МОТИВИ: Срещу подсъдимия Е.Н.Д., който е роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано чрез норма на Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той се явява предаден на съд за това, че на 24.08.2016 година, около 16,15 часа, в град Габрово, на булевард „Априлов” срещу № 56, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „MЛ 55” с Рег. № У 90-32 АС, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин - установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Друг Чек 3000”, и без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение: - чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП „на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение”, - чл. 6, т. 1 от ЗДвП „участниците в движението съобразяват своето поведение..............с пътната маркировка”, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на водача на лек автомобил марка „Ауди А4” с Рег. № ЕВ 05-88 ВА Т.Д.Т. ***, изразяваща се в: счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около три месеца, и счупване на тялото на осми гръден прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около шест – седем месеца – престъпление с посочена квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро и 5-то във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Същият е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на надлежно отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства, свързани с осъществяването на съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на самопризнанията, изразени от подс. Е.Д. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 18.12.2019 г. разпоредително заседание по делото във връзка с тези факти и насрочването на последното за разглеждане на тази дата съобразно диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с установяването на конкретните факти, отразени в обстоятелствената и диспозитивна част на внесения обвинителен акт. Поради изложената причина при постановяването на присъдата и решаването на онези въпроси, които са посочени в нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани само доказателствени материали, събрани при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените от подсъдимият самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на указаното в чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради императивния характер на изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на производството по НОХД № 1211/2019 г. на Районен съд - Габрово интересите на подс. Е.Д. са били отстоявани от страна на служебен защитник, предходно назначен от разследващия орган по досъдебното производство, който е продължил да осъществява задължително процесуално представителство спрямо него и пред съда не само поради вида на проведеното (съкратено) съдебно следствие, но и въз основа на установените с чл. 94, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро от НПК предпоставки за това.

Въз основа на желание, изразено от страна на упълномощен от него повереник, в проведеното по делото разпоредително заседание пострадалия от престъплението – Т.Д.Т. ***, е бил конституиран като частен обвинител в наказателния процес, съгласно указаното в нормата на чл. 76 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри на НПК.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с изразените от подс. Е.Д. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез определение № 171, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 206/2016 г. на Районен съд - Елхово, постановено на 22.04.2016 година и влязло в сила на същата дата, подс. Е.Н.Д. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 4 и 5 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 09.01.2016 година, за което е бил осъден на „Една година лишаване от свобода”, както и на „Глоба” в размер на сумата от 5000 лева. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на първото от тези наказания е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на определението в сила.

Към 24.08.2016 година подсъдимия Е.Н.Д. е бил водач от категориите „В”, „С”, „АМ” и „Ткт”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Ямбол. Той се е явявал притежател на свидетелство за правоуправление от тези категории, издадено за последно на 24.07.2008 година, което е имало срок на валидност до 24.07.2018 г. Справката, приложена на л. 233-237 от ДП, сочи, че през периода, изтекъл между инкриминираната дата и момента (в средата на месец септември 1997 година) за първоначалното придобиване от него на съответната правоспособност от категория „С”, която (според предвиденото в чл. 155, ал. 5 от ЗДвП) му е давала правото да управлява МПС от по-ниската категория „В”, той е бил санкциониран по административен ред с общо 33 на брой влезли в сила наказателни постановления за множество нарушения на различни разпоредби от ЗДвП и други нормативни актове, осъществени при управлението на МПС. От същата справка се установява, че чрез Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0813-000396, издадена на 03.11.2015 година от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ямбол с оглед на съставен акт № 232650 от 24.10.2015 г. за извършено на тази дата нарушение по чл. 315, ал. 1 от КЗ, неговото свидетелство за правоуправление е било иззето временно въз основа на указаното в чл. 171, т. 1, б. „Е” от ЗДвП – до представяне на сключена валидна застраховка „ГО” за управляван от дееца автомобил, свързан с това нарушение. Освен чрез въпросните 33 наказателни постановления, подс. Е.Д. е бил санкциониран и чрез девет броя фишове за нарушения на норми от ЗДвП, които също са били влезли в сила към инкриминираната дата.

На 24.08.2016 г. подс. Е.Д. *** заедно със свидетелите П.Г. и М. Н. ***. Тримата били пристигнали по работа с лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ML 55 AMG” с Рег. № У 90-32 АС, регистриран на името на Д. и притежаван (към тази дата) от него. Когато свършили работата си и закупили автомобилни джанти от магазин в град Габрово, те решили да напуснат града през изхода от него за връх „Шипка”. След като се качили в МПС, тримата поели с автомобила по ул. „Македония” и се насочили към върха. Автомобила бил управляван от подс. Е.Д., до когото (на предната дясна седалка) се возела свид. П.Г., а свид. М. Н. се намирал на задната седалка на колата.

Около 16,15 часа на упоменатата дата, докато се движел по ул. „Македония”, управлявания от подс. Е.Д. автомобил с Рег. № У 90-32 АС бил забелязан от св. И.В> и Д. Д. – инспектори в група „ОДПКПД” при ОД на МВР Габрово. Те оказвали методическа помощ на други техни колеги – свидетеля Иво Чомаков и полицейския служител Васил Събев, които (в състав на АПЕ 32) работели по контрол на пътното движение по същата улица, до сградата на „Централна поща”. Автомобилът на подсъдимия се движел без включени светлини през деня, поради което св. Д. Д. решил да го провери. Подал знак със стоп-палка към неговия водач, като му посочил и мястото, на което да спре. В резултат на този сигнал водача намалил скоростта, но не спрял, а след като преминал край полицейските служители, отминал посоченото му място и продължил движението си през входа на бензиностанция „ОМВ”, намираща се на булевард „Васил Априлов” № 54. Докато автомобила минавал край тях, полицейските служители видели, че същия бил управляван от късо подстриган мъж със светла тениска, до когото пътувало лице от женски пол.

Когато се озовал на територията на бензиностанцията, подс. Е.Д. преминал без да спира през една от площадките край колонките с гориво, и след като ускорил скоростта на своето МПС на изхода от бензиностанцията след тях, напуснал същата през него и се включил в движението по булевард „Васил Априлов”, като се отправил в посока на „Шиваров мост” по пътя за връх „Шипка”. В резултат на това полицейските служители го изгубили за момент от погледа си.

Докато се развивали описаните по-горе събития по бул. „Васил Априлов”, но в обратна (от „Шиваров мост” към центъра на града) на следваната от подс. Д. посока, се движел лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4” с Рег. № ЕВ 05-88 ВА, управляван от пострадалия Т.Д.Т. ***. В участъка, в който той се намирал, булеварда бил разделен чрез двойна непрекъсната линия на две пътни платна с по две ленти за движение във всяка посока, а автомобилът заемал лявата (вътрешна, до двойната линия) от тях на платното за движение към центъра на града. То представлявало права отсечка без неравности, с добро състояние на асфалтовото покритие, което било сухо поради липсата на дъжд. Условията на видимост също били добри независимо от облачното време.

