РЕШЕНИЕ№
гр... София, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд .наказателна ..колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на.....петнадесети
февруари ………………………………………
двехиляди и деветнадесета...............................година в състав:
Председател:... Десислав
Любомиров.......
Членове:.… Доротея Кехайова…………………
.мл.с.Александрина Дончева…..
при секретаря... Албена Ламбева…………..…..….…….….……… в присъствието на
прокурора......... Юлияна Христова...............като разгледа докладваното от
…. съдия Любомиров.....въззивно адм. характер нак. дело № 4844 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:.................
Производството е по чл. 378 ал.5 вр. чл. 313 и
сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и
доплънение към нея от защитника на Г.И.К.-подсъдим по НОХД№3599/18г. по описа на СРС, срещу
решение от 23.10.2018г. постановено по
същото дело. С решението обвиняемия е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а, вр.чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. На основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът
го освободил от наказателна отговорност,
като му наложил административно наказание глоба в размер на 100/хиляда / лева и
лишаване от правоуправление на МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
В
жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на атакуваното решение. Твърди
се, че ПТП-ие е възникнало изключително по вина на пресичащия пешеходец, който
е тичал по пътното платно, не на пешеходна пътека и без да се оглежда. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което Г.И.К. да бъде признат за
невинен и оправдан по обвинението. Алтернативно са изложени съображения за явна
несправедливост на наложените наказания.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът твърди, че съдът неправилно приел, че обвиняемия е виновен за
настъпилото ПТП, и не отчете изключителния принос на пострадалия пешеходец, а
именно, че не е отчел, че пешеходеца
пресичал на не обозначено място, в тъмната част на денонощието, при лоши метрологични условия и силен валеж от дъжд, с тъмни дрехи.
Счита, че основната причина за ПТП е неизпълнението на задължението на
участника в движението – пешеходеца. обвиняемия
се е движил с ниска скорост, наблюдавал е пътната обстановка, но въпреки това
удара е бил непредотвратим. Ако съдът приеме, че е виновен, моли съдът да
отчете, че втората санкция - лишаване от право да управлява МПС е прекомерно
тежка, независимо от минималния срок от 6 месеца. Моли, ако се потвърди
решението в частта за виновността за ПТП, то да се отмени в частта с която му е
наложена кумулативната санкция - лишаване от право да управлява МПС. С оглед
характеристичните данни, с оглед цялата обстановка, самия факт, че той веднага
указал помощ на пешеходеца, обадил се е на тел.122, осигурил транспортирането,
натоварването в линейката т.е. изпълнил е всичките си задължения, като
участник, добрите му характеристични данни, целия наказателен процес е изиграл
своята превъзпитателна и поправителна роля спрямо него.
Прокурорът счита, че жалбата е
неоснователна и смята, че
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Намира, че справедливо е определено наказание „глоба“
в размер на 1 000 /хиляда/ лв., както и
кумулативното наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца..
Съдът,
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на производството пред първата
инстанция са събрани всички необходими доказателства за постановяване на
обосновано и правилно решение. От събраните в хода на досъдебното производство
доказателства се установява, че обв.Г.И.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, безработен,
неженен, неосъждан.
На
10.04.2016 г. около 23:00 часа в гр. София, св. Т.В.се намирала на десния
тротоар на улица „Габрово“ в посока бул. „Сливница“. Пътното платно в района
било предназначено за движение на ППС в двете посоки, по средата разделено с
трамвайно шосе. След кръстовището с ул. „Пловдив“, имало спирка на трамвай, до
която имало знак за пешеходна пътека и маркирана върху платното за движение
пешеходна пътека тип „Зебра“. Т.В.се огледала на ляво и предприела пресичане на
бърз ход от десния към левия тротоар на улица „Габрово“, в близост до
кръстовището с ул. „Пловдив“. Движела се успоредно на платното за движение, в
непосредствена близост до сигнализираната пешеходна пътека. По същото време,
обв.Г.К. управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“ с регистрационен
номер ******, движейки се със скорост от около 40 км/ч по ул. „Габрово“, в лявата от две пътни ленти
на платното за движение, с посока от бул. „Сливница“ към улица „Барна“, към
магазин „Кауфланд“, в квартал „Банишора“, при разрешена скорост от 50 км/ч.
Пътната настилка била асфалтова, мокра, без дупки, наклони и неравности, с
равен и прав участък за движение, като движението по пътя не било натоварено. Въпреки,
че било тъмната част на денонощието, видимостта била добра заради включеното улично
осветление. Когато наближил намиращата се след кръстовището с ул. „Пловдив“
пешеходна пътека, обвиняемият К. преминал през пешеходната пътека, по която
нямало пешеходци със скорост около 40 км/ч, след което продължил движението си.
Малко след пешеходната пътека, движейки се в лявата лента на пътното платно
обвиняемият блъснал пешеходката Т.В., която предприела пресичане на ул.
„Габрово“, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила,
непосредствено след сигнализираната пешеходна пътека. В резултат на настъпилия
удар между лекия автомобил и пешеходката, тя паднала на платното за движение и
й било причинено телесно увреждане. След настъпване на ПТП обвиняемият веднага
спрял автомобила, слязъл от него, оказал помощ на пострадалата и се обадил на
телефон 112, за да съобщи за произшествието. На място пристигнал екип на Спешна
помощ и Т.В.била отведена в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за оказване на медицинска
помощ. В резултат на произшествието
тя получила двойно глезенно счупване на десния крак наложило оперативно лечение
- кръвна репозиция на костни счупвания и метална остеосинтеза с плака и винтове.
Това увреждане причинило на В. трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за период повече от 30 дни.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, правилно приета за
установена от първоинстанционният съд от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в обяснения на обвиняемия Г.К. (л. 6-7 от ДП), показанията
на свидетелите Д.М.(л. 18-19 от ДП), Е.С.(л. 23-24 от ДП), Е.Г.(л. 25 от ДП) и Т.В.(л.
26-28 от ДП); приобщените по надлежния ред заключения на назначените в хода на
досъдебно производство експертизи - заключението на съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещото лице Ц.В.(л. 30- 33 от ДП), заключението на
автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.П.(л.36-45 от ДП)
и заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице Ц.В.(л. 73-79 от ДП); както и от писмените и веществените
доказателства и доказателствени средства по делото, се установява по безспорен начин
извършеното от обвиняемата престъпление.
Въззивният
съд намира, че доказателствената съвкупност е формирана от доказателства, които
кореспондират помежду си и взаимно се обуславят. Правилно с
атакувания съдебен акт е прието, че в хода на производството са установени по
несъмнен и категоричен начин времето и мястото, на което между автомобила,
управляван от обвиняемия Г.К. и пешеходката Т.В.е настъпило ПТП, в резултат на
което на нея й е причинено телесно увреждане, механизмът на причиняването му,
конкретното място където това е станало (на няколко метра след пешеходната
пътека), и другите обстоятелства при които това е станало (конкретна пътна
обстановка, метеорологични условия, видимост и пр.), както и поведението на
водача на автомобила след настъпването на ПТП-то. Въззивният съд не намира, че
първоинстанционния такъв е проявил безрезервно доверие към казаното от
пострадалата, пренебрегвайки поведението й. Напротив,съдът не е кредитирал
показанията на пострадалата Т.П., в частта им, в която заявява, че е пресичала
пътното платно по пешеходната пътека. В тази им част те се опровергават, както
от обясненията на обвиняемия, така и от показанията на свидетелите Д.М.(който е
незаинтересован от изхода на делото, свидетел-очевидец) и Е.С.. С оглед на това
напълно обосновано от фактическа страна е прието, че ударът между автомобила и пешеходеца е възникнал
на няколко метра след пешеходната пътека.
Въз основа
на събраните в хода на производството доказателства не може да се приеме, че
ПТП-ие е възникнало изключително по вина на пресичащия пешеходец. Със заключението на експерта по изготвената
автотехническа експертиза, обосновано с обективните данни по делото, включително
и от гласните доказателства е прието за
установено, че водачът е могъл да възприеме своевременно пешеходката. При
съпоставка на скоростта му на движение с опасната зона за спиране и въз основа
на съответните изчисления, вещото лице е достигнало до обоснован извод, че
ударът е бил предотвратим. Законосъобразно районният съд е счел, това заключение
е компетентно и относно изводите обективирани в него не възникват съмнения за правилността
му.
В хода на
разследването със заключението на двете медицински експертизи, се установява,
че в резултат на ПТП-то пострадалата е претърпяла увреждане на крака,
медикобиологичната характеристика на уврежданията, както и механизма на
причиняването им. По този начин категорично е доказано, че в резултат на ПТП-ие
е настъпил и съставомерен резултат-причиняване на средна телесна повреда на
пострадалата. С оглед на това от обективна страна, обвиняемият К. е осъществил състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. На 10.04.2016 г.,
около 23.00 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка ’’Хонда”, модел ’’Джаз” с регистрационен номер *******по ул.
„Габрово“ , нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от Закона
за движението по в резултат на което реализирал пътно- транспортно произшествие
с намиращата се на платното за движение пешеходка Т.П. Василева, и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2
от НК, изразяваща се в „двойно глезенно счупване на десния крак”, което
реализирало медико-биологичния квалифициращ признак “трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник” за срок по-дълъг от тридесет дни.
След
извършване на деянието обвиняемият е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, като е спрял управлявания от него автомобил,
слязъл е от него и е отишъл при пострадалата да й окаже помощ. Деецът се е
обадил на телефон 112, останал е на мястото на произшествието, за да съдейства
на разследващите органи до приключване на първоначалните действия по
разследването.
От
субективна страна, деянието е извършено по непредпазливост, под формата на
небрежност. Обвиняемият не е предвиждал настъпването на ПТП-ие, нито настъпването
на общественоопасните последици от него - травматичните увреждания, причинени
на пешеходката вследствие на удара, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати. Доказателства по делото дават основание категорично да се приеме,
че обвиняемия не е намалил скоростта си и не е спрял при възникнала опасност за
движението, каквато се е явявала пресичащата пътното платно пешеходка. С това е
станал причина за настъпилото ПТП, тъй като пешеходката не се е намирала в
опасната зона за спиране на автомобила и при своевременното й възприемане и
адекватна реакция с аварийно спиране обвиняемият е можел да предотврати случилото
се. Задължението му като водач да наблюдава през цялото време пътя не е било
изпълнено. Правилно съдът е отбелязал, че отговорността му не може да отпадне,
ако той не е наблюдавал целия път и не е успял да забележи пътно препятствие
или го е забелязал едва когато е станало съприкосновението между автомобила и пешеходеца,
както това е в случая.
Районният
съд правилно е съобразил, че са налице задължителните предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл.78а от НК, и обв.К. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание за извършеното от
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Към момента
на деянието обвиняемият не е бил осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди, предвид на което не е била налице
материално-правна пречка за прилагането разпоредбата на чл.78а от НК.
Извършеното деяние не попада под ограничителната норма на чл.78а, ал.6 от НК.
При индивидуализация размера на административното наказание, съдът правилно е
приел като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на обвиняемия, както и трудовата му ангажираност. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство законосъобразно е отчетен и факта, че пострадалата не е пресякла на
намиращата се в близост до мястото, на което е предприела пресичане на пътното
платно сигнализирана пешеходка пътека. Доказателствата по делото сочат,
че е налице сериозна степен на съпричиняване от страна на пострадалата
пешеходка, тъй като е пресичала само на няколко метра от пешеходна пътека. Съпричиняването обаче, не може да доведе до
отпадане на отговорността на обвиняемия, защото неговото задължение по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, не отпада при никакви обстоятелства, но следва да бъде отчетено
като смекчаващо обстоятелство. Отмерено е административно наказание глоба при
превес на смекчаващите обстоятелства в минимален размер размер от 1000.00лв.
/хиляда/ лева. Това наказание не е явно несправедливо, като същото ще допринесе
за превъзпитание на извършителя и ще се постигне целите на чл.12 от ЗАНН. Пострадалата
е можела да бъде възприета своевременно, но водачът не я е забелязал, и е
допуснал настъпването на непредпазливо деяние. Не е явно несправедливо и
наложеното кумулативно наказание. На основание чл. 343г, вр. чл. 78а, ал. 4,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е постановил по отношение на обвиняемия
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Неоснователно е твърдението на защитника, че в случая не следва да се налага и
това наказание. Към момента на настъпване на ПТП-ие обв.К. е бил на 22 годишна
възраст, с три годишен стаж като водач на МПС-во. Липсата на достатъчно опит
при управлението на МПС-во е допринесла за настъпването му. При това,
произшествието е с пешеходец на 58 годишна възраст, който е получил средна
телесна повреда налагаща хирургическа интервенция. От произшествието са
причинени и други несъставомерни
увреждания на пострадалата, както и материални щети по лекия автомобил, който
не е бил собствен на обвиняемия. Поради това, обвиняемия следва да бъде лишен
от право да управлява МПС-во, като изтърпяването и на това наказание ще допринесе в максимална
степен за постигане на визираните в чл.36 от НК цели.
Въз
основа на изложеното, Софийският градски съд, в настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди. Същото е постановено в съответствие със събраните в хода
на производството доказателства, като наложените административни наказания не са
явно несправедливи, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание
чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.10.2018г. постановено по НОХД№3599/18г. по описа на
Софийският районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.