РЕШЕНИЕ
№
15.11.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич,
гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдия Георги
Пашалиев гражданско дело № 1108 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д.М.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Бългериан бургер” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Витоша” № 44, ет. 2, ЕИК *********, с която се иска ответното дружество
да бъде осъдено да премахне следните
незаконни строежи върху общите части на сграда с идентификатор ***, изградена в
ПИ с идентификатор ***, находящ се в град Добрич, бул. ***:
1. зид от
газобетонни блокчета тип „Итонг”, намиращ се във високата част на покрива на обекта
на ответника с идентификатор ***, залепен за северните прозорци на обекта на
ищеца с идентификатор ***.
2. три броя
надзид от тухлена зидария, затисната с излят бетонов цокъл /кофраж/, два от
които разположени напречно на фасадата на сграда с идентификатор ***, всички
намиращи се покрива на обекта на ответника с идентификатор ***;
3. инсталации и
съоръжения за отопление, вентилация и климатизация, намиращи се на покрива на обекта
на ответника с идентификатор *** и инсталация за отвеждане на отработен въздух,
монтирана на западната фасада на сграда с идентификатор ***, до последния
ѝ етаж.
4. помещение,
пристроено към южната страна на сграда с идентификатор *** и поставените върху
него три броя климатични тела и вентилационен отдушник.
В исковата молба се твърди, че след
придобиване от ответното дружество на имот с идентификатор № ***, находящ се в
град Добрич, бул. ***, в периода януари – май 2019 г. е извършило основен
ремонт и го е превърнало в заведение от
верига „Хесбургер”. Извършени са преустройства и допълнителни застроявания
върху общите части на сградата: изграден е наклон на покрива на обекта на
ответника чрез заливане на циментови настилки, полагане на изолационни
материали, изграждане на зидове от тухли. Сочи се, че по този начин е
ограничена възможността на ищеца да ползва прозорците си. Променила се е
фасадата, зазидани са част от прозорците на жилищната клетка. Променено е
разположението и на вертикалните водостоци на цялата сграда, които са разположени
диагонално на имота на ищеца и се засяга светлия им отвор. Твърди се, че върху
част от покрива са разположени инсталации и съоръжения за отопление, вентилация
и климатизация, които променят предназначението му и фасадата, натоварват го
допълнително и създават невъзможност за ползване от ищеца на северните
прозорци. Отделно въздухът се натоварва с миризми, създава се шум и влага,
скрива се видимостта на търговския обект
на ищеца. Освен това са нестабилно закрепени и предпоставят възможности за
наранявания. Сочи се, че е създаден и допълнителен обект в южната част на
имота, с което е променена фасадата. Пристройката създава затруднение за достъп
до търговския обект на ищеца. Върху нея са монтирани три климатични тела, които
денонощно изхвърлят отработен въздух, създават силен шум, завихряне и миризми. Сочи
се, че тези действия са извършени в нарушение на ЗУТ и без решение на ОС на ЕС.
Изпратена е покана до ответника за премахването им, но до настоящия момент
липсва промяна.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и с пълномощника си – адвокат В.В.. Двамата поддържат исканията си за
премахване на незаконните строежи, като изтъкват, че същите пречат на ищеца да
ползва имота си.
В законоустановения срок от получаването
на съобщението ответното дружество е подало писмен отговор. Счита се, че искът
е допустим, но неоснователен. Оспорва се представената фактическа обстановка –
част е невярна, друга част е изложена неточно, като фактите са тълкувани
превратно и неправилно. Покривът над имота на ответника и извършените върху
него ремонтни дейности не увеличават наклона или разположението на водостоците
на сградата. Сочи се, че изграденият зид не променя фасадата и не нарушава
правото да се ползват прозорците по предназначение. Въздуховодът не натоварва
покрива конструктивно. Пояснява се, че преди
придобиването на имота от ответника, сегашният обект е резултат от обединяване
и преустройство на три самостоятелни обекта и допълнително ОПС. Изграден е въз
основа на издадено разрешение за строеж № 338 от 27.09.2001г. и съгласието на
всички собственици в ЕС. Издадено е Разрешение за ползване № 61 от 09.04.2002г.
