Решение по дело №298/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278, ал.1 от ГПК.

С определение № 479/08.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1061 по описа за 2015 г., Кърджалийският районен съд е прекратил производството по отношение на предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на сумата от 1094.10 лв., като недопустим поради преждевременното му предявяване, предполагащо наличието на прекратен трудов договор.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодателка М. Т. М., представлявана от процесуалния си представител, която го обжалва като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че при изготвяне на доклада по реда на чл.312, във вр. с чл.140 от ГПК, съдът квалифицирал предявените искове като такива по чл.344, ял.1, т.1 и 2 от КТ, както и непредявения иск по чл.224, ал.1 от КТ. В същото време съдът не възприел предявения осъдителен иск за заплащане на удържаното по реда на чл.221, ал.2 от КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва. Твърди се, че ищцата не била предявявала иск по чл.224, ал.1 от КТ и в петитума на исковата молба не било претендирано заплащане на обезщетение на такова основание, а определението на съда в обжалваната му част било недопустимо. Моли съда да обезсили обжалваното определение, като върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове. Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът „М." Е. – Г. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Определението на Кърджалийския районен съд е неправилно.

Производството по гр.д № 1061 по описа за 2015 г. на Кърджалийския районен съд е било образувано по предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ. Предявен и бил и иск за заплащане на сумата от 1094.10 лв., представляваща неправомерно удържано обезщетение на основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, неправилно прихванато с вземането по чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск. В доклада по делото, изготвен с обжалваното определение, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ. Ищцата не е претендирала заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, а неправилно прихванато обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутното трудово възнаграждение. Или, основанието за претендиране на сумата от 1094.10 лв. не е неизползуван платен годишен отпуск, поради което такъв иск не е бил предявен, респ. първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал този иск по чл.224, ал.1 от КТ, вместо по чл.221, ал.2 от КТ. Поради тази причина, след като не е бил предявен иск по чл.224, ал.1 от КТ, то производството по делото не би могло да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Ето защо, определението на първоинстанционния съд, в частта, с която е прекратено производството по отношение на предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на сумата от 1094.10 лв., представляващи обезщетение за неползуван платен годишен отпуск, следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск за заплащане на сумата от 1094.10 лв., представляваща неправомерно удържано обезщетение на основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, неправилно прихванато с вземането по чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск.

По отношение на претенцията за разноски, то такива следва да бъдат присъдени с постановяване на решението по съществ¯то на спора.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 479/08.10.2015 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 1061 по описа за 2015 г. на същия съд, В ЧАСТТА с която е прекратено производството по отношение на предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на сумата от 1094.10 лв.,поради недопустимост на иска.

ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск за заплащане на сумата от 1094.10 лв., представляваща неправомерно удържано обезщетение на основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, неправилно прихванато с вземането по чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.