РЕШЕНИЕ
№ 2373
Гр. Пловдив, 02.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1875/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.118
ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на П.Н.К., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, подадена чрез адв. Б. против Решение № 2153-15-223/05.07.2021г.
на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение подадената жалба и е потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол №
2140-15-231/01.04.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/
относно отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл.68 ал.3 от КСО. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт бил неправилен и
незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон относно незачитане за
действителен трудов стаж на периода на отбиване на редовна военна служба от 2
години за времето от 01.09.1972 г. до 31.08.1974г.. В тази връзка излага
подробни доводи, с които оборва това становище на органите по пенсиониране и прилага
съдебна практика. Моли да се отмени на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Б., който поддържа жалбата. По същество нас пора счита, че
тя е основателна и моли съда да отмени акта и върне преписката на ТП на НОИ за
ново произнасяне. Претендира разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, редовно
призован, се представлява от юриск. В., която оспорва жалбата по доводи,
подробно изложени в представеното по делото становище. В писмено становище на
пълномощника юрк.С. се сочи на законосъобразност на атакуваните административни
актове и се иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните и
съобразно събраните в производството писмени доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Със Заявление вх. № Ц2113-15-4877 от 02.12.2020г., П.Н.К.
е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ЛПОСВ/. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи
трудовия и служебния му стаж: Трудова книжка № 601, издадена от КХИ
Хидравлика-гр. Казанлък, където е заемал длъжността „инженер проектант“ в
периода 14.05.1979г. до 15.05.1982г., с отбелязан стаж в осигурителя АСО Булгар
на длъжност „представител“ в периода 11.05.1992г. до 01.02.1993г., Военна
книжка № 002531, изд. от Военно окръжие –Ямбол за прослужена наборна служба в
периода 01.09.1972г. до 31.08.1974г.. В последствие са приобщени и УП-3
№204/18.03.2021г., №205/18.03.2021г. и
УП №207/19.03.21г. на Институт по роботика при БАН за заемана длъжност „научен
работник“ в периода 01.05.1987г-31.07.1989г. и длъжностите „проектант“ за
времето 01.08.1989г до 07.09.1989г. и конструктор за периода 02.10.1989г. до 24.04.1990г..
Приложение са и УП-3 №203/10.03.21г и №220/10.03.2021г на Централна лаборатория по
приложна физика-гр.Пловдив за заемана длъжност „конструктор“ в периода
02.10.1989г. до 25.04.1990г. и УП -3 №2103028/19.03.2021г. и
№2103027/19.03.2021г. на Марвел ООД-Пловдив за длъжността „проектант –
конструктор“ за периода 01.05.1990г. до 10.05.1992г.. Приложени са и служебни
справки за осигурителен период 01.07.2018г до 31.07.2019г при осигурителя Чек
пойнт-Кардио. С Разпореждане за отпускане на пенсия № **********, Протокол №
2140-15-231/01.04.2021 г., ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е отказал
отпускането на ЛПОСВ на К.. В мотивите на разпореждането се сочи, че по отношение на лицето не са налице
предпоставките за придобиване на право за пенсия на основание чл.68 ал.3 от КСО,
защото К. не отговаря на изискванията за наличие на 15 години действителен
трудов стаж. За да постанови посоченият отказ, органът по пенсиониране е приел,
че липсват годни доказателства за осигурителния стаж на лицето в АСО Булгар на длъжност „представител“ в
периода 11.05.1992г. до 01.02.1993г, както и, че не се счита за действителен
стаж периодът на редовна военна служба, зачетен на основание чл.9 ал.7 от КСО с
продължителност 02г. 00м. 00д. по смисъла на §1 ал.1 т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО и времето, през което е получавал обезщетение за безработица
от 01.02.1993г. до 05.08.1993г- 06м и 04дни. Затова е направен извод, че към
датата на заявлението на К. не се следва пенсия по условията на чл.68 ал.3 от КСО, като при навършена възраст 66 г. 06 м. 00 дни той няма изискуемият се
действителен осигурителен стаж от 15 години, като общ осигурителен стаж трета
категория без превръщане е 15г.08м.08д. и действителен осигурителен стаж в
