№ 62
гр. Кюстендил, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Чез Електро България“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, против решение с
№260069 от 29.01.2021г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№1857/2019г. по
описа на този съд.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от „Чез Електро
България“ АД против СТ. ЕМ. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, ***, иск за
признаване за установено по отношение на П., че дължи и следва да заплати на дружеството
сумата от 1 180.87 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 05.10.2017г. до 03.02.2018г. , включително, за електроснабден имот, находящ се
на адрес в гр.Перник, ***; 22.76 лева – законна лихва за забава, считано от 09.12.2017г. до
29.03.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
(10.04.2018г.), за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
с №277/08.03.2019г. по ч.гр.д.№463/2019г. по описа на КнРС.
Решението се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Претендира се отмяната му, уважаване на предявените искове присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба се прави оплакване, че първоинстанционният съд е формирал
погрешен правен извод за неоснователност на иска, позовавайки се на разбирането, че
ответникът по иска няма качеството на потребител, изхождайки единствено от срока,
посочен в приложения договор за наем. Изтъква се, че според легалната дефиниция,
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
1
имот, което ползва ел.енергия за домакинството си, като според ОУ на ЧЕЗ, за задълженията
към дружеството, солидарно отговорно заедно със собственика или титуляра на вещното
право е и всяко друго лице, на което са дали писмено съгласие пред ЧЕЗ. Твърди се, че в
конкретния случай, на името на ответника има открита партида в дружеството, което го
квалифицира като потребител на ел.енергия, независимо от това дали живее или не в имота.
Сочи се, че след като ответникът не е уведомил дружеството за промяна на ползвателя и не е
извършил действия за откриване на партида на друго лице, дружеството не би имало как да
се счита известено за настъпила промяна и следва да счита именно ответника за задължено
към него лице. Според жалбоподателя, изводите на районния съд, които са в обратен
смисъл, са неправилни и несъответстващи на доказателствата по делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Ст.П.,
представляван от особен представител. Въззивникът, по указание на съда, е предплатил
възнаграждение за особения представител за въззивното производство.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства /във
въззивното производство нови доказателства не са събрани/, в контекста на оспорванията и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Кюстендил е бил сезиран с искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК във
вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се правят оплаквания във връзка с правилността
на фактическите изводи на КнРС, въззивният съд възприема за правилна изложената
фактическа обстановка, поради което не намира за необходимо да я преповтаря в
настоящото решение, като препраща към мотивите на районния съд относно фактите по
делото.
Пред въззивната инстанция е повдигнат за разглеждане правният въпрос относно
съществуването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение през исковия
период, обуславящо за основателността на исковете.
В обжалваното решение РС-Кюстендил е приел, че такова правоотношение не е
съществувало, позовавайки се от една страна на факта, че ответникът не е имал през
процесния период нито качеството на собственик на имота, нито на негов ползвател, нито
на трето лице, на което, съгласно чл.4 ал.3 от ОУ собственикът или титулярът на вещното
право на ползване е предоставил изрично писмено съгласие същият да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок. От друга страна, съдът е посочил, че дори да се
приеме, че между ищеца и ответника, като трето ползващо се лице е бил сключен договор за
продажба на ел.енергия за битови нужди при публично известни общи условия, то този
договор би бил с краен срок – срокът на договора за наем – до 31.12.2016г., който е изтекъл
преди исковия период, като в тази връзка е обосновал теза, че след крайния срок на договора
ако ответникът е ползвал имота, то това ползване би било лишено от правно основание.
КнРС е приел, че сключеното на по-късен етап споразумение, с което ответникът е признал
задължения към ищеца и след срока на наемния договор, може да се ползва като годно
доказателство, че реално ответникът е ползвал имота и след този момент, но не и като годно
доказателство, че в този период между страните е действал валиден договор. С тези доводи
РС-Кюстендил е отхвърлил предявените искове.
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
2
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е неправилно и, като такова следва да бъде отменено изцяло,
като бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени. Съображенията са
следните:
Няма спор между страните, а и от доказателствата по делото се установяват следните
факти:
Ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД е търговско дружество, което притежава лиценз
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, включително за
територията на гр.Перник. Жилищен имот, представляващ апартамент 12 на етаж 2 в бл.7 в
кв.„Хумни дол“ в гр.Перник, е бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Този
имот е бил отдаден под наем от „Мини Перник“ ЕАД /в ликвидация/ на ответника СТ. ЕМ.
