МОТИВИ към присъда от 15.11.2010г. по НОХД № 2348/
2010г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против Н.П.Ж.-
ЕГН ********** ***.Загора за престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК , за това че през периода 10.04.1998г.-16.04.2010г. в
гр.Варна, след като е бил осъден с влязло в сила на 24.11.1998г. решение по
гр.дело № 229/1998г. по описа на РС-Димитровград, да издържа свой низходящ – Е.
Н.Ж., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни
вноски – 144 месечни вноски, възлизащи общо на 4341 лева.
Производството по делото се проведе
при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”
от НПК предвид на обстоятелството, че подс.Ж. е извън пределите на Р.България,
адресът му там е неизвестен, обвинението му не е за тежко престъпление и
отсъствието му не би попречило за разкриване на обективната истина.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Ж. обвинение, счита че
същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производсдво
доказателства и пледира да му бъде
наложено наказание „Пробация” за срок от 1 година с приложението на двете
задължителни мерки и първоначална периодичност за явяване и подписване два пъти
седмично.
Служебно назначеният процесуален
представител на подс. Ж. - адв. Н.Ч., в пледоарията си изтъква направеното от подзащитният му самопризнание , от което и с оглед
събраните по делото доказателства, става ясно че е извършил деянието, за което
е обвинен.Сочи наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства и моли да му
бъде наложено минимално наказание при условията на чл.55 от НК.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подс.
Н.Ж. и св.Т.П. сключили граждански брак на
01.05.1993г.По време на съвместното им съжителство на
26.10.1994г. им се родило дете- св.Е.Н. .В последствие отношенията между
подс. Ж. и неговата съпруга
се влошили.Бракът им бил прекратен с решение по гр.дело № 229/1998г. на РС-Димитровград, влязло в сила на
24.11.1998г.Със спогодба, одобрена в съдебно заседание с протокол от 30.10.1998г. на РС-димитровград по същото
дело, подс.Ж.
бил осъден
да заплаща
месечна издръжка на сина си Е. в размер
на 30 000 неденоминирани лева , считано от 10.04.1998г. Издръжката следвало да се заплаща чрез
св. П.
–негова майка и законна представителка
в едно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване
на правопогасяващ факт. Определението
на съда влязло в сила и на
30.11.1998г. против подс.Ж. бил издаден
изпълнителен лист.Св.П. от своя страна се преместила
да живее в гр.Варна и издръжката следвало
да бъде изплащана именно
там. .
Подс. Ж. обаче
не изпълнил изобщо задължението си, свързано с изплащане на издръжка на детето си. По този повод св. П. депозирала жалба във ВРП и било образувано досъдебното производство.Установило се, че неизпълнението е започнало на
10.04.1998г. и продължило до 16.04.2010г.От назначената по делото и изготвена съдебно-оценителна експертиза станало ясно, че подс.Ж. не е изпълнил задължението си с 144 месечни вноски, възлизащи на
4 341 лева.
Към настоящият момент подс. Ж. не е бил осъждан за извършени от него престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност. Той е български гражданин, със средно образование, разведен и работи.
Горната фактическа
обстановка,принципно безспорна между страните,съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото- показанията на св.Т.П. и св.Е.Ж. от
досъдебното производство, приобщени към материалите по делото на основание
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК, които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по досъдебно производство № 653/2001г. по описа на
ІІ РПУ-Варна – жалба от св.Т.П., заверени копия от решения по
граждански дела, удостоверения, изпълнителен лист, заключение на съдебно-оценителна експертиза,
справка за съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито
съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс. Н.П.Ж. е осъществил
от обективна и субективна
страна състава на престъпление
от общ характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като през периода 10.04.1998г.-16.04.2010г. в гр.Варна, след като е бил осъден с влязло в сила на
24.11.1998г. решение по гр.дело № 229/1998г. по описа на РС-Димитровград, да
издържа свой низходящ – Е. Н.Ж., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от 2 месечни вноски – 144 месечни вноски, възлизащи общо на
4341 лева.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено
от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо
се в неизплащане на определената
с влязъл в сила съдебен акт
месечна сума за издръжка на низходящият
му.
От субективна
страна подс. Ж. е действал с пряк умисъл, тъй
като безусловно добре е знаел, че е осъден
със стабилен съдебен акт да
заплаща определена месечна
сума за издръжка на детето си,
съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има общественоопасен характер, както
и неговите обществено опасни последици. Този извод съдът приема въз основа на факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст,
не е страдал от заболявания, които
да му пречат
да реализира трудови доходи.
С оглед горното и като прецени, че обвинението
против подсъдимия е доказано по несъмнен
начин по см.чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна Н.Ж. за виновен по предявеното
му обвинение по чл.183 ал.1
от НК.
При определяне
вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази следното:
Като смегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът съобрази чистото съдебно минало на
подс.Ж..Същевременно като отегчаващи обстоятелства съдът възприема факта, че
подсъдимия не е изпълнил нито една вноска от задължението си и видно от
показанията на св.Е.Ж. не е положил
никакви родителски грижи за него до момента.
Поради това съдът
намери , че не са налице множество или изключителни по своя характер
смекчаващи отговорността обстоятелства и прие, че при определяне на наказанието следва да
приложи разпоредбата на чл.54 от НК. Водим от това , като съобрази степента на обществена опасност на деянието,
която не е висока, степента на обществена опасност на подс. Ж., която също не е
висока, както и изключително дългия период на неизпълнение на родителското
задължение на подсъдимия, който въпреки че е бил информиран за образуваното и
водено срещу него наказателно производство не е изплатил дължимите месечни
вноски, съдът му наложи наказание от 3
месеца „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което отложи с изпитателен срок
от три години, като прие , че същото е
адекватно на извършеното деяние и ще
изпълни целите на наказанието.
Като причини за осъществяване
на деянието съдът възприе безотговорност и дезинтересираност по отношение на родителските
задължения и незачитане на установения в страната правов ред.
Мотивиран
от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: