Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-169 09.03.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На
единадесети август
2020 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1397 по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 538 от 10.02.2020г., постановено по гр. дело № 4851/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на Д.С.Й. с ЕГН – **********,*** против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1463, област София, община Столична, район Триадица, бул. Витоша №89Б за осъждане на ответника да заплати сумата 3545 (три хиляди петстотин четиридесет и пет) лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № ***271/14.01.2019г. и за сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи разноски за репатриране на увредения автомобил „БМВ“, модел „*“ с рег. № *от гр. Тетевен до гр. Несебър, ведно със законната лихва върху двете суми от подаването на иска до окончателното им изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д.С.Й., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“, № 77, чрез адвокат Бойко Даков, с която се претендира постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се заплати изцяло исковата претенция от 3545 лева за възстановяване на автомобила и сумата в размер на 600 лева за репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху двете суми от предявяването на иска, както и да се присъдят направените по делото разноски.
В жалбата се посочва, че по делото е безспорно, че е налице застраховка „Каско +“ за процесния автомобил, уврежданията по него, факта на настъпило ПТП, както и причинна връзка между въпросното ПТП и настъпилото увреждане. Акцентира се, че първоинстанционното решение е неправилно, защото поведението на водача на автомобила за преустановяването на пътуването и предприетата маневра за промяна посоката на движение в обратна такава, трябва да се окачестви като действие за предотвратяване настъпването на каквито и да било вреди, а не както първостепенния съд е окачествил действието като допринасящо за настъпването на вредоносния резултат. В жалбата се посочва, че съждението на първоинстанционния съд за нарушена разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗДвП е неправилно, защото необходимо условие е да бъде указано, че по този път се изисква задължително използване на вериги. Като аргумент се посочва, че в съставения Протокол за ПТП от органите на реда не е отбелязано, че водача е нарушил пътното стопанство, а именно не е спазил знак за задължителното използване на вериги и не е санкциониран за това. Затова в тази част решението е неправилно и трябва да бъде отменено. В жалбата се посочва, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и в частта, в която е отхвърлена предявената претенция за заплатена сума в размер на 600 лева, послужила за репатрирането на автомобила от мястото на ПТП до гр. Несебър. Сочи се, че това действие ищцата предприема, вследствие на получени инструкции от служител на застрахователя. Посочва се, че по делото е приложен запис между ищцата и дежурен служител на застрахователя, в който се чува как служителят заявява на ищцата да извика пътна помощ за репатрация на автомобила. Посочва се и какви биха били вредите в бъдеще време, ако ищцата е следвало да чака пътна помощ от застрахователя, както и чрез действието си се стреми да ограничи размера на вредите, за които отговаря застрахователят. Посочва се, че изводът на съда е неправилен относно това, че не е било доказано, че автомобилът е бил обездвижен. Сочи се предположение, че ако автомобилът е бил в движение, щетите ще са по-големи и че ищцата в такава ситуация не е предприела мерки да ги предотврати. Посочва се, че по делото е съставен Протокол за ПТП, че е оспорено неговото съдържание, но оспорването не е доказано, както и че в него е заявено ясно и категорично какво е станало и какви са били уврежданията на автомобила след настъпването на ПТП. В жалбата се посочва, че става въпрос за едно случайно събитие, което е станало извън волята на ищцата.
В съдебно заседание – Д.Й. чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение изцяло и вместо него бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените от нейна страна искове.
