойнствената им същност – като
източник на данни и като средство за осъществяване на лична защита.
Същите са били приети за достоверни в голяма част, освен ваденето на нож
от страна на пострадалия и че подсъдимият е бутнал пострадалия без да му
нанася каквито и да е удари, които не съответстват на останалите събрани
доказателства и най-вече на кредитираните показания и предвид на това
правилно са били оценени като защитна версия на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени
възражения от страна на защитата, които се припокриват и с представеното
допълнително писмено изложение.Несъмнено оплакванията на защитата, че
досъдебното производство е било водено в ущърб на подсъдимия са
неоснователни, предвид това, че преобладаваща част от доказателствените
искания по досъдебното производство, произхождащи от обвиняемия или
неговия защитник, са били удовлетворени в цялост, включително и
допълнителни разпити на свидетели и очни ставки.
Възраженията на подсъдимия и неговия защитник, че подсъдимият не
е автор на престъплението, а такъв е свидетелят Т.Д., са лишени от
доказателствена основа и се опровергават от събраните гласни, писмени и
веществени доказателства. Пръските кръв от пострадалия, които са били
открити единствено по краката и сандалите на подсъдимия, насочени в една
посока, извън петното кръв, изключват твърдението му, че не е удрял
пострадалия, а само го е подпрял с крак по главата. Неоснователно е и
твърдението, че свидетелят Т.Д. е причинил смъртта на пострадалия, като е
скачал с крака върху главата му, тъй като при такова действие пръски кръв
задължително щяха да попаднат по маратонките на свидетеля, а такива не са
били намерени по предадените от него за оглед.
Тезата на подсъдимия и защитата, че маратонките са били почистени,
не отговаря на обективните находки при извършения оглед на предадените
маратонки, когато е констатирано, че същите са мръсни и покрити с прах, а и
по тях не са били открити каквито и да било биологични следи. Твърденията,
че свидетеля Т.Д. е автор на деянието, почиват само на обясненията на
подсъдимия и на неговия приятел - свидетелят Г.Д., и не кореспондират със
събраните и ценени доказателства, а досежно твърдението за участие на свид.
Г. Д., изказано от защитника на подсъдимия, няма събрано нито едно
5
доказателство по делото.
Несъмнено твърденията от страна подсъдимия и свидетеля Г.Д. за
наличието на нож у пострадалия, обслужват защитната теза, но по същество
същите остават изолирани и неверни. От показанията на полицейските
служители, обслужващи района, в който обикновено пребивавал
пострадалият, е видно, че същият редовно е бил проверяван за притежание на
забранени предмети и никога в него не са били намирани такива, още повече
нож, като последната проверка му е била извършена малко преди случилото
се. След деянието също не са били открити във вещите на пострадалия нож
или кобур за такъв, както и в контейнера, където е бил изхвърлен сака му.
Налице са и свидетелски показания, че пострадалият не е бил агресивен и
проблемен, не се е занимавал с ножове, още по-малко да е притежавал такъв.
От събраните доказателства категорично се изключва тезата на
защитата, че в случая е било налице непосредствено противоправно
нападение срещу подсъдимия от страна на пострадалия и категорично не
може да се обсъжда института на неизбежната отбрана или евентуалното й
превишаване, както и приложението на чл.119 от НК.
Не може да бъде обсъждано и приложението на искания от защитата
за прилагане на чл.129 от НК, предвид това, че несъмнено телесната повреда
получена от пострадалия Н.Г. се квалифицира като тежка такава, по смисъла
на чл.128 от НК и отделно от това е последвала и смърт на пострадалия,
поради което самостоятелно осъществяване на този състав не може да
съществува.
В случая единствено правилната квалификация на деянието е тази от
обвинителния акт и по която е бил осъден подсъдимият П., а именно
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предложение второ и трето, т.11,
предложение първо и т.12, предложение първо от НК.
От изготвените съдебномедицински експертизи е видно, че
пострадалият е получил множество удари, като черепно-мозъчната травма,
довела до смъртта му, е получена с някой от последните удари, което
категорично опровергава първоначалната съдебномедицинска експертиза, че
същата е получена вследствие на падане и удар на главата на пострадалия в
земята.
Последният е бил в състояние да осъзнава случващото се и е изпитвал
остра и непрекъсната болка при всеки удар, което води до извода, че
убийството е извършено по особен мъчителен начин за убития. Налице е и
проявена особена жестокост от страна подсъдимия П., който нанесъл
множество яростни и силни удари с ръка и крак, центрирани в областта на
главата, които не преустановил дори след започналото обилно кървене от
лицето на пострадалия. Нанесеният побой над напълно непознат човек,
непредизвикан по какъвто и да начин от страна на пострадалия, несъмнено
говорят за желанието на подсъдимия да покаже собственото си превъзходство
над жертвата и пълното отричане, и незачитане на установените обществени
6
норми, водят до квалификация на деянието по хулигански подбуди.
С оглед на предишните осъждания на подсъдимия, деянието правилно
е квалифицирано в условията на „опасен рецидив“ по чл.29, ал.1 б.А и б.Б от
НК.
Споделям изводите на първоинстанционния съд, че от субективна
страна деянието е било извършено при форма на вината “пряк умисъл ”, по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК – алтернативен пряк умисъл, при който
подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на действията си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от тях, като е
целял алтернативно причиняването на тежка телесна повреда или смърт на
пострадалия. Този извод следва от нанесените множество удари с юмруци и
ритници от подсъдимия на пострадалия, и то в жизненоважна област в
човешкото тяло – главата, които не са били преустановени и след започналото
обилно кървене от лицето на пострадалия.
Подсъдимият П. към датата на инкриминираното деяние, не се е водил
на отчет в ЦПЗ, разбирал е свойството и значението на извършеното от него и
е могъл да ръководи постъпките си, и на база житейския си опит ясно е
осъзнавал, че с нанасянето на многобройни силни удари с ръце и крака в
главата на пострадалия, които са можели да бъдат преустановени по всяко
време, но са били преустановени едва когато пострадалият е спрял да реагира,
тези удари неминуемо ще причинят тежки увреждания или смърт на
пострадалото лице.
Поддържам протеста на Бургаска окръжна прокуратура и жалбата на
частния обвинител, че наложеното наказание от 20 години „лишаване от
свобода“ не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на
личността на дееца. Несъмнено деянието се отличава с изключително висока
степен на обществена опасност, в сравнение с масовия случай на
престъпления от същия вид, по изключителната си агресия, бруталност,
жестокост и престъпна настойчивост, насочени към абсолютно непознат за
подсъдимия човек и непровокирани по какъвто и да е начин, като
подсъдимият е нанесъл и множество телесни наранявания на пострадалия
извън причинената черепно-мозъчна травма, довела до изпадане в кома на
пострадалия и неговата смърт.
Налице са четири на брой квалифициращи признака – особено
мъчителен за жертвата начин, проявена особена жестокост от страна
подсъдимият, деянието е извършено по хулигански подбуди и в условията на
опасен рецидив, които несъмнено отличават деянието от останалите случаи
на престъпления от този вид.
Считам също така, че подсъдимият се отличава с изключително
висока степен на обществена опасност, най-вече с оглед на обстоятелството,
че предишните му осъждания, едно от които е опит за убийство, по никакъв
начин не са подействали възпиращо върху него да извърши настоящото
деяние и не са постигнали никакъв корекционен ефект в поведението му.
7
Подкрепям изводите на Бургаска окръжна прокуратура, че в случая не
е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство, а отчетеното от
първоинстанционния съд едно такова – младата възраст на извършителя, не
следва да се отчита като такова. Подсъдимият П. към момента на деянието е
бил на **г., което в житейски аспект действително е млада възраст, но от
гледна точка на наказателното право, тази възраст не следва да се приема за
такава. За да се цени възрастта на дееца като млада, следва същата да е
близка с границата на непълнолетието, когато моралните императиви на
личността не са достигнали своята устойчивост. В този смисъл е решение
№84/14.07.2015 година, по н.д. № 1928/2014г. на ВКС.