Пътувайки към центъра на гр. Габрово със скорост от 50 км/ч и навлизайки в участък от бул. „Васил Априлов” срещу № 56, св. Т.Т. видял лекия автомобил „Мерцедес”, който изпреварвал други МПС и се насочвал към лентата му за движение. Т. завил към съседната дясна лента в неговото платно за движение и предприел спиране, но тъй като разстоянието между двата автомобила не било достатъчно, след навлизането на този с Рег. № У 90-32 АС в неговата лента и пресичането на техните траектории последвал удар, който бил осъществен между предната (челна) част на това МПС и страничната лява част на управляваната от Т. кола. Вследствие на високата скорост (88 км/ч) към момента на удара, след него автомобила марка „Мерцедес” продължил да се движи още 20 метра напред в посока към „Шиваров мост”, но вече с променен ъгъл и големина на вектора на скоростта си, докато не преустановил своето движение след удар в стълб от тролейбусната мрежа, издигнат в края на тротоар до дясната част на пътното платно по посока центъра на града. При този процес той започнал да изтиква лекия автомобил „Ауди”, който в резултат на това бил върнат с 24 метра назад спрямо първоначалната му посока, докато не се установил на съответното място в дясната част на платното за движение зад този стълб, описано и заснето при огледа на мястото на произшествието.

След като чули шума от удара и последвалия звук на клаксон, свидетелите Д. Д. и И.В> се отправили с техния служебен автомобил към мястото, откъдето се чувал този звук. Когато пристигнали на булевард „Васил Априлов” същите видели, че срещу № 56 е възникнало ПТП между автомобила с Рег. № У 90-32 АС, който не се бил подчинил на сигнала за спиране, и друг лек автомобил – марка „Ауди” с Рег. № ЕВ 05-88 ВА, чиито водач бил приклещен на предната лява седалка заради деформирираната зона от купето в тази страна. До автомобила „Мерцедес” те установили мъжа, който забелязали да го управлява към момента за подаването на сигнала, както и лицето от женски пол, което било седнало до него при преминаването на тази кола покрай тях. До лекия автомобил „Ауди” двамата полицейски служители визуално установили да стои друг мъж, който питал неговия водач дали е добре. След като извършили проверка на самоличността на тези лица, полицейските служители разбрали, че мъжът, който се интересувал от водача на лекия автомобил „Ауди”, се явявал свид. М. Янков Н. *** този, когото били видели да управлява лекия автомобил „Мерцедес” – подсъдимия Е.Н.Д. от същото населено място. При проверката научили, че забелязаната от тях жена до този водач била свид. П.Г. от град Ямбол, която първоначално им заявила, че именно тя е управлявала автомобила с Рег. № У 90-32 АС при настъпване на ПТП с него. Докато свидетелите И.В. и Д. Д. установявали данните за самоличноста на лицата, в т.ч. и тези на водача на лекия автомобил марка „Ауди”, който междувременно бил изваден от него, на булеварда пристигнали техните колеги от АПЕ 32 на РУ Габрово, които обезопасили мястото на ПТП. Един от тях – полицейския служител Васил Събев, извършил проверка на двамата водачи за наличие на употребен алкохол чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+” с Инв. № 0045, която не отчела данни за такъв при нито един от тях. Св. И.В. тествал подс. Е.Д. за употреба на наркотични и упойващи вещества чрез техническо средство „Dräger Drug Check 3000”, при която уреда отчел временно положителна проба за наличие на амфетамин и метамфетамин. На подс. Д. бил издаден талон за медицинско изследване бланков № 0406025 (л. 239 от досъдебното производство), но той отказал да го подпише със саморъчно изписано обяснение, че не желаел да даде кръв за химически анализ. Отразените констатации на гърба на този талон сочат, че подс. Е.Д. е отказал да даде кръв за такъв анализ и пред медицински служители в „Спешно отделение” на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” Габрово, където бил транспортиран от служителите на РУ - Габрово. След пристигането на екип на ЦСМП на булевард „Васил Априлов”, свидетелите П.Г. и Т.Т. били откарани до посоченото болнично заведение, където на двамата бил проведени медицински прегледи. След тях св.Т. бил оставен на лечение в хирургичното отделение поради наличието на травми, претърпени при възникналото ПТП. Свидетелката П.Г. отказала да се лекува и по-късно напуснала болничното заведение по нейна собствена воля. За случилото се бил подаден сигнал и до ОДЧ в ОД на МВР Габрово, а свидетеля Д. Д. запазил мястото на произшествието до пристигането на дежурна оперативно-следствена група. До идването на тази група полицейските служители предприели необходимите мерки и за установяване на други лица – като свидетеля К.Б.К. от град Габрово и свидетеля Я.Л.Я. от село Трънито, Община Габрово, които впоследствие също са били разпитани по повод на известните им обстоятелства, свързани с възникналото ПТП.

След пристигането на въпросната оперативно-следствена група, на мястото на произшествието е бил извършен оглед в присъствието на поемни лица и това на подс. Е.Д.. По време на огледа като веществени доказателства са били иззети: 1. Полиетиленов плик, запечатан със силиконови печати на НТЛ при ОД на МВР - Габрово и етикет за ВД, съдържащ прозрачно полиетиленово пликче с клипс, с бяло прахообразно вещество (с общо нето тегло на последното и на пликчето от 0,7 грама, означено като Обект № 1), което е било открито в подлакътник във вътрешността на лекия автомобил с Рег. № У 90-32 АС; 2. Автомобилен (контактен) ключ за това МПС с метална халка към него, на която имало два други ключа; 3. Самият лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ML 55 AMG” с посочения по-горе регистрационен номер, който впоследствие е бил репатриран и оставен на съхранение в двора на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Заедно с описаното процесуално - следствено действие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано и досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-602/2016 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В рамките на същото досъдебно производство, след многократно отправени искания и получени въз основа на тях разрешения във връзка с удължаване на срока за провеждане на разследването по него, едва на 23.07.2019 година Е.Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем, чрез предявени обвинения за престъпления с квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро и 5-то във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2-ро, т. 1, пр. 1-во от НК. Фактическите признаци от съставите на упоменатите престъпления са отразени в приложеното на л. 75-76 постановление, съставено от разследващия орган. Основаното на тях обвинение по отношение на първото от тези престъпления е било предявено против него и чрез обвинителния акт, с който събраните в досъдебното производство материали са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово. При разследването иззетото наркотично вещество от автомобила е било изпратено за съхранение в ЦМУ София, Отдел “МРР - НОП” (приемателно-предавателен протокол № 51833 от 22.12.2017 година, приложен на л. 246 от досъдебното производство). След задържането на лекия автомобил с Рег. № У 90-32 АС по досъдебното производство, на 08.09.2016 година подс. Е.Д. прехвърлил собствеността върху него по предвидения в чл. 144, ал. 2 от ЗДвП ред на лицето К.Г.С. от гр. Ямбол, ул. „******” № 14, вх. „В”, ет. 4, ап. 56, ЕГН **********.

С постановление от 01.11.2019 г. наблюдаващия досъдебното производство прокурор при Районна прокуратура Габрово е прекратил (въз основа на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК) наказателното производство по него в частта, отнасяща се до предявеното против Енчев обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2-ро, т. 1, пр. 1-во от НК, тъй като е приел, че същото не е било доказано от обективна и субективна страна. Това постановление (приложено на л. 291-293 от досъдебното производство) не е обжалвано от правоимащите лица, като според направеното в него отбелязване е влязло в законна сила на 16.11.2019 година.