Ответната страна по въззивната жалба - „Дзи – Общо застраховане“ ЕАД депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Изразява се несъгласие със съображенията за отмяната на решението на БРС на въззивната страна и се сочи, че водачът на автомобила не е положил грижата на добър стопанин, за да опази от повреда застрахованото имущество, не е спазил разпоредбите на ЗДвП и не е отстранил източниците на опасност за причиняване на вреди. Посочва, че са налице предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, както и е налице неизпълнение на договорните задължения по т. 10.1., 10.2., 10.3. от Общите условия по застраховката, което дерогира отговорността на застрахователя да плати обезщетение. Не се приема тезата на ищеца, че поведението на водача на МПС за преустановяване на пътуването и обръщане в обратната посока следва да бъде окачествено като действие за предотвратяване настъпването на вреди. Посочва, че действията на шофьора са зависили единствено от неговата воля, а той не положил нужната грижа, проявил е груба небрежност довела до произшествието и не е контролирал всичките си действия, така че те да не стават причина за настъпване на произшествие. В отговора на въззивната жалба се посочва, че действията на водача са в пряка и причинна връзка с настъпилите вреди по застрахования автомобил, а той е действал при груба небрежност, тъй като е могъл да предвиди, че се движи в тъмната част на денонощието, в която видимостта е намалена, видял е, че управлява автомобила по тесен, еднолентов, двупосочен път, а метериологичните условия са неблагоприятни, и е трябвало да намали скоростта, и да направи на подходящо място обратен завой. Мислил е, че осъществява контрол над автомобила, но губи управлението и се понася по склона, управлявал е с гуми неподходящи за движение в зимни условия. Посочва се, че при налице на груба небрежност застрахователят не предоставя застрахователно покритие, съгласно т.9.1.8 от ОУ на подписания договор. Ответната страна твърди, че е налице несъответствие между част от твърдените вреди и заявения механизъм на ПТП, т.е. заявените вреди не са получени и не е възможно да се получат от въпросното ПТП. Посочва се несъгласие с ищеца с претенцията да му се заплати сума в размер на 600 лева, послужила за репатриране на автомобила от мястото на ПТП до Несебър. Не се приемат твърденията на ищцовата страна относно дадените „инструкции от служител на застрахователя, както и последващите действия в разрез с текста на Раздел „Взаимоотношения между страните“ от Общи условия за застраховка „Помощ на пътя“. С отговора на въззивната жалба се претендира да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание ответната страна по възивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Д.С.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Оборище“, № 77 против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр. София, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата следните суми – 3 545 лева, представляваща сума за възстановяване на автомобила и сума в размер на 600 лева, представляваща стойността на заплатената сума за репатриране на автомобила. В исковата молба се посочва, че притежавания от ищцовата страна лек автомобил – марка БМВ, модел „*“ с рег. № *на дата – 09.01.2019г. е претърпял пътно-транспортно произшествие, за което е съставен протокол, в който са описани обстоятелствата за настъпилото произшествие. Посочва се, че вследствие на настъпилото транспортно произшествие лекият автомобил е претърпял вреди и е отремонтиран, като за целта е издадена фактура от 21.02.2019г. за сума в размер от 3 545 лева, която е представена на ответното дружество. В исковата молба се посочва, че за репатриране от мястото на инцидента е заплатена сума в размер на 600 лева, като за тази сума също е издадена фактура, която е представена на застрахователното дружество. В исковата молба се посочва, че след представяне на двете фактури от застрахователното дружество са изпратили отговор до ищцовата страна, че няма да възстановят сумите, посочени в двете фактури.
Ответната страна по молбата – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр. София оспорва исковата молба и посочва, че се оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, твърди се, че следва да се изключи отговорността на застрахователя, тъй като застрахованият не е представил вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Посочва се, че се оспорват и предявените искове по размер.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е положила грижата на добър стопанин, за да опази от повреда застрахованото имущество, а това нейно задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, предвидено е в договора и е довело до възникване на застрахователното събитие. По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 600 лева, първоинстанционния съд е приел, че ищцата не е изчакала пристигане на автомобил от асистиращата компания, поради което с поведението си е поставила застрахователя в обективна невъзможност да изпълни задължението си по репатриране на автомобила и по този начин не може да черпи блага от тези свои действия.
При
извършена служебна проверка на атакуваното решение, съдът констатира, че същото
е валидно и допустимо.
По направените във въззивната жалба
възражения съобразно чл. 269 от ГПК, съдът съобрази следното:
По
делото не се спори, а и от представените доказателства се установява по
безспорен начин, че ищцата – Д.С.Й. е придобила правото на собственост по
отношение на следния лек автомобил – марка БМВ, модел * с рег. № *въз основа на
сключен писмен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
07.01.2019г. с нотариална заверка на подписите.
По
делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че за
периода от 02.08.2018г. до 01.08.2019г. по отношение на процесния автомобил е
сключена автомобилна застраховка „Каско +“, както Анекс към комбинираната
застрахователна полица относно промяна на собствеността на моторното превозно
средство.