В заключение, моля да измените обжалваната присъда и да наложите
наказание на подсъдимия П. „доживотен затвор“ при първоначален
„специален“ режим на изтърпяване на наказанието.

АДВОКАТ М.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към
направения от прокурора анализ, който е достатъчно обстоен и обективен и
затова ще бъда по-кратък.
Въззивната жалба, подадена от защитата на подсъдимия е
неоснователна. В допълнителното писмено изложение се оспорва
първоинстанционното решение като постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.
Неоснователно е оплакването на защитата във връзка с установяване
на обективната истина по делото за това, че автор на деянието е не
подсъдимият П., а свидетелят Т.Д., като се позовава на показанията на
свидетелите Г.Д., Г.В. и А.В. и частично на показанията на свидетеля Т.Д.. В
тази връзка първоинстанционният съд в атакувания съдебен акт, е изложил
детайлни и убедителни аргументи в отговор на това възражение.
Събраните доказателства безспорно установяват авторството на
подсъдимия П. и конкретно, че той е нанесъл съставомерните увреждания на
пострадалия Н.Г., довели до неговата смърт. По делото са налице, както
преки доказателства - показанията на очевидци – Т.Д., Г.Д. и С.Г., в
кредитираните им части, така и в значителен обем има косвени доказателства
– показанията на свидетелите А.В. и Г.В., както и в кредитираните части
показанията на полицейските служители, които също са свидетели. Правилно
са ценени заключенията на съдебно-медицинските експертизи, относно
причината за смъртта на пострадалия, както и ДНК експертизите, които
безспорно доказват авторството на подсъдимия П. за деянието и повдигнатото
му обвинение.
Невярна е тезата на защитата, че пострадалият е носел в себе си нож,
с който посегнал към подсъдимия П. и това предизвикало неговата защита.
Такъв нож не е открит нито в дрехите на пострадалия, нито на
8
местопроизшествието, нито в самия контейнер, където е бил изхвърлен
неговия сак. Тази теза изцяло обслужва защитата на подсъдимия. Такава
защитна линия, че е бил нападнат с нож от друг пострадал, непосредствено
при възникналия между тях побой и че той се е отбранял, подсъдимият е
използвал по друг случай и по друго дело – НОХД №1012/11г. на Бургаския
окръжен съд, по което е признат за виновен и е осъден на „лишаване от
свобода“ за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Следователно съставът на Бургаския окръжен съд е направил пълен и
обстоен анализ на доказателствата по настоящото дело, оттук и верен извод
относно извършеното престъпление и авторството на подсъдимия П. по
повдигнатото му обвинение.
Не се установява и допуснато нарушение на материалния закон.
Доводите на защитата за преквалификация на деянието в по-леки престъпни
състави не почиват на обективния анализ на установените факти. При липсата
на факти за предходно, реално нападение на пострадалия спрямо подсъдимия,
квалификацията по чл. 119 от НК е неприложима. Същото се отнася и за
квалификацията на деянието по чл.129, ал. 2 вр. ал.1 от НК. Аргументът, че с
поведението си за нанасяне на телесни увреждания на пострадалия,
подсъдимият е целял не настъпване на неговата смърт, а причиняване на
телесна повреда при самозащита от нападение с нож от страна на
пострадалия, не се подкрепя от данните по делото. Несъмнено е, че в
случаите, когато деецът причинява редица телесни увреждания на
пострадалия с нанасяне на множество удари, най-вече в главата, в резултат на
което настъпва смърт, какъвто е разглежданият случай, е налице умисъл за
убийство, а не за причиняване на телесна повреда или за убийство при
превишаване пределите на неизбежна отбрана, поради което не следва да бъде
удовлетворено искането на защита за приложение на закона за по-лек състав
на деянието и по-леко наказание.
