№ 11
гр. Ловеч, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224300600443 по описа за 2022 година
Производство с правно основание член 249,ал.3 от Наказателно –
процесуалния кодекс.
С Протоколно определение № 485/15.11.2022 година по наказателно
общ характер дело № 20224320200160 по описа на Районен съд Луковит
съдът е прекратил съдебното производство по делото,като е върнал същото на
Районна прокуратура Луковит за отстраняване на допуснатите нарушения на
процесуалните права на,както е посочено,пострадалите Г.Г. и Р.И..
Това определение е протестирано от Района прокуратура Луковит с
аргументи за необоснованост и неправилност.Обвинението счита,че И. няма
качеството на лице,пострадало от престъплението.Сочи,че единствено в
прерогативите на държавното обвинение e на кого и за какво да повдигне
обвинение.Моли,протестираното определение да бъде отменено.
Протеста на Районна прокуратура Луковит е основателен,
постановения съдебен акт е неправилен и следва да се отмени.Делото е
образувано въз основа на обвинителен акт срещу Л. Л. П. за престъпление по
член 129,ал.1,във връзка с ал.2,предл.2 и ал.2 от Наказателния кодекс за
нанесена средна телесна повреда – счупване на лакътната кост на лявата ръка
на Г.Г. от Луковит.Като свидетел по делото е призована и съпругата на Г.
1
Р.И.,присъствала на инцидента.В мотивите на протестираното определение се
твърди,че свидетелката И. също има качеството на пострадало
лице.Основната грешка/оттам и неправилните изводи на РС Луковит / се
състои в неправилно разбиране на разпоредбата на член 74,ал.1 от НПК. В
този текст е посочено кое лице има качеството на пострадал - лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. С
конкретното посочване законодателят е въвел фигурата на пострадал от
престъплението в наказателното производство. Като изискване едно лице да
придобие качеството на пострадал, законът е въвел условието за него реално
да са настъпили вредни последици от престъплението,за което подсъдимия е
предаден на съд.Оттук насетне доводите за липса на щателно
разследване,развити от конктролирания съд,в смисъл,че имало и други
лица,съпричастни към деянието са недопустими.Това е така защото в
произнасянето си по член 248,ал.1,т.3 от НПК,в рамките на тази преценка
съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което
е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на
пострадалия/ощетеното юридическо лице. Като такива могат да се очертаят
неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо
неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на
доказателствата по делото, нарушение при изготвяне на обвинителния акт,ако
същия не отговаря на минималните стандарти на член 246,ал.2 и 3 от НПК.
Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в
член 127,т.3 от Конституцията, репродуцирано в член 46,ал.1 от НПК такова
на прокурора. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на
прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване,
респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу
кого и за какво престъпление. Съдът не разполага с процесуалното
правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво
обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него
престъпление. Съображения в този смисъл са изложени в решение №
1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о.
на ВКС, решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на
I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на ВКС и др.Понятието „
пострадал „ няма нито тесен,нито широк смисъл,то има легална дефиниция в
2
НПК,задължителна за съда.
Независимо, че всяко престъпно посегателство засяга в една или друга
степен отделни права на гражданите, то обстоятелството, че законодателят
обвързва причинените вреди с престъплението, а не с деянието изобщо,
навежда на извод, че фактическият състав на увреждането напълно съвпада с
този на престъплението. Оттук следва, че процесуалната правоспособност се
свързва единствено със съставомерните вреди, пряка и непосредствена
последица от престъпното деяние - предмет на разглеждане в наказателното
производство,именно причинената на Г. средна телесна повреда. Съдът
изначално не може да коригира обхвата на обвинението и да го разшири, като
проследи възможните причинени вреди от друг вид престъпна деятелност, за
която компетентните органи са приели, че няма данни да се образува
наказателно производство. Противното би довело до недопустима намеса във
функциите на прокурора - орган, който според Конституцията и процесуалния
закон образува наказателното производство, повдига и поддържа
обвинението за престъпленията от общ характер. Ако съдът изведе активна
легитимация на дадено лице като пострадал от всяко възможно престъпно
посегателство / без значение дали за него е образувано наказателно
производство или е повдигнато обвинение срещу конкретно лице /, би
неглижирал правомощията на прокуратурата, която разполага с абсолютната
власт да посочи кои лица и за какви обвинения следва да понесат наказателна
отговорност./ Определение № 430 от 3.02.2020 г. на СГС по в. ч. н. д. №
310/2020 година и много други.
Настоящия състав следва да вземе отношение и към един друг порочен
подход на контролирания съд – именно да коментира етническата
принадлежност на участниците в наказателното производство,в случая
свидетелката Р.И..Отразеното на страница 6 от мотивите,в смисъл че
разследването трябва да е особено щателно и усърдно,когато жертвите
принадлежат към малцинствата е фундаментално погрешно и изключително
опасно.Този подход,познат в страните от англосаксонския правен кръг като
позитивна дискриминация, е чужд на българската правна мисъл,традиция и
съдебна практика.Това е най вече така,защото член 6,ал.2 от Конституцията
на Р България сочи: " Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат
никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса,
3
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние ".
Позоваването на етническия произход на свидетелката И. би имало
смисъл в настоящото производство, ако от начинът на разследване се
констатират факти, че някои от посочените в Основния закон признаци,
които характеризират пострадалия и неговата съпруга са довели до
тенденциозност, необективности липса на пълнотата на проведеното
разследване, а такива по конкретното дело не са налице.
По изложените съображения въззивния съд счита,че протестирания
съдебен акт - Протоколно определение № 485/15.11.2022 година по
наказателно общ характер дело № 20224320200160 по описа на Районен съд
Луковит,с което съдът е прекратил съдебното производство по делото,като е
върнал същото на Районна прокуратура Луковит следва да бъде отменено и
делото се върне на същия съдебен състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Протоколно определение № 485/15.11.2022 година по
наказателно общ характер дело № 20224320200160 по описа на Районен съд
Луковит за 2022 година,с което съдът е прекратил съдебното производство по
делото,като е върнал същото на Районна прокуратура Луковит.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд Луковит за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5