По
делото не се спори и относно обстоятелството, че на дата – 09.01.2019г.
автомобилът е претърпял пътно-транспортно произшествие и са му нанесени вреди.
В деня на инцидента е съставен Протокол за пътно-транспортно произшествие №
1360254 от 09.01.2019г., от който е видно, че автомобилът претърпява
самостоятелно пътно-транспортно произшествие и се удря в дърво.
По
делото е представена Фактура № 79 от 21.02.2019г., издадена от „Бригантина –
2016“ ЕООД със седалище с. Равда, от която е видно, че е задължена Д.С.Й. да
заплати на дружеството сума в размер от 3 545 лева, представляваща ремонт
на лек автомобил БМВ5.
По
делото е представена Фактура № 49 от 10.01.2019г., издадена от „Панкин Кар“
ЕООД със седалище гр. Ахелой, от която е видно, че е задължена Д.С.Й. да
заплати на дружеството сума в размер от 600 лева, дължима за пътна помощ,
осъществена на БМВ Х5 с ДК № РВ 1826 ТХ от гр. Тетевен до гр. Несебър.
По
делото не се спори и относно обстоятелството, че ответното застрахователно
дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение на собственика на
автомобила и да възстанови нанесените вреди на вещта, като се оспорва механизма
на настъпване на вредите на автомобила.
По
делото в качеството й на свидетел е разпитана С. П.Й. – майка на ищцата Д.Й.,
от показанията на която се установява, че е станало произшествие с лекия
автомобил на 09.01.2019г. при пътуване до Гложенския манастир. Свидетелката в
своите показания сочи, че пътуването е било в зимни условия, а пътният участък
е бил непочистен и с много натрупал сняг. Свидетелката посочва, че са спрели с
колата на завой и изведнъж колата е поднесла и е започнала да се хлъзга в
дерето със задницата надолу и по случайност е спряла в едно дърво. Свидетелката
посочва, че бързо са напуснали колата, като тя заедно със своя внук са се
придвижили до близкото населено място, а нейната дъщеря заедно с шофьора на
автомобила са останали, за да извикат полиция и дъщеря й я е последвала малко
по-късно.
По
делото в качеството му на свидетел е разпитан К. Д. Х., от показанията на
когото се установява, че знае за настъпилия на 09.01.2019г. пътен инцидент, тъй
като Д.Й. му се е обадила с молба да й помогне, за да се извади колата.
Свидетелят в своите показания сочи, че се е обадил на свой приятел от Пътна
помощ и не се е наложило да пътува до местопроизшествието. Свидетелят посочва,
че след като са докарали колата в Равда той се е занимавал с това да я закара
на сервиз и посочва, че е видял, че на колата са били повредени – преден десен
фар и калник отзад, отдясно, както и гумите отдясно са били ударени, а той ги е
сменил, за да закара колата на сервиз. Свидетелят посочва, че от сервиза са му
се обадили, че след като са свалили калника са видели повредени и други неща –
държач и стъкломиещо казанче за водата. Свидетелят посочва, че той е намерил
човека от Пътна помощ, който да транспортира колата и самият той е сменил
гумите на колата от зимни на летни, за да може да се придвижва колата.
По делото в качеството му на свидетел е
разпитан Н. C. Н., от показанията на когото се установява, че е служител в
ответното дружество, специална ликвидация и за конкретния автомобил знае, чу
колегите му са имали съмнения относно щетите по този автомобил, тъй като
шофьорът, който е управлявал автомобила, при заявяване на щетата е посочил, че
колата е давала маневра назад, а повредите по автомобила са били отпред.
По
делото пред настоящата инстанция в качеството му на свидетел е разпитан П. М.
Р., който в своите показания сочи, че е управлявал пострадалия автомобил.
Свидетелят посочва, че са се насочили към Гложенския манастир, но са преценили,
че пътят не е много добър и са решили да се върнат, но при обратен завой
автомобилът се е подхлъзнал и е започнал да се свлича по дерето. Свидетелят
посочва, че при свличането си в дерето, автомобилът е започнал да подскача и се
е спрял в дърво, както се е движил назад. Свидетелят посочва, че след това е
огледал автомобила и е видял, че калникът му бил повреден, десния фар е бил
счупен и е имало повреда и по бронята на автомобила.