Не е налице и соченото от защита основание за явна несправедливост
на наложеното на подсъдимия наказание от 20 години „лишаване от свобода“.
Напротив, извършеното от подсъдимия престъпление е с изключително
висока степен на обществена опасност, тъй като са налице четири
квалифициращи признака, а именно: осъществено е с особена жестокост,
предвид нанесените значителни по брой удари в главата на пострадалия, по
начин особено мъчителен за пострадалия, тъй като той почти през цялото
време е бил в съзнание и е изпитвал изключителни болки и страдания при
всеки нанесен удар; извършено е по хулигански подбуди и при условията на
„опасен рецидив“, по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ от НК.
В личностен план, подсъдимият е лице със завишена степен на
обществена опасност, с обременено съдебно минало и негативна личностна
характеристика, известен е на полицейските органи и в обществото като лице
създаващо и търсещо конфликти, завършващи с побой над други лица.
В хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция
9
подсъдимият показа явна дискритичност и липса на съжаление към
извършеното, както и склонност към себеоневиняване.
Според повереника на частния обвинител и граждански ищец, при
определяне на наказанието в рамките на 20 години „лишаване от свобода“
първоинстанционният съд е проявил снизходителност. Младата възраст на
дееца, при извършване на престъплението, когато е бил на **г. и завършено
средно образование, отчетени от БсОС като смекчаващи вината
обстоятелства, нямат решаващо значение при определяне на наказанието.
Извършеното престъпление е изключително тежко и целите на чл. 36 от НК
не могат да бъдат постигнати с налагане на по-леко наказание. Затова като
отговарящо на степента на обществената опасност на деянието и на дееца,
следва да се наложи по-тежко по вид наказание, а именно „доживотен
затвор“.
По отношение на гражданските искове – в тази част присъдата е
правилна. Присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
по двата предявени и присъединени граждански иска, са определени в
съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, като са отчетени
от една страна степента на увреждане, причинените им болка и страдание от
внезапната смърт на младия им син и брат, лишаването им от неговата обич,
подкрепа и помощ, а от друга страна възможността тези вреди да се
репарират с пари. Освен това, в жалбата на защитата не са изложени каквито
и да било съображения в насока за неправилност на присъдата в тази й част,
които да бъдат обсъждани и да се противопоставят на доводите на
присъденото обезщетение от БсОС за имуществени и неимуществени вреди.
С оглед на горното, моля да постановите решение, с което да
измените първоинстанционната присъда в наказателната й част, като
увеличите наложеното наказание от 20 години „лишаване от свобода“ в по-
тежко по вид, а именно „доживотен затвор“, а в гражданската й част да
потвърдите присъдата като правилна и обоснована.

АДВОКАТ В.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата,
която сме депозирали пред Вас, включително и писмените бележки, които
сме подали след изготвянето на мотивите.
На първо място, защо считам, че нашата въззивна жалба е
основателна:
Всичко това, което каза представителят на държавното обвинение и
представителят на частния обвинител с „не“ е „да“ и всичко, което казаха с
„да“ е „не“. Не е безспорно, че моят подзащитен е автор на деянието, за което
е признат за виновен пред първоинстанционния съд. По-скоро съществуват
много съмнения, включително и след направения анализ от
първоинстанционния съд в мотивите, след прочитането на присъдата.
Аз не съм бил по време на воденето досъдебно производство, бил е
10
друг колега, но аз непрекъснато твърдя, че това дело е водено тенденциозно, в
нарушение на много процесуални правила и справедливост, такива каквито са
залегнали в Хартата за правата на човека и всеки има право на справедлив
процес.