         При воденото разследване като веществени доказателства са били приобщени не само описаните такива, иззети при състоялото се на 24.08.2016 година процесуално - следствено действие по чл. 155, ал. 1 от НПК, но и: 1. Полиетиленов плик с празни опаковки от такива изследвани доказателства по протокол за извършена експертиза № 17/НАР-669 от 09.08.2017 г. на „Център за експертни криминалистични изследвания” при НИК МВР София, приложен към задната корица на ДП; 2. Съответната тест касета от техническото средство „Dräger Drug Check 3000” заедно с празна (фабрична) опаковка от нея, използвани при проверката на подс. Е.Д. за употреба на наркотични или упойващи вещества; 3. Черен на цвят мобилен телефон м. „Microsoft”, модел „Pure View” ZEISS заедно със силиконов прозрачен калъф към него, иззет на 24.08.2016 г. от същото лице при личен обиск по чл. 80 от ЗМВР, предаден с протокол за доброволно предаване от 25.08.2016 година; 4. 1 брой оптичен носител на информация от вида CD-R, марка „Verbatim” с капацитет 700 МВ, доброволно предаден на 25.08.2016 г., намиращ се в плик на л. 213 от досъдебното производство и съдържащ записи от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция „ОМВ” на бул. „Васил Априлов” № 54 в гр. Габрово през периода за възникване на ПТП между двата автомобила. Като веществени доказателства се съхраняват и два броя джанти (предна лява и предна дясна) с гуми, които са били демонтирани от лекия автомобил с Рег. № У 90-32 АС за нуждите на трасологическата експертиза, назначена по досъдебното производство. Заключението на тази експертиза сочи, че загубата на налягане в същите гуми се явява следствие от ПТП, възникнало на 24.08.2016 година. От него е видно, че причината за увреждането на предната дясна гума се дължи най-вероятно на силен удар между нея и предмет с голяма повърхност и сравнително остър ръб, довело до разкъсване на нейна външна страна, а оттук – и до загуба на налягане. Според заключението на горната експертиза увреждането на предната лява гума също се дължи на силен удар между нея и предмет с голяма твърдост от окачването на автомобила, в близост до главината, довел до разкъсване на външната страна на гумата и деформация на джантата, което от своя страна е причинило загуба на въздушното налягане.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП на свидетеля Т.Д.Т. ***, с ЕГН **********, са били причинени: I. Травми на меките тъкани на тялото, респективно крайниците, предимно в лявата им половина, като: 1. Охлузване на лявата страна на брадичката; 2. Охлузване по гърба на 2-ри и 3-ти пръст на лявата ръка и по 3-ти пръст на дясната ръка; 3. Охлузване по вътрешната повърхност на лявото бедро на ниво средна трета и кръвонасядане на ниво долна трета на същото бедро; и 4. Охлузване по външно-страничната повърхност на лявата подбедрица на ниво горна и долна трета; които са довели до настъпване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок около две седмици при нормално протичане на оздравителния процес, или до лека телесна повреда според определението за такава в чл. 130, ал. 1 от НК; II. Травма на главата, довела до мозъчно сътресение без загуба на съзнание, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок около един – един и половина месеца при нормално протичане на оздравителния процес, или лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК; III. Счупване на тялото на осмия гръден прешлен, и IV.  Счупване на лявата ключица на границата средна-външна трета с наличие на малки костни откъси. Последното увреждане е станало причина за консервативно лечение с мека мобилизация, а впоследствие – и за хирургична операция, при която на тази ключица е била поставена метална остеосинтеза. То (с оглед на анатомичното и функционалното участие на ключицата в изграждането на раменния пояс и движението на горните крайници) е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около три месеца, и съставлява средна телесна повреда по смисъла на определението, съдържащо се в чл. 129, ал. 2 от НК. До такова трайно затруднение (но по отношение движението на снагата) е довело и счупването на тялото на осмия гръден прешлен, поради което това увреждане също се явява средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК. В експертното заключение е отразено, че последното се дължи на странично огъване на гръбначния стълб, а счупването на лявата ключица отговаря да бъде причинено при удар в областта на лявото рамо.

От заключението на назначената автотехническа експертиза на досъдебното производство, се установява, че: 1. ПТП е настъпило в лява лента на пътното платно, отредена за движението на автомобила марка „Ауди”, модел „А4” с Рег. № ЕВ 05-88 ВА по посока центъра на град Габрово; 2. Към момента на удара този автомобил се е движил със скорост от 50 км/ч, а МПС с Рег. № У 90-32 АС – с 88 км/ч, но че параметрите на тези скорости при всеки от тях не са основна причина за ПТП; 3. Причината за ПТП се дължи на лекия автомобил марка „Мерцедес”, който е пресякъл двойната непрекъсната линия между двете платна, на които е бил разделен булеварда и внезапно е навлязъл в посочената лента за движение, заета от автомобила с Рег. № ЕВ 05-88 ВА, на разстояние от 6 метра преди мястото на удара, поради което водача на последният не е разполагал с възможност да предотврати настъпването на удара между тях. Такава възможност е посочена единствено за водача на автомобила марка „Мерцедес” при запазване (или своевременно възстановяване) от него на безопасна траектория на движение в лентите, отредени за движението на това МПС по посока на „Шиваров мост”.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимият и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подс. Е.Д.; от съпоставката на същото със събраните писмени и гласни доказателствени материали по воденото разследване в досъдебното производство (уведомително писмо за образуване на ДП № 1752 ЗМ-602/2016 г. – л. 1; искания за удължаване на срок за разследване и разрешения на прокурори при Районна и Окръжна прокуратура Габрово във връзка с тях – л. 5-17; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 18.12.2017 г., 23.02.2018 г., 19.04.2018 г., 22.06.2018 г., 23.08.2018 г., 22.10.2018 г., 20.12.2018 г., 21.02.2019 г., 24.04.2019 г., 24.06.2019 г., 24.07.2019 г., 26.08.2019 г. на прокурори при РП Габрово във връзка с тях – л. 18-54; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л. 55-73; скица на ПТП – л. 74; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 75-76; протокол за разпит на обвиняем – л. 81; протоколи за разпит на свидетели – л. 82-83, л. 86-94; постановление от 24.10.2016 година за възлагане на действия по разследване по делегация – л. 105 и протокол за разпит на свидетел – л. 110-111; протокол за разпит на свидетел пред съдия от Районен съд Габрово – л. 118; постановление от 26.06.2016 година за възлагане на действия по разследване по делегация – л. 123-124 и протокол за разпит на свидетел пред съдия от РС Ямбол – л. 127-128; постановление от 28.08.2016 година за възлагане на действия по разследване по делегация – л. 133 и протокол за разпит на свидетел пред съдия от Районен съд Елхово – л. 139-141; постановление за назначаване и трасологическа експертиза – л. 148-154; постановление за назначаване и медицинска експертиза по писмени данни – л. 156-162; постановление за назначаване и автотехническа експертиза – л. 174-197; постановление от 24.08.2016 г. за назначаване на експерт при оглед на местопроизшествие от същата дата – л. 200; протоколи за доброволно предаване – л. 212 и л. 214; копие от протокол личен обиск по чл. 80 от ЗМВР – л. 215; протокол за доброволно предаване с копия от епикриза, съдебно-медицинско удостоверение на съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” Габрово и рентгеново изследване – л. 216-221; протокол за доброволно предаване с копиe от епикриза на МБАЛ „Сердика” ЕООД – л. 222-223; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 227; докладни записки – л. 228-231; копие от акт за установяване на административно нарушение – л. 232; справка картон на водача, издадена на името на подс. Е.Н. – л. 233-237; констативен протокол за ПТП с пострадали лица – л. 238; талон за медицинско изследване с бланков номер 0406025 – л. 239; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества – л. 240; доклад за установен факт и предприето действие – л. 241-242; писмо Рег. № 175200-10222/12.12.2017 г. на ОД на МВР Габрово до ЦМУ София Отдел „МРР-НОП” и приемателно предавателен протокол № 51833 от 22.12.2017 г. – л. 245-246; копие на договор за покупко-продажба на МПС от 08.09.2016 г. с нотариална заверка на подписите – л. 282; протокол за предявяване на досъдебно производство – л. 286; постановление от 01.11.2019 г. на прокурор при РП Габрово за частично прекратяване на наказателното производство и разписки – л. 291-296), от приложените на л. 42-50 от НОХД № 1211 за 2019 г. заверени копия от бюлетини за съдимост, издадени на името на подсъдимия Е.Д., както и от съхраняваните веществени доказателства, подробно описани по-горе, всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат към предмета на доказване по него.

