№ 5359
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Т. Стоянова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско
дело № 20221100103864 по описа за 2022 година
Предявен е при условията на субективно пасивно съединяване иск с правна
квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ищецът З. П. А. твърди, че е кредитор на Н. А. А. за сумата от 46 956,61 лв.,
представляващи направени от него подобрения, подробно описани в исковата молба, в
собствения на сочената ответница апартамент. Твърди се, че на 07.11.2014 г. Н. А.
прехвърлила възмездно на Ж. П. А. собствените си 4/6 идеални части от недвижим
имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София, в ж.к. ****, с площ от 76, 67 кв.м.,
съставен от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно с 1,97%
идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, който
апартамент е с идентификатор 68134.1602.6161.2.3, оформена с нотариален акт 162,
том II, рег. № 7298, дело 329/2014 г. на нотариус В.В., вписана в регистъра на НК под
№268. Твърди се, че с това разпоредително действие тя е увредила своя кредитор -
ищец по настоящото дело като е намалила имуществото си, служещо за
удовлетворяване на кредиторите й. При тези фактически твърдения е мотивиран
правен интерес и моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл.
135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо него като кредитор, сделката за
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт 162, том II, рег.
№ 7298, дело 329/2014 г. на нотариус В.В..
Ответницата Н. А. А., признава всички елементи от фактическия състав на
предявения иск – признава, че ищецът й е кредитор на вземане за подобрения, както и е
сключила сделка с дъщеря си, с цел да няма имущество, от което ищецът да може да се
1
удовлетвори.
Ответницата Ж. П. А., оспорва предявения иск. Счита претенцията за погасена
по давност, поради това, че подобренията, отразени в Протокол от 02.12.2015г. са
правени в периода м.април 2007г.-месец май 2014г. Ако се приеме, че не е изтекла
погасителната давност, оспорва Протокол от 02.12.2015г., като посочва, че не са
представени категорични доказателства, от които да е видно, че извършените
подобрения са реализирани, както и че претендираната стойност е заплатена. Посочва
се, че З. П. А. е удовлетворен като кредитор, чрез прехвърляне в негова собственост на
останалите 2/6 идеални части от имота. Оспорва се ответницата да е можела да узнае,
че З. П. А. е кредитор на Н. А. А..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а се установява и от представеното към исковата молба
удостоверение за наследници, че З. П. А. и Ж. П. А. са брат и сестра, а Н. А. А. е тяхна
майка.
Към исковата молба, при първото разглеждане на производството, е приложен
Протокол за подобрения от 02.12.2015г., съставен по повод на вида и стойността на
подобренията, които са направени от З. П. А., за периода м.април 2007г.-месец май
2014г. в апартамент № 3, находящ се в гр. София, в ж.к. ****, с площ от 76, 67 кв.м,
притежаван и ползван от Н. А. А.. В протокола подобренията са описани подробно по
вид на извършената строително ремонтна дейност, помещение в жилището, където са
извършени и стойност, посочено е и конкретното кухненско оборудване, което е
закупено и неговата стойност, като е посочена обща стойност от 46 956,61 лв.
Представено и Споразумение от 12.11.2019г., с нотариална заверка на подписите
на З. П. А. и Н. А. А., направена на посочената дата, с което двамата се съгласяват, че
подобренията, извършени от З. А. в апартамента на Н. А., с идентификатор
68134.1602.6161.2.3, са направени с нейно одобрение и са в размер на 46 956,61 лв. Н.
А. потвърждава и не отрича, че дължи заплащането им и остава задължена за
паричната стойност на направените в нейния апартамент подобрения, като признава, че
З. А. има вземане към нея за техния размер.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот със запазване правото на ползване №162, том II, рег.№7298, дело №329
от 07.11.2014г., в който е инкорпориран договор за продажба на 4/6 ид.ч. от апартамент
№ 3, находящ се в гр. София, в ж.к. ****, с площ от 76, 67 кв.м от Н. А. на Ж. А. за
сумата от 35000лв., като е вписано, че продавачът е заявила, че я е получила от
купувача изцяло преди подписване на нотариалния акт.
Действителността на инкорпорирания в НА договор е проверена по гр.д.
2
№16594/2015г. по описа на СГС, I-14 състав, като с Решение от 29.06.2018г., влязло в
сила на 14.05.2020г., са отхвърлени исковете на Н. А. срещу Ж. А. за прогласяване
нищожността на договора поради липса на основание за сключването му, поради липса
на съгласие, поради липса на форма поради непрочитането на съдържанието на
нотариалния акт и за унищожаването му като сключен в резултат на измама.
По делото са представени доказателства за влошени лични отношения между З.
А. и Ж. А. – жалба от Ж. А. до СРП от 14.10.2015г. с оплакване, че на 13.10.2015г. брат
й я е отстранил от имота й, като не й е дал възможност да вземе личните си вещи и
документи, Нотариална покана от 23.11.2015г. от Ж. А. до З. А. за осигуряване на
достъп до апартамента и протокол от 07.12.2015г. за отказан достъп.
По делото са депозирани показания от П. З.в А., син на ищеца, поради което
показанията му следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК. Свидетелят
посочва, че е присъствал на разговори между баба си и баща си, на които баща му се
съгласил да финансира ремонти в апартамента на Н. А., а тя поела ангажимент да му
възстанови средствата за ремонта. Посочва, че бил направен основен ремонт, смяна на
дограма, настилки, била направена нова кухня, били закупени мебели и друга домашна
техника, ремонт на банята, преустройство. Свидетелят лично помагал и участвал при
ремонта. Посочва, че леля му идвала по времето, когато са извършвани ремонтни
дейности, както и след това, като дори живяла в апартамента за известно време.
Твърди, че в периода, когато поддържали много добри отношения с леля му и дъщеря
й Ася, били провеждани семейни срещи, на които ставало въпрос и са присъствали на
разговори при които ставало ясно, че баба му ще направи каквото може, за да
възстанови на баща му средствата, които е вложил. Посочва, че семейните срещи били
2012г. на 60-годишнината на баща му. Посочва, че между 2007г. и 2014г., т.е. периода
на извършване на ремонтните действия, в имота са живеели баба му и баща му, като
през 2014г. за кратко в имота е живяла и леля му.
Показания са депозирани и от А.А.С., дъщеря на Ж. А., чийто показания също
следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК. Посочва, че последно е ходила в
апартамента, когато баба й е била със счупен крак. Посочва, че апартамента е
поддържан, кухнята е сменена, банята е ремонтирана. Твърди, че и майка й е правила
ремонти, но не може да каже какви. Не е присъствала на разговори, при които баба й
да е искала от майка й да прави конкретни ремонти. Знае, че вуйчо й е правил ремонти,
но не е присъствала на разговор между него и баба й и не знае за уговорка между тях,
баба й да възстановява средствата за ремонта в полза на вуйчо й. Майка й също не й
била споделяла да знае за такава уговорка. Посочва, че прехвърлянето на 4/6 ид.части
от апартамента е извършено по инициатива на баба й, като когато свидетелката я
посещавала, за да й рехабилитира крака, баба й искала първоначално да прехвърли
имота на нея, но свидетелката не искала да бъде прескачана майка й. Посочва и
3
причините за решението на баба й - Н. А. била притеснена, че З. А. ще я остави в
хоспис, а също така тя и съпруга й били платили за апартамент, в който живеел З. А.
със семейството си в ж.к.“Младост 2“ и поради това били решили процесния
апартамент да остане за Ж. А.. Посочва, че за продажната цена постигнали съгласие да
е по данъчна оценка, като свидетелката намерила нотариус, завела баба си,
присъствала на сделката. Посочва, че майка й не поддържа контакти с вуйчо й от деня,
в който З. А. е взел ключовете на Ж. А. от апартамента и не я е допуснал повече в него.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от
правна страна следното:
Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД е
обусловено от положително установяване от страна на ищеца, че има към ответника
Н. А. А. валидно възникнало и непогасено към този момент вземане, както и че в
последствие от длъжника е извършено действие, с което той е осуетил
удовлетворяването на своя кредитор и по този начин го е увредил. В допълнение
ищецът трябва да докаже наличието на още една предпоставка, притежаваща
субективен характер, а именно наличие на знание у длъжника, че действията му водят
до увреждане на субекта, притежаващ качеството негов кредитор. В зависимост от това
дали въпросното действие представлява възмездна или безвъзмездна сделка, е или
съответно не е необходимо знание и у третото лице, явяващо се съконтаргент на
длъжника. По настоящото дело увреждащото действие представлява двустранна
възмездна сделка, което означава, че ищецът трябва да докаже знание за увреждането и
у другия ответник.
