Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА ВИКТОРИЯ МИНГОВА
при
секретаря Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от
младши съдия Мингова в. гр. дело № 3604 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
С Решение
№ 552856 от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 28988 по описа за 2017 г. на
СРС, ГО, 34 състав, са
отхвърлени предявените от А.А.Б.С., родена на *** г. в
Тюбинген, с документ за самоличност с № ******, издаден на ******г. в Глиние/Нордбан
и М.С., роден на *** г. в Хамбург, с документ за
самоличност: № ******, издаден на ******г. в Айдерщедт, със съдебен адрес:*** срещу
З.М.З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване правото им на собственост върху 2/5 ид. части (всеки от
тях по 1/5 ид. ч.) от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор № 68134.1894.911,
с адрес: гр. София, община София, област София (столица), с площ от 1302 (хиляда
триста и два) кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план 813, квартал 68, парцел XXII,
при съседни имоти с идентификатори 68134.1894.280, 68134.1894.912, 68134.1894.1079,
а съгласно документ за собственост представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXII-280, от квартал 68, целият с площ от 1385 (хиляда
триста осемдесет и пет) кв.м. - по нотариален акт, а съгласно скица - с площ 1760
(хиляда седемстотин и шестдесет) кв.м., по плана на гр. София, местност ж.к.
„Карпузица“, Столична община, район „Витоша“, ул. „******, при граници: улица,
УПИ XXI-281 и УПИ XXIII-268
– за административно-складова база и чисто производство, на основание
наследствено правоприемство. С решението са осъдени А.А.Б.С. и М.С. да
заплатят на З.М.З. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 800 лева –
заплатени разноски за първоинстанционното производство.
Срещу
решението на районния съд е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищците в първоинстанционното производство – А.А.Б.С.
и М.С.. В депозираната жалба са изложени съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивниците поддържат,
че са законни наследници (съпруга и син) на М.И.С.,
починал на 17.10.2014 г. Последният бил син и наследник на И.М.С., починал на
17.07.2009 г., а ответницата – З.З., представяйки се за единствен наследник
на М.И.С., била призната за собственик на процесния имот. Излагат, че от
събраните по делото доказателства се установява, че са собственици на 2/5 ид. части
(1/5 за всеки от тях поотделно) от имота, предмет на Нотариален
акт № 105, том I, рег. № 5960, дело 91/2015 г. Поддържат, че ответницата е
призната за собственик на процесния имот въз основа на същите документи за
собственост, които легитимират наследодателите на ищците като собственици на
идеални части от процесния имот. Излагат, че в действителност не може да се
установи пълна идентичност между процесния имот и имота, собственост на ищците,
но доколкото ищците и ответницата се легитимират като собственици въз основа на
едни и същи документи за собственост, то считат, че се установява идентичност
на имота, предмет на нотариалното производство и имота, собственост на ищците. Поддържат,
че кадастралните карти и регистри имат само декларативно действие. Считат, че
не е доказано твърдението на ответницата, че от 2004 г. до настоящия момент
владее безпрепятствено процесния имот, с което да го е придобила по давност. Отправят
искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените
искове. Претендират разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
в първоинстанционното производство – З.М.З.. Излага
съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателите. Поддържа, че по
делото не се установява идентичност на процесния имот и имота, предмет на
нотариалния кат, чиято отмяна се претендира. Излага, че от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетели се установява, че фактическата
власт върху процесния имот в периода от 2004 г. до сега се упражнява от
ответницата. Отправя се искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Във
въззивното производство са приети, представени от въззивниците документи, като
писмени доказателства по делото и е прието заключение на вещото лице по
допуснатата СТЕ. С протоколно определение от 07.06.2021 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата на 20.12.2020 г. ответница – З.М.З., е
конституиран наследникът ѝ по закон – К.Б.З., ЕГН
********** – син (Удостоверение за
наследници – л. 82 от делото на СГС).
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като отговаря на
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. Настоящият случай не попада в двете
визирани от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността
на решението само по наведените оплаквания в жалбите.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
По
конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета
на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на А.А.Б.С. и М.С. срещу З.М.З.
(починала в хода на въззивното производство, като на нейно място е конституиран
наследникът ѝ по закон – К.Б.З.) субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
правото им на собственост върху 2/5 ид. части (всеки от тях по 1/5 ид. ч.,
съобразно уточнението, направено в проведеното на 22.02.2018 г. съдебно
заседание – л. 122, стр. 2) от следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 68134.1894.911, с адрес: гр. София, община София, област София
(столица), с площ от 1302 (хиляда триста и два) кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване
(до 10 метра), стар идентификатор: няма, номер по предходен план 813, квартал
68, парцел XXII, при съседни имоти с идентификатори 68134.1894.280,
68134.1894.912, 68134.1894.1079, а съгласно документ за собственост
представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XXII-280, от
квартал 68, целият с площ от 1385 (хиляда триста осемдесет и пет) кв.м. - по
нотариален акт, а съгласно скица - с площ 1760 (хиляда седемстотин и шестдесет)
кв.м., по плана на гр. София, местност ж.к.
„Карпузица“, Столична община, район „Витоша“, ул. „******, при граници:
улица, УПИ XXI-281 и УПИ XXIII-268 – за административно-складова
база и чисто производство, на основание наследствено правоприемство. Направено
е искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален
акт № 105, том I, рег. № 5960, дело 91/2015 г. за собственост върху
недвижим имот на
основание възлагане по чл. 288 ГПК (отм.), регулация и наследство.
Ищците
излагат, че са законни наследници (съпруга и син) на М.И.С.,
починал на 17.10.2014 г., който бил син и наследник на И.М.С.,
починал на 17.07.2009 г. Твърдят, че починалият И.М.С. бил брат на ответницата З.М.З.,
като признават, че ответницата е собственик на останалите 3/5 ид. части от
процесния недвижим имот. Заявяват, че М.И.С. е притежавал 2/5 ид. части от процесния
имот като в тази връзка са изложените следните съображения:
И.С.
(баща на М.С.) бил придобил въз основа на сключен договор за дарение с
ответницата, обективиран в Нотариален акт № 33, том II,
рег. № 3522 , дело № 230/2004 г., 1/8 ид. части от следния недвижим имот:
празен поземлен имот, находящ се в гр. София, Столична община, район
„Витоша“, ул. „******, съставляващ имот е планоснимачен номер 280, целият с
площ от 750 квадратни метра, за който е отреден урегулиран поземлен имот XXII-280,
целият с площ от 1760 квадратни метра, с неуредени сметки по регулация за 913
квадратни метра, от квартал 68 по плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица“, при съседи по скица: улица, урегулиран
поземлен имот XXI-281,
поземлен имот 281 „А“ и поземлен имот 286.
С
Нотариален акт с № 27, том I, рег. № 3629 дело № 236/2004
г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация ответницата и И.С.
(баща на М.С.) били признати за съсобственици при равни части на следния
недвижим имот, придаден им по регулация към съсобственото им дворно място,
находящо се в
гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „******, съставляващо парцел (урегулиран
поземлен имот) XXII-280, от квартал 68 по плана на гр.
София, местност ж.к. „Карпузица“, а именно: празен
поземлен имот, с площ 913 квадратни метра, при съседи на частта: запад -
урегулиран поземлен имот XXIII, отреден „За административно
складова база и чисто производство“, юг - улица, изток - урегулиран поземлен
имот XXII-280, което се придава по
силата на Заповед № /05.01.1999 година, потвърдена с Решение от 06.08.2003
година на Столичния общински съвет от поземлен имот с планоснимачен номер 268 от квартал 68 по плана на гр. София,
местност ж.к. „Карпузица“,
собственост на „Д.“ ООД.
Към
момента на смъртта на И.С., починал на 17.09.2009 г., негови законни наследници
били синът му М.С. и съпругата му Н.М.С., починала на 12.01.2010 г., поради
което М.С., като единствен законен наследник, наследил цялото имущество на
починалите си родители, включително идеалните части от гореописаните имоти.
С
Нотариален акт с № 12, том I, рег. № 1181 , дело № 26/2005
г. М.С. бил признат за собственик на североизточна реална част с площ 20
квадратни метра от празен поземлен имот, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Витоша“, съставляващ имот с планоснимачен номер 281а от квартал
68 по плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица“, целият с площ 60 квадратни
метра при съседи на частта: поземлен имот 281, собственост на М.С., урегулиран поземлен имот XXIII-268 и останалата част от имота, и при съседи на
целия имот: от две страни урегулиран поземлен имот XXII-280, имот без планоснимачен номер и
урегулиран поземлен имот XXI-281, която част попада
в собствения на М.С.