П., по силата на договор за наем от 13.09.2016г., сключен със срок до 31.12.2016г., с изрично
предвидена възможност за продължаване срока на действие на договора само при
подписване на нарочен анекс между страните. На 18.11.2016г. наемателят С.П. е подал в
„Чез Електро България“ АД заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди за имота в гр.Перник, кв.„Хумни дол“, бл.7, ет.2 ап.12, като е декларирал, че приема
Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България“ АД и
Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа на „Чез Разпределение
България“ АД. Към заявлението не е било приложено изрично писмено съгласие от
собственика или носителя на вещно право на ползване върху недвижимия имот П. да бъде
потребител на ел.енергия. На името на ответника е била открита партида с абонатен № 210
791 0021 и клиентски номер 310 230 566 240, със СТИ № N939142.
Със Споразумителен протокол, подписан от страните, въз основа на подадено от П.
заявление с №001021523943 от 15.12.2017г., същият е признал, че дължи на дружеството
стойност на консумирана и незаплатена електрическа енергия по клиентски номер 310 230
566 240 за периода от 04.09.2017г. до 03.11.2017г. в размер на 635.28 лева, ведно с лихва и се
е задължил да заплати задължението си разсрочено.
Спорни са и следва да намерят отговор във въззивното производство следните правни
въпроси, възникващи въз основа на установените по делото факти: липсата на изрично
писмено съгласие, изходящо от собственика или ползвателя на електроснабдения имот
изключва ли възможността трето лице да придобие качеството на потребител на
електрическа енергия и възможно ли е при липсата на такова, наемател на имота да сключи
договор за продажба на електрическа енергия; в случай, че отговорът е утвърдителен
договорът за продажба на електрическа енергия може ли да продължи действието си си след
изтичане на срока на договора за наем.
Уредбата в ЗЕ на договорите за доставка на електрическа енергия за битови нужди е
сходна с тази на доставката на топлинна енергия за битови нужди, и съобразно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по тълк.д.
№2/2017г. на ОСГК на ВКС по отношение възникването на договорното правоотношение с
битов клиент следва да се приеме, че договорното правоотношение по продажба на
електрическа енергия също възниква не по силата на закона с факта на придобиване на
правото на собственост или на вещното право на ползване на върху електроснабден имот, а
произтича от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, одобрени от
КЕВР, като писмената форма не е за действителност, а за доказване.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител, а купувач – крайният клиент. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр.54/2012г.
/, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т.41 б от ДР на ЗЕ, в сила
3
от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр.35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в §1 т.2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - §1, т.42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за
правоотношението по договора по чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ. Чрез тази дефиниция ЗЕ свързва
качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за
„собствени битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител.
По силата на разясненията в мотивите на т.1 от цитираното по-горе Тълкувателно
решение №2/17.05.2018г. по тълк.д.№2/2017г. на ОСГК на ВКС, както и в съдебната
практика въобще, се приема, че договорната свобода, предвидена в чл.9 от ЗЗД, допуска при
това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да може да
бъде и друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот, при публично известните
общи условия директно с продавача на електрическа енергия. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „потребител“ на електрическа енергия за битови
нужди и като страна по договора за продажба на електрическа енергия дължи цената й на
доставчика.