В нормата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД е установена законова презумпция относно
знанието на приобретателя, което се предполага до доказване на противното, ако
същия е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД
притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника.
Законодателят не поставя други изисквания вън от действителността на вземането т.е.
то може да не е ликвидно или изискуемо /решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г.
на Трето ГО на ВКС/ респ. възникването на правото не е обусловено и от установяване
на вземането със сила на присъдено нещо. В производството по Павлов иск съдът не
може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор
освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение / решение
639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009г./. В тежест на ищеца е да
установи само качеството си на кредитор, имащо характер на материална
предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен
интерес.
Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по
4
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК Павловият иск е облигационен иск, който представлява
средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135
ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е
изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с
влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е
самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може
да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е кредитор на
ответницата Н. А. с оглед представеният по делото подписан двустранен протокол за
подобрения от 02.12.2015 г., установяващ сторени такива за сумата от 46 956, 61
лв., извършени в периода м. април 2007 г. - месец май 2014 г. в имот - апартамент,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, площ от 76,67 кв.м. Н. А. А. е признала
съществуването на това задължение, както с подписването на Споразумение от
12.11.2019г. така и с направеното признание на предявения иск и всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба. Доколкото съгласно установената трайна
съдебна практика, предмет на иска не е да се изследва дали подобренията, за които се
твърди, че са остойностени в представения протокол, са действително извършени, дали
са извършени в твърдения период и дали са на посочената в документа стойност, а
единствено наличието на предпоставките за осигуряване на защита на кредитора, то
следва да се приеме, че доколкото вземането на З. А. не е отречено със сила на
пресъдено нещо, то същото е действително, доколкото е установено в изходящи от
двете страни – кредитор и длъжник, документи.
Съгласно постоянната практика, обективирана в решение № 639 от 06.10.2010г.
по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о. и в решение № 18 от 04.02.2015г. по гр.д. №
3396/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл.
135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го
или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение
на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и др. Безспорно продажбата на 4/6 ид.ч. от апартамент №
3, находящ се в гр. София, в ж.к. ****, с площ от 76, 67 кв.м от Н. А. на Ж. А., съгласно
договор в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот
5
със запазване правото на ползване №162, том II, рег.№7298, дело №329 от 07.11.2014г.,
представлява разпореждане с имущество, което е можело да удовлетвори кредитора и
представлява намаляване на разполагаемата собственост на длъжника.
Правноирелевантно по отношение на предмета на доказване в настоящото
производство е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след
извършеното разпореждане - решение № 320/05.11.2013 год. на ВКС по гр. д. №
1379/2012 год. IV ГО, решение № 639/06.10.2010 год. по гр.д. № 754/2009 год. на IV
ГО на ВКС. Кредиторът не е ограничен при пристъпване към изпълнение, да се насочи
само към имуществото, което е предмет на обезпечение на вземането му, доколкото
цялото имущество на длъжника служи за обезпечение и той може да се удовлетвори, и
от друго имущество на длъжника.
Не може да се приеме за основателно твърдението на Ж. А., че вземането на З.
А. е удовлетворено чрез даване вместо изпълнение, поради прехвърляне в негова полза
на 2/6ид.ч. от процесния имот. Това е така доколкото прехвърлянето на посочените
ид.ч. от имота в негова полза не е извършено безвъзмездно – напротив на лице е
алеаторен договор, който се приема за възмездна сделка, т.е. поел е задължение да
гледа и издържа прехвърлителя. При наличие на възмездно прехвърляне на ид.ч. от
имот и доколкото не е ясно колко време ще бъдат предоставяни грижи и издръжка, т.е.
не е ясна цената за която се закупува имота, то не може да се приеме еквивалентност на
задължението и стойността на имота, който се придобива. Отделно от това Н. А. и З. А.
