РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Горна Оряховица, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Н.-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.-Петрова Гражданско дело
№ 20214120102244 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за делба с правно основание чл.34,ал.1 от ЗС. Първа фаза - по допускането в
делбеното производство.
Ищците Б. Г. М. с EГН **********, с постоянен адрес: гр. В.Т. ул..., В. Г. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С...кв...бл..., и И. Б. К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Г.О. ул..., всички действащи чрез пълномощника си - адв. В. П. от ВТАК, посочват
в исковата си молба, че на 21.11.1974г., с нот. акт № 137, том IV, нот. дело № 1910/1974г. на
ГОРС, Т. П.в Т. и съпругата му В. М.Т. са купили 1/3 ид. част от дворно място, цялото от
470.00 кв.м., представляващо парцел VII-2515, в кв.92 по тогава действащия план на гр. Г.
Оряховица. Заявяват, че след извършването на групов строеж с другите съсобственици на
дворното място, съгласно договор за подялба на групова жилищна сграда по чл.39 от ЗС и
чл.192 от ЗТСУ от 10.01.1979г., Т. П.в Т. и В.М.Т.са станали собственици на трети жилищен
етаж, състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня и сервизни помещения, с обща
квадратура 111.00 кв.м., заедно с придаващите се към апартамента изба № 3 /южна/ с площ
от 9.56 кв.м. и изба № 2 /котелно помещение/ с площ от 1.22 кв.м., таван № 2 /източен/ с
площ от 27.20 кв.м., както и гараж № 3 /южен/ с площ от 13.19 кв.м. Сочат, че след
изготвянето на единен териториален кадастър, процесният имот се идентифицира, както
следва : жилище - апартамент с идентификатор № 16359.514.510.1.3 с площ от 111.00 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня и сервизни помещения, на четвърти
етаж от многофамилна жилищна сграда с идентификатор № 16359.514.510.1, построена в
1
поземлен имот с идентификатор № 16359.514.510, с адрес на имота : гр. Г. О., ул...4, с
прилежащи към апартамента изба № 3 с площ от 9.56 кв.м., изба № 2 с площ от 1.22 кв.м.,
таван № 2 с площ от 27.20 кв.м.; гараж в сграда с идентификатор № 6359.514.510.1.6 с площ
13.19 кв.м., построен на първи етаж от многофамилна жилищна сграда с идентификатор №
16359.514.510.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 16359.514.510, с адрес на
имота: гр. Г. О. ул....
Посочват, че В.М.Т. е починала на 29.08.1996г. и съсобственици на описания по-горе
имот са станали съпругът й Т. П.в Т. с 3/4 ид. части и дъщеря й М. Т.Т. с ¼ ид. част.
Твърдят, че Т. П.в Т. е починал на 19.04.2008г., като на 20.01.2006г. е изготвил саморъчно
завещание, обявено на 19.05.2008г. от нотариус Кр. Боева, с район на действие ГОРС,
вписано на 19.05.2008г. под № 232, том II, рег. № 2152, том 1565/08, стр.2270, 2271, 41875 от
Съдия по вписванията при ГОРС. Сочат, че с това завещание Т. Т. е завещал на Н. Н. Й.
разполагаемата му се част от собствените му ¾ ид. части от описания по-горе имот без
правото на ползване, докато дъщеря му е жива, като я задължава да доизгледа дъщеря му М.
Т. Т.. Сочат, че по силата на това завещание след смъртта на Т. Т. съсобствеността е
следната: 1/2 от ¾ ид. части = 3/8 ид. части за Н. Н. Й., както и ¼ ид. част + 3/8 ид. части =
5/8 ид. части за М. Т. Т.
Заявяват, че М. Т. е починала на 01.12.2020г. и е оставила свои наследници по съребрена
линия, като на основание чл.8,ал.4 от ЗН с най-ниска степен на родство /четвърта/ по линия
на нейната майка В.М.а Т. са Б. М., В. С., П.М., И. К., Д. П., В. Д. и М. В.. Сочат, че на
09.09.2021г. по ч. гр. дело № 1725/2021г. на ГОРС, образувано по заявление на П.Б. М., е
вписан отказът й от наследството на М. Т. Т.. Считат, че така съсобствеността на процесния
имот е разпределена както следва : 3/8 ид. части за Н. Н. Й. и по 5/48 ид. части за Б. Г. М., В.
Г. С., И. Б. К., Д. И. П., В. И. Д. и М. Н. В..
Считат, че поземлен имот с идентификатор № 16359.514.510, върху който е построена
многофамилната жилищна сграда с идентификатор № 16359.514.510.1, и е съсобствен с
трети лица, собственици на самостоятелни обекти в същата сграда, има обслужващо
значение спрямо сградата и не подлежи на делба.
Молят съда да постанови решение, с което да допусне и извърши съдебна делба на :
жилище-апартамент с идентификатор № 16359.514.510.1.3 с площ от 111.00 кв. м., състоящ
се от две спални, дневна, столова, черна кухня и сервизни помещения, на четвърти етаж от
многофамилна жилищна сграда с идентификатор № 16359.514.510.1, построена в поземлен
имот с идентификатор № 16359.514.510, с адрес на имота : гр. Г.О. ул...с прилежащи към
апартамента изба № 3 с площ от 9.56 кв.м., изба № 2 с площ от 1.22 кв.м., таван № 2 с площ
от 27.20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта -
16359.514.510.1.2, над обекта – няма; гараж в сграда с идентификатор № 16359.514.510.1.6 с
площ 13.19 кв.м., построен на първи етаж от многофамилна жилищна сграда с
идентификатор № 16359.514.510.1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
16359.514.510, с адрес на имота: гр. Г. О...ул..., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - имот с идентификатор № 16359.514.510.1.5, под обекта - няма, над
2
обекта - имот с идентификатор № 16359.514.510.1.1, при следните квоти: 3/8 ид. чaсти за Н.
Н. Й. и по 5/48 ид. части за Б. Г. М., В. Г. С., И. Б. К., Д. И. П., В. И. Д. и М. Н. В..
В хода на образуваното съдебно производство за делба, на 25.07.2022г. ищцата И. Б. К. с
ЕГН ********** е починала, поради което с Определение № 1003 от 24.08.2022г. по
настоящото дело, съдът е заличил като ищца – съделител И. Б. К. и е конституирал като
ищци-съделители по делото нейните дъщери и правоприемници М. Ц. М. и Т. Ц. М..
В предоставения им срок, новоконституираните ищци М. Ц. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С..., ул. .., и Т. Ц. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Р...,
ул..., не депозират писмени становища относно по-нататъшния ход на делото, съгласно
дадените от съда указания.
В съдебно заседание, ищците Б. Г. М. и В. Г. С., чрез процесуалния си представител – адв.
В. П. от ВТАК, поддържат предявения иск за делба. Излагат съображения в писмена защита.
Молят съда да допусне съдебна делба на процесния недвижим имот при квотите, посочени в
исковата молба, като починалата ищца И. К. да бъде заместена от своите наследници М. М.
и Т. М..
В съдебно заседание, новоконституираните ищци М. Ц. М. и Т. Ц. М. не се явяват, не се
представляват.
Ответницата Н. Н. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град Г.О. ул.., с настоящ
адрес : гр. Г.О. ул..., депозира писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощниците си
– адв. А. Ч. от ВТАК и адв. Ц. Д. от ВТАК. Оспорва предявения иск и моли съда да го
охвърли изцяло, като й присъди разноски. На първо място, счита иска за недопустим, тъй
като не е налице хипотезата на чл.8,ал.4 от ЗН.
Твърди, че от момента на обявяване на завещанието - 19.05.2008г., Н. Н. Й. владее
спокойно и непрекъснато целия имот и го е придобила по давност. Счита, че волята на
завещателя Т. П.в Т., като настойник на болната си дъщеря, която страда от психично
заболяване и не може да разбира свойството и значението на постъпките си, е Н. Н. Й. да
доизгледа дъщеря му и да се грижи за нея, докато е жива, и да придобие целия имот. Твърди,
че от 19.05.2008г. и към момента Н. Й. живее в имота, грижила се е за М. Т. Т. до смъртта й,
заплащала е всички разходи за имота, правила е подобрения по него и многократно е
заявявала, че той е изцяло неин. Заявява, че тази воля тя е манифестирала и пред ищците по
делото.
Алтернативно, заявява, че ако се установи наличие на съсобственост в имота, то
посочените квоти в исковата молба се явяват неточни. Сочи, че съгласно приложения нот.
акт № 2913, том XV, peг. № 29467, нот. дело № 2690/2008г., М. Т. е собственик на ¼ ид.част
от 1/3 ид.част от УПИ VII-510 в кв.92 по ПУП на гр.Г.Оряховица, целият от 480.00 кв.м, при
граници: запад - ул. „Осогово“, север - УПИ VIII-511 и УПИ III-506, изток - УПИ IV-507, юг
- УПИ V-508 и УПИ VI-509, всички в кв.92, заедно с ¼ ид. част от трети жилищен етаж от
построената в него жилищна сграда, състоящ се от две спални, дневна столова, черна кухня
и сервизни помещения, с обща квадратура 111.00 кв.м, изба № 3 (южна) от 9.56 кв.м, изба №
3
2 (котелно помещение) от 1.22 кв. м., гараж № 3 от 13.19 кв.м. и свободно място пред него
до улицата, таван № 2 (източен) от 27.20 кв.м. Твърди, че съгласно същия нот. акт, Н. Й. е
собственик на ¾ ид.части от описания имот. Прави възражение по иска, като заявява, че
съгласно чл.28 и чл.29 от ЗН, наследниците от този кръг нямат право на запазена част.
Твърди, че в тази връзка съсобствеността на процесния имот е разпределена както следва: ¾
ид. части на Н. Й. и ¼ ид. части за наследниите на М. Т.ова Т., при което Б. М., В. С., И. К.,
Д. П., В. Д. и М. В. притежават по 1/24 ид. част от процесния имот.
В съдебно заседание, ответницата Н. Н. Й., лично и чрез пълномощниците си – адв. Ал.Ч.
от ВТАК и адв. Цв.Д. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага подробни съображения
в писмена защита.
Ответниците Д. И. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. П...ж.к..., бл..., В. И. Д. с
ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Я..., ул..., и М. Н. В. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С... ул...., депозират писмени отговори на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, чрез пълномощника си - адв. П. Л. Д. от ВТАК, със служебен адрес: гр. С... ул....
Възразяват по реда на чл.342 от ГПК относно участието в делбата на съделителката Н. Н.
Й.. Правят правоизключвашо възражение с правно основание чл.42,ал.1,б.“в“ от ЗН. Считат,
че процесното „завещание“, оставено в полза на Н. Н. Й., е нищожно, тъй като съдържа
задължаване на ответницата Н. Н. Й. да полага бъдещи грижи за дъщерята на завещателя -
М. Т.ова Т., докато е жива. Сочат, че в случая не става дума за положени до момента грижи
и давана издръжка, т.е. не става дума за благодарствен мотив (какъвто мотив би могъл да
бъдат положените до момента грижи), защото такова отбелязване в процесното завещание
липсва.
Считат, че в случая Н. Й. не би могла да се позове и на изтекла в нейна полза придобивна
давност, тъй като до смъртта си М. Т. е живяла в процесния имот, а съгласно „завещанието“
изрично условие е било, че не се завещава ползването на имота. Твърдят, че така Н. Й. не е
имала нито обективния елемент (осъществено владение - като фактическа власт относно
имота), не е имала и субективния елемент на владение - целта за придобиване на
собственост.
Ако въпреки гореизложеното, съдът приеме, че процесното завещание не е нищожно на
основание чл.42 ал.1 б.“в“ от ЗН, а е валидно, считат, че правата по отношение на процесния
имот се разпределят както следва : 18/48 ид. части за съделителката Н. Н. Й., по 5/48 ид.
части за останалите съделители.
Молят съда да приеме, че процесното завещание е нищожно, поради което ответницата Н.
Й. не следва да участва в делбата, след което да се допусне делба по отношение на
процесния имот и да се обособят 6 равни дяла - по един за всички съсобственици Б. М., В.
С., И. К., В. Д., Д. П. и М. В.. В случай, че съдът приеме, че направеното възражение по
чл.42,ал.1,б."в" от ЗН е неоснователно, молят същия да допусне до делба процесния имот,
като се обособят 48 равни дяла, от които: 18/48 ид. части за Н. Й. и по 5/48 ид. части за
всеки от останалите съделители.
4
С допълнителна молба, ответницата М. В. моли съда да включи в делбената маса и
притежаваната от наследодателката М. Т. 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 16359.514.510,
а не само процесния апартамент.
В съдебно заседание, ответниците В. Д., Д. П. и М. В., чрез пълномощника си – адв. П. Д.
от ВТАК, поддържат отговорите на исковата молба. Излагат подробни съображения в
писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото писмено доказателство – нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит чрез покупко-продажба съгласно чл.15 и сл. от ЗСГ № 137, том IV, н.дело №
1910/1974г. на ГОРС, на 21.11.1974г. Т. П.в Т. и В. М.а Т. са определени за купувачи с
решение № 137 по протокол № 113 от 18.09.1974г. на ИК на ГНС – Г.Оряховица,
потвърдено с решение № 620 от 22.10.1974г. на ВТОС, на следния недвижим имот : от
дворно място, цялото около 470 кв.м., с построени в него паянтова жилищна сграда от две
стаи, коридор и килер, отделна стая, долепена до жилището, лятна кухня, навес, огради,
подобрения, насаждения, при граници : ул. „Осогово“, н-ци на Д.Ч., Ц.Й. Н., С.Н.Ц. и др.,
представляващо парцел VII-2515 в квартал 92 по плана на гр. Г.Оряховица, САМО 1/3
идеална част, както и са признати за собственици на 1/3 идеална част от описания по-горе
имот.
От приетото писмено доказателство – договор от 10.01.1979г. за подялба на групова
жилищна сграда по чл.39 от ЗС и чл.192 от ЗТСУ, вписан на 29.03.1979г. в нотариалните
книги на ГОРС под № 49, том II, вх. № 318 на парт.книга том 8, стр. 7110, 7111, се
установява, че договарящите съсобственици на земята в парцел парцел VII-2515 в квартал
92 по плана на гр. Г.Оряховица са се съгласили, че са построили сграда от 3 бр. жилища и 3
бр. гаражи по договора за групов строеж № 1618, нот.заверен на 05.07.1975г., след което са
разпределили жилищата и другите обекти по описания в договора начин, в т.ч. III-ти
жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня и сервизни
помещения, с обща квадратура 111 кв.м., се разпределя на Т. П.в Т. и В.М.Т., като към
апартамента се придават : изба № 3 /южна/ от 9,56 кв.м., гараж № 3 /южен/ от 13,19 кв.м. и
свободното място пред него до улицата, таван № 2 /източен/ от 27,20 кв.м., при идеално
участие гаражи 1,92%. За посочените лица е посочено също, че притежават 1/3 идеална част
от дворното място с плаво на ползване незастроената площ южно от жилищната сграда /до
мястото пред гаража с начало улицата/ с дължина 15 м. и ширина 5 м. Участниците в
груповия строеж са се споразумели северните 3 бр. тераси да се използват за изтупване и
други нужди на собствениците на съответния етаж и да останат тяхно притежание, а като
общоползваеми към всички апартаменти да бъдат стълбищните площадки, мястото под
стълбището, избения и таванския коридор, свободната площ северно от жилищната сграда и
мястото срещу входната врата.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, изд. на 26.05.2021г. от
5
Кметство село Д.д., общ. Л., В.М.Т. с ЕГН ********** е починала на 29.08.1996г., за което е
съставен акт за смърт № 0337/30.08.1996г. на Община Горна Оряховица, като е оставила
следните наследници по закон : 1/ Т. П.в Т. с ЕГН ********** – съпруг (, починал на
19.04.2008г.), 2/ М. Т.Т. с ЕГН ********** - дъщеря (, починала на 01.12.2020г.).
С Решение от 20.01.2005г. по гр.дело № 573/2004г. по описа на ВТОС, съдът е поставил
под пълно запрещение М. Т.Т. с ЕГН **********.
От приетите писмени доказателства - експертно решение № 2270/27.11.2006г., издадено от
ДПБ - Ловеч, ТЕЛК за психични заболявания гр.Ловеч; експертно решение №
2032/08.10.2008г. издадено от ДПБ - Ловеч, ТЕЛК за психични заболявания гр.Ловеч;
Експертно решение № 1424/28.09.2011г., издадено от ДПБ - Ловеч, ТЕЛК за психични
заболявания гр. Ловеч, и социална оценка на дирекция „Социално подпомагане“ от
29.01.2007г., се установява, че М. Т. е освидетелствена и преосвидетелствана със 75 %
инвалидност с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост“, като същата е водена на ДУ
към ЦЗП – В.Търново с ЛАК 9810/01 и д-за с данни за страхова невроза, дебилна
дисхармонична личност, изостанала в умственото си развитие от ранна детска възраст,
лекувана няколкократно по повод невротични декомпенсации, а при извършената социална
оценка през 2007 г. е установено, че се затруднява при обличане и за поддържане на
домакинството, трудно поддържа сама добра хигиена, има страхова невроза и
емоционалното й състояние е нестабилно, обслужва се от социален асистент, социалните й
контакти са сведени до минимум, слухът и речта й са запазени, а зрението е увредено.
Видно от приетите писмени доказателства – саморъчно завещание от 20.01.2006г.,
обавено на 19.06.2008г. от нотариус Кр.Боева с рег. № 296 на НК, с район на действие ГОРС,
вписано на 19.05.2008г. под № 232, том II, рег. № 2152, том 1565/08, стр. 2270, 2271, 41875
на Служба по вписванията – Горна Оряховица, и протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 19.05.2008г. на нотариус Кр.Боева с рег. № 296 на НК, с район на действие
ГОРС, Т. П.в Т. е завещал на дъщеря си М. Т.Т. да ползва пожизнено и безвъзмездно
неговите собствени ¾ ид.части от недвижим имот, който притежава в съсобственост с нея,
намиращ се в гр. Г.О. ул... представляващ трети жилищен етаж от построена върху частна
земя групова жилищна сграда в парцел VII-2515 в квартал 92 по плана на гр. Г.О., който
имот се състои от две спални, дневна, столова, черна кухня и сервизни помещения, с обща
квадратура 11 кв.м., и придаващите се към него изба № 3 и изба № 2 /котелно помещение/,
гараж № 3, свободна площ пред него до улицата, таван № 2 и 1/3 ид.част от дворното място.
Цитираните писмени доказателства удостоверяват, че със същото саморъчно завещание, Т.
П.в Т. е завещал на Н. Н. Й., родена на 22.12.1952г., ЕГН **********, правото на
собственост върху разполагаемата част от неговите собствени ¾ идеални части от подробно
описания по-горе недвижим имот, находящ се в гр. Г.О., ул..., при условията на т.1, т.е. без
право на ползване, докато е жива дъщеря му, затова, че се е грижила за него и за дъщеря му,
като я задължава да продължи да се грижи и да догледа дъщеря му М. Т.Т. и при условие до
смъртта на дъщеря му да живеят заедно с нея в жилището, подробно описано в това
завещание.
6
Видно от приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство и завещание № 2913, том XV, рег. № 29467, дело № 2690 от 2008 година на
нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, М. Т.Т. с ЕГН **********
е призната за собственик на ¼ идеална част, а Н. Н. Й. с ЕГН ********** – за собственик на
¾ идеални части, по завещание и по наследство, върху следния недвижим имот, а именно :
посочените за всяка от тях идеални части от 1/3 идеална част от УПИ VII-510 в кв.92 по
ПУП на гр. Г.О., целият от 480 кв.м., заедно с посочените за всяка от тях идеални части от
трети жилищен етаж от построената в него жилищна сграда съгласно договор за подялба на
групов строеж от 10.01.1979г., състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня и
сервизни помещения с обща квадратура 111 кв.м., изба № 3 /южна/ от 9,56 кв.м., изба № 2
/котелно помещение/ от 1,22 кв.м., гараж № 3 /южен/ от 13,19 кв.м. и свободно място пред
него до улицата, таван № 2 /източен/ от 27,20 кв.м., при идеално участие на апартамента
/третия жилищен етаж/ 33,75 %, идеално участие за гаражи 1,92 %, с право на ползване на
незастроената площ южно от жилищната сграда /до мястото пред гаража с начало улицата/ с
дължина 15 метра и ширина 5 метра, подробно описан в нот.акт.
Видно от удостоверение № 10/26.06.2019г. на Органа по настойничество и попечителство
при Община Горна Оряховица, с Решение № 1 от 26.06.2019г. на същия орган е извършена
смяна на състава на настойническия съвет на М. Т.Т., като за неин настойник е определена
Н. Н. Й., за заместник настойник – Р.С.Н., членове : Р. Й. Н. и Т.Р.Д..