По
делото е извършена съдебно-автотехническа експертиза от 02.01.2020г., от
заключението на която се установява, че описания механизъм на
пътно-транспортното произшествие не отговаря напълно на нанесените на
автомобила увреждания. Вещото лице в своето заключение посочва, че е
възможно автомобилът да поднесе, като
ударът в задната част да се е получил от съприкосновение с дърво, но не става
ясно по какъв начин се е получило засягането на автомобила в предната му дясна
част. Вещото лице посочва, че би настъпило такова пътно-транспортно
произшествие и при наличие на гуми с грайфер от 4 мм нагоре, предназначени за
зимни условия, но в описания случай се говори за лед и в този случай водачът би
следвало да съобрази конкретната пътна обстановка и да се снабди със специално
пригодени гуми или вериги. Вещото лице посочва, че стойността на ремонта с
алтернативни и оригинални части възлиза на сума в размер на 3 641, 18
лева, като части втора употреба за този автомобил не са намерени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса на застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
На
основание чл. 408, ал. 1 от Кодекса на застраховането застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само 1. При умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3.
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
По
делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява,
че е налице валидно правоотношение по Договор за имуществена застраховка по
отношение на увредения автомобил. Безспорно се установява и обстоятелството, че
застрахователят не е изпълнил задължението си да заплати обезщетение за
нанесените вреди на автомобила с мотив, че застрахованият не е представил вярна
и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното
събитие и по този начин е налице основание за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил се е
движил при зимни условия и предвид влошената пътна обстановка пътниците в
автомобила са решили да преустановят своето пътуване и да се върнат в града, но
при опит да се обърне колата и да се върнат към града, същата е поднесла и е
започнала да се свлича надолу по заснежен склон, като е спряла движението си в
дърво. Тези обстоятелства се установяват както от съставения от органите на КАТ
протокол за пътно-транспортно произшествие, така и от дадените пред
първоинстанционния съд свидетелски показания, включително и от показанията на
шофьора на автомобила, разпитан във въззивното производство. Показанията не са
противоречиви, поради което и съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани. Следва да се отбележи, че от разпитаните по делото свидетели не
става ясно как автомобилът е получил твърдяните увреждания в своята предна
част. Показанията сочат, че автомобилът се е свлякъл надолу по заснежения склон
и е спрял в едно дърво, като се е ударил в задната си част, но нито един от
свидетелите не посочва автомобилът да се е увредил в своята предна част. Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че по делото се установява по безспорен начин
единствено нанесените увреждания на автомобила в задната му част и не се
установява как са нанесени твърдяните увреждания на автомобила в неговата
предна част. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че на ищцовата страна
следва да бъдат присъдено единствено обезщетение за нанесени на автомобила
вреди само в неговата задна част – а именно – задна броня, заден десен
рефлектор, външен десен държач на задна броня и комплект на задна броня. Тези
вреди са посочени и в представеното по делото копие от Опис-заключение по щета,
поради което и съдът намира, че именно тези вреди следва да бъдат обезщетени. В
конкретния случай – по делото не се установява нито една от предвидените в чл.