Погледнете само колко правни квалификации има на деянието,
започваме с една по-лека правна квалификация, следва по-тежка, за да дойде
най-тежката. Във връзка с изменението на всяка една правна квалификация от
представителя на държавното обвинение се променяха и показанията на
свидетелите Т.Д. и Г.Д., в посоката, в която се повдига и новото обвинение,
затова и когато застанаха пред първоинстанционния съд, при
непосредствените им разпити, те не потвърдиха, а смениха доста голяма част
от показанията си. Вие ще забележите, че е така, че с всяка промяна на
правната квалификация се променят и показанията на тези свидетели. Затова
ние казваме, че досъдебното производство е било тенденциозно, ползван е
един свидетел, който е бил участник при нанасянето на ударите, което е
безспорно установено, защото има достатъчно доказателства, че свид. Т.Г. е
нанесъл няколко от ударите на пострадалия. Безспорно е право на
прокуратурата да повдигне обвинение и да ползва някого като свидетел, но
това не е справедливо и не е справедлив процес. Неустановяването на
обективната истина, от която моя подзащитен да си понесе наказанието, за
което той няма нищо против, а единствено и само да носи отговорност за
чужди действия, аз смятам, че не е справедливо. Това е във връзка с воденето
на досъдебното производство, във връзка с изложеното в жалбата ни и
основанието ни за допуснати съществени процесуални нарушения, които са
свързани с правото на защита, защото последващият анализ на съда стъпва на
тези факти и обстоятелства. Много е лесно да се каже, че се игнорират едни
показания, защото не обслужват обвинителната теза, а се кредитират други,
които са в полза на обвинението.
Сега пък аз твърдя обратното – всичко, което казват те, е
предположение и не е вярно, а това, което твърдим ние - е вярно. А защо е
вярно? Защото има достатъчно доказателства. Погледнете първата
съдебномедицинската експертиза, която казва, че телесното увреждане и
настъпилата смърт може да бъде причинено от падането на главата, която по-
късно е сменена с друго мнение, на друга тройна съдебномедицинската
експертиза, която казва, че това е невъзможно, които вещи лица са сигурно
по-големи експерти от първото вещо лице. Затова ние твърдим, че
фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, се различава
коренно от тази, която следваше да се приеме и то пак, ползвайки същите
доказателства. Защо игнорираме свидетелските показания на свид. Г.В.?
Някой си твърдял, че нямало камери, а той казва, че там има камери. Той
казва, че ударите са нанасяни от по-високия човек, а не от по-ниския. Това го
изключваме, защото полицаите казали, че там няма камери. Откъде знаят
полицаите, че там няма камери, като той твърди, че е показал на полицая
записа и полицаят е казал, че по-късно ще дойдат да вземат записа. Защо да
11
вярваме на едни, а не вярваме на други свидетели? Вярваме на свидетеля,
който се опитва да се измъкне от авторството или от съпричиняването, или от
каквото и да било, а не вярваме на неизаинтересовани свидетели. Аз мисля, че
трябва да се даде вяра на незаинтересовани свидетели, а не на заинтересован
такъв, който накрая се измъква като невинен за „нищото“, което не е
причинил на пострадалия, нанасяйки му удари с крака. Този факт беше
признат и от представителя на държавното обвинение днес, в пледоарията.
Да, ама ВКС има друга практика за „общност на умисъл“. Да, безспорно е те
да си избират кой да бъде обвиняем и кой не, но това не е обективно и не е
справедливо.
