В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Славка Кабасанова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Славка Кабасанова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК. Образувано е по постъпила искова молба от „…….” АД гр.С. срещу А.С.Т., В.А.Т. и В.А.К., в която се сочи, че на 27.03.2008 г. между „…….” АД от една страна, и А.Т. – кредитополучател и А.Т. – съдлъжник, от друга страна, бил сключен договор за банков кредит № ТR71593347, с който банката отпуснала банков кредит в размер на 4 000 лева, преведен по заемна сметка на кредитополучателя и усвоен от него. Твърди се, че кредитополучателите са преустановили погасяването на кредита и затова той бил обявен за предсрочно изискуем на 02.03.2011 г.; че А.Т. е починала на …….г. и затова претенцията, съгласно чл.60 от Закона за наследството е насочена срещу наследниците й А.Т., В.Т. и В.К.. Ищецът твърди, че е процесуално легитимиран да предяви иска, поради сключен на 25.11.2013 г. между него и „……..” АД договор за цесия. Правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуване на вземане обосновава с издадена в негова полза заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39/2014 г. по описа на РС гр.Чепеларе, срещу която ответниците подали възражение. Моли съда да приеме за установено следното: 1. По отношение на ответника А.С.Т., ЕГН: ……., в качеството му на кредитополучател по Договор за банков кредит № ТR71593347 от 27.03.2008г., че дължи на „……." АД /цесионер на „…………" АД/ претендираните с настоящата искова молба суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело №39/2014г. по описа на РС-гр.Чепеларе, в пълен размер, а именно: 2 553.24 лева главница, ведно със законна лихва, считано от 28.02.2014г. до изплащане на вземането, 2 109.88 лева лихви , начислени от предишния кредитор, 68.22 лева законна лихва, начислена от „…….." АД от 25.11.2013г. до 28.02.2014г., както и сторените разноски в заповедното производство 94.62 лева - държавна такса и 281.94 лева - юрисконсултско възнаграждение. 2. По отношение на ответника В.А.К. с ЕГН: …….., в качеството на наследник и универсален правоприемник на А.С.Т., „Съдлъжник" по Договор за банков кредит № ТR71593347 от 27.03.2008г., че дължи на „…….." АД /цесионер на „…….." АД/ солидарно с А.С.Т. сумата от 1 577.11 лева, представляваща съответна на наследствения й дял част от задължението, както и съответната част от сторените в заповедното производство разноски: 31.54 лева държавна такса и 93.98 лева юрисконсултско възнаграждение. 3.По отношение на ответника В.А.Т., ЕГН: ………, в качеството на наследник и универсален правоприемник на А.С.Т., „Съдлъжник" по Договор за банков кредит № ТR 71593347 от 27.03.2008г., че дължи на „………." АД /цесионер на „………" АД/ солидарно с А.С.Т. сумата от 1 577.11 лева, представляваща съответна на наследствения му дял част от задължението, както и съответната част от сторените в заповедното производство разноски: 31.54 лева държавна такса и 93.98 лева юрисконсултско възнаграждение. В срока за отговор от ответниците е постъпила молба, в която молят съда да прекрати делото, тъй като погасяват задълженията си регулярно. Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Ответниците В.К. и А.Т. се явяват лично в съдебно заседание. Ответникът В.Т. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Тримата ангажират писмени становища, в които сочат, че признават исковата претенция за основателна и молят съдът да прекрати делото. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 27.03.2008 г. А.С.Т. и А.С.Т. сключват договор за потребителски кредит с „……..” АД с цел покупка на кухненско обзавеждане. На същата дата получават по разплащателната си сметка сумата 4 000 лева. Съгласно погасителния план отпуснатата в заем сума с надбавка 10,911 % е следвало да бъде изплатена до 02.03.2011 г. на равни месечни вноски от по 143,11 лева, годишния лихвен процент на банката към датата на сключване на договора е 17,25 %. По силата на сключен на 25.11.2013 г. договор за продажба на вземания между „…….." АД и „……..” АД банката прехвърля възмездно на ищеца в настоящото производство всички свои вземания по отношение на А.Т. и А.Т., произтичащи от договор за банков кредит № TR71593347/27.03.2008г. От удостоверение за наследници изх.№ 46/20.02.2014 г., издадено от Община Ч., се установява, че А.С.Т. е починала на ……. г., като е оставила за наследници А.Т. – съпруг, В.К. – дъщеря и В.Т. – син. Наследниците се явяват задължени лица по вземането на банката, тъй като съгласно чл.60, ал. 1 от Закона за наследството наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Съгласно чл.9, ал.1 ЗН, съпругът наследява част равна на частта на всяко дете, а съгласно чл.5, ал.1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части. В конкретния случай на основание горецитираните разпоредби, съдът намира, че законните наследници на А.Т., получават в дял по 1/3 ид.ч. от наследството. Ответниците по делото са били уведомени от цедента чрез цесионера за извършеното прехвърляне на вземането по договора за кредит. В писмата е посочено, че дължимата по договора за кредит сума е в размер на 4663,12 лева, от които 2553,24 лева – главница, 2109,88 лв.-лихва. Видно от представените с отговорите на исковата молба вносни бележки от ответниците, А.Т., е направил следните плащания във връзка с кредита по сметка на дружеството ищец: 100 лева през м.