При съобразяване на горното разбиране относно възможността трето лице, което със
съгласието на собственика или носителя на вещното правото на ползване ползва
електроснабдения имот, каквото трето лице е наемателят, да сключи договор за продажба на
електрическа енергия за този имот директно с доставчика на такава, ирелевантна за
настоящия казус се явява хипотезата на чл.4 ал.3 от ОУ на „Чез Електро България“ и
изричното писмено съгласие на собственика или титуляра на вещното право на ползване не
е необходимо условие за възникване на облигационното правоотношение, а според там
предвиденото би могло да доведе до отпадане на солидарната отговорност на
първоначалния титуляр. Договорът с трето ползващо елекстроснабдения имот лице е
независим от първоначалния договор за продажба на електрическа енергия и обвързва
сключилите го страни. При постигнато съгласие между електроснабдителното дружество и
правен субект, различен от собственика или ползвателя, за сключване на договор за
продажба на електрическа енергия за битови нужди за електроснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, този правен субект дължи цената на доставената електрическа енергия за
собствените му битови нужди. Съдбата на първоначалния договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот, сключен със собственика или титуляра на
ограниченото вещно право на ползване, зависи от договореното в последния, вкл. в
публично известните общи условия към него. Възможни са различни хипотези, включително
да липсва изрична уговорка какво се случва с този договор при сключване на последващ
договор с ползвател - трето лице, при което ще следва да се преценява във всеки конкретен
случай, като се изхожда и от договорното правоотношение между собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване и третото ползващо имота лице, дали волята на
страните е старият длъжник да бъде освободен от отговорност или да отговаря при
условията на солидарна отговорност с новия длъжник.
Изложените постановки, съотнесени към разглеждания казус, водят въззивния съд до
извод, че в конкретния случай между „Чез Електро България“ АД и С.П., в качеството му на
трето лице, ползващо по силата на договор електроснабдения имот със съгласието на
носителя на вещното право, е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия за
битови нужди при общи условия. Наличието на сключен договор подлежи на доказване по
общия ред на ГПК с всички допустими доказателствени средства, включително – както се
приема и в ТР – чрез установяване откриването на индивидуална партида на ползвателя. В
4
конкретния случай не само, че се доказва, че такава партида е била открита на името на
ответника, но е видно, че П. е подал изрично писмено заявление за продажба на ел.енергия
за битови нужди за жилищния имот на адреса в гр.Перник, ***. От заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че продажната на ел.енергия за
този имот след подаване на заявлението е била осъществявана по партидата на ответника,
на когото е бил предоставен и нов клиентски номер.
В мотивите на обжалваното решение КнРС е приел, че дори да е налице хипотезата
на сключване на такъв договор, то същият е бил със срок – срока на действие на договора за
наем. Подобен извод не може да бъде споделен. От доказателствата по делото не може да се
обоснове заключение, че договорът за продажба на електрическа енергия между страните е
бил сключен с определен срок. Напротив, от доказателствата по делото следва извод за
противното. В договора за наем е посочено, че същият е сключен с краен срок до
31.12.2016г., който може да бъде продължен само с изричен анекс, сключен между страните.
Видно обаче от подаденото от П. на 15.12.2017г. заявление до дружеството за разсрочване
на задължение и от сключеното на същата дата между страните споразумение по това
заявление е, че ответникът е признал задължение за заплащане на ел.енергия за този имот,
респ. по така сключения договор за периода от 04.09.2017г. до 03.11.2017г., т.е. далеч след
изтичане на посочения в договора за наем краен срок. Налага се извод, че правоотношението
по продажба на ел.енергия за този имот е продължило да съществува между страните и след
31.12.2016г., за което страните по това правоотношение не са имали извънсъдебен спор.
Исковият период обхваща времето от 05.10.2017г. до 03.02.2018г. и при наличните данни по
делото няма съмнение, че в този период „Чез Електро България“ АД и С.П. са били
обвързани от договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди. В тази връзка
следва да се допълни, че съгласно чл.13 т.5 от Общите условия, които са обвързвали П. като
страна по договора, същият като потребител е имал задължението в 30-дневен срок в
писмена форма да уведоми продавача за всяка промяна, свързана с личните му данни или
със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа
енергия на обекта. Такава промяна би съставлявало прекратяването на договора за наем и
преустановяване ползването на обекта. Липсват доказателства, нито се въвеждат такива
твърдения П. да е отправял уведомление в посочения смисъл. При липсата на такова
уведомление, дори междувременно правоотношението по договора за наем да е било
прекратено, това обстоятелство не рефлектира върху правоотношението по продажба на
електрическа енергия, което има самостоятелен характер. Ако ответникът е искал да
прекрати това правоотношение е следвало да стори това чрез отправяне на съответно
известие, данни за каквото липсват. Наместо това, П. е подал заявление за разсрочване на
задължения, което представлява извънсъдебно признание, че е съществувало облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ищецът е доставял ел. енергия, а за
ответника е възникнало задължение да заплати цената й.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че след като ответникът по делото
не е прекратил правоотношението си с ищеца към процесния период, той е задълженото
лице да заплати потребената енергия.
По същество по делото е установено от заключението по приетата съдебно-
техническа експертиза, че отчитането на ел. енергия през процесния период за имота на
ответника е извършвано в съответствие с утвърдената от КЕВР нормативна уредба за
ежемесечно отчитане на ел. енергия от страна на доставчиците на територията на
Р.България, непроменено от 2010г. до момента, както и че през процесния период,
монтираният за обекта на ответника електромер е бил годно техническо измервателно
средство, отговарящо на метрологичните и технически изисквания за СТИ. Дължимата за
процесния период сума възлиза на 1290.30 лева.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
5
воденото при ищцовото дружество счетоводство е редовно, както и че процесните фактури
са отразени като задължение за плащане в същото. Установено е също така, че има
постъпили плащания от П. в общ размер на 109.43 лева, които са отразени по фактура
№*********/10.11.2017г. за сума в размер на 10.18 лева и по фактура
№*********/10.02.2018г. за сума в размер 109.43 лева. Общият размер по фактурите след
отразените плащания възлиза на 1 180.87 лева за главница и 22.76 лева – законна лихва за
периода от 09.12.2017г. до 29.03.2018г. Или – дължимите от П. суми съответстват на
исковете и последните се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Обжалваното решение, което е в обратен смисъл, следва да се отмени и наместо него
да се постанови друго, с което да се признае за установено по отношение на ответника
съществуването на задължение на същия спрямо ищеца за заплащане на исковите, суми,
които са били предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 463/2019г. по описа на РС-Кюстендил.
3. Относно разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от същия разноски в първоинстанционното производство, в това число –
заповедното и исковото. В заповедното производство са сторени разноски в размер на 87.00
лева, в това число: 25.00 лева за държавна такса и 62.00 лева за адвокатско възнаграждение.
В първоинстанционното исково производство направените разноски са в общ размер на
968.00 лева, в това число: 125 лева за държавна такса, 93.00 лева за адвокатско
възнаграждение, 300.00 лева за възнаграждение на особен представител на ответника и
450.00 лева за вещи лица.
Във въззивното прооизводство жалбоподателят е сторил разноски в размерн общо на
385.00 лева, които, с оглед основателността на жалбата следва да се възложат на
въззиваемия, в това число: 75.00 лева за държавна такса (довнесената сума от 50.00 лева е
била недължима и може да се поиска връщането й), 10.00 лева за адвокатско възнаграждение
и 300.00 лева за възнаграждение на особен представител.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение с №260069 от 29.01.2021г. на Районен съд-Кюстендил,
постановено по гр.д.№1857/2019г. по описа на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Чез Електро България“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, 1784, бул.„Цариградско
шосе“ №159, район Младост, бл.Бенч Марк Бизнес Център, против СТ. ЕМ. П., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Перник, ***, че СТ. ЕМ. П. дължи на „Чез Електро България“ АД
следните суми: 1 180.87 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия
за периода от 05.10.2017г. до 03.02.2018г., включително, за електроснабден имот, находящ
се на адрес в гр.Перник, *** и 22.76 лева – законна лихва за забава върху главницата,
считано от 09.12.2017г. до 29.03.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение -10.04.2018г., до изплащане на вземането, за които суми
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №277/08.03.2019г. по
ч.гр.д.№463/2019г. по описа на КнРС.
ОСЪЖДА СТ. ЕМ. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, *** да заплати на
6
„Чез Електро България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, 1784, бул.„Цариградско шосе“ №159, район Младост, бл.Бенч Марк Бизнес
Център следните суми: 87.00 лева (осемдесет и седем лева), представляващи сторени
разноски в заповедното производство, 968.00 лева (деветстотин шестдесет и осем лева),
представляваща сторени разноски в исковото производство пред КнРС и 385.00 лева
(триста осемдесет и пет лева), представляваща сторени разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7