не са вписали подобно изявление в нотариалния акт, т.е. няма данни да са приели, че
чрез прехвърляне на ид.ч. от собствен на длъжника имот се погасява задължението
спрямо кредитора.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена и
втората предпоставка на фактическия състав на нормата на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.
Третата предпоставка касае субективният елемент на състава, а именно знание
за увреждането у прехвърлителя респ. приобретателя, предвид възмездния характер на
сделката. Настоящият съдебен състав намира, че същата при доказателствена тежест на
ищеца е установена. За да обоснове този извод съдът взе предвид константната съдебна
практика, която следва да съобрази, съгласно която длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане - решение № 264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, IV
ГО, какъвто е и разглеждания случай. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. В
случая вземането възниква в края на периода на извършване на подобренията, в
момента, когато и последното от сочените подобрения е извършено и е възникнало
вземането за пълния размер, сочен в протокола. Видно от последния, а и от
Споразумение от 12.11.2019г. подобренията са извършени до месец май 2014г.
6
Периода на извършване на подобренията, не като конкретен месец, но като година, се
установява и от свидетелските показания, като и двамата разпитани свидетели
посочват период на извършване на ремонтни действия в имота до преди прехвърляне
на 4/6 ид.ч. от апартамента в полза на Ж. А., което е станало на 07.11.2014г. Не на
последно място следва да се вземе предвид и изричното признание от страна на
ответницата Н. А. - продавач по процесната сделка, заявено при условията на чл. 237
от ГПК.
Купувачът, от своя страна, е лице от кръга, визиран в чл. 135 ал.2 от ЗЗД, което
се установява от представеното по делото удостоверение за наследници на СО - район
„Студентски“, от което се установява, че купувачката е низходяща от първа степен на
продавача по разпоредителната сделка. Оборване на въведената презумция за знание е
изцяло в негова тежест, като това следва да се извърши в условията на пълно и главно
доказване с всички допустими доказателствени средства. С оглед нормата на чл. 154
ГПК – ответникът, по отношение на когото презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е
приложима, следва да установи фактите, от които да може да бъде направен
категоричен извод за липса на знание за увреждането на кредитора. Следователно, в
тежест на ответницата Ж. А. е било да установи липсата си на знание за увреждащия
характер на сделката, макар и това да представлява отрицателен факт, а не ищецът да
установява положителния факт на това знание. Последното впрочем не се налага
предвид съществуващата законова презумпция /Решение № 171 от 14.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1201/2010 г., III г. о., ГК/. Доказателствената тежест изисква със
свидетелите да се установят факти, които категорично да изключат възможността
придобилият имота родственик да е знаел за увреждането. Това доказване следва да е
категорично, а не да се извежда от предполагаема житейска логика или липса на
отношения между страните. По делото от ответницата Ж. А. са представени
единствено свидетелски показания и то от лице, което се явява заинтересовано от
изхода на делото и с което ответницата е в близка родствена връзка. Видно от
показанията на св. А.А.С., тя посочва единствено, че не е присъствала на разговор
между вуйчо си З. и баба си Н. и не знае за уговорка между тях баба й да възстановява
средствата за ремонта в полза на вуйчо й. Майка й също не й била споделяла да знае за
такава уговорка. Това, че свидетелката не е присъствала на такъв разговор или, че не й
е споделено знание у майка й за поето задължение, не изключва съществуването на
същото. Субективното незнание на свидетелката не може да обори презумпцията.
Същата не депозира показания, които да могат да бъдат преценени с оглед изискването
на чл.172 ГПК. От показанията й, а и от изложеното в исковата молба, се установява,
че Ж. П. А. и З. П. А. не поддържат нормални родствени взаимоотношения, считано от
2014г., такива не се поддържат и между двете ответници, но това не изключва
възможността сестрата да знае за дълга на майка си, още повече, че същата е виждала
извършването на ремонтни действия в имота или вече извършените такива, в който
7
самата тя е живяла в един определен период. От показанията както на А.С., така и на
П. А. се установява, че в имота действително са извършвани ремонтни дейности, които
са били видими – ремонт на баня, нова техника в кухнята и др. Ж. А. твърди, че не е
знаела и не е могла да знае, че брат й се явява кредитор на майка им поради това, че
към момента на съставяне на Протокол от 02.12.2015г. тя вече е била изгонена от брат
си от имота. Протоколът обаче само закрепва в писмен вид съгласието между Н. А. и З.