Видно от приетите писмени доказателства - схема № 15-952046-29.08.2021г. на
самостоятелен обект в сграда, схема № 15-952044-29.08.2021г. на самостоятелен обект в
сграда и скица на поземлен имот № 15-952042-29.08.2021г., трите издадени от СГКК гр.
Велико Търново, гореописаният недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул..., ул...,
съставлява, както следва : 1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
16359.514.510.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : Г.О.,
ул..., който обект се намира на етаж 4, в сграда с идентификатор 16359.514.510.1,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 16359.514.510, предназначение на самостоятелния обект : Жилище,
апартамент, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ : 111 кв.м., прилежащи
части : изба № 3 - 9.56 кв.м., изба № 2 - 1.22 кв.м., таван № 2 - 27.20 кв.м., ниво : 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
16359.514.510.1.2, над обекта – няма, стар идентификатор - няма; 2/ Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 16359.514.510.1.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота : Горна Оряховица, ул. „Осогово“ № 10, ет.1, предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 16359.514.510, предназначение на самостоятелния обект : Гараж в сграда,
брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ : 13,19 кв.м., прилежащи части :
33,75 % ид.ч. за гаражи, ниво : 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
7
идентификатор 16359.514.510.1.5, под обекта - няма, над обекта - идентификатор №
16359.514.510.1.1, стар идентификатор – няма; 3/ Поземлен имот с идентификатор
16359.514.510 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : Г.О. ул...,
площ : 478 кв.м., трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно
ползване : средно застрояване /от 10 до 15 м./, предишен идентификатор : няма, номер по
предходен план : 510, квартал 92, парцел VII, съседи : 16359.514.509, 16359.514.507,
16359.514.506, 16359.514.511, 16359.514.7059.
От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/23.08.2021г., издадено от Община Горна Оряховица, се установява, че
процесният недвижим имот, подробно описан по-горе, е с обща данъчна оценка 23781,80 лв.
Видно от приетите писмени доказателства – удостоверение за постоянен адрес и
удостоверение за настоящ адрес, двете издадени на 18.01.2023г. от Община Свищов, Н. Н.
Й. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Г.О. ул..., считано от 09.02.2009г.
Видно от показанията на свидетелката Т.Д. /роднина на отв. Н. Й./, Н. живее от есента на
м. октомври 2005 г. при Т. Т. и М.. Знае от Н., че апартаментът си е за нея; Н. си знаела, че
апартамента й е завещан от Т. Топалов, всичко трябвало да остане за Н., като никой от
роднините не е проявявал интерес в тези години да види М.. Свидетелката присъствала на
разговор, като лично чула, че роднините изискват на М. дела й, но не знае точно кои са
били, като Н. им казала, че те нямат права.
Видно от показанията на свидетелката Р.И. /приятелка на отв. Н. Й./, от 2005г. Н. живее
там на ул..., там гледала Т. Т. и дъщеря му М.. Знае, че Т. е правил завещание на Н.; когато
получила това завещание, Н. е заявявала, че счита този имот за свой. Видно от показанията
на св. И., колкото пъти е ходила в апартамента, не е виждала никой от роднините и знае, че
не са изявявали интерес да гледат М., а когато починала, те не изявили желание да я
погребат и Н. поела разходите по погребението на Т. и на М.. Свидетелката знае от М.,
която й казала, че апартаментът са й го завещали те – М. и баща й, на Н., заради това, че се е
грижила за тях.
Видно от показанията на свидетеля Т. К. /бивш колега на отв. Н. Й./, когато тя започнала
да гледа това момиче, с нея ходили на заведението в Макса на кафе и на разходка в парка.
Свидетелят посочва, че Н. го е имала като свой апартамент; казвала е, че има някакво
завещание, бащата на детето го е направил и преписал на нея жилището. Свидетелят не знае
наследниците да са се обаждали по телефона и да са предявявали претенции, а Н. му е
казвала, че те изобщо не са ходили и поне един път не са предявявали желание да я посетят.
Въз основа на така изяснена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи :
Възражението на ответниците, представлявани от адв. П. Д. от ВТАК, по реда на чл.342
от ГПК относно участието в делбата на отв. Н. Й., ведно с правоизключвашо възражение с
правно основание чл.42,ал.1,б.“в“ от ЗН за нищожност на саморъчно завещание от
8
20.01.2006г. поради противоречие със закона, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива.
Съгласно чл.13 от Закона за наследството, всяко лице, което е навършило 18 години и
което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа
разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Съобразно установеното в чл.14,ал.1 от ЗН, завещателят може да се разпорежда чрез
завещанието с цялото си имущество, като завещанието може да бъде нотариално или
саморъчно /чл.23 от ЗН/. Съгласно чл.42,б.”в” от ЗН, завещателното разпореждане е
нищожно, когато завещателното разпореждане или изразеният завещателен мотив, поради
който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и
на добрите нрави, като същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта.
Предвид този едностранен и безвъзмезден характер, мотивите на завещанието имат важно
значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в
границите на закона. Мотивите на завещателя биха могли да бъдат различни - да се
отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви
щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това са съображения,
които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите
цели и подбуди. Безвъзмездният характер не означава, че завещанието не може да има
възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно
благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е
обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят волята на
завещателя. Разпоредбата на чл.42,ал.1,б.“в“ от ЗН предвижда нищожност на завещателното
разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на
закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е
видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и
този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са
изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за
да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се
отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с
благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в
бъдеще тези грижи да продължават, какъвто се явява и процесният случай, това не означава,
че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона,
съответно, че е нищожно на основание чл.42,ал.1,б.“в“ от ЗН /в този смисъл е Решение №
117/10.11.2015г. по гр. д. № 710/2015г. На ВКС, второ гр. отделение/. В конкретния случай в
съставеното от Т. П.в Т. саморъчно завещание се съдържат две завещателни разпореждания,
с оглед справедливото разпределение на притежаваните от него имущества между
единствения законен наследник – дъщеря му М. Т., страдаща от психично заболяване и
нуждаеща се от грижите на друго лице, и ответницата Н. Й., полагаща към този момент
грижи както за наследодателя Т., така и за неговата болна дъщеря /свидетелите Р.И., Т.Д. и
9
Т.К./. Така с първото завещателно разпореждане наследодателят се разпорежда само с
правото на ползване на притежаваните от него ¾ ид.части от гореописания недвижим имот,
заявяйки волята си дъщеря му М.Т. да ползва пожизнено и безвъзмездно тази част от имота,
наред с притежаваната от нея 1/3 ид.част от същия имот, но не и да придобие собствеността
върху ползваните от нея ¾ ид.части. Видно от оспореното завещание, с второто завещателно
разпореждане, наследодателят Т.Т. недвусмислено заявява, че завещава на Н. Й. правото на