май 2014 г., 100 лв. през м.юни 2014г., 100 лева през м.07.2014 г. От заключението по назначената ССЕ, изготвена от вещото лице С.Н. се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, 28.02.2014 г. задължението на кредитополучателите е в размер на 4731,34 лева, от които главница 2553,24 лева, договорна лихва 2109,88 лева, мораторна лихва начислена от 25.11.2013 г. до 28.02.2014 г. в размер на 68,22 лева. Съдът приема за безспорно установено по делото, че кредитополучателите не са изпълнили задължението си към банката да погасяват, съгласно уговорения погасителен план сумата, която са усвоили, ведно с уговорената надбавка. Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.Т., В.К. и В.Т., срещу която длъжниците са възразили в хода на образуваното ч.гр.д. № 39 по описа на ЧРС за 2014 година, което обосновава и правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.02.2014 г., след крайния срок уговорен между банката и кредитополучателите за погасяване на кредита. Искът се явява частично основателен, предвид това, че част от дължимите суми в размер на 300,00 лева са погасени след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до ЧРС. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС(т.9) в производството по чл.422 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Съдът приема за установено в тази връзка, че платените през май, юни и юли 2014 г. 300лв. от ответниците погасяват вземането на банката в порядъка мораторни лихви-68,22лв., договорни лихви в размер на 231,78лв. от дължимите 2109,88лв. Искът за мораторни лихви и начислената от банката договорна лихва за горницата от 1878,10 лева до 2 109,88лв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На ищеца се дължат направените от него разноски по делото съгл.чл.78 ал.1 ГПК в пълен размер, тъй като погасяването на част от задължението в размер на 300лв. е станало след предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК. Ищецът е направил следните разноски: ДТ 94,63 лв., депозит за експертиза 180 лв., 585,39лв. юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът РЕШИ: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на 1.А.С.Т., ЕГН: ……, с адрес: гр.Ч., ул…….. № …., в качеството му на кредитополучател по Договор за банков кредит № ТR71593347 от 27.03.2008г., че дължи на „………"АД ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул………. № …., ет…, ап…., представлявано от В.Г.С., част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело №39/2014г. по описа на РС гр.Чепеларе, а именно: 2 553.24 лева главница, ведно със законна лихва, считано от 28.02.2014г. до изплащане на вземането, 1878,10 лева лихви , начислени от предишния кредитор, както и направените разноски в заповедното производство 94.62 лева - държавна такса и 281.94 лева - юристконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу него иск по чл.422 ГПК за лихви, начислени от предишния кредитор за горницата от 1969.78 лева до 2 109,88лв и за законна лихва от 25.11.2013г. до 28.02.2014г. в размер на 68.22 лева, като неоснователен. 2. По отношение на ответника В.А.К. с ЕГН: ……., в качеството на наследник и универсален правоприемник на А.С.Т., „Съдлъжник" по Договор за банков кредит № ТR71593347 от 27.03.2008г., че дължи на „…….." АД солидарно с А.С.Т. сумата от 1 477,11 лева, представляваща съответна на наследствения й дял част от горепосоченото задължение по т.1, от които 851,08 лв. главница, ведно със законната лихва върху съответната част от главницата от 28.02.2014 г. до окончателното й изплащане, 626,03 лв. лихви, начислени от предишния кредитор, както и съответната част от сторените в заповедното производство разноски: 31.54 лева държавна такса и 93.98 лева юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу нея иск по чл.422 ГПК за лихви, начислени от предишния кредитор за горницата от 626,03 лв. лева до. 703,29 лв. и за законна лихва от 25.11.2013г. до 28.02.2014г. в размер на 22,74 лв., като неоснователен. 3. По отношение на ответника В.А.Т., ЕГН: …….., в качеството му на наследник и универсален правоприемник на А.С.Т., „Съдлъжник" по Договор за банков кредит № ТR 71593347 от 27.03.2008г., че дължи на „…….."АД солидарно с А.С.Т. сумата 1 477,11 лева, представляваща съответна на наследствения му дял част от горепосоченото задължение по т.1, от които 851,08 лв. главница, ведно със законната лихва върху съответната част от главницата от 28.02.2014 г. до окончателното й изплащане, 626,03 лв. лихви, начислени от предишния кредитор, както и съответната част от сторените в заповедното производство разноски: 31.54 лева държавна такса и 93.98 лева юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу него иск по чл.422 ГПК за лихви, начислени от предишния кредитор за горницата от 626,03 лв. лева до. 703,29 лв и за законна лихва от 25.11.2013г. до 28.02.2014г. в размер на 22,74 лв., като неоснователен. ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН: ………, с адрес: гр.Ч., ул……. № …., В.А.Т., ЕГН: ……., с адрес: гр.Ч., ул…….. № …. и В.А.К., ЕГН: ……, с адрес: гр.Ч., ул……. № …., да заплатят на „…….” АД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул……… № ….., ет…., ап…., представлявано от В.Г.С., направените от него разноски по делото в размер на 860 лв. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред СмОС. |