На второ място, имайки предвид показанията на тия свидетели, които
цитирам аз - на Т., на Г., на Г., обясненията на подсъдимия, които също
представляват някакъв вид доказателства в този процес, се очертава една
друга фактическа обстановка. Естествено, че при проверка от полицаи,
пострадалият няма да им каже, че има нож, ако има. Свидетелят казал, че не
бил намерен ножа. Но това не е проблем на моя подзащитен, а на
разследващите, които дори не са го търсили или не са били достатъчно
кадърни, за да го намерят. Вярваме на свидетел, който твърди за някакви
бухалки, тръби и т.н., фантазии, който свидетел, между другото, в началото
казва, че не е видял нищо, че е бил много далече, а на следващите му разпити
все повече се „доближава“ и вижда всичко, като твърди, че имал снимки,
които всъщност няма. Значи ние кредитираме неговите показания, в които
твърди, че има снимки, а ги няма, а не кредитираме показанията на този
свидетел, който казва: „Имах видео, но те не дойдоха да го вземат.“ Затова
казваме, че обективната истина следва да се преследва със средствата, които
допуска НПК и когато има анализ, този анализ трябва да бъде задълбочен,
всестранен и т.н., както пише в „книгите“, но и най-малкото - справедлив.
Защо не следва да се приеме, че пострадалият се е опитал да намушка
моя подзащитен? Никакви доказателства, а всички твърдят, че това е така, но
то не се приемат от съда, защото се кредитира само част от показанията на
свидетелите и то донякъде, а за останалата част от показанията се казва, че не
се кредитират, защото не съответстват. Ние твърдим, още от самото начало,
че фактическата обстановка е частично такава, каквато приема Окръжният
съд, но останалото обаче, са предположения, които обслужват обвинителната
теза и неговия акт – осъдителната присъда, като предположенията следва да
бъдат изключени, обосновавайки се с мотивите на съдебния акт, с който се
признава някого за виновен. Всяко съмнение трябва да се тълкува в полза на
обвиняемия или подсъдимия в конкретния случай. Затова казваме, че тази
правна квалификация е неправилна. Самата фактическа обстановка е различна
и правните изводи трябва да са различни, такива каквито ние сме ги описали
в писменото изложение.
Не на последно място, има и протест, с който се иска доживотна
присъда. Безспорно Бургаският окръжен съд е приел, че са налице две
смекчаващи вината обстоятелства – младата възраст на подсъдимия и
12
неговото образование, т.е. е имал желание да се впише в обществото. Тук се
твърди, че четирите квалифициращи признака следвало да бъдат
претълкувани като такива оттегчаващи вината обстоятелства, за да се наложи
по-тежко наказание. Да, ама това са квалифициращи признаци, които се
съдържат в състава на престъплението и затова се предвижда това наказание.
Трябва да се потърсят други оттегчаващи ваната обстоятелства, за да се
поиска увеличаване на наказанието. Ако допуснем, че моят подзащитен е
виновен, говоря за тази правна квалификация, която според нас не е такава, то
това наказание е правилно – деянието е станало през 2016 година, минали са
пет години от извършване на деянието, мотивите за извършването,
евентуално, включително съмнението за това, дали е искал да причини смърт
или телесно увреждане, младата възраст безспорно. Всичко това са
достатъчно смекчаващи вината обстоятелства, като изключвам оттегчаващите
такива, които във връзка с приложението на чл.36, ал.1 от НК, биха могли да
определят налагането на едно такова наказание. Защо на един човек трябва да
се иска доживотен затвор? Самата фактическа обстановка, начинът на
извършване, мотивът за извършване, не предполага такова тежко наказание.
Предполага наказание, но не толкова тежко, за разлика от други умишлени
убийства, с користна цел, с користен мотив и т.н, но тук не става дума за това.
Именно затова, моля да оставите протеста на Окръжна прокуратура
без уважение, както и жалбата на частното обвинение, защото няма
основания за увеличаване на това наложено от първоинстанционния съд
наказание, което е достатъчно тежко за един човек, за семейството му, за
сестра му, за баща му и всички останали, защото това не е човек, който живее
на улицата.

Съдът ДАВА ПРАВО на лична защита на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз днес съм решил, по лични причини, да не
говоря, да не казвам нищо. Казвам само, Вие решавате.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения и ДАВА ПОСЛЕДНА
ДУМА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Не искам да говоря. Казвам само, че Вие
решавате.


СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе със съдебният си акт в предвидения от закона срок, за което
съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

13
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.00 часа.




Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14