собственост върху разполагаемата част от неговите собствени ¾ ид.части от процесния
имот, при условията на първото завещателно разпореждане – без право на ползване, докато
е жива дъщеря му, затова, че се е грижила за него и за дъщеря му, като я задължава да
продължи да се грижи и да догледа дъщеря му М. Т. и двете да живеят заедно в имота до
смъртта на дъщеря му. Съдът счита, че при така изразените мотиви, дори и да се приеме, че
очакването за бъдещи грижи представлява възлагане на задължение за облагодетелстваното
лице, то завещанието в случая не е недействително, защото не е изпълнено законовото
изискване да е съставено поради единствен мотив, който противоречи на закона и/или на
добрите нрави /в този смисъл е и Решение № 430 от 21.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 84/2004
г., I г.о./. В конкретния случай, дори да се изведе извод от мотивите в завещанието, че с
второто завещателно разпореждане се вменява задължение на бенефициента да гледа
дъщерята на завещателя, то това не е единственият мотив да бъде направено това
разпореждане, тъй като завещанието съдържа воля за справедливо разпределяне на
притежаваните от наследодателя Т. имуществата /вещни права/ между неговия законен
наследник, страдащ от психично заболяване, и лицето, което до този момент е полагало
всички необходими грижи за завещателя и за неговата болна дъщеря, както и благодарствен
мотив и желание да се възнагради ответницата Н.Й. за положените до момента всеотдайни
грижи за завещателя и дъщеря му. В този смисъл, макар и в действителност в текста на
завещанието да е налице и изразено желание от страна на завещателя след неговата смърт
ответницата Н.Й. „да гледа дъщеря му“, в него липсва вменено задължение за гледане и
издръжка на завещателя. Никъде в завещанието не се упоменява, че ползващият се от
завещанието следва да полага грижи и да издържа завещателя, нито да издържа дъщеря му,
и то от момента на изготвяне на завещанието. Напротив – на първо място е изразена воля за
осигуряване на спокойно и пожизнено обитаване на процесния имот от дъщеря му М. Т. и
справедливо разпределяне на имуществата за след смъртта му между двете лица, а на второ
място – воля да се възнагради ответницата Й. за полаганите до момента грижи и същата да
бъде поощрена и мотивирана да полага подобни грижи за дъщерята на завещателя и
занапред. Изразената воля отв. Й. да продължи да гледа дъщерята на завещателя, докато е
жива, не може да бъде вменено като намерение за облагодетелстване, а е израз на желанието
посоченото лице да положи необходимите грижи за болното лице като неин близък
родственик, в т.ч. да живее заедно с нея в процесния имот до смъртта й, а след това да
придобие правото на собственост върху имота. В случая няма използан термин „да
издържа", „да се осигури издръжка" и пр. Този извод се обосновава и от показанията на
разпитаните по делото свидетели Р.И., Т.Д. и Т.К., всеки от които установява по делото, че
отв. Й. е полагала много добри грижи за завещателя до смъртта му, настъпила на
10
19.04.2008г. /Т. споделял колко е човечна/, като същевременно се е грижила и за неговата
болна дъщеря, както и е продължила да се грижи за нея ежедневно и неотлъчно, а след
смъртта на Т.Т., поела е изцяло грижите за домакинството, водела М. Т. на лекарски
прегледи, на разходки, на кафе, осигурявала е грижи от друго лице в случай на
невъзможност да стори това поради влошеното си здравословно състояние /св.Т.Д./, а след
смъртта й я е погребала според обичая /при пълна незаинтересованост от страна на
законните наследници да сторят това/.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че мотивите назавещателя в оспореното
саморъчно завещание от 20.01.2006г. не са в противоречие със закона, с обществения ред
или с добрите нрави, поради което, дори и да се приеме, че вторият мотив противоречи на
безвъзмездния характер на завещанието, налице са и мотиви, които не са в такова
противоречие и това прави завещанието действително, доколкото не е направено с един
единствен мотив за евентуално бъдещо "гледане " на дъщерята на завещателя. Поради това,
възражението за нищожност на завещанието на основание чл.42,ал.1,б.“в“ от ЗН се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова.
Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за
действителността на която законът поставя специални изисквания - да е написано изцяло
ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него /чл.25,ал.1 от ЗН/.
Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ. Изискванията за
форма са гаранция за сериозността и истинността на завещанието и свободното изражение
на волята на неговия автор. Всяка последна воля на завещателя се изразява и доказва само с
писмен акт, извършен по предписаните от закона под страх от недействителност форми; без
такъв писмен акт няма завещание. Саморъчното завещание е това, което е написано,
датирано и подписано с ръката на завещателя, какъвто, според съда, е и конкретният случай.
Безспорно се установява в процесния случай от заключението на приетата и изцяло
кредитирана от съда СГЕ, че в саморъчното завещание, от 20.01.2006г. ръкописният текст е
изписан /изпълнен/ от Т. П.в Топалов и подписът е положен от същото лице, т.е.
завещанието е действително и е породило целените с него правни последици. При тези
обстоятелства, предвид наличието на действителни завещателни разпореждания в полза на
М. Т. и на ответницата Н. Й., след смъртта на завещателя Т. /19.04.2008г./ завещаният от
него имот - разполагаемата част от притежаваните от него 3/4 ид.части от процесния
недвижим имот, подробно описан в саморъчното завещание и по-горе, е преминал в
собственост на отв. Н.Й. и по отношение на тази ид.част от имота не е налице съсобственост
между ищците, ответницата Й. и останалите ответници.
Въз основа на приетите писмени доказателства (удостоверение за наследници изх. №
8/15.03.2021г., удостоверение за наследници изх. № 48/29.07.2021г. и удостоверение за
наследници изх. № 47/29.07.2021г., трите издадени от Кметство с. Янтра, и 2 броя
удостоверения за наследници, служебно издадени от Кметство с. Добри дял), се установява,
че след смъртта на В.М.Т., починала на 29.08.1996г., притежаваното от нея правото на
собственост върху 1/2 ид.част от процесния недвижим имот е придобито от съпруга й Т. П.в
11
Т., притежаващ останалата 1/2 ид.част от имота, и дъщеря й М. Т. Т. по равно - по 1/4
ид.част за всеки от тях, при което същите са станали съсобственици на този имот при права :
3/4 ид.части за първия и 1/4 ид.част за втората. При това положение и с оглед на факта, че
завещателят Т. П.в Т. е оставил за свой единствен наследник дъщеря си М. Т.Т., към
момента на настъпване на неговата смърт на 19.04.2008г. разполагаемата част от
наследството му, съгласно чл.29,ал.1,предл.1 във вр. чл.28,ал.2 от ЗН, е в размер на 1/2 от
притежаваните от него ¾ ид. части, т.е. възлиза на 3/8 ид. части. Поради това и при
наличието на валидно саморъчно завещание от 20.01.2006г. в нейна полза, при откриване на
наследството на Т. Т. ответницата Н. Н. Й. е придобила по силата на действителното
завещателно разпореждане 3/8 ид. части от процесния недвижим имот.
С писмения отговор по настоящото дело отв. Н. Й. предявява възражение за придобиване
на процесния недвижим имот, респ. на 3/4 ид.ч. от същия, по силата на изтекла в нейна
полза придобивна давност, считано от 19.05.2008г. до датата на предявяване на настоящата
искова молба. Ответницата не пояснява дали се счита добросъвестен или недобросъвестен
владелец, но твърди да е заживяла трайно в процесния имот от датата на обявяване на
завещанието - 19.05.2008 и до момента на предявяване на иска за делба, като е ползвала
цялата вещ явно, непрекъснато и без противопоставяне от други лица.