УПИ XXI-281, целият с площ 680 квадратни метра, при съседи: улица, XXII-280, урегулиран
поземлен имот XXIII-268 урегулиран поземлен имот XX-282.
Ищците
твърдят, че след смъртта на М.С., с оглед липсата на завещателни разпореждания
и на основание чл. 9, ал. 1 ЗН, негови наследници по закон са ищците, в
качеството им на негови съпруга и син, които наследяват равни части от
наследствената маса и заедно придобиват правото на собственост върху 2/5 ид.
части от процесния недвижим имот. Въпреки посоченото обстоятелство, ответницата
се сдобила с нотариален акт за собственост върху процесния имот – Нотариален
акт № 105, том I, рег. № 5960, дело 91/2015 г., и е призната за единствен собственик
на имота. За да се сдобие с констативния акт за собственост, ответницата
представила документ с невярно съдържание – Удостоверение за наследници с изх.
№ 2036/05.11.2014 г., съгласно което тя се явява единствен жив наследник на
починалия М.С., а ищците въобще не фигурирали като негови наследници.
В
законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответницата, с който оспорва основателността на исковата претенция. Твърди,
че е единствен законен наследник на починалия М.С.. В условията на евентуалност
твърди, че е придобила правото на собственост върху целия процесен имот на
основание давностно владение от 2004 г.
Първият
спорен по делото въпрос е наследници ли са ищците на М.С. предвид, че същите
твърдят да са придобили процесните идеални части от процесния имот на основание
наследствено правоприемство от посоченото лице в качеството им на негови
съпруга и син. На етапа на въззивното производство този въпрос не е спорен
между страните, а и се установява от приетото по делото удостоверение за
наследници от 14.03.2017 г. (л. 8 от делото на СРС), че ищците са наследници на
М.И.С. – негови съпруга и син. Ответницата е оспорила представения официален
документ като в тази връзка е представила удостоверение за наследници на М.С.
от 05.11.2014 г. (л. 66 - л. 67 от делото на СРС), в което ищците не са вписани
като наследници на починалото лице. С оглед направеното оспорване, ищците са
представили в заверен превод, съобразно изискванията на ГПК препис от акт за
сключен граждански брак (л. 96 от делото на СРС) служебна бележка, издадена от
СО (л. 101 от делото на СРС), които не са оспорени от ответницата. При
съвкупния анализ на посочените доказателства, се установява, че ищците са
наследници – съпруга и син, на починалото лице М.И.С.. Видно от представените
по делото доказателства в настоящия случай е безспорно установено, че не е
налице изрично приемане на наследство от страна на ищците, като предявяването
на настоящите искове представлява мълчаливо приемане на наследството. От приетите по делото удостоверения
за наследници на И.М.С. (л. 12 от делото
на СРС), Н.М.С. (л. 11 от делото на СРС),
М.И.С. (л. 8 от делото на СРС) се установява, че ищците са законни
наследници (съпруга и син) на М.И.С., починал на 17.10.2014 г., който е бил син
и наследник на И.М.С., починал на 17.07.2009 г., както и че починалият И.М.С. е
бил брат на ответницата З.М.З.. Към момента на смъртта на И.С., починал на
17.09.2009 г., негови законни наследници са били синът му М.С. и съпругата му Н.М.С.,
починала на 12.01.2010 г. и оставила като единствен законен наследник сина си М.И.С.,
който е наследил цялото имущество на починалите си родители, а след смъртта му
на 17.10.2014 г. е оставил за свои законни наследници ищците по делото –
А.А.Б.С.
– съпруга, и М.С. – син.
Спорният
и във въззивното производство въпрос е собственик ли е починалият наследодател
на ищците М.И.С. на 2/5 ид. части от процесния недвижим имот.
От
Крепостен акт № 1865, дело № 2485/12.12.1907 г. ( л. 53-54 от делото на СГС) се
установява, че И.Б.закупува част от ливада от землището на с. Княжево с площ
27 035 кв. м.
От
Записка № 133, том 3 от 13.09.1944 г. за вписване на Договор за частична делба
на наследство от 4.09. 1944 г. (л. 55-60 от делото на СГС) се установява, че неурегулиран
имот в Княжево с площ 21, 444 дка се разделя на парцели от VII до XVII.
От
Нотариален акт № 9, том X, дело № 1459 от 13.04.1984 г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка (л. 61-62 от делото на
СГС) се установява, че И.С. прехвърля на сина си М.С. ½ идеална част от
наследствена част от едноетажна къща, застроена на около 60 кв. м., състояща се
от една стая, хол, кухня, тераса и други сервизни помещения и ½ идеална част от дворно място, в което същата
е построена, цялото от 1253 кв.м., съставляващо имот с пл. номер 1 от кв. 69, местността „Карпузица“ по плана на гр. София, на улица „******
– Княжево, при съседи на мястото по нотариален акт: от две страни улици и И.М.С.
и З.М.З..
От
приетото по делото Решение от 23.05.1985 г. по гр. дело
№ 1307/1985 г. по описа на СРС, 39 с-в (л. 69 и сл., л. 193 и сл. от делото на
СРС и л. 63-64 от делото на СГС)
се установява, че е поставен
в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на М.И.С.
следния недвижим имот: жилищна сграда, строена през 1947 г., с площ от 46.44 кв.м. и
състояща се от стая, кухня, антре, клозет с мазе и таван, построена в дворно
място с площ от 617 кв. м. в източната част на имот с пл. № 1 в кв. 62, местност „Карпузица“,
на улица „******, София– Княжево при съседи: от две страни улица, И.М.С. и З.М.З.. За уравнение на дяловете на ответника –
З.М.З. е отреден в дял следния недвижим имот: дворно място от 635 кв. м.,
съставляващо западната част на имот с пл. № 1, кв. 62 в „Карпузица“ -
Княжево, на улица „******, София при съседи: от две страни на улици,
И.М.С..
От
Заповед № РД-43-204/28.05.1992 г. на кмета на Столична Голяма община (л. 65 от
делото на СГС) се установява, че по искане на ответницата е отменено
отчуждаването на част от имот с пл. № 280 от кв. 69 в местност ж.к. „Карпузица“,
на улица „****** в гр. София, собственост на З.М.З., като видно от заповедта за
останалата част от имота, отчуждаването е отменено със Заповед № РД-43-115 от
21.03.1991 г.
От
Заповед № РД-57-941 от 30.12.1997 г. на кмета на Столична община (л. 66 от
делото на СГС) и Удостоверение от 03.02.1998 г. от СО, район Витоша (л. 69 от
делото на СГС), се установява, че по искане на З.М.З., е отписан от актовите
книги за общинска собственост акт № 149 от 14.11.1997 г. (л. 67-68 от делото на
СГС) и е предадено на ответницата владението върху следния недвижим имот:
дворно място от 635 кв. м., съставляващо имот пл. № 280, кв. 69 в м. „Карпузица“,
улица „******.
От
приетия по делото договор за дарение от 15.10.2004 г., сключен между И.М.С. (баща на наследодателя на ищците М.И.С.) и
ответницата – З.М.З. (сестра на И.С.), обективиран
в Нотариален акт № 33, том II, рег. № 3522 , дело № 230/2004 г. (л.
18-19 от делото на СРС), се
установява, че ответницата е дарила на И.С. 1/8 ид. части от следния недвижим
имот: празен поземлен имот, находящ се в гр. София, район
„Витоша“ на Столична община, ул. „******, съставляващ имот е планоснимачен
номер 280, целият с площ от 750 квадратни метра, за който е отреден урегулиран
поземлен имот XXII-280, целият с площ от 1760 квадратни метра, с неуредени
сметки по регулация за 913 квадратни метра, от квартал 68 по плана на гр.
София, местност ж.к. „Карпузица“, при съседи по скица: улица, урегулиран
поземлен имот XXI-281, поземлен имот 281 „А“ и поземлен имот 286.
От
представения по делото Нотариален акт с № 27, том I, рег. № 3629
дело № 236/2004 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация (л.
17 от делото на СРС) се
установява, че ответницата – З.М.З. и И.М.С. (баща на наследодателя на ищците М.И.С.)
са признати за собственици на следния недвижим имот, придаден по регулация към
съсобственото им дворно място, находящо се в гр. София, район „Витоша“ на Столична
община, ул. „******, съставляващо парцел (урегулиран поземлен имот) XXII-280,
от квартал 68 по плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица“, а именно: празен
поземлен имот, с площ 913 квадратни метра, при съседи на частта: запад -
урегулиран поземлен имот XXIII, отреден „За административно складова база и
чисто производство“, юг - улица, изток - урегулиран поземлен имот XXII-280,
което се придава по силата на Заповед № /05.01.1999 година, потвърдена с
Решение от 06.08.2003 година на Столичния общински съвет от поземлен имот с
планоснимачен номер 268 от квартал 68 по плана на гр. София, местност ж.к.
„Карпузица“, собственост на „Д.“ ЕООД.
От
приетия по делото Нотариален акт с № 12, том I, рег. №
1181 , дело № 26/2005 г. за собственост на недвижим имот по давност (л.
15-16 от делото на СРС) М.И.С. е признат за собственик на основание делба и
давност на следния недвижим имот, а именно: североизточна реална част с площ 20
квадратни метра от празен поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Витоша“
на Столична община, съставляващ имот с планоснимачен номер 281а от квартал 68
по плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица“, целият с площ 60 квадратни
метра при съседи на частта: поземлен имот 281, собственост на М.С., урегулиран
поземлен имот XXIII-268 и останалата част от имота, и при съседи на целия имот:
от две страни урегулиран поземлен имот XXII-280, имот без планоснимачен номер и
урегулиран поземлен имот XXI-281, която част попада в собствения на М.С. УПИ
XXI-281, целият с площ 680 квадратни метра, при съседи: улица, XXII-280,
урегулиран поземлен имот XXIII-268, урегулиран поземлен имот XX-282.
В първоинстанционното производство е
прието заключение на вещо лице по СТЕ (л. 112-115 от делото на СРС), което
съдът кредитира като компетентно изготвено, от което се установява следното: процесният имот
с идентификатор 68134.1894.911
не
е идентичен с имота, предмет на Нотариален акт с № 12, том I, рег. № 1181 ,
дело № 26/2005 г. (л.
15-16 от делото на СРС), който попада в УПИ XXI-281; процесният имот частично
се припокрива, т. е. налице е частична идентичност с имотите, предмет на
нотариален акт от Нотариален акт № 33, том II, рег. № 3522 , дело № 230/2004 г.
(л. 18-19 от делото на СРС) и Нотариален акт с № 27, том I, рег. № 3629 дело №
236/2004 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация (л. 17 от
делото на СРС). Вещото лице посочва, че процесният имот с идентификатор 68134.1894.911 се припокрива с
част от придаваемата по регулация част към урегулиран
поземлен имот XXII-280
от имот с пл. № 268 и с част от имот с пл. № 280,
отреден за урегулиран поземлен имот XXII-280. Вещото лице
посочва, че извън процесния имот с идентификатор
68134.1894.911 остават: част от имот с пл. № 268, попадаща в част от имот без
пл. номер (улица), попадаща в УПИ XXII-280 и част
от имот с пл. № 268, придадена по регулация към урегулиран
поземлен имот XXII-280, която към момента е включена в имот с идентификатор 68134.1894.280.
Вещото лице заключва, че процесният имот се състои от три части: части от
имотите по двата нотариална акта от 2004 г. и трета част, по отношение на която
експертът заявява, че изцяло в процесния имот попада имот без пл. номер (улица),
попадаща в УПИ XXII-280.
В първоинстанционното производство е
прието заключение на вещо лице по допълнителна СТЕ
(л. 164-173 от делото на СРС), което съдът кредитира като компетентно изготвено,
от което се установява следното: вещото лице посочва, че в представеното по
делото Решение по гр. дело № 1307/1985 г. по описа на СРС, 39 с-в за възлагане
по чл. 288 ГПК е записано, че имотите са в кв. 62, на практика същите са в кв. 69,
където се намира ул. В. Г., като до изменението през 1992 г. на одобрения през
1977 г. архивен регулационен план, действал към 1985 г., няма отразяване на делбата,
като според вещото лице имотът, предмет на делбата би следвало да е имот с пл.
№ 1 от кв. 69 по плана от 1977 г. Вещото лице посочва, че имот с пл. № 1 е с
графична площ от 1279 кв. м. като според вещото лице този имот би следвало да е
предмет на делбата, но същевременно се различава по граници и площ с имоти с
пл. № 280 и пл. № 281 по регулационния план от 1999 г., действал до
одобряването на кадастралната карта. Вещото лице излага, че за първи път
разделяне на имот с пл. № 1 от кв. 69 по плана от 1977 г. има в плана от 1992
г., но не се установява дали това е линията на разделяне по делбата, като в
съдебно заседание уточнява, че последната кадастрална основа е по плана от 1999
г. за имот с пл. № 281, като в плана от 1992 (частично изменение на регулационния
план) е нанесена източната част на имот с пл. № 1 от кв. 69, но не е посочено,
че е имот с пл. № 281, като последният е обозначен в плана от 1999 г., като е
налице припокриване. В проведеното на 08.11.2018 г. открито съдебно заседание
вещото лице заявява, че би могло да се каже, че е налице частична идентичност
между имота по делбата от 1985 г. и имот с пл. № 280.
Във
въззивното производство е прието заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ (л.
125-133 от делото на СГС), както и изготвено от вещото лице удостоверение за
идентичност на ПИ 68134.1894.280, 68134.1894.281 и 68134.1894.911
(л. 115-116 от делото на СГС). И в СТЕ, и в удостоверението вещото лице
погрешно е посочило, че с Решение от 23.05.1985 г. по гр. дело № 1307/1985 г.
по описа на СРС, 39 с-в се предоставя в дял на М.И.С. дворно място от 685 кв.
м., съставляващо западната част на имот с пл. № 1, кв. 62 в „Карпузица“ –
Княжево. Посоченият имот е предоставен в дял на З.М.З.. Както беше посочено
по-горе, от Решение от 23.05.1985 г. по гр. дело № 1307/1985 г. по описа на
СРС, 39 с-в (л. 69 и сл., л. 193 и сл. от делото на СРС и л. 63-64 от делото на
СГС) се установява, че е поставен в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на
М.И.С. следния недвижим имот: жилищна сграда, строена през 1947 г., с площ от
46.44 кв.м. и състояща се от стая, кухня, антре, клозет с мазе и таван,
построена в дворно място с площ от 617 кв. м. в източната част на имот с пл. №
1 в кв. 62, местност „Карпузица“, на
улица „******, София– Княжево при съседи: от две страни улица, И.М.С. и З.М.З.,
а на ответника – З.М.З., е отреден в дял следния
недвижим имот: дворно място от 635 кв. м., съставляващо западната
част на имот с пл. № 1, кв. 62 в „Карпузица“ - Княжево, на улица „******, София
при съседи: от две страни на улици, И.М.С.. В удостоверението вещото лице е
посочило, че западната част на имот с пл. № 1, кв. 62 в
„Карпузица“ - Княжево, София при съседи: от две страни на улици, И.М.С., е
част от общия делбен имот и е идентичен с „цитираните по-горе имоти“.
Цитираните по-горе имоти от вещото лице са УПИ XXII-280 и УПИ XXI-281, пи с пл.
№ 281а и пи с пл. № 286. Отново обаче вещото лице погрешно е посочило в СТЕ и в
удостоверението, че с Нотариален акт № 33, том II, рег. № 3522 , дело №
230/2004 г. ответницата е дарила на брат си И.С. 1/8 ид. части от празен
поземлен имот, с планоснимачен номер 280, целият с площ от 750 квадратни метра,
за който е отреден урегулиран поземлен имот XXI-281, поземлен имот 281а и
поземлен имот с пл. номер 286. Както беше посочено по-горе, с Нотариален акт № 33, том II, рег. № 3522 , дело № 230/2004
г. (л. 18-19 от делото на СРС) ответницата е дарила на И.С. 1/8 ид. части
от следния недвижим имот: празен поземлен имот, находящ се в гр. София, район
„Витоша“ на Столична община, ул. „******, съставляващ имот е планоснимачен
номер 280, целият с площ от 750 квадратни метра, за който е отреден урегулиран
поземлен имот XXII-280, целият с площ от 1760 квадратни метра, с неуредени
сметки по регулация за 913 квадратни метра, от квартал 68 по плана на гр.
