№ 2446
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100110436 по описа за 2024 година
Ищцата Н. К. П. излага в исковата молба, че на 09.07.2024 г. /съгласно
уточнение в о.с.з./ е претърпяла инцидент на необезопасен и необозначен
участък от тротоара, намиращ се в района на № 33 на ул. „Ворино“, гр. София.
Ищцата сочи, че около 11:00 ч. на посочената дата се придвижвала по левия
тротоар на ул. „Ворино“ с посока на движение от ул. „Дойран“ към ул.
„Битоля“, като в района на № 33 се препънала в разместени и разбити плочки
от тротоарната настилка, в следствие на което загубила равновесие и паднала
на дясната си страна. При падането получила счупване на бедрената шийка на
десния крак.
Спешна медицинска помощ ищцата получила в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където на 10.07.2024 г. били извършени закрито наместване на
фрактурата и скелетна тракция. След отпадане нуждата от лекарско
наблюдение ищцата била изписана от болницата, а лечението й продължило в
домашни условия с препоръки за спазване на хранително-двигателен режим,
медикаментозно лечение, както и рехабилитационна програма.
Във връзка с процесния инцидент ищцата е претърпяла подробно
описани в т. 2.1 от исковата молба неимуществени вреди. Счита, че
полагането на грижа за състоянието на процесния тротоар е задължение на
Столична община. Ето защо, предявява иск за осъждането на ответника
Столична община да й заплати сумата от 40 000 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва от датата на увреждането.
В законоустановения срок ответникът Столична община е подал
отговор, с който оспорва изцяло исковата молба. Сочи, че не са ангажирани
1
никакви доказателства относно твърдения от ищцата механизъм на
настъпване на увреждането. Оспорва наличие на причинно-следствена връзка
между твърдяното от ищцата поведение /бездействие/ на Столична община и
настъпилия вредоносен резултат, както и че твърдените неимуществени вреди
са пряко следствие от процесния инцидент.
Прави възражение за принос на ищцата за настъпването на вредоносния
резултат, като твърди, че последната не е положила необходимото внимание
при движението си като пешеходец. Навежда и възражение за прекомерност
на претендираното обезщетение.
Моли иска да бъде отхвърлен, евентуално да се присъди обезщетение в
по-нисък от претендирания размер.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
проведен разпит на свидетеля М.П.Р.. Същият заявява, че познавам Н. П., тъй
като работи заедно със сина й С. в офис, намиращ в кооперацията на ул.
„*********, където Н. живее. Преди инцидента я виждал редовно. Един ден
през лятото на 2024г. свидетелят пушел цигара пред офиса и видял ищцата,
която видимо се прибирала от пазар. По пътя към входа на кооперацията, на
тротоара, се спънала в плочки от настилката и паднала. Заявява, че на мястото
точно пред входа и пред офиса тротоарът е в доста лошо състояние – с
липсващи плочки, счупени парчета, надигнати плочки от коренищата на
дърветата. Веднага отишъл при ищцата, за да й помогне, а тя пищяла и викала.
Свидетелят веднага се обадил на сина й и двамата заедно я качили вкъщи.
Тъй като много я боляло, решили да я закарат в „Пирогов“. Останала в
болницата за няколко дни. Първоначално им казали, че е необходима операция,
за да се фиксира счупването с импланти с два винта, но по-късно лекарят
отказал да оперира поради напредналата възраст на ищцата, което правело
упойката рискова.
Преди инцидента ищцата си ходела нормално, без бастун и видими
двигателни проблеми, даже изглеждала в много добро състояние за възрастта
си, но вече свидетелят почти не я вижда. С. му споделил, че доста време не
можела да си стъпи на краката и била уплашена. Сега свидетелят я виждал
много рядко с бастунче, да върви едвам - едвам.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, който е очевидец на
описаните събития и не е заинтересован от изхода на спора. Показанията са
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила счупванена
2
големия трохантер на дясната бедрена кост. Патоморфологично фрактурата
засяга горната част на големия трохантер, многофрагментна е и е с
разместване. От медикобиологична гледна точка се касае за трайно нарушена
функция за период по - голям от 30 дни.
Непосредствено след травмата ищцата е била настанена за болнично
лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Във връзка с диагностичното
уточняване е направена КАТ за подробно описание на фрактурата.
Вертикализирана е и е провеждана рехабилитация. Медикаментозно е
получавала водно-солеви разтвори, антикоагулант, аналгетици и е
проследявано общото състояние. След изписването е продължила в
амбулаторни условия с рехабилитация.
Анализирайки механизма на травмата, патоморфологията на
фрактурата, клиничното протичане, проведеното лечение и резултатите от
него, вещото лице сочи, че полученото телесно увреждане е в причинна
връзка с процесното събитие. Механизмът на получаване е падане върху
страничната част на дясната тазобедрена става върху твърда повърхност.