Съдът намира възражението за неоснователно по отношение придобиването по давност на
правото на собственост върху целия недвижим имот /по отношение притежаваната от М. Т.
¼ ид.част от имота/. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно
право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период
от време, фиксиран от закона. За придобиването по давност е необходимо да бъде
установено владение върху един имот. Съгласно чл.68,ал.1 от ЗС, владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя,
и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент –
намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79,ал.1 от ЗС предвижда, че правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на десет години, като ал.2 от същата разпоредба гласи, че, ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени
елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на
фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои. Според чл.70,ал.1 от
ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от
закона форма е била опорочена. Добросъвестността се предполага до доказване на
противното и е достатъчно да е съществувала при възникване на правното основание. В
чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Тя обаче не важи в отношенията между сънаследници.
Според правната теория и трайна съдебна практика, включая задължителна, като елемент от
12
придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно (да не е
установено и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит
начин), несъмнително (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене), да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи на
фактическия състав на добросъвестното владение върху 3/4 ид.части от процесния
недвижим имот от ответницата Й., което води до придобиване на собствеността именно
върху тези идеални части от имота от нея. В случая, безспорно се установява от цитираните
по-горе писмени и гласни доказателства, че Н. Й. е установила своята фактическа власт
върху процесния недвижим имот, по смисъла на чл.68,ал.1 от ЗС, на 19.05.2008г. /датата на
обявяване на саморъчното завещание от 20.01.2006г. с протокол на нотариус Кр.Боева от
същата дата и последвалото го вписване в Служба по вписванията - Горна Оряховица на
19.05.2008г./, когато ответницата е заявила по предвидения в закона ред намерението да се
ползва от правата, предоставени й от завещателя, като владението върху тази част от
процесния имот й е предадено лично от завещателя, за когото и за чиято дъщеря Н. Й. е
полагала преки грижи от 2005г. Тези факти се установяват от показанията на св. Р.И., на
която Т. е споделял, че Н. е много човечна и добре се отнася с тях и той й предложил да
остане там при тях; че тя от 2005г. е постоянно там, откакто е почнала да се грижи за тях.
Нещо повече, приетото по делото писмено доказателство – „саморъчно завещание“ от
08.09.2007г., макар нямащо характеристиките и необявено по надлежния ред като такова,
удостоверява по несъмнен начин волята на Т. Т. ответницата Й. да установи своята
фактическа власт именно върху ¾ ид.части от имота, а не само върху разполагаемата част от
тях, заявявайки, че още на 13.04.2006г. е извикал адвокат Н.Х. и са съставили този договор, с
който предава своите ¾ от апартамента, в който живее, на Н. Й., за това, че се грижи за него
и за дъщеря му М. Т. вече 2 години и е приела с желание за в бъдеще да полага грижи за него
и за дъщеря му.
Въз основа на показанията на св. Р.И. и Т. К. се установяват и фактите, че владението
върху спорната част от имота е осъществявано лично от ответницата Й. без прекъсване през
периода от 19.05.2008г. до заявяване на първите претенции от наследниците по закон на М.
Т. след смъртта на същата, настъпила на 01.12.2020г., през които /около 12 години/
ответницата е манифестирала открито, явно и необезпокоявана от никого намерението си да
свои вещта като своя. В тази връзка, св. Р.И. установява по делото, че когато получила това
завещание, Н. е заявявала, че счита този имот за свой, и когато починал Т. през 2008г., Н.
сменяла дограмата, остъклявала тераса, боядисвала е, освежавала е жилището, без да са
налице данни друго лице да е осъществявало и/или демонстрирало своята фактическа власт
върху 3/4 ид.части от този имот. Свидетелката Т. Д. от своя страна удостоверява фактите, че
Н. живее от есента на м. октомври 2005 г. при Т. Т. и М., като знае, че апартаментът си е за
нея и към момента тя държи ключовете; Н. правила подобрения в апартамента - направила
дограмата в апартамента, терасата, пералня закупила, малки електроуреди – всичко с лични
13
нейни средства, бойлер също закупила, правила освежаване на жилището. Не на последно,
св. Т. К. установява също, че Н. живее някъде от 2007-2008г. там и гледа това дете, като
баща й преписва апартамента за гледането; Н. го е имала като свой апартамент; казвала е, че
има някакво завещание, бащата на детето го е направил и преписал на нея жилището; тя е
правила и тя плащала ремонт. Фактите относно осъщественото от отв. Й. спокойно, явно и
непрекъснато владение върху спорните 3/4 ид.части от имота, необезпокоявана от никого, се
установяват и от писмените доказателства - нотариален акт за собственост на недвижим
имот по наследство и завещание № 2913, том XV, рег. № 29467, дело № 2690 от 19.12.2008г.
по описа на нотариус Кр.Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, с който ответницата
е призната за собственик на 3/4 ид.части от недвижимия имот, подробно описан по-горе, а
М. Т. е призната за собственик на останалата 1/4 ид.част от спорния имот, след което Н.Й. е
продължила да демонстрира своето явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху
тези идеални части от имота, в т.ч. и субективният елемент на давностното владение, а
считано от 09.02.2009г. до настоящия момент същата трайно владее и обитава този имот, на
който е регистрирала своя постоянен и настоя адрес /2 броя удостоверения, издадени на
18.01.2023г. от Община Свищов/. С оглед на така събраните доказателства, кредитирайки
показанията на горепосочените свидетели, с оглед установяването от свидетелите на факти,
непосредствено възприети от тях, съответствието помежду им и липсата на други годни
доказателства, които да установяват противното, в случая се налага извод, че владението на
ответницата Й. върху 3/4 ид.части от имота е спокойно, тъй като не е установено чрез
насилие. Въз основа на показанията на свидетелите Д., И. и К. се установява също, че
осъществяваното от Й. владение е и явно, тъй като същата упражнява фактическата си власт
така, че всеки заинтересован може да научи за това, и не е установено по скрит начин, тайно
от собствениците или от предишен владелец, тъй като от 19.05.2008г. година до настоящия
момент ползва и поддържа непрекъснато имота, в продължение на повече от 12 години, със
съзнанието, че тя е собственик на този имот.
В същото време, по делото не са приети доказателства, от които да се установява
извършването на такива действия и осъществяване на фактическа власт върху имота от
други лица, респ. оспорване на владението на Н. Й. от други лица. Напротив, свидетелите
Д., И. и К. установяват по категоричен начин, че от въвеждането на ответницата във
владение до заявяване на първите претенции от наследниците по закон на М. Т. след
смъртта на същата, настъпила на 01.12.2020г., никой не е предявявал никакви претенции
спрямо процесния имот, никой друг не е посещавал и не се е интересувал от този имот,
никой не е полагал грижи за собственика на 1/4 ид.част от имота - М. Т., и не е имало
спорове за имота. Тези факти се подкрепят от всички приети и гласни писмени
доказателства, видно от които ищците и останалите ответници са демонстрирали
собственически намерения спрямо процесния имот едва, след като са потърсени от
служители на Община Горна Оряховица във връзка с настъпилата смърт и предприемане на
действия по организиране на погребението на М. Т., без да са владели или ползвали имота
до този момент и без да се предявявали претенции за това. Същевременно, не са налице
доказателства, че фактическата власт на отв. Й. е прекъсвана, не е оборена и презумпцията
14
по чл.69 от ЗС. При тези данни, в случая се налага извод, че след като Н. Й. лично е
осъществявала непрекъснато, явно и необезпокоявано от други лица, владение върху 3/4
ид.части от процесния имот в продължение на повече от 12 години, тя действително е
придобила право на собственост върху тази част от имота по давност и на основание
обсъденото по-горе завещателно разпореждане.