След 2018г. са предприети действия за промяна на визията и условията за
обслужване на клиенти и персонала. Извършени са ремонтни дейности по
отводняването на покрива, заменени са тръбите, изграден е зид. За
вентилационния въздуховод и вентилационните съоръжения е издадено разрешение за
строеж със съгласието на собствениците от ЕС. Допълнителният обект в южната
част е изграден през 2001г. след подписана декларация от собствениците на ЕС.
Климатичните тела и вентилационна решетка са част от смукателната инсталация,
безшумни са и не изхвърлят отработен въздух или миризми.
В съдебно заседание се представлява от
процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, бул. ***, с идент. № ***,
с площ от 203, 40 кв.м., както и на функционално свързания към него и
разположен под него недвижим имот с идент. № ***, с площ от 34, 20 кв.м.,
включващ помещение, коридор и стълбище. Имотите са придобити от ищеца въз
основа на влязло в сила възлагателно постановление от 20.11.2014 г. на Лучия
Тасева – ЧСИ с рег. № 737 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Добрич. Не е
спорно, че са предназначени за търговска дейност, но понастоящем не се
използват.
Не е спорно, а и от нотариален акт № ***на
Ралица Петрова – помощник нотариус по заместване
при Юлиян Веселинов, нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд
Добрич, вписан в регистъра на нотариалната камара под рег. № 160, се
установява, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се гр. Добрич,
бул. ***, с идент. № *** по КККР на гр. Добрич, със застроена площ от 266, 00
кв.м., ведно с прилежащите му 4, 74 % идеални части от общите части на сградата
и сбора от 4, 74 % и 36, 90 кв.м. идеални части от отстъпеното право на строеж
върху поземлен имот с идент. № ***. Не е спорно, че имотът на ответника
представлява заведение за обществено хранене.
Видно от уведомително писмо, връчено на
ответника на 05.06.2019 г., ищецът е предоставил срок на последния за
премахване на незаконните строежи в т. 1 – 4. Като алтернатива е предложил на
дружеството да закупи притежавания от него имот.
Приложен е акт за смърт, от който се
извежда, че *** е починал на 10.12.2018 г.
С протоколни определения от 14.10.2021
г. съдът е изключил от доказателствата по делото представените преписи от
„декларация по чл. 38, ал. 5 от ЗУТ“ на живущите на бул. *** и от „протокол на
живущите във вх. „Б“ на бул. ***, проведено на 16.12.2018 г. Тези действия на
съда са извършени, след като ответникът не изпълни задължението си за
представяне на оригиналите на документите до даване ход на устните състезания.
По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице, след запознаване с всички материали по делото, е
отговорило изчерпателно на поставените задачи. При изслушването си в съдебно
заседание поясни някои от отговорите в заключението.
От заключението се установява, че в
поземлен имот с идент. № *** по КККР на град Добрич, находящ се в гр. Добрич,
бул. ***, е построена сграда с идент. № ***. тази сграда включва два обема –
многоетажен и едноетажен, който е разположен тристранно около многоетажния,
северно, източно и южно. Вещото лице е посочило, че съобразно инвестиционен
проект за групов строеж „Добрич“ от 1964 г. сградата е разделена на четири
блока („А“, „Б“, „В“ и „Г“). В многоетажния обем се включват блокове „А“ и „Б“,
предназначени за жилищни обекти. Първият блок „А“ има многоетажна и едноетажна
част „А1“. Едноетажният обем от сградата обхваща блокове „В“ и „Г“, като блок
„В“ е разположен по дължина пред северната фасада на блокове „А“ и „Б“. В т. 9
от заключението е посочено, че и четирите конструктивно обособени единици са
функционално свързани на кота +0, 00 и на кота +4, 00. В
съдебно заседание арх. Е. заяви, че сградата е една, независимо от разделянето
ѝ на четири блока.
В тази сграда се намират самостоятелните
обекти на ищеца – с идент. № *** и с идент. № ***, и
на ответника – с идент. № ***.