Болките в острия период са били много силни, ищцата не е можела да
стъпва на крайника, а при движения е усещала интензивна болка. През дълъг
период от 90 - 100 дни е ползвала проходилка, защото по време на всяко
преместване на крайника е имала остри болки. Причината за това са
контракциите на мускулите, залавящи се за големия трохантер при всяко
опиране на ходилото по време на опорната фаза. В момента, поради слабост на
тези мускули, ищцата има куцаща, несигурна походка и си помага с бастун.
Необходимо е провеждане на рехабилитационно и балнеолечение за
тонизиране на мускулатурата и подобряване на походката.
При изслушването в открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че
зарастването при ищцата се е случило за средно статистическите срокове за
този вид счупване. Травмата подлежи на пълно излекуване след като завърши
процеса на костно зарастване, рехабилитация и подобряване на мускулния
тонус с хармонизиране на походката по време на опорната и махаловидната
фази. Следва да се има предвид, че по-възрастните пациенти по-трудно се
разделят с помощните средства поради страх от повторно падане.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло.
Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания
свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от
фактическа страна, че на процесната дата – 09.07.2024г. ищцата се е движела
по тротоара пред сградата на ул. *********, гр. София, като при стъпване
върху участък от същия с компрометирана настилка със счупени, разместени
3
и надигнати плочки, е загубила равновесие и е паднала, при което е получила
описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на големия трохантер
на дясната бедрена кост.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по
тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във
възможно най- кратък срок, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е на съответната община.
Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и
съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба (чл. 30,
ал. 4 от ЗП), задължението за поддържането му е на общината. Следователно
ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите и
тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно
ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.
В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на тротоара на ул. „Ворино“ в състояние, годно за
безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните,
съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в правната сфера на
ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
4
намира, че причината за уврежданията на ищцата е загубата на равновесие или
стъпване накриво, което от своя страна е причинено от компрометираната
тротоарна настилка със счупени, разместени и надигнати плочки.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на
увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията – особено
интензивни, непосредствено след инцидента, както и за дълъг период от 90-
100 дни, в който ищцата е ползвала проходилка, поради острата болка при
всяко преместване на крайника; продължителността на лечебния и
възстановителен период – настъпилото зарастване на фрактурата в
обичайните за подобно счупване срокове, но и необходимостта от последващо
рехабилитационно и балнеолечение за тонизиране на мускулатурата и
подобряване на куцащата походка; възрастта на пострадалата – 85 години,
неизбежната необходимост от чужда помощ по време на възстановителния
период, предвид невъзможността й да стъпва на десен долен крайник и като
съобрази социално-икономическите условия към момента на инцидента и към
настоящия момент, възлиза на 30 000 лв. Предявеният иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди е основателен до тази сума, а за
горницата следва да се отхвърли като неоснователен.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца чрез невнимателно придвижване по тротоара с
видими дефекти в настилката, съдът намира за напълно неоснователно. При
нарушена цялост на елементите, от които е изградена тротоарната настилка,
създаващи опасност за пешеходците, и липса на твърдения, съответно и
доказателства, тази опасност да е била обозначена от стопанисващия тротоара
- с цел гражданите да проявяват повишено внимание в периода до
отстраняването на повредените елементи - очакването, че последните по
презумпция трябва да проявяват специално внимание при движението си, е
необосновано. Няма данни ищцата да се е придвижвала по необичаен за
ежедневието начин, което не може и да се очаква, предвид възрастта й от 85
години. Няма причина и да се очаква повишено внимание от нейна страна при
липса на обозначения за опасности на тротоара. Не съществува нормативно
установено задължение за пешеходците при движението си по тротоара да не
отклоняват поглед от неговата настилка и да следят непрекъснато за
5
евентуални неравности, дупки и други повреди на настилката му, нито пък
според съда такова поведение се включва в понятието обичайна житейска
предпазливост. Ето защо, възражението е изцяло неоснователно.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени
съразмерно сторените по делото разноски, които съгласно доказателства по
делото и представения списък по чл.80 от ГПК, възлизат на 1600 лв. платена
държавна такса и 400 лв. – депозит за вещо лице. Така, на ищцата следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1 500 лв.
На осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. А. В., ЕГН
********** следва да се присъди възнаграждение в размер на 2 887,50 лв. за
оказаната безплатна правна помощ.
На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета В.Т., да заплати на Н. К. П., ЕГН
********** от гр. София, ул. „********* следните суми: сумата от 30 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на
09.07.2024г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.; сумата от 1 500
лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. София,
ул. „Московска“ №33, представлявана от кмета В.Т., да заплати на адв. А. В.,
ЕГН ********** сумата от 2887,50 лв. – адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА Н. К. П., ЕГН ********** от гр. София, ул. „********* да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. София, ул.
„Московска“ №33, представлявана от кмета В.Т., сумата от 75 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7