№ 121
гр. Перник, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720202020 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-003497 от
25.10.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД
МВР Перник, с което на Д. ИВ. Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на
основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл.104а от същия закон, извършено на 30.09.2021г. на км 20 на
Автомагистрала Струма, намиращ се на територията на община Перник, в
качеството му на водач на товарен автомобил „Мицубиши Л 200” с рег. №
********
Жалбоподателят на Д. ИВ. Н. по изложени в жалбата съображения
моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Лично или чрез свой
процесуален представител не участва в хода на съдебното производство, за
което е бил редовно призован.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник, сектор „ПП”
– редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 30.09.2021г. жалбоподателят Д. ИВ. Н. управлявал по
Автомагистрала Струма, в посока от гр. София към гр. Дупница, товарен
автомобил „Мицубиши Л 200” с рег. № ******** Към 11:21 часа се движел
в района на км 20, намиращ се на територията на община Перник. Към този
момент свидетелите ЦВ. В. Б. и В. СЛ. Б., които изпълнявали служебните си
задължения като мл. автоконтрольори от сектор „ПП” при ОД на МВР
Перник, предприели изпреварване с патрулния автомобил на управляваното
от жалбоподателя моторно превозно средство. От непосредствена близост
полицейските служители визуално възприели, че водачът на товарния
автомобил „Мицубиши Л 200” с рег. № ********използвал мобилния си
телефон, без устройство, позволяващо това да стане без участие на ръцете му.
Предприели спиране на превозното средство след което св. Ц.Б., в
присъствието на жалбоподателя, съставил срещу него акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GА, № 452819 от 30.09.2021г., с
който отговорността на Д. ИВ. Н. била ангажирана за нарушения на 104а от
ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателя бланкетно възразил по
констатациите. В 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не депозирал
допълнителни писмени възражения.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.–
началник на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения
АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН приел, че са налице
основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Д. ИВ. Н., в качеството на водач
на товарен автомобил „Мицубиши Л 200” с рег. № ********за нарушение на
чл. 104а от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП му
2
наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева).
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 30.11.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид АУАН серия GА, № 452819 от 30.09.2021г.,
който съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има презумтивна доказателствена сила
до доказване на обратното, като в настоящия случай констатираните в него
обстоятелства, не само, че не са опровергани, но и се подкрепят от
свидетелските показания на актосъставителя ЦВ. В. Б. и на очевидеца и В.
СЛ. Б., които в хода на съдебното следствие поддържат изцяло отразените
обстоятелства. Не са налице доказателства, които да опровергават
показанията на свидетелите-очевидци, които са имали непосредствено
впечатление за установените факти, тъй като лично са възприели поведението
на жалбоподателя по време на управлявания от него автомобил, поради което
и съдът ги кредитира с пълно доверие.
Съдебният състав приобщи към събрания материал и приетата по реда
на чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 283 от НПК като писмено доказателство заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, с която в т. 2.6. са делегирани права на АНО по смисъла
на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на сектор „ПП” при ОД МВР на
обслужваната територия. Актосъставителят ЦВ. В. Б. заема длъжността
„мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е
овластен по силата на т. 1.2. от горепосочената заповед да издава АУАН по
ЗДвП.
НП съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН, тъй като
нарушението в него е описано от фактическа и правна страна в достатъчна
степен, поради което и нарушителят е разбрал в какво точно нарушение е бил
обвинен. Съставеният АУАН също съдържа необходимите реквизити, като по
отношение на същия е спазена и процедурата по ЗАНН по издаването му.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява на водачите на моторно
3
превозно средство да използват мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Не се спори, че
жалбоподателят е имал качеството на водач на моторно превозно средство
съгласно §6, т.25, предл.1-во от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Полицейските служители ЦВ. В. Б. и В. СЛ. Б. непосредствено са възприели
както факта на управление от страна на жалбоподателя на автомобила, така и
използването от водача на мобилния телефон по време на управление на
превозното средство, като това е ставало без устройство, позволяващо
неговото използването без участие на ръцете му, поради което правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за
описаното в АУАН и в НП противоправно деяние.
В хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства,
опровергаващи посоченото от свидетелите-очевидци и отразено в акта и в
НП, поради което съдебният състав приема, че нарушението е доказано по
безспорен начин. От цитирания по-горе законов текст на посочената за
нарушена разпоредба става ясно, че нарушението се изразява в неправомерно
„използване” на мобилен телефон по време на управление на моторно
превозно средство, като без значение е дали е осъществен конкретен разговор
с друг мобилен абонат, дали само е бил набиран такъв или е било извършвано
друго действие съобразно функциите на телефона. След като свидетелите-
очевидци са възприели, че телефонния апарат е бил в ръцете на водача по
време на движение, то същият е осъществил състава на административното
нарушение, визирано в чл. 104а от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 104а от ЗДвП е
установена в разпоредбата на 183, ал.4, т.6 от същия закон, където е точно
фиксирано по вид и размер наказанието - глоба от 50 лева, каквато е и
наложена на жалбоподателя. Предвиденият абсолютен размер обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и
изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН, поради което е и безпредметно да се изследва въпросът дали
размера на наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушението.
Настоящият състав намира, че не е налице маловажен случай на
4
административно нарушение, тъй като гореописаното нарушение е типично
за вида си и не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от този вид. Същото е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения,
които разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП гарантира, а именно: да не се
отклонява вниманието на водача от пътната обстановка и ръцете му да не са
заети с друго, освен с управлението и служенето с техническите
приспособления на моторното превозно средство, за да не се застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на
обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и
материалния закон, поради което прие, че е законосъобразно, което води до
неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
21-1158-003497 от 25.10.2021г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция” към ОД МВР Перник, с което на Д. ИВ. Н., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева)
на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл.104а от същия закон, извършено на 30.09.2021г. на км 20 на
Автомагистрала Струма, намиращ се на територията на община Перник, в
качеството му на водач на товарен автомобил „Мицубиши Л 200” с рег. №
********
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5