Със заповед № РД-18-15 от 12.05.2005 г.
на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КККР на гр. Добрич са
одобрени КК и КР. Експертът е пояснил, че първият надземен етаж на кота + 0, 00
е приет за ет. -1, а вторият надземен етаж на кота + 4, 00 е приет за ет. 0.
Над него първият жилищен етаж е приет за ет. 1 и т.н.
От Схема № 15-16713/16.01.2015 г. и от
Схема № 15-16716/16.01.2015 г., издадени от СГКК-Добрич, е видно, че
самостоятелните обекти на ищеца с идент. ***, с площ 34, 20 кв.м. и с идент. № ***,
с площ от 203, 40 кв.м., са разположени съответно на ет. -1 и ет. 0 в многоетажния
блок „А“. Вторият обект няма самостоятелен вход, а до него се стига само през
входа на първия. Двата обекта са функционално свързани чрез стълбище. В тази
връзка вещото лице е изразило мнение, че не е следвало имотът да се разделя на
самостоятелни обекти по етажи, тъй като ищецът притежава един имот, разположен
на две нива. Затова трябвало да има и един идентификатор.
Самостоятелният обект на ответника с идент.
№ *** се намира изцяло на ет. -1 в едноетажния блок „В“.
От заключението става ясно, че считаните
от ищеца за незаконни строежи, описани в т.1 до 3 от исковата молба, се намират
на покрива на самостоятелния обект на ответника. Този покрив е свързан с
ниската част на външната северна стена на обекта на ищеца с идент. № *** (блок
„А“). На запад, непосредствено до имота на ответника, е разположен друг обект
от едноетажния блок „В“ (игрална зала), чийто покрив е свързан със северната
фасада на многоетажния блок „Б“ в ниската част също на ет. 0.
Вещото лице е заключило, че ответникът е
извършил ново строителство на покрива на обекта си – изградени са два напречни
надзида, които ограничават покрива над заведението за обществено хранене;
поставена е нова хидроизолация върху нова армирана циментова замазка; северните
прозорци на имот с идент. № *** са подзидани; монтирани са нови съоръжения за
отопление, вентилация и климатизация на покрива на ответника; монтиран е и
въздуховод на кухнята. Всичко е изградено през 2019 г., след като ответникът е
придобил процесния имот.
По третия въпрос от експертизата вещото
лице е посочило, че инвестиционният проект за „Ресторант за бързо хранене
Хесбургер“ е одобрен без оценка за съответствие с основните изисквания към
строежите.
По мнение на арх. Е. с подзиждането на
северните прозорци на ищеца се променя северната фасада, за която има одобрен
проект от 1964 г. След подзиждането височината на прозорците е станала 0, 90
м., а на стълбищния прозорец 0, 80 м. По северната фасада на блок „Б“
височината на прозорците е 1, 90 м., а на стълбищния прозорец 0, 80 м. (но 2
бр.). Намаленият размер на прозорците ограничава възможността за избор на
допустими функции в тези помещения. Констатирано е, че промяната на височината
на прозорците не е оказва влияние върху архитектурния облик на северната
фасада, тъй като гледано от нивото на тротоара се засичат перспективно от борда
на едноетажния блок „В“.
Експертът е заключил, че за
вентилационните съоръжения на покрива не е предвидено инсталационно помещение
съгласно чл. 291, ал. 1 от Наредба № 15 от 25.07.2005 г. и така не са
предпазени от нерегламентиран достъп. Част от тях са видими иззад борда, а
въздуховодът монтиран върху борда и по фасадата, е изцяло видим, което нарушава
естетиката на сградата.
По отношение на пристройката по т. 4 от
исковата молба е посочено, че е с площ от 27 кв.м. и се намира в южната част от
имота на ответника, извън съществуващите габарити на сградата, от южната страна
на блок „Б“. За помещението няма одобрен архитектурен и конструктивен проект и
разрешение за изграждането му. Не е учредено и право на пристрояване. Експертът
е констатирал, че пристроеното помещение променя южната фасада на сградата. Не
препятства пряко входа за самостоятелните обекти на ищеца, но създава
неудобство с близостта си до входната врата (0, 65 м.) и издаването пред
фасадата (2, 05 м.). Освен това препятства прекия пешеходен достъп до тротоара
от западната страна до входа на горните имоти. При огледа на пристройката
вещото лице е констатирало, че на покрива ѝ са монтирани три броя
климатични тела на разстояние 0, 85 – 0, 95 м. от прозорците на имота на ищеца
към южната страна на сградата. Непосредствено срещу входа на ищеца, във
високата част на пристройката, е монтирана и вентилационна решетка на смукател,
която закрива част от фасадата с издадения си обем.
Вещото лице е отговорило отрицателно на
въпроса за наличие на изграден от ответника надзид по протежение на северната
фасада на сградата. Пред прозорците на северната фасада няма изградени
надзидове. Такива има само за ограничаване на площта над обекта на ответника.
Констатирано е, че в частта над обекта на ответника има монтирана козирка с
метална конструкция, чиято височина превишава с 35 см. височината на
съществуващия бетонен борд.
След оглед на място вещото лице е
констатирало, че наклонът на покрива над обекта на ответника се е запазил 3%,
както е по проект. Единствено се е повишило нивото на покрива с около 15 см.
В т. 13 от заключението си експертът е
обяснил как се извършва отводняването на сградата, като изрично е посочил, че
местоположението на вертикалните водостоци на сградата, идваща от покривите на
многоетажните блокове „А“ и „Б“, не е било променяно.
Съдът счита, че заключението е обективно
и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което го приема в
цялост.
По делото бяха събрани и гласни
доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани свидетелите *** и ***,
които са съседи на страните, както и ***, който е строителят, извършил
строително-монтажните работи по покрива на обекта на ответника.
От показанията на първите двама
свидетели се установява, че през 2019 г. ответното дружество е започнало ремонт
на покрива на обекта си. По време на ремонтните работи са имали пререкания със
строителя заради строителните отпадъци. Считат, че нивото на покрива е било
повдигнато вследствие на ремонта и че е променен наклона му. Зазидани са били и
прозорците на имота на ищеца. Отделно сочат, че на покрива са монтирани турбини
за охлаждане и отопление, които се чуват силно, когато си в близост до тях.
Изграден е и въздуховод, който излиза на покрива на жилищния блок. По отношение
на пристройката от южната страна на сградата заявяват, че там се намира
паркинг. Според тях пристройката затруднява ползването на пешеходната зона около
блока. Затруднява се и достъпът до входа за обекта на ответника.
Съдът не възприема показанията на
двамата свидетели единствено в частта, в която твърдят, че след ремонтните
дейности по покрива е бил променен наклонът му. В тази част показанията на
свидетелите противоречат на заключението на вещото лице, което категорично е
посочило, че наклонът на покрива не е изменен. Единствено е повдигнато нивото
на самия покрив. Доколкото за отговора на този въпрос са необходими специални
знания, съдът приема за достоверен изводът на вещото лице, а не твърденията на
свидетелите. В останалата част показанията са ясни и безпротиворечиви, поради
което съдът ги възприема.
Свидетелят Демирев твърди, че е
присъствал през по-голямата част от времето, когато са извършвани ремонтни
дейности по покрива. Обяснява, че нивото на покрива е било повишено вследствие
полагането на армирана изравнителна замазка и други изолационни работи. Отрича
да е подзиждал прозорците на ответника. В тази връзка пояснява, че по времето
на извършване на ремонта прозорците вече са били подзидани и то по цялата
дължина на северната фасада. Твърди също, че са подобрили системата за оттичане
на водата, като са сменили съществуващите водостоци и са ги заустили във
водостоците, които минават през обекта на ответника. Свидетелят отрече да са
изграждани и надзидове, разположени
перпендикулярно на блок „А“. Използвани са съществуващите, като
единствено върху тях е била обърната хидроизолацията. Потвърждава, че е
изграден въздуховод, който свършва на последния етаж от жилищния блок.