408 от ГПК предпоставки, за да се приеме, че за застрахователя е възникнало
правото да откаже да изплати дължимото въз основа на сключения между страните
договор за имуществена застраховка застрахователно обезщетение. Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че вследствие на настъпилия инцидент
на 09.01.2019г. процесния лек автомобил е понесъл увреждания в задната част на
автомобила, които следва да бъдат обезщетение от страна на ответното
застрахователно дружество. От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на описаните по-горе
вреди е в размер на 482, 71 лева, стойността на труда за ремонтирането на
частите възлиза на сума в размер от 81, 25 лева, а стойността на необходимите
материали за труд и боядисване на автомобила възлизат на сума в размер от 666,
32 лева – тоест – обща стойност от 1 230, 28 лева, а с включен ДДС тази
стойност възлиза на сума в размер на 1 476, 33 лева. Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е основателен и
доказан за сума в размер от 1 476, 33 лева, представляваща обезщетение за
нанесените на лек автомобил вреди, вследствие на настъпил инцидент на дата –
09.01.2019г. По отношение на останалата претендирана сума – претенцията над
1 476, 33 лева до претендирания размер от 3 545 лева предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения
иск за заплащане на сума в размер на 600 лева, представляваща стойността
заплатена за репатрирате на лекия автомобил, съдът намира за установено
следното:
На основание сключения между
страните Договор за автомобилна застраховка „Каско+“ от 02.08.2018г. и Общите
условия към този договор страните са се договорили да бъде транспортирано
моторното превозно средство, при условие, че обездвижването не може да бъде
отстранено на мястото на събитието. Самата ищца в открито съдебно заседание на
25.09.2019г. сочи, че е разговаряла с представител на компанията, която е
следвало да репатрира моторното превозно средство - СБА, от където са й казали,
че първо трябва да бъде съставен протокол за пътно-транспортно произшествие от
органите на КАТ, но след като са съставили такъв протокол тя не е звъняла
отново на СБА. От събраните по делото доказателства се установява, че по делото
остават недоказани твърденията на ищцата, че от страна на застрахователната
компания и в частност – СБА са отказали да репатрират моторното превозно
средство, поради което и настоящата инстанция намира, че не може да бъде
ангажирана отговорността на застрахователното дружество да заплати стойността
на репатрирането на моторното превозно средство. При това положение, настоящата
инстанция намира, че претенцията за заплащане на сума в размер на 600 лева,
представляваща стойността на репатрирането на автомобила е неоснователна и
предявеният иск за заплащане на тази стойност е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи не съвпадат изцяло с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлена претенцията на ищцовата страна за сумата от 1 476, 33 лева и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да
бъде присъдена посочената сума, а в останалата му част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху сумата от 1 476, 33 лева от
момента на предявяване на иска – 17.06.2019г. до окончателното плащане на
сумата.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени и направените
разноски, направени от ищцовата страна, съразмерно с уважената част на
претенцията - сума в размер на 265 лева, дължима за първоинстанционното
производство и сума в размер на 176 лева, дължима за въззивното производство.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени и направените разноски
от ответното застрахователно дружество, съразмерно с отхвърлената част на
претенцията – сума в размер на 482 лева, дължими за първоинстанционното
производство и сума в размер на 360 лева, дължими за въззивното производство. В
тази връзка първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в
която съдът е осъдил Д.Й. да заплати на ответното застрахователно дружество
разноски за сумата над 482 лева до присъдения размер от 720 лева.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, при положение, че се касае за предявен
иск с цена под 5 000 лева, БОС намира, че настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № № 538 от 10.02.2020г., постановено по гр. № 4851/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлена претенцията на Д.С.Й. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр. София за сума в размер от 1 476, 33 лева, представляваща обезщетение за нанесена вреда на моторно превозно средство – марка – БМВ, модел * с рег. № *, собственост на Д.Й., вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие от 09.01.2019г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата от 1 476, 33 лева от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2019г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която е осъдена Д.Й. да заплати на застрахователното дружество разноски за сумата над 482 лева до пълната претенция от 720 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, Община Столична, район Триадица,, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор – Коста Христов Чолаков, с адрес за призоваване – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – Главна агенция – Бургас – с адрес – гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26 да заплати на Д.С.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 77 сума в размер на 1 476, 33 (хиляда четиристотин седемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение за нанесена вреда на моторно превозно средство – марка – БМВ, модел * с рег. № *, собственост на Д.Й., вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие от 09.01.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 538 от 10.02.2020г., постановено по гр. № 4851/2019г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, Община Столична, район Триадица,, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор – Коста Христов Чолаков, с адрес за призоваване – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – Главна агенция – Бургас – с адрес – гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26 да заплати на Д.С.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 77 сума в размер на 265 (двеста шестдесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част на претенцията, както и сума в размер на 176 (сто седемдесет и шест) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивното производство, съразмерно с уважената част на претенцията.
ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 77 да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, Община Столична, район Триадица,, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор – Коста Христов Чолаков, с адрес за призоваване – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – Главна агенция – Бургас – с адрес – гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26 сума в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.