Не е спорно и е доказано събраните писмени и гласни доказателства, че както ответницата
Й., така и нейния праводател Т.Т. и неговия праводател В.Т. са осъществявали фактическа
власт върху имота лично, като последните двама са притежавали правото на собственост
върху този имот.
От друга страна, по делото не са представени доказателства, които да удостоверяват, че
отв. Й. е осъществявала фактическата си власт върху целия недв.имот, тъй като докато
същата е осъществявала своето явно и необезпокоявано владение върху ¾ от процесния
имот по волята на завещателя Топалов, законният наследник на завещателя – дъщеря му М.
Т. е упражнявала реално своята фактическа власт върху притежаваната от нея ¼ идеална
част от имота, къдетото същата е живяла и е ползвала своите права до смъртта си, настъпила
на 01.12.2020г., изцяло обгрижвана и подпомагана в своето ежедневие от отв. Й., придобила
качеството и на неин настойник съгласно Решение № 10/26.06.2019г. на Органа по
настойничество и попечителство при Община Горна Оряховица. В тази връзка,
неоснователно се явява направеното по делото възражение за невъзможност отв. Й. да
придобие запазената част от 3/8 ид.части от процесния имот от общо притежаваните от
завещателя ¾ ид.части от процесния имот, предмет на горепосоченото завещателно
разпореждане, поради невъзможност да тече давност между настойник и запретен в тежест
на ищеца, тъй като към момента на учредяване на настойничеството /26.06.2019г./ е изтекъл
срок от около 11 години и 1 месец, считано от установяване на явното и непрекъснато
владение върху тази част от имота от отв. Й.. Неоснователно е и възражението за отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и завещание № 2913, том
XV, рег. № 29467, дело № 2690 от 19.12.2008г. по описа на нотариус Кр.Боева с рег. № 296,
с район на действие ГОРС, тъй като приетите по делото писмени и гласни доказателства
обосновават извод, че ответницата Н.Й. е придобила право на собственост върху ¾ ид.части
от имота, предмет на настоящата делба, на основание завещателно разпореждане,
извършено в нейна полза със саморъчно завещание от 20.01.2006г., и на основание
осъществено от нея давностно владение върху тази част от имота в продължение на повече
от 10 години, считано от обявяване на завещанието на 19.05.2008г.
С оглед изложеното по-горе, неоснователно се явява и следва да бъде отхвърлено като
такова възражението на отв. Й. за придобиване по давност на целия недвижим имот,
предмет на делбата, относно притежаваната от наследодателя на ищците и на останалите
ответници М. Т. ¼ ид.част от процесния имот.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че страните по делото действително се
явяват съсобственици на описания по-горе недвижим имот, като ищците Б.М., В. С., М.М. и
Т.М. /последните две встъпили в правата на своята майка и наследодател И. К., починала на
15
25.07.2022г. - в хода на настоящото производство/, и ответниците Д.П., В.Д. и М.В. са
придобили право на собственост върху ¼ ид.част от имота, на основание наследствено
правоприемство – като наследници по закон на М. Т.ова Т. В тази насока, от приетите
писмени доказателства се обосновава извод, че наследодателката М. Т., починала на
01.12.2020г., неомъжена, без деца и други низходящи, няма наследници от първи ред по
права линия, няма наследници от втори ред по права линия (родители и други възходящи),
няма наследници от трети ред - няма братя и сестри и техни низходящи, при което
наследяването се извършва по реда на чл.8,ал.4 от ЗН - наследяват наследниците по
съребрена линия до шеста степен, като по-близкият по степен, както и низходящият на по-
близък по степен, изключват по-далечния по степен. Приложените по делото удостоверение
за наследници изх. № 8/15.03.2021г., удостоверение за наследници изх. № 48/29.07.2021г. и
удостоверение за наследници изх. № 47/29.07.2021г., трите издадени от Кметство с. Янтра, и
2 броя удостоверения за наследници, служебно издадени от Кметство с. Добри дял),
удостоверяват по категоричен начин, че ищците Б. М., В. С. и починалата в хода на делбата
И. К. се явяват наследници по съребрена линия от пета степен – първи братовчедки на В.Т.,
починала на 29.08.1996г. /майка на наследодателя им М. Т./ по линия на наследяването от
страна на дядото по майчина линия М.И.Г. (баща на В..Т.), респ. новоконстиуираните ищци
М.М. и Т.М. – дъщери на Ив.К., се явяват наследници по съребрена линия дот шеста степен
по същата родствена линия. Същевременно, цитираните писмени доказателства обосновават
и извод, че ответниците В. Д., Д. П. и М. В. също са наследници по съребрена линия от пета
степен – първи братовчедки на В.Т., починала на 29.08.1996г. /майка на наследодателя им
М. Т./ по линия на наследяването от страна на бабата по майчина линия М. Х. Г. (майка на
В.Т.), като не се установява наличието на законни наследници по линия на Т. П.в Т. /баща
на наследодателя М. Т./, които да попадат в хипотезата на чл.8,ал.4 от ЗН. В тази връзка,
съдът взе предвид и факта, че наследникът по закон по съребрена линия от пета степен е
извършила отказ от наследството, оставено от М. Т., вписан под № 182/09.09.2021г. по ч. гр.
дело № 1725/2021г. на ГОРС, поради което делът на същата уголемява дяловете на
останалите законни наследници /чл.53 от ЗН/. Поради това, оставеното наследство от М. Т.
Т., открито към момента на смъртта й /01.12.2020г./, се разпределя по равно между
горепосочените законни наследници от една и съща степен /пета степен по съребрена
линия/, като новоконституираните ищци М.М. и Т.М. получават общ дял от наследството,
придобит по наследство от тяхната майка Ив. К..
Страните по делото не оспорват фактите, че до настоящия момент не могат да поделят
доброволно процесните съсобствени недвижими имоти.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че предявеният иск за делба на процесния
недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул..., подробно описан по-горе, се явява основателен
и следва да бъде уважен, в т.ч. по отношение на прилежащата му 1/3 ид.част от дворно
място /поземлен имот/, което също съставлява част от имота, придобит от страните на
посочените по-горе основания, съответно не може да бъде изключен от съсобствеността в
производството по искане за нейното прекратяване. Поради това и с оглед изложените
16
мотиви, съдът приема, че следва да бъде допусната делбата на процесния недвижим имот
при квоти, както следва : по 1/24 ид.част за ищците В.С. и Б.М. и за ответниците М.В., Д.П.
