№ 609
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110102280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа
от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети за признаване за установено, че Бул ЕР АД, ЕИК ........... дължи на М. Г., роден
на ..................... г., с адрес ........, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснение при изпълнение на полет .............. на 02.06.2018 г. с дестинация летище
Москва, .........., ведно със законна лихва от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.07.2021 г.по гр.д.
№27983/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответното дружество,
по силата на който последното следвало да изпълни полет .............. на 02.06.2018 г. с
дестинация летище Москва, .........., с планиран час за излитане 18:30 ч. местно време на
същата дата. Твърди, че самолетът пристигнал в крайния пункт с повече от три часа
закъснение спрямо планираното разписание – следвало да излети в 18:30 ч., местно
време, на 02.06.2018 г., но реално е излетял на следващия ден 03.06.2018 г. под номер
..............В, като ищецът пристигнал в крайния пункт с повече от три часа закъснение.
Поддържа, че доколкото се касае за забавяне с повече от три часа и за разстояние
1
между началната и крайната точка на полета повече от 1500 км в рамките на
Общността, в правната сфера на пътника на основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004г. е възникнало парично притезание за сумата от 400.
евро, представляващо вземане за обезщетение за изпълнен със закъснение полет.
Заявява, че предявил претенцията си извънсъдебно, но ответникът не извършил
плащане. При тези съображения предявява искане за присъждане на сумата от 400
евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. Претендира
и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
становище от 27.06.2022 г. бланкетно оспорва исковете. Моли за присъждане на
разноски, алтернативно заявява възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета
на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно факта на сключен
с ответника договор за въздушен превоз; потвърдена резервация за полета; представяне
на гишето за регистрация в час, посочен от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, а ако не е посочен такъв - не по-късно от 45 минути
преди обявения час на излитане; времетраене на закъснението на полета,
съответстващо на предвиденото по Регламент (ЕО) № 261/11.02.2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета, както и размера на обезщетението, дължимо от превозвача, в
т.ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, както и плащане.
Въз основа на представената по делото бордова карта от билет (л. 19) се
установява, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на
който ответникът се е задължил на 02.06.2018 г. да изпълни полет LB 220 по
направление летище Москва, .......... както и че е потвърдена резервацията за полета. Не
се спори между страните и от представените по делото доказателства се установява, че
ищецът се е представил на гишето за резервация, не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. Видно е от представената по делото и неоспорена от
ответника справка за действителните часове на излитане и кацане на полетите, че
2
процесният полет е изпълнен със закъснение повече от три часа, като реално е излетял
на следващия ден 03.06.2018 г. под номер ..............В. По делото липсва спор и от
представените по делото доказателства /в т.ч. електронна разпечатка от електронен
калкулатор, общодостъпен на страницата на ГД „Гражданска въздухоплавателна
администрация“/ се установява, че разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време,
резултат от договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно във времето
полета, за който се е задължил. Тези изводи се подкрепят от извършеното от ответника
извънсъдебно признание на правото на обезщетение в приложената по делото
кореспонденция чрез електронна поща, което имплицитно съдържа и признание на
фактите от състава на отговорността, предмет на настоящия иск (л. 63-67).
Предвид изложеното предявеният иск за заплащането на сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет .............. с дестинация летище Москва,
.........., дължимо на основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, е
основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца се следват направените разноски в исковото производство – 325 лв. за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер, както и
тези в заповедното производство – 325 лв. за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г., роден на ..................... г.,
с адрес ........, срещу ............“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление
гр............. иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г., че ............“ ЕООД дължи на М. Г., роден на ..................... г. сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет .............. на
02.06.2018 г. по направление летище Москва, .........., ведно със законна лихва от
19.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 16.07.2021 г. по ч.гр.д.№27983/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ............“ ЕООД, ЕИК ..........., да
заплати на М. Г., роден на ..................... г., с адрес ........, сумата от 325 лв.,
3
представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 325 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д.№27983/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4