В своите обяснения пред разследващия орган по досъдебното производство подсъдимия Е.Д. е заявил, че на изхода от бензиностанцията се е сменил със свидетелката П.Г., която е управлявала автомобила при ПТП. Въпреки че е възможно, настъпването на това събитие не може да се счита за доказано от приложените по делото материали. Причината за подобна смяна би могла да се свърже единствено с намерението за предотвратяване на бъдещите неблагоприятни последици за него, които е било възможно да възникнат заради иззетото (по административен ред) свидетелство за правоуправление от водача и факта, че последният е шофирал след употребата на наркотични вещества. Същите обаче биха могли да се проявят само при проверка, която би установила тези обстоятелства по предвидения от закона начин, а чрез отказа си да спре на подадения сигнал със стоп-палка подсъдимият вече успешно е бил избегнал възможността за извършване на такава. С оглед на това лансираните твърдения за смяната на водача следва да се квалифицират като недостоверни, още повече че нито към момента за влизането, нито към този за неговото излизане от бензиностанцията, МПС на дееца не е било преследвано на близко разстояние от движещ се зад него полицейски автомобил, за да може Д. да е имал основателни опасения от предстоящото настъпване на същата възможност. Данни за подобно събитие не са изнесени в показанията на нито един от разпитаните свидетели, а обективната съпоставка на констатираните разлики във времето (повече от минута), изминало между момента за видимо по-бързото преминаване на автомобила с Рег. № У 90-32 АС през територията на бензиностанцията и последвалата го поява на двете движещи се с ниска скорост по нея полицейски коли), води до заключение, че съответните кадри от камерите за видеонаблюдение върху приложения оптичен носител на информация са заснели не процес на преследване, а такъв за придвижване на тези служебни коли към мястото на ПТП, което вече е било възникнало на булевард „Васил Априлов”. Независимо от изложеното вероятността за тази възможност безусловно е съществувала в представите на дееца, като именно с нея следва да бъдат обяснени както високата скорост, с която автомобила е започнал да се движи след излизането му от бензиностанцията, така и действията на Д., свързани с осъществяваното изпреварване на други автомобили, които са пътували преди неговия в лентите за движение по булеварда в посока на „Шиваров мост”. Твърденията за смяната на водача се явяват отречени и чрез показанията на свид. П.Г. от л. 127-128 на досъдебното производство, които са били дадени по време на разпит пред съдия. Безспорно е, че те противоречат на първоначално заявеното от нея пред разследващия орган. Сам по себе си този факт не е достатъчен за заключение, че Георгиева е потвърдила неистина пред съдия, защото изнесеното от същата пред него не се опровергава по никакъв начин от показанията на св. М. Н. (л. 139-141), също дадени пред съдия в рамките на разследването по досъдебното производство. От съдържанието на последните се установява, че в тях Н. е изложил безспорно неопределени и уклончиви отговори на поставените му въпроси, без да се ангажира с категорично мнение за това кое лице, според него, е управлявало автомобила с Рег. № У 90-32 АС при настъпилото ПТП. Вследствие на това и при естеството на очевидно близките отношения между подс. Е.Д. и тези свидетели (първата от които е била негова годеница към месец август 2016 г., а втория – дългогодишен негов приятел) може да се заключи, че направените изявления от страна на Георгиева пред свидетелите Д. Д. и Иво Чомаков и първоначалните показания (л. 97-99 и л. 110-111) на същата и свид. Н. пред разследващия орган по отношение на водача, който е управлявал този автомобил при възникване на произшествието, не отговарят на обективната истина, както и че с доверие във връзка с това лице следва да се кредитират единствено съответните показания, които Георгиева е дала пред съдия. В обобщение на изложеното и при изразените самопризнания от страна на подсъдимият, с основание следва да се приеме, че въпросното МПС е било управлявано не от друг, а именно от Е.Д., както и че именно той се явява автор на престъплението по предявеното от прокурора обвинение, въпреки че не е бил изрично посочен от други свидетели като водач на същото МПС към момента за настъпване на ПТП с него. В обясненията си пред разследващия орган на досъдебното производство подсъдимия Е.Д. е изразил и други твърдения (че собственото му МПС е било засечено от автомобила с Рег. № ЕВ 05-88 ВА, който е завил наляво и по този начин се е ударил в него), които също не биха могли да се приемат за достоверни. Те противоречат не само на обстоятелствата, при които е бил осъществен самият удар, довел до настъпване на деформациите в предната лява част на управляваната от свидетеля Т.Т. кола, но и на данните, установени при извършения оглед на мястото на произшествието и основаното на тях заключение на автотехническата експертиза.