А. за конкретния размер на задължението и СМР, които ответницата признава, че са
извършени в нейна полза и за чиято стойност се задължава. Следователно липсата на
знание за изготвяне на документа, не може да се приеме за изключващо възможността
за знание за предхождаща изготвянето му уговорка между майката и сина. Не се
представят доказателства за наличие на дела, в които чрез иск или възражение да са
въвеждани процесните вземания, за да се приеме, че непредставянето на протокола по
такова дело изключва възможността да е съставен на посочената в него дата или да
изключва възможността за узнаване за наличие на задължението. Няма изискване за
форма на приемане на задължението или законово вменено изискване за вписване на
тежест по отношение на имота, при наличие на задължение на собственика, за да може
Ж. А. да твърди, че обективно няма как да е узнала за това, че брат й се явява кредитор
на майка й, с оглед липсата на вписана тежест. Всички други доводи за невъзможност
за узнаване, макар и да изхождат от обичайна житейска логика, представляват само
предположения и не може да се приеме, че е на лице безспорно оборване на
презумпцията.
Следователно въведената законова презумпция не се явява оборена, поради
което са на лице всички предпоставки за уважаване на претенцията.
Видно от отговора на исковата молба Ж. П. А. оспорва предявения иск като
неоснователен, като посочва, че се правят подобрения, отразени в Протокол от
02.12.2015г, които са извършени в периода м.април 2007г. – м.май 2014г., като с оглед
законоустановения давностен срок от 5 години за претенции за извършени подобрения,
счита тази претенция за погасена по давност. Следователно не е направено възражение
за погасяване на правото на иск по чл.135 ЗЗД, а на правото да се претендира
вземането, което прави ищеца кредитор. Следователно с отговора на исковата молба се
оспорва З. П. А. да се явява кредитор на Н. А. А., поради това, че вземането му за
стойността на подобренията е погасено по давност. Възражението е насочено към
отричане на един от елементите на фактическия състав на иска, а не представлява
възражение спрямо самия Павлов иск. В подаденото от ответницата Ж. А. уточнение
на отговора изобщо не се засяга темата за направено възражение, в окончателния
доклад, приет след като страните са заявили, че нямат възражения по предварителния
такъв, изобщо не е докладвано възражение за давност; такова, насочено спрямо
Павловия иск, изобщо не е поддържано от ответницата в устните състезания. С оглед
на изложеното следва да се приеме, че Ж. П. А. не е направила своевременно
8
възражение за погасяване на възможността за предявяване на процесния иск по
давност.
Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.
При този изход на спора право на разноски има ищеца, като такива му се дължат
както за първоначалното разглеждане на производството в рамките на гр.д.
№14888/2019г. по описа на СГС, I-19 състав, така и в настоящето производство в общ
размер на 7107,50лв. Ответниците дължат разноските разделно, като всяка от тях
дължи по 3553,75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на З. П. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“**** на основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД сключеният на 07.11.2014 г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 162, рег.
№ 7298, дело 329/2014 г. на Нотариус 268 - В.В., с район на действие - СРС, сключен между
Н. А. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап.3, като продавач, и Ж. П. А., с
ЕГН **********, с адрес: с.Владая, ул.“****, като купувач, за следния недвижим имот: 4/6
идеални части от апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с площ от 76, 67 кв.м.,
съставен от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно с 1,97% идеални
части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, който апартамент е с
идентификатор 68134.1602.6161.2.3
ОСЪЖДА Н. А. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап.3 и Ж. П. А.,
с ЕГН **********, с адрес: с.Владая, ул.“**** да заплатят разделно на основание чл. 78 ал.1
от ГПК на З. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“**** разноски по делото в общ
размер на 7107,50лв., като всяка от ответниците дължи по 3553,75лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на
съобщението до страните, че е изготвено пред АС - София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9