Показанията на свидетеля досежно
подзиждането на прозорците на ищеца и изграждането на напречните надзидове се
опровергават както от показанията на другите двама свидетели, така и от
заключението по изготвената техническа експертиза. От експертното заключение
много ясно се установи, че подзиждането на прозорците и изграждането на
надзидовете са извършени през 2019 г. от ответното дружество, с оглед съобразяване
на повишеното ниво на покрива и поставената изолация. Установи се също, че са
подзидани единствено прозорците от имота на ищеца и на стълбищната площадка, но
не и на съседния имот. При това положение показанията на свидетеля в тази част
не следва да бъдат приети от съда. В останалата част изложеното от свидетеля
кореспондира с доказателствения материал
по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
При
тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
В тежест
на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е носител на
правото на собственост върху
обекти с идентификатор № ***и с идентификатор № ***, в сграда с идентификатор №
***, с административен адрес: град Добрич, бул. ***; наличието на неоснователни действия или бездействия (т.е.
такива, които не почиват на законово основание), извършени от ответното
дружество; както и обстоятелството, че тези действия или бездействия създават
на ищеца пречки за използване на собствения му имот, по-големи от обикновените.
Първата
предпоставка за уважаване на исковете бе доказана. Установи се, че ищецът е
собственик на недвижим имот, находящ се гр. Добрич, бул. ***, с идент. № ***, с
площ от 203, 40 кв.м., както и на функционално свързания към него и разположен
под него недвижим имот с идент. № ***, с площ от 34, 20 кв.м., включващ помещение,
коридор и стълбище.
Установи се също, че ответникът е
собственик на недвижим имот, находящ се гр. Добрич, бул. ***, с идент. № *** по
КККР на гр. Добрич.
Първият спорен въпрос между страните е
дали покрива на обекта на ответника е обща част или лична собственост на
последния. В тази връзка вещото лице даде своето категорично становище както в
съдебно заседание, така и в заключението си. Четирите блока са конструктивно
обособени чрез дилатационни фуги, но са функционално свързани, тъй като
разпределенията на самостоятелните обекти на ет. -1 и 0 пресичат тези фуги и
съдържат помещения, попадащи в различни блокове. Това е в подкрепа на крайния
извод, че четирите блока са част от една сграда. При това положение, съгласно чл.
38, ал. 1 от ЗС, покривът на блок
„В“, където се намира обектът на ответника, е обща част, която принадлежи не на
собствениците на обекти само в един блок, а в четирите.
В чл. 8
ал.2 ЗУЕС е предвидено, че когато сградата е с повече от един вход, управлението
може да се осъществява във всеки отделен вход като това управление обхваща и
общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния
вход. Общите части, принадлежащи на всеки отделен вход са входните врати,
стълбища, коридори към избени и складови помещения и др. За да се създаде
отделно управление на общите части на отделен вход по реда на чл.8 ал.2 ЗУЕС
според практиката на ВКС / решение № 53 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 4753/2015
г. на ВКС III г. о./ е необходимо чрез съответния вход да се осигурява достъп
само до част от самостоятелните обекти и входът да не обслужва други самостоятелно
притежавани обекти.