При така приетата за установена по-горе фактическа обстановка, от правна страна съдът намери следното:

Данните в приложените доказателствени източници водят до извод, че травмата на лявата ключица, която е била претърпяна от свид. Т.Т., както и полученото от него счупване на тялото на осми гръден прешлен, са възникнали след удар по лявото рамо и странично огъване на гръбначния стълб в областта на прешлена, т.е. в резултат на преки въздействия, които безспорно се се проявили като последица от удара, настъпил между предната (челна) част на МПС с Рег. № У 90-32 АС и страничната лява част на управлявания от Т. автомобил. Доколкото това е така, а между самото ПТП и получените счупвания на лявата ключица и тялото на този прешлен, които са довели до трайното затрудняване на движенията на горния ляв крайник за срок от около три месеца и на снагата за период от шест – седем месеца при благоприятно протичане на отнасящите се до тях оздравителни процеси, е налице обективна връзка, следва да се заключи, че всяка една от тези две травми (а оттук - и свързаните със същите средни телесни повреди), са били причинени в резултат на него. Поради факта, че (заради конкретно настъпилите неблагоприятни здравословни последици) естеството на описаните по-горе увреждания характеризира същите като безспорно по-тежки (по вид) в сравнение с всички останали телесни увреждания, отразени по пункт I-ви и II-ри от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза като претърпени от този свидетел, може да се приеме, че фактическите признаци от обективния състав на престъплението се явяват правилно индивидуализирани, тъй като (съобразно принципа за поглъщане на по-лекия от по-тежкия резултат) то се обуславя именно от тези по-тежки последици. Изложеното по-горе важи и за друг, спадащ към тези признаци факт, свързан с осъщественото управление на автомобила след употреба на наркотични вещества (амфетамин и метамфетамин) от страна на дееца. Последните и тяхната употреба са установени чрез одобрен тип техническо средство, предназначено за отчитане на такива, чиито показания (поради отказа на подсъдимият да даде кръв за изследване) законосъобразно са били приети като доказателство за свързаните със същите обстоятелства, съгласно предвиденото в чл. 6 от действалата към инкриминираната дата Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (Обн. ДВ брой 63/17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г., отм. с брой 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 година). Правната квалификация на престъплението обаче не може да се счита за съобразена с действително приложимата по смисъла на закона (чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК), а това обстоятелство води до необходимост от внасяне на съответни корекции по отношение на нея. Наличието на съкратено съдебно следствие по делото, проведено въз основа на посочените предпоставки в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, не създава обективни пречки за тях, тъй като направеното самопризнание от дееца се отнася единствено за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и за конкретната правна квалификация на осъщественото престъпление, която е била изведена въз основа на тези факти от страна на прокурора. Съдът не е лишен от възможността да прави промени в нея, ако прецени, че тя не се основава на признатите факти, още повече и поради естеството на съответния отговор, които дължи във връзка със самата квалификация по силата на указаното в чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК. В този смисъл е и разбирането, поддържано в съдебната практика на ВКС, част от която представляват Решение № 718 от 30.11.2007 година на ВКС по н. д. № 547/2007 г., III н. о.; Решение № 380 от 09.10.2008 година на ВКС по н. д. № 352/2008 г., НК, I н. о. и Решение № 507 от 28.12.2009 година на ВКС по н. д. № 564/2009 г., I н. о.

От справката на л. 233-237 от ДП е видно, че чрез ЗППАМ № 15-0813-000396, издадена на 03.11.2015 г. от Сектор „ПП” при ОД на МВР Ямбол с оглед на съставен акт № 232650 от 24.10.2015 г. за извършено на тази дата нарушение по чл. 315, ал. 1 от КЗ, свидетелството за правоуправление на Е. Д. е било временно иззето въз основа на чл. 171, т. 1, б. „Е” от ЗДвП – до представяне на сключена валидна застраховка „ГО” за автомобил, при управлението на който дееца е осъществил и самото нарушение. Посоченото събитие не би могло да обоснове направеният (въз основа на него) извод от прокурора, че подсъдимия е бил неправоспособен водач към инкриминираната дата, а оттук – че престъплението е извършено при управление на МПС от субект, който не е имал необходимата правоспособност, свързвана единствено с признатата от закона възможност на едно физическо (или юридическо) лице да бъде носител на права и задължения, уредени от него. И това е така, защото въпросния квалифициращ признак по чл. 343, ал. 3 от НК би могъл да се прояви обективно само в една хипотеза - ако водача не е притежавал (имал) свидетелство за управление от съответната категория, чиято липса се е дължала на: 1. Факта, че никога не е придобивал право да управлява МПС според установения ред, или 2. Обстоятелството, че е бил завинаги лишен от възможност да го упражнява по силата на изрично предвидени в закона основания, които са довели до последващото му лишаване от това право след датата за неговото придобиване. Обстоятелството по т. 2 не е налице по отношение на подсъдимия Е.Д.. Същият е притежавал и свидетелство от по-висока категория „С”, даваща право да управлява МПС от по-ниската категория „В”, към която е спадал и автомобила с Рег. № У 90-32 АС. Случаите, в които дееца е разполагал с такова придобито право, но не и за категорията на конкретно управляваното (при престъплението) МПС, както и тези, при които той е управлявал след като притежаваното от него свидетелство е било вече иззето (съгласно отразеното и по чл. 190, ал. 2 от ЗДвП) заради изпълнението на едно наложено наказание, свързано с временното му лишаване от възможността да упражнява това право, не спадат към тази хипотеза, и поради това не са в състояние да придадат на същият качеството на неправоспособен водач при тях. В подкрепа на подобно разбиране са и указанията във връзка с прилагането на закона, съдържащи се в диспозитивната и Раздели I-ви и II-ри от констативно-съобразителната част на Тълкувателно решение № 61 от 30.12.1980 година по н. д. № 56/1980 г., ОСНК. Същите следва да бъдат споделени, макар и самото решение (съобразно указаното в чл. 52, ал. 1 от отменения ЗУС) да не се характеризира с онази задължителна сила, която (според чл. 59 от този закон) имат издаваните тълкувателни постановления от Пленума на ВС, доколкото свързаните с тях съображения се подкрепят и от предвиденото в разпоредбата на чл. 343г от НК. Освен при останалите, тя въвежда задължение за налагане на наказание от посочения в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид и при всички случаи на престъпления по чл. 343в, ал. 1 от НК, свързани с управление на МПС от деец в срока за изтърпяване на наказание от същия вид, след като той вече е бил наказван за такова деяние по административен ред. Никой не би могъл да бъде наказан с лишаване от права, които не е притежавал към датата за извършване на едно престъпление. Посоченото принципно положение при прилагането на закона отново води до недвусмислен извод, че временното лишаване на дееца от право да управлява МПС не превръща същият в неправоспособен през срока за изтърпяване на свързаното с него наказание, защото ако се явява такъв, той не би могъл да бъде лишен от възможността да упражнява това право при извършени престъпления по чл. 343в, ал. 1 от НК, каквото лишаване се придвижда изрично по силата на чл. 343г от НК.

В съгласие с изложеното по-горе съдът прие, че изземването на свидетелството по административен ред чрез упоменатата ЗППАМ № 15-0813-000396, издадена на 03.11.2015 г. от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ямбол при съставянето на акта за осъщественото нарушение по чл. 315, ал. 1 от КЗ, както и продължилото от 24.10.2015 година до 24.08.2016 година изпълнение на съответното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наложено на подс. Е.Д. по НОХД № 216/2013 г. на Районен съд Варна (което е безспорно установено от данните в приложеното на л. 51 от НОХД № 1211/2019 г. писмо на РП Варна до Бюро „Съдимост” при РС - Ямбол) не сочат за липса на правоспособност у дееца към инкриминираната дата. Подобна липса не би могла да се изведе и въз основа на указаното в нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, защото последната в действалата към тази дата нейна редакция като единствено условие за управлението на МПС е посочила притежаването на свидетелство, валидно за категорията, към която е спадало и управляваното от водача, а по-късно внесените в същата изменения (чрез ДВ бр. 9/2017 г., в сила от 26.01.2017 година) се отнасят до изисквания, които имат пряко отношение само към условията за законосъобразното упражняване на самото право да се управлява МПС, а не към нормативно установения ред и предпоставки във връзка с неговото придобиване, от които зависи и отговора на въпроса дали един водач ще се определя за правоспособен (или не) по смисъла на закона. Поради това намери, че установените в процеса факти налагат безусловна необходимост от внасяне на корекции в първоначално предявеното обвинение не само заради неправилната правна квалификация, но и заради съществуването на обсъжданият до момента квалифициращ признак от състава на престъплението по него, по отношение на който подс. Д. очевидно следва да бъде оправдан заради качеството си на правоспособен водач. И тук, както и при погрешно посочената правна квалификация, прие, че също не би могъл да се счита за лишен от възможността да внесе свързаните с този признак промени въпреки вида на съкратеното съдебно следствие и направените самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК. Налице са и всички други предвидени предпоставки за това, тъй като обективното отпадане на този признак и посочването на правилната квалификация биха довели на практика само до приложението на закон за същото по отношение на наказуемостта престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на предявеното против дееца обвинение, и то въз основа на факти, във връзка с които той вече се е защитавал не само при воденото разследване по досъдебното производство, но и в рамките на  съдебното следствие.

От данните, които са отразени в заключението на изготвената автотехническа експертиза и останалите писмени доказателствени материали по делото, се установява, че ПТП е възникнало в лявата лента на пътното платно от бул. „Априлов”, отредена за движението на автомобила марка „Ауди”, модел „А4” с Рег. № ЕВ 05-88 ВА по посока центъра на град Габрово. Причината за това събитие се дължи на предходно осъществените действия от подсъдимия Е.Д., свързани с пресичането на двойната непрекъсната линия между двете платна, на които е бил разделен булеварда и внезапното навлизане (с последвалото го движение) на неговия автомобил в посочената лента, заета от МПС с Рег. № ЕВ 05-88 ВА, т.е. на обстоятелства, които безспорно навеждат на заключение за съществуване на извършени от същият нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП от обективна страна. Характера на въпросните нарушения (с оглед на данните за вече проведеното обучение преди момента за придобиване на правоспособност от дееца и тези за съществувалата у последният обща представа за съответните последици, които е било възможно да възникнат от неговите действия) води до заключение, че те очевидно са били предхождани от едно напълно умишлено поведение, проявено от страна на Д. при управлението на автомобила, което се явява несъвместимо не само с указаните задължения и забрани в тези две правни норми от ЗДвП, но и с притежавания от него дългогодишен опит като водач. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че между извършените нарушения по ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат, е налице причинно-следствена връзка. Тя води до извод, че подс. Е.Д. е осъществил част от състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна. Освен от нея, то е било осъществено също така и от субективна страна, при наличие на проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост, или престъпна небрежност. И това е така, защото подсъдимият не само е осъзнавал последиците, които биха могли да възникнат от нарушаването на предписанията в тези норми от ЗДвП при управлението на автомобила, но е могъл и да предвиди същите по време, в което (според даденото заключение на автотехническата експертиза, изготвено при отчитането на данните за конкретните параметри на видимост по отношение на всеки един от двата леки автомобила и опасната зона за спиране, изчислена въз основа на поддържаните от тях скорости на движение) все още е разполагал с възможност да ги предотврати чрез действия, насочени към запазване (или своевременно възстановяване) от него на безопасна траектория на движение в лентите, отредени (съобразно закона) за движещото се МПС с Рег. № У 90-32 АС в посока на „Шиваров мост”.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и изложените до момента съображения съдът намери за безспорно от правна страна, че след като около 16,15 часа на 24.08.2016 година, в град Габрово, на бул. „Априлов” срещу № 56, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ML 55” с Рег. № У 90-32 АС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установена по надлежния ред с техническо средство „Dräger Drug Check 3000”, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не е съобразил поведението си с пътната маркировка, и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – като на пътно платно с двупосочно движение, имащо четири пътни ленти, е навлязъл и се е движил в лентите за насрещно движение, в резултат на което при проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост (или престъпна небрежност) е причинил на водача на лек автомобил марка „Ауди”, модел ”А4” с Рег. № ЕВ 05-88 ВА Т.Д.Т. *** средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около три месеца, и счупване на тялото на осми гръден прешлен, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около шест – седем месеца, подс. Е.Н.Д. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

С оглед на вече подробно изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимия Е.Н.Д. за невинен в това на инкриминираната дата, при наличие на упоменатите място, условия и начин, да е осъществил посоченото престъпление при управлението на лек автомобил, предприето от него без да е имал необходимата правоспособност, както и в това извършеното от същият престъпление да представлява такова по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро и 5-то във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправда в описаната част и по така предявеното му първоначално обвинение за престъпление с тази правна квалификация по НК.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете дадените обяснения от подсъдимия Е.Д. пред разследващия орган по досъдебното производство, макар и посредством тях (заради поддържаната защитна теза) същият да не е спомогнал по никакъв положителен начин за разкриване на обективната истина, свързана с това престъпление; продължителния период, през който разследването за престъплението се е развивало по отношение на дееца, без причините за това да са произтичали от неговото поведение; както и проявената от Д. небрежност, която безспорно се явява укорима в по-малка степен в сравнение със самонадеяността като една от двете форми на непредпазлива вина. В качеството на отегчаващи обстоятелства съдът цени демонстративния характер на предходните действия, довели до невъзможността за извършване на проверка от полицейските служители, които (предвид отказа за спиране след подаден сигнал със стоп-палка и очевидния стремеж на дееца да избяга от тях) са станали причина за настъпилото ПТП наред със съзнателно осъществените от Д. нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП; броят и естеството на тези две (умишлени по съдържанието им) нарушения, които при отчитането на данните за времето и мястото на тяхното извършване (на един оживен участък от път в централната част на града, по който са се движили немалко на брой МПС) обективно придават на самото престъпление осезаемо по-висока степен на обществена опасност в сравнение с тази на други такива от неговия вид, в т.ч. поради установената употреба  на два вида наркотични вещества от страна на водача и движението му със скорост, значително надвишаваща (с 38 км/ч) позволената за населени места; изключително големия общ брой (42) на влезлите в законна сила наказателни постановления и фишове, чрез които подс. Д. е бил санкциониран по административен ред до 24.08.2016 г. заради множество нарушения на различни разпоредби от ЗДвП и други нормативни актове, осъществени при управление на МПС, определящи същият като очевадно недисциплиниран водач, който трайно и упорито отказва да съобрази своето поведение с правилата, задължителни за спазване при упражняването на тази правно регламентирана дейност; по-високата степен на обществена опасност, очертаваща последният в качеството на деец, която произтича от общо петте отделни осъждания за други извършени престъпления от общ характер към тази дата независимо от настъпилата реабилитация за част от тях; конкретния брой (повече от една) на съответните съставомерни средни телесни повреди и голямата продължителност (по време) на негативните последствия за здравето, настъпили за пострадалия Т.И. в резултат на тях; съществуването на допълнителни вредни последици, породени от ПТП не само заради наличието на другите две причинени несъставомерни леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК, но и заради имуществените щети за лекия автомобил с Рег. № ЕВ 05-88 ВА, притежаван от този свидетел.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да се наложи наказание над средния размер на установеното в нормата на чл. 343, ал. 3, б. „А” от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Три години и шест месеца лишаване от свобода”. Едновременно с това обаче, при съществуването на изразеното от подс. Е.Д. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, констатира, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК в нейната редакция по ДВ брой 26 от 2010 г., действала към датата за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3 част, налагайки на подсъдимия Е.Д. оставащата част в размер на “Две години и четири месеца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин, само с една така определена по отношение на нейната завишена по продължителност санкция, би било възможно да се създадат условия за ефективното постигане на две (отнемане на възможността за извършване на нови престъпления от него за един по-дълъг период от време и оказване на възпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите членове на обществото) от заложените цели на наказателната репресия, предвидени в нормата на чл. 36 от НК. Наказанието в определения (преди намалението) по-висок размер положително би допринесло също така и за възможната корекция на поведението на дееца в личен план, макар че заради естеството на множеството осъществени престъпления и издадените до момента присъди за тях по отношение на подсъдимия, вероятността за трайното поправяне и превъзпитание на последният не може да се счита за голяма.

От информацията в приложените по делото преписи от бюлетини за съдимост, е видно, че инкриминираното престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „Б”, пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е било извършено в изпитателен срок на предходна условна присъда, издадена по НОХД № 206/2016 г. на Районен съд - Елхово. Чрез нея на подс. Е.Д. вече е било наложено наказание “Лишаване от свобода” за друго умишлено престъпление от общ характер, което се явява пречка за повторното приложение на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на съответното наказание, определено на същият по настоящото дело. Поради посоченото обстоятелство съдът постанови това наказание да се изтърпи ефективно при “Първоначален строг режим”, определен при отчитане на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В” от ЗИНЗПС.

Данните в приложената справка на л. 233-237 от досъдебното производство установяват, че чрез едно (Наказателно постановление № 1907 от 30.08.2006 година на РУ Балчик при ОД на МВР Добрич, влязло в сила на 13.12.2006 година и вписано на 10 позиция в нея) от всички 33 на брой такива, издадени до инкриминираната дата и добили законна сила преди нея, на подс. Е.Д. вече е било налагано наказание по административен ред въз основа на предвиденото в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, т.е. за нарушение, в резултат на което е настъпило ПТП. Посоченото обстоятелство и данните за множеството нарушения, за които са били издадени тези постановления и деветте броя фишове, водят до безспорно заключение, че обсъжданото до момента ПТП, което е възникнало от осъщественото престъпление, не би могло да се счита за изолиран случай, настъпил при изпълнението на законово осъществяваната от него дейност във връзка с управлението на МПС. Поради това и въз основа на указаното в императивната разпоредба на чл. 343г от НК, съдът намери, че на дееца следва да бъде наложено наказание от посочения в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид. С оглед на изложеното, след като отчете цялостната негативна характеристика на Д. в качеството на водач и данните за броя на нарушенията, за които той е санкциониран до момента по този ред заедно с естеството на самите нарушения, довели до настъпване на ПТП и на всички възникнали от същото вредни последици, на основание чл. 343г във вр. с чл. 343, ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК наложи на подсъдимият наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок, ориентиран по-близо до предвидената от закона максимална граница – в размер на „Две години и четири месеца”, считано от влизане на присъдата в сила, като възприе, че единствено в подобен (завишен по отношение на неговата продължителност) вид, същото би могло да допринесе за постигане на целите на личната и на генералната превенция на наказателната репресия по смисъла на указаното в чл. 36 от НК. При индивидуализацията на този срок се съобрази не само с описаните по-горе (отегчаващи) обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 743/2012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

Приложените бюлетини за съдимост сочат, че престъплението по настоящото дело е било извършено не след, а преди съответните дати за влизане в сила на две други присъди, издадени против дееца, чрез които на същият са били наложени няколко различни по вид наказания за престъпления от общ характер. Поради изложеното и на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи на подс. Е.Д. едно общо наказание между това по настоящата присъда, и тези, определени му по: 1. Присъда № 126/19.09.2018 година по НОХД № 500/2018 г. на Районен съд Ямбол, влязла в законна сила на 05.10.2018 година (с която за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 13.04.2017 година, е бил осъден на „Една година и два месеца лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за изтърпяване, „Глоба” в размер на сумата от 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Една година и шест месеца”); и 2. Определение № 48 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 256 за 2019 г. по описа на Районен съд Ямбол, постановено на 13.03.2019 година и влязло в законна сила на същата дата (с което за престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, осъществено на 27.04.2018 година, е осъден на „Глоба” в размер на сумата от 500 лева), в лицето на най-тежкото от тях, възлизащо на “Две години и четири месеца лишаване от свобода”, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК присъедини и най-голямото (по продължителност) наказание от тези по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за същия срок от „Две години и четири месеца”, определено на дееца по настоящото дело. В съответствие с предоставената възможност по чл. 23, ал. 3 от НК, въз основа на посочения текст съдът присъедини изцяло към така определеното по-горе общо най-тежко наказание от „Две години и четири месеца лишаване от свобода”, и най-голямото от двете имуществени наказания – „Глоба в размер на сумата от 800 лева”, наложена на подс. Е.Д. по НОХД № 500/2018 г. на Районен съд - Ямбол.

След като съпостави броя на съответните престъпления, които влизат в състава на така определената съвкупност от присъди заедно с данните за тяхната степен на обществена опасност и тази, отнасяща се до подсъдимия Е.Д. като престъпен деец, съдът намери наложеното общо най-тежко наказание за годно да постигне целите на наказателната репресия, заложени в чл. 36 от НК. Поради тази причина прие, че не следва да го увеличава чрез използване на предвидената възможност по чл. 24 от НК.

Поради липсата на предпоставки, които да позволяват отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът разпореди наложеното общо най-тежко наказание в посочения размер да се изтърпи от дееца ефективно при “Първоначален строг режим”, съгласно предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В” от ЗИНЗПС. При изпълнението на същото постанови да се приспадне изтърпяната част от наказанието, което е било наложено на подс. Е.Д. с Присъда № 126 от 19.09.2018 г. по НОХД № 500/2018 г. на Районен съд Ямбол, считано от 28.08.2019 година – датата за неговото привеждане в изпълнение според приложеното на л. 53 от НОХД № 1211/2019 г. писмо, изпратено от администрацията на Затвора в гр. Бургас до РС Габрово, до привеждане в изпълнение на наложеното общо наказание чрез настоящата присъда след нейното влизане в законна сила, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.

От данните за съдимостта на дееца е видно, че престъплението, предмет на разглеждане по НОХД № 1211/2019 г. на РС - Габрово, е било извършено от подс. Е.Д. в рамките на изпитателен срок по предходно условно осъждане, постановено по НОХД № 206 за 2016 г. на Районен съд Елхово. Наложеното наказание по същото дело вече е било приведено в изпълнение, но въз основа на предпоставки по чл. 68, ал. 1 от НК, чрез съдебен акт, издаден по НОХД № 500 за 2018 година по описа на Районен съд - Ямбол. Независимо от това обстоятелство съдът прие, че въпросите, свързани с основанията за възможното изтърпяване на условното наказание, ще следва да бъдат обсъдени повторно, и то не само заради онази преценка, която се дължи по силата на предвиденото в нормата на чл. 68, ал. 2 от НК, но и заради характера на един допълнителен новонастъпил факт (свързан с непредпазливото естество на престъплението, за което дееца е бил осъден по настоящото дело), който също предполага произнасяне по отношение на тях.

Доказателствата за немалкия брой и конкретното естество на всички посочени по-горе отегчаващи обстоятелства, които се явяват отчетени при индивидуализацията на определените видове наказания по отношение на подсъдимия Е.Д., водят до безспорно заключение, че той не се е поправил към инкриминираната дата. Освен от същите, това заключение произтича от факта, че непредпазливото престъпление по настоящото дело е било извършено от него само четири месеца след датата за влизане в сила на предходната условна присъда, издадена от Районен съд - Елхово, както и от установените обстоятелства, свързани с демонстративното поведение на дееца при управлението на лекия автомобил с висока скорост, надвишаваща с 38 км/ч позволената за населени места, което (наред с двете умишлено извършени нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП) е довело до възникване на ПТП с него. От последното са настъпили не само съставомерни, но и немалко несъставомерни вредни последици, които не могат да бъдат считани за леки по характер. При значението на описаните обстоятелства не е възможно да се приеме, че са налице основания за освобождаването на подсъдимия от изпълнението както на цялото, така и на част от съответното наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 206/2016 г. на РС Елхово, чието изпълнение е било отложено въз основа на чл. 66, ал. 1 от НК. Установената в чл. 68, ал. 2 от НК възможност за освобождаването от това наказание се явява в разрез с тях, като нейното приложение би било несъвместимо и с данните за цялостната негативна характеристика на Д. в качеството на водач, които доказват, че проявеното поведение при управлението на автомобила не може да се счита за случайна проява при него, тъй като той упорито отказва да се съобразява с правилата, които следва да се спазват при практическото упражняване на тази дейност. Всичко изложеното до момента налага извод, че не само за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, но и за постигане на възпиращото и предупредително въздействие на наказанието спрямо всички останали членове на обществото, лишаването от свобода по въпросната условна присъда следва да бъде изтърпяно ефективно.

С оглед на изложеното и след като отчете високата степен на обществена опасност на самото непредпазливо престъпление против транспорта поради всички настъпили от него негативни последици, на основание чл. 68, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, наложено на подс. Е.Д. чрез Определение № 171 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 206/2016 г. на РС - Елхово, постановено на 22.04.2016 година и влязло в сила на тази дата, чието изпълнение – на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от влизане на определението в законна сила. За последното постанови да се изтърпи отделно от другото наложено на подсъдимият общо наказание в размер на „Две години и четири месеца лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим”, определен въз основа на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”В” от ЗИНЗПС, като при изпълнението на въпросното наказание разпореди да се приспадне цялостно изтърпяния (през периода от 23.01.2019 година до 28.08.2019 година, според писмото, приложено на л. 53 от настоящото дело) срок от него.

В рамките на воденото разследване по образуваното досъдебно производство към материалите по него са били иззети и приобщени множество веществени доказателства, част от които не подлежат на унищожаване или на отнемане в полза на държавата по смисъла на съответните хипотези, които са предвидени в нормите на чл. 53 от НК и чл. 112 от НПК. Въз основа на изложеното и след като отчете данните по отношение на тяхната собственост, съдът разпореди: 1. Оставеното на съхранение в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово на бул. Трети март” № 175 в същия град веществено доказателство, представляващо лек автомобил марка „Мерцедес”, м. „ML 55” с Рег. № У 90-32 АС; 2. Съхраняваните в РУ Габрово на улица „Орловска” № 50 веществени доказателства, съставляващи 2 броя джанти (предна лява и предна дясна) с гуми, демонтирани от същия лек автомобил; 3. Едно от оставените на съхранение в съда веществени доказателства, представляващо 1 бр. автомобилен (контактен) ключ с метална халка, на която има 2 други ключа, за автомобил марка „Мерцедес”, модел „ML 55” с Рег. № У 90-32 АС; и 4. Намиращия се също на съхранение в съда 1 брой черен на цвят мобилен телефон марка „Microsoft”, модел „Pure View” ZEISS заедно със силиконов прозрачен калъф към него, след влизане на присъдата в законна сила да се върнат, както следва: първите три - на лицето К.Г.С. от град Ямбол, улица „******” № 14, вх. „В”, ет. 4, ап. 56, ЕГН **********, а четвъртото – на подс. Е.Н.Д..

I. Вещественото доказателство, предмет на предявено срещу подс. Д. обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2-ро, т. 1-ва, пр. 1-во от НК при разследването по ДП № 1752 ЗМ-602/2016 г. на РУ Габрово, наказателното производство за което е било прекратено чрез постановление от 01.11.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура Габрово, влязло в сила на 16.11.2019 година, представляващо 1 брой полиетиленов плик с нето тегло 0,33 грама и бруто тегло 3,37 грама, съдържащ метамфетамин 51,5%, описано в приемателно-предавателен протокол № 51833 от 22.12.2017 година и намиращо се на съхранение в ЦМУ София, Отдел „МРР – НОП”; както и II. Съхраняваните в съда веществени доказателства, в лицето на: 1. Полиетиленов плик, съдържащ празни опаковки от такива изследвани доказателства по протокол за извършена експертиза № 17/НАР-669 от 09.08.2017 г. на „Център за експертни криминалистични изследвания” при НИК МВР София, приложен към задната корица на същото досъдебно производство, и 2. 1 бр. тест касета от техническо средство „Dräger Drug Check 3000” заедно с празна (фабрична) опаковка от нея, съдът постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

След като се съобрази с неговото значение за обстоятелствата, които спадат към предмета на доказване, съдът разпореди останалото веществено доказателство, представляващо 1 брой оптичен носител на информация от вид CD-R, марка „Verbatim” с капацитет 700 МВ, намиращо се в плик на л. 213 от ДП № 1752 ЗМ-602/2016 г. на РУ Габрово, след влизане на присъдата в сила да остане на съхранение към материалите по делото.

Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. Е.Н.Д. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 1075,25 лева, дължима за възстановяване на част от разноските по досъдебното производство, направени във връзка със съответното престъпление, в извършването на което е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Останалата част от направените по досъдебното производство разноски във връзка с изготвянето на: 1. Дактилоскопна експертиза по Протокол № 160 от 06.10.2016 г. на НТЛ при ОД на МВР Габрово, и 2. Физико-химическа експертиза по Протокол № 17/НАР-669 от 09.08.2017 година на „Център за експертни криминалистични изследвания” при НИК МВР София, възлизащи на общата сума от 181,02 лева, които са свързани с престъплението, предмет на разследване по прекратената част от образуваното против дееца наказателно производство, съдът разпореди да останат за сметка на държава, съобразно предвиденото в чл. 190, ал. 1 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................