и В.Д., по 1/48 ид.част за ищците М.М. и Т.М. и 3/4 ид. части за ответницата Н.Й..
При този изход на делото в първата фаза от делбеното производство съдът не дължи
произнасяне по сторените разноски от страните до момента по делото, а следва да се
произнесе в тази насока по реда на чл.355 от ГПК със съдебния акт, с който ще бъде
приключено съдебното производство.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението за нищожност на саморъчно завещание от 20.01.2006г. на
основание чл.42,ал.1,б.”в” от ЗН, предявено от ответниците Д. И. П. с ЕГН **********, В.
И. Д. с ЕГН ********** и М. Н. В. с ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. П. Д. от
ВТАК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ възражението за придобиване по давност на целия недвижим имот,
намиращ се в гр. Г.О., ул..., подробно описан по-горе, предявено от ответницата Н. Н. Й. с
ЕГН **********, чрез пълномощниците си – адв. А. Ч. от ВТАК и адв. Ц. Н. Д. от ВТАК,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ДОПУСКА да се извърши съдебна ДЕЛБА между Б. Г. М. с EГН **********, с
постоянен адрес: гр. В.Т. ул... Г, В. Г. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С...ж.к.
бл..., М. Ц. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...ул..., Т. Ц. М. с ЕГН **********, с адрес :
град Р...ул..., Д. И. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. П...ж.к. бл..., В. И. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес : гр. Я..ул... и М. Н. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С...ул..., от една страна, и Н. Н. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град Г.О. ул...,
..., от друга страна, на следния недвижим имот, намиращ се в град Г.О. ул...,
представляващ 1/3 (една трета) идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-510
(римско седем за петстотин и десет арабско) в квартал 92 (деветдесет и две) по ПУП на гр.
Г.Оряховица, целият от 480 (четиристотин и осемдесет) кв.м., при граници : запад – улица
„Осогово“, север – УПИ VII-511 и УПИ III-506, изток – УПИ IV-507, юг - УПИ V-508 и УПИ
VI-509, всички в кв.92, заедно с целия ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената в него
жилищна сграда, състоящ се от две спални, дневна, столова, черна кухня и сервизни
помещения, с обща квадратура 111 (сто и единадесет) кв.м., ИЗБА № 3 (три) – южна с площ
от 9,56 (девет цяло петдесет и шест стотни) кв.м., ИЗБА № 2 (две) - котелно помещение с
площ от 1,22 (едно цяло двадесет и две стотни) кв.м., ГАРАЖ № 3 (три) – южен с площ от
13,19 (тринадесет цяло и деветнадесет) кв.м. и свободно място пред него до улицата,
ТАВАН № 2 (две) – източен с площ от 27,20 (двадесет и седем цяло и двадедест стотни)
кв.м., при идеално участие на апартамента /третия жилищен етаж/ 33,75 % (тридесет и три
цяло и седемдесет и пет стотни процента), идеално участие за гаражи 1,92 % (едно цяло и
деветдесет и две стотни процента), с право на ползване на незастроената площ южно от
17
жилищната сграда /до мястото пред гаража с начало улицата/ с дължина 15 метра и ширина
5 метра. Северните тераси да се ползват за изтупване и други нужди от собствениците на
съответния етаж и остават тяхно притежание. Тротоарните пътеки – източно и южно от
жилищната сграда с ширина 1 метър остават към сградата без право на лично ползване.
Общоползваеми към всички апартаменти остават стълбището, стълбищните площадки,
мястото под стълбището, избеният и таванският коридор, свободната площ северно от
жилищната сграда и мястото срещу входната врата, подробно описан в нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба съгласно чл.15 и сл. от
ЗСГ № 137, том IV, н.дело № 1910/1974г. на ГОРС, и нотариален акт за собственост на
недвижим имот по наследство и завещание № 2913, том XV, рег. № 29467, дело № 2690 от
19.12.2008г. по описа на нотариус Кр.Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС,
съставляващ както следва :
1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 16359.514.510.1.3
(шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка петстотин и четиринадесет точка
петстотин и десет точка едно точка три) по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота : Г.О. ул..., който обект се намира на етаж 4 (четири), в сграда с
идентификатор 16359.514.510.1 (шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка
петстотин и четиринадесет точка петстотин и десет точка едно), предназначение: Жилищна
сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
16359.514.510 (шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка петстотин и
четиринадесет точка петстотин и десет); предназначение на самостоятелния обект :
Жилище, апартамент; брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ : 111 кв.м.
(сто и единадесет квадратни метра); Прилежащи части : ИЗБА № 3 (три) - 9.56 кв.м. (девет
кв.м. и петдесет и шест кв.см.), ИЗБА № 2 (две) - 1.22 кв.м. (един кв.м. и двадесет и два
кв.см.), ТАВАН № 2 (две) - 27.20 кв.м. (двадесет и седем кв.м. и двадесет кв.см.), ниво : 1
(едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
16359.514.510.1.2, над обекта – няма, стар идентификатор - няма;
2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 16359.514.510.1.6
(шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка петстотин и четиринадесет точка
петстотин и десет точка едно точка шест) по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота : Г.О. ул..., предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.514.510; Предназначение
на самостоятелния обект : ГАРАЖ в сграда , брой нива на обекта – едно, посочена в
документа площ : 13,19 кв.м. (тринадесет кв.м. и деветнадесет кв.см.), прилежащи части :
33,75 % (тридесет и три цяло и седемдесет и пет стотни процента) ид. части за гаражи, ниво
: 1 /едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - идентификатор
16359.514.510.1.5, под обекта - няма, над обекта - идентификатор № 16359.514.510.1.1, стар
идентификатор – няма;
18
3/ 1/3 (една трета) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
16359.514.510 (шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка петстотин и
четиринадесет точка петстотин и десет) по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота : Г.О. ул..., с обща площ : 478 кв.м. (четиристотин седемдесет и осем
кв.м.), трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване :
средно застрояване /от 10 до 15 м./, предишен идентификатор : няма, номер по предходен
план : 510 (петстотин и десет), квартал 92 (деветдесет и две), парцел VII (седем римско),
съседи : 16359.514.509, 16359.514.507, 16359.514.506, 16359.514.511, 16359.514.7059.
ДЕЛБАТА на описаните по-горе недвижими имоти СЕ ДОПУСКА при КВОТИ за
съделителите, както следва : 1/24 /една двадесет и четвърта/ идеална част за Б. Г. М. с
EГН **********, 1/24 /една двадесет и четвърта/ идеална част за В. Г. С. с ЕГН
**********, 1/48 /една четиридесет и осма/ идеална част за М. Ц. М. с ЕГН **********,
1/48 /една четиридесет и осма/ идеална част за Т. Ц. М. с ЕГН **********, 1/24 /една
двадесет и четвърта/ идеална част за Д. И. П. с ЕГН *********, 1/24 /една двадесет и
четвърта/ идеална част за В. И. Д. с ЕГН **********, 1/24 /една двадесет и четвърта/
идеална част за М. Н. В. с ЕГН **********, и 3/4 /три четвърти/ идеални части за Н. Н.
Й. с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
19