София, местност ж.к. „Карпузица“, при съседи по скица: улица, урегулиран
поземлен имот XXI-281, поземлен имот 281 „А“ и поземлен имот 286. Вещото лице
погрешно е посочило и че с Нотариален акт с № 27, том I, рег. № 3629 дело №
236/2004 г. З.М.З. и И.М.С. са признати за собственици на придадено дворно
място към съсобственото им дворно място, съставляващо УПИ XXII-280, кв. 68, с
площ 913 квадратни метра. Както беше посочено по-горе с Нотариален
акт с № 27, том I, рег. № 3629 дело № 236/2004 г. за собственост върху недвижим
имот, придобит по регулация (л. 17 от делото на СРС) З.М.З. и И.М.С. (баща на
наследодателя на ищците М.И.С.) са признати за собственици на следния недвижим
имот, придаден по регулация към съсобственото им дворно място, находящо се в
гр. София, район „Витоша“ на Столична община, ул. „******, съставляващо парцел
(урегулиран поземлен имот) XXII-280, от квартал 68 по плана на гр. София,
местност ж.к. „Карпузица“, а именно: празен поземлен имот, с площ 913 квадратни
метра, при съседи на частта: запад - урегулиран поземлен имот XXIII, отреден
„За административно складова база и чисто производство“, юг - улица, изток -
урегулиран поземлен имот XXII-280, което се придава по силата на Заповед №
/05.01.1999 година, потвърдена с Решение от 06.08.2003 година на Столичния
общински съвет от поземлен имот с планоснимачен номер 268 от квартал 68 по
плана на гр. София, местност ж.к. „Карпузица“, собственост на „Д.“ ЕООД. В СТЕ вещото лице посочва, че
западната
част на имот с пл. № 1, кв. 62 в „Карпузица“ - Княжево, София е част от
процесния по делото имот, че двата имота след делбата са нанесени с пл. номер
280 и 281, че Нотариален акт № 33, том II, рег. № 3522 , дело № 230/2004 г.
касае пи с пл. номер 280, че към 26.04.2004 г. е действал регулационния план от
1999 г., изменян 4 пъти, последно на 15.04.2005 г., като измененията не касаят
промени в границите на процесните имоти. Предвид неточностите в заключението и
удостоверението, изготвено от вещото лице, посочени по-горе, съдът не кредитира
същите в тези им части. В останалата част заключението на вещото лице по
допуснатата във въззивното производство СТЕ и експертизите, приети в
първоинстанционното производство, съдът кредитира и установява, че между тях
няма противоречия.
При
съвкупния анализ на всички горепосочени доказателства, настоящият състав на
въззивния съд намира, че по делото не се установява ищците да са собственици на
2/5 ид. части (по 1/5 ид. части за всеки от тях) от процесния имот с
идентификатор 68134.1894.911 на основание наследствено правоприемство,
доколкото се установи, че процесният имот с идентификатор 68134.1894.911 не е
идентичен с имота, предмет на Нотариален акт с № 12, том I, рег. № 1181 , дело
№ 26/2005 г., който попада в УПИ XXI-281, както и че частично се припокрива, т.
е. налице е частична идентичност с имотите, предмет на нотариален акт от Нотариален акт № 33, том II, рег. № 3522 , дело № 230/2004
г. и Нотариален акт с № 27, том I, рег. № 3629 дело № 236/2004 г. без обаче
да се установява тази част. Извън процесния имот с
идентификатор 68134.1894.911 остават: част от имот с пл. № 268, попадаща в
част от имот без пл. номер (улица), попадаща в УПИ XXII-280 и част от имот с
пл. № 268, придадена по регулация към урегулиран поземлен имот XXII-280, която
е включена в имот с идентификатор 68134.1894.280. Предвид изложеното не се
установява каква част от претендираните от ищците идеални части от имотите по Нотариален
акт № 33, том II, рег. № 3522 , дело № 230/2004 г. и Нотариален акт с № 27, том
I, рег. № 3629 дело № 236/2004 г. попадат в процесния имот с идентификатор
68134.1894.911 и каква част попадат извън процесния имот. Ето защо предявените
искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради
съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
На
въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за настоящото
производство в размер на 1000 лева – уговорено и платено изцяло и в брой
адвокатско възнаграждение по Договор за правни услуги от 10.03.2019 г.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
552856 от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 28988 по описа за 2017 г. на
СРС, ГО, 34 състав.
ОСЪЖДА
А.А.Б.С., родена на *** г. в Тюбинген, с документ за самоличност с № ******,
издаден на ******г. в Глиние/Нордбан и М.С., роден на *** г. в Хамбург, с
документ за самоличност: № ******, издаден на ******г. в Айдерщедт, със съдебен адрес:*** да платят
на К.Б.З., ЕГН ********** сумата от 1000 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, при
условията на чл. 280 ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.