Подобен случай е
разгледан в Решение №103/20.01.2021 по дело №4703/2019 на
ВКС, ГК, I г.о. Процесната в
казуса на ВКС сграда е била разделена на четири отделни сгради с четири
самостоятелни входа. Установено е, че основите и покривната конструкция на
цялата сграда са разделени с вертикална температурна фуга, пресичаща всички
етажи, стени, тавани и покрива между тези част. Направено е предположение и за
наличието на дилатационни фуги между тях. В крайна сметка касационната
инстанция е приела, че „Покривът на сградата, както и покривните тераси, които не
обслужват всички обекти в сградата, според практиката на ВКС са общи части на
всички етажни собственици. В сграда с няколко отделни входа покривът е
предназначен да покрие цялата сграда и затова е обща част по естеството си,
част от конструкцията на сградата, за всички собственици. В този случай, дори и
да има отделяне на входовете за самостоятелно управление по реда на чл. 8 ал.2 ЗУЕС, то не може да засегне и покривът на сградата, когато той е проектиран
цялостно и е единен, при учредяването на етажната собственост е възникнал като
обща част, принадлежаща към всички обекти и идеалните части за отделните
апартаменти или други обекти, са изчислени за цялата сграда. Възможността за
самостоятелно управление на общите части на отделен вход не може да има за
последица по решение само на собствениците на този вход да се променя характеристиката
на общи части на целия блок и да се признае възможност сегментиране на покрива
на сградата на отделни части, част от които принадлежат на отделни собственици,
а други – на всички. Аналогично е и положението с покривните тераси, които служат
за покрив само на един от апартаментите в сградата или достъпът до тях е само
от едно от жилищата. За тях се приема в практиката на ВКС, че са общи на всички
собственици на самостоятелни обекти, а не само на тези, които пряко обслужват -
срв. решение № 63 по гр.д.1283/2010г. на ВКС, ІІ г.о.“
Изложеното
налага извода, че покривът над обекта на ответника, където са разположени
сочените в т.1 – 3 от исковата молба незаконни строежи, е обща част. Същият е
притежание на всички собственици на обекти в четирите блока.
Това становище поставя и
въпроса за допустимостта на иска по чл. 109 от ЗС, предявен от един етажен
собственик срещу друг етажен собственик, доколкото в исковата молба се съдържат
твърдения, че някои от незаконните строежи в т. 1 до 3, препятстват възможността
на всички собственици да ползват общи части от сградата.
На този въпрос е даден
положителен отговор в Решение № 283 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012
г., II г. о., ГК, в което се
приема, че „По реда на чл. 109 ЗС е допустимо
да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи
части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Целта на иска е да се
преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на
останалите да ползват общите части според тяхното предназначение“.
В
теорията и в практиката се приема, че искът по чл. 109 ЗС е средство за защита
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост. Това неоснователно
въздействие ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на
имота според предназначението му от неговия собственик.
По делото се установи, че ответникът е
подзидал северните прозорци на имота на ищеца с идентификатор ***, както и
прозореца на стълбищната площадка на блок „А“, с газобетонни блокчета тип
„Итонг”. От експертното заключение стана ясно, че с подзиждането на северните
прозорци е променена фасадата на сградата, за която има одобрен проект от 1964
г. Тук следва да бъде изтъкнато, че северната фасада на сградата е в
непосредствена близост до пл. „Свобода“ в централната част на град Добрич и е
обърната към него. С разположението си процесната сграда е от съществено
значение за цялостния облик на централната част на града. Макар вещото лице да
е посочило, че от тротоара до обекта на ответника прозорците не се забелязват,
то от всяка друга перспектива от широкия площад ще бъдат видими.
В ТР по тълкувателно дело № 4 по описа
за 2015 г., на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаването на негаторния иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие
или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
От заключението се установи, че след
подзиждането светлият отвор, от който може да влиза светлина в обекта на ищеца
е 0, 90 м., а в стълбищната площадка на блок „А“ е 0, 80 м. Конкретната
преценка за степента на въздействие върху обекта на ищеца и общата част следва
да бъде направена след съобразяване на всички релевантни обстоятелства. Ясно е,
че чрез стълбищната площадка се осигурява достъпа да отделните обекти в
сградата. Тя не се използва непрекъснато от собствениците, но това не е
аргумент за отричане на необходимостта от естествена светлина. При отсъствието
на такава се налага компенсиране с изкуствена светлина, а това е свързано с
допълнителни разходи и неудобства - плащане на по високи сметки за ток, честа смяна
на осветителни тела и т.н. Същите неудобства предизвиква на ищеца зазиждането
на северните му прозорци. Установи се, че понастоящем обектът, който е с
търговско предназначение, не се използва. При това положение е трудно да се
предвиди каква осветеност ще е необходима в помещенията в северната част на
обекта, но не е трудно да се предвиди, че съществуващото положение ограничава
съществено възможностите за използване на помещението. Поради тази причина
ограничена се явява и възможността за продажба на имота. На тази основа следва
да бъде акцентирано на северното изложение на зазиданите прозорци. В тези
помещения, поради разположението си, осветеността е по-малка. Затова загубата
на светлина се компенсира с поставяне на по-големи прозорци, каквито са налични
зад зидовете. В конкретния случай, чрез изграждането на подзидове по
прозорците, ответникът по недопустим начин е ограничил възможността за достъп
на естествена светлина до процесните помещения. Изградените подзидове ведно със
запазената метална дограма препятстват и възможността за проветрение в
помещенията на ищеца. На практика се явяват преграда пред достъпа до външната
среда. Фактическото положение дава основание да бъде направен извод, че пречките,
които създават подзидовете за използването на стълбищната площадка на блок „А“
и на обекта на ищеца, са по-големи от обикновените.