размер на 13г. 02м. 04д.. Разпореждане от 01.04.21г е връчено лично на 02.06.2021г.,
като е обжалвано от него с жалба вх. № 1012-15-301/07.06.2021г. пред горестоящия
административен орган, в която посочил, че неправилно е приложено материалното
право относно зачитането на действителния трудов стаж, в която връзка
неправомерно не е бил зачетен периода на редовна военна служба. Оспорил
изводите на органите по пенсиониране и
относно незачитане на осигурителния стаж в АСО Булгар -София като действителен
трудов стаж. Със процесното Решение № 2153-15-223/05.07.2021г. Директорът на ТП
на НОИ – Пловдив е отхвърлил подадената жалба, като приел, че осигурителният
стаж, положен в АСО Булгар е ненадлежно оформен в трудовата книжка, а липсват
други представени то заявителя доказателства за него. Приел за законосъобразни
и изводите, че прослужените години наборна военна служба не представляват
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ПДР на КСО. Решението
е връчено на жалбоподателя на 06.07.2021 г., като от К. било инициирано и
настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените
писмени доказателства, касаещи постъпилите материали по административната
преписка по издадените административни актове.
При така установеното от фактическа страна, като прецени становищата на
страните и съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.118 ал.1 от КСО, от лице,
имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен
акт, след изчерпан задължителен административен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните за това
съображения:
Обжалваното Решение № 2153-15-223 от 05.07.2021 г. на директор
на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-231/01.04.2021г.
на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив, са издадени
в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност
– чл.117 ал.1 т.2 б.„а“, респективно чл.98 ал.1 от КСО. Спазени са изискванията
за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се
наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение,
респективно разпореждане. Изложени са фактическите основания - фактите, поради
които е счетено от административния орган, че не е налице основание за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето при
условията на чл.68 ал.1-3 от КСО. Липсват съществени пороци, които да
обосновават нищожност на издадения административен акт.
По отношение на съответствие на административният акт
с материалните правила, съдът прие следното:
Страните по делото спорят по отношение липсата на
предпоставките, визирани в нормите на чл.68 ал.3 от КСО за отпускане на ЛПОСВ
на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно наличието действителен
трудов стаж от 15 години съгласно изискванията на чл.68 ал.3 от КСО. Посочената
разпоредба съдържа изключения
от общите правила за пенсиониране, като създава възможност лицата, които нямат право
на пенсия по реда на чл.68 ал.1 – 2 от КСО, при навършване на съответната възраст над 65 години и при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж да получат такава. Към дата на заявлението на жалбоподателя необходимата
възраст е 66 години и 06 месеца и това обстоятелство не е спорно между
страните. Като спорен между страните се очертава въпроса, дали времето от 01.09.1972г.
до 31.08.1974г.вкл. за отбиване на наборна /редовна/ военна служба, следва да
бъде зачетено като „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1 ал.1 т.12
от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по чл.68
ал.3 от КСО, както и следва ли да бъде зачетен и осигурителния стаж за периода
от 01.05.1992 до 31.01.1993г., положен в АСО Булгар – София, поради липсата на
надлежното му оформяне в трудовата книжка на К.. От приетите без оспорване от
страните по делото писмени доказателства е видно, че за времето от 01.09.1972
г. до 31.08.1974г. жалбоподателят е бил на редовна военна служба като срочнослужещ.
В случаят, решаващият орган не е зачел за действителен осигурителен стаж
периода за положена наборна военна служба. Противно на установеното от органа,
оспорващият твърди, че зачетеният като осигурителен стаж период на положена
наборна военна служба, следва да се приеме и за действителен такъв. Това възражение на жалбоподателя се
явява основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите/отм./,
която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от
оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се
зачита за трудов стаж от III категория. В процесния период 1972г. – 1974г.
наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете
съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България
/обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила
от 27.02.1996 г./, т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от заявителя
трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/
отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §.1 т.12
от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в
Решение № 15587/13.12.2018 г. по адм. дело № 13944/2017 г., Решение № 2553/19.10.2017
г. по адм. дело № 8645/2016 г. на ВАС,
Решение № 7647/16.06.2017 г. по адм. дело № 4023/2017 г. на ВАС, Решение № 9471/17.07.2017 г. по адм. дело № 7470/2016
г. на ВАС, Решение №11681/03.10.2018г. по адм. дело №10591/2017г. на ВАС-6 отд.
и много други. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен
такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. След
признаването за действителен осигурителен стаж за периода на редовна (наборна) служба за времето от 01.09.1972 г. до 31.08.1974г., който е в размер на
02г. 00м. 00дни, действителният осигурителният стаж на Б.Н.А., безспорно е повече от 15 години (15г.
02м. 09дни), поради което несъмнено се стига до извода, че е придобил право на
пенсия при условията на чл.68 ал.3 от КСО към момента на подаване на
заявлението. Стажът на заявителя, положен в периода 01.09.1972г. до
31.08.1974г. в размер 02г. 00м. 00 д. следва да бъде зачетен за действителен
осигурителен стаж.
По отношение на отбелязания осигурителен стаж, положен
в А.С.О. Булгар –София, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.101
от ППЗП
/отм./ трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски
ученически книжки или с документ, издаден от
съответното предприятие, учреждение или организация. Направеното възражение от
жалбоподателят, че липсват основания да се приеме, че отбелязаният му
осигурителен стаж е неправилно заверен, са основателни. Нормата на чл.2 ал.1 от
Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж /съкр.НТКТС, обн.ДВ, бр.102/03.12.1993г/
сочи, че необходимите данни за работника или служителя се вписват в трудовата
книжка, подписват се и се подпечатват от работодателя или от упълномощено от
него лице. Представената стр.21 от трудова книжка №601 на К. съдържа данни за положения
трудов стаж. Съдържа и подпис и печат от работодателят. Съгласно чл.2 ал.2 от
НТКТС вписванията
в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи или на заверени
по установения ред преписи от тях, като ал.5 посочва, че в случай на неправилно
или неточно вписване в трудовата книжка поправките се извършват от
работодателя, направил първоначалното вписване, и се заверяват с неговия подпис
и печат. Направените от органа по пенсиониране изводи за липса на надлежни
заверки от длъжностно лице на поправки във вписванията за продължителността на
осигурителния стаж на заявителя, съгласно представената стр.21 от трудова
книжка съдържат подпис на длъжностно лице и кръгъл печат на осигурителя именно
във връзка с направената поправка. Необходимите данни за осигурителния стаж са
коректно попълнени и липсват основания да не бъдат зачетени за действителен осигурителен стаж.
Ето защо, при така изяснените правни положения,
оспореното решение на директора на ТП на НОИ -
Пловдив, като несъответно с материалноправните разпоредби, следва да
бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган
при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново
произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на спора и направените от страните
искания за присъждане на разноски по делото, такива се следват на жалбоподателя.
Същите се констатираха в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева
съобразно представеният по делото Договор за правна защита и съдействие от 08.07.2021г
с разписка за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172 и чл.173 от АПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Н.К.
*** Решение № 2153-15-223/05.07.2021г.
на Директор на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение подадената жалба и е потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол №
2140-15-231/01.04.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ за отказ да
му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по
подаденото от П.Н.К. заявление с вх.№ № Ц2113-15-4877 от 02.12.2020г. при ТП на
НОИ - Пловдив, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението
относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Пловдив да заплати на П.Н.К.,*** направените
по делото разноски в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: