№ 21096
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110159509 по описа за 2022 година
Прeдявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца „Д.О.З”АД неговият представител твърди, че
в качеството си на застраховател по риска "Каско +" на собственика на автомобил „*** с
рег. № **, ищцовото дружество изплатило по щета № ** застрахователно обезщетение в
размер на 986,46 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 11.03.2022г. в град София.. Посочва се, че
според съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е
водачът , управлявал автомобила „***”, с рег. № *** застрахован по риска "Гражданска
отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „***”, с рег. №
111 да заплати на ищцовото дружество сумата от 493,23 лв, представляваща
неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск
"Каско +" по щета № ** за имуществените вреди на автомобил „*** с рег. № **,
причинени при реализираното на 11.03.2022г. в град София пътно-транспортно
проишествие, заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба– 02.11.2022г.
до окончателното плащане , както и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 17.11.2023г. адвокатът на ищеца е пледирал
за уважаване на иска.
1
Ответникът – ЗАД „Б.В.И.ГАД оспорва изцяло предявения иск по основание и по
размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 12.12.2022г. отговор на
исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на автомобил „***”, с рег. № 111 ; причинната
връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска
„Каско на МПС”, и проишествието, както и размера на изплатеното обезщетение.
Предявено е възражение за съпричинителство на процесното ПТП и от водача на
автомобила „*** с рег. № **. Твърди се, че щетите по процесното МПС възлизат на
518,23 лв, които са платени от ответника на ищеца чрез прихващане.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. В заседанието на 17.11.2023г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника, но с писмено становище от 10.11.2023г.
юрисконсултът на ответника е пледирал за отхъврляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент - водача на автомобил „***”, с рег. № 111 или собственика на същия
автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът
обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена
съответната застрахователна полица.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „***”, с рег. № 111 не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от
доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
2
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
11.03.2022г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „***”, с рег. № 111.
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не
и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска
„Гражданска отговорност”.
Плащането на сумата от 518,23 лв от ответника на ищеца (за което по делото също не
са представени надлежни доказателства, но което е безспорно между страните по делото -
б.с.) не доказва съществуването на съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил „***”, с рег. № 111
между ответното дружество и собственика на автомобила.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
3
от ищеца вземане, предявения от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът е отхвърлен.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (200 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния
предявен размер от 300 лв претенцията на ответника за юрисконсулско възнаграждение
следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от "Д.О.З. ЕАД, ЕИК: ** гр.
София, бул. 111, със съдебен адрес : гр. София, 111 чрез адв. Т. М., против ЗАД
„Б.В.И.ГАД, ЕИК: **, гр.София, пл. "*** осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане
на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска
отговорност" на собственика на автомобил „***”, с рег. № 111 да заплати на ищцовото
дружество сумата от 493,23 лв (четиристотин деветдесет и три лева и двадесет и три
стотинки), представляваща неиздължената част от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск "Каско +" по щета № ** за имуществените вреди на
автомобил „*** с рег. № **, причинени при реализираното на 11.03.2022г. в град София
пътно-транспортно проишествие, заедно със законната лихва от предявяването на исковата
молба– 02.11.2022г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.
ОСЪЖДА "Д.О.З. ЕАД, ЕИК: ** гр. София, бул. 111, със съдебен адрес : гр. София,
111 чрез адв. Т. М., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б.В.И.ГАД, ЕИК: **, гр.София, пл. "*** на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 200 лв ( двеста лева), представляваща направените
от ответника разноски по настоящото дело- платения депозит за съдебна автотехническа
експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева),
представляваща полагащото се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част предявената от ответника ЗАД „Б.В.И.ГАД,
претенция по чл.78,ал.8 ГПК за юрисконсулско възнаграждение до пълния предявен размер
от 300 лв (триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
4
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5