С оглед изложеното съдът счита, че
ответникът следва да бъда осъден да премахне подзидовете от газобетонни
блокчета тип „Итонг”, намиращи се във високата част на покрива на обекта на
ответника с идентификатор ***, залепени за северните прозорци на обекта на
ищеца с идентификатор ***.
С исковата молба, във втора точка, се
претендира премахване и на изградени три броя надзидове от тухлена зидария,
затисната с излят бетонов цокъл /кофраж/, два от които разположени напречно на
фасадата на сграда с идентификатор ***, всички намиращи се на покрива на обекта
на ответника с идентификатор ***.
Както бе посочено по-горе, съобразно ТР
по тълкувателно дело № 4 по описа за 2015 г., на ОСГК на ВКС, за уважаването на
иска по чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да установи, че неоснователното действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените. Именно тази предпоставка не бе
доказана от ищеца.
От заключението се установи, че
изградените надзидове са два, а не три, както твърди ищецът. Не се доказа
наличието на надзид, изграден по продължение на фасадата на сградата. Двата
налични са разположени перпендикулярно на фасадата на сграда с идентификатор ***,
като по-високият е с височина от 0, 40 м. (прил. 33 от експ.). Опроверга се
твърдението на ищеца, че след изграждането им се е променила фасадата на
сградата, тъй като не са част от фасадата, а от покрива на обекта на ответника.
Разположението и височината им ги правят невидими от нивото на тротоара, а и от
друга перспектива поради наличието на металната козирка на обекта на ответника.
Недоказването конкретно на пречките,
които създават надзидовете на ищеца и смущават пълноценното ползване на имота
му, има за последица отхвърляне на иска за премахване на три броя надзид от
тухлена зидария, затисната с излят бетонов цокъл /кофраж/, два от които
разположени напречно на фасадата на сграда с идентификатор ***, всички намиращи
се покрива на обекта на ответника с идентификатор ***.
Третата точка от исковата молба съдържа твърдения
за незаконно изградени инсталации и съоръжения за отопление,
вентилация и климатизация, намиращи се на покрива на обекта на ответника с
идентификатор *** и инсталация за отвеждане на отработен въздух, монтирана на
западната фасада на сграда с идентификатор ***, до последния ѝ етаж.
Вещото лице в съдебно заседание обясни,
че извършените строително-монтажни работи не представляват текущ ремонт, а ново
строителство. Аргументира се, като изтъкна, че вследствие на строителната
дейност е променена височината на покрива и начина на отводняване. Пак в тази връзка следва да бъде изтъкнато, че
съгласно чл. 147, ал. 1, т. 2 от ЗУТ „Не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж за монтаж на инсталации, съоръжения
и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи
на технически надзор от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически
надзор“. Изградените системи за отопление, вентилация и климатизация не са
съоръжения с повишена степен на опасност, поради което не е отнасят към
изключението.
Оттук с положителност може да бъде
заключено, че макар за изграждането им да не се изисква инвестиционен проект,
се изисква разрешение за строеж. Такова по делото не е представено. Представено
е единствено разрешение за строеж № 67 от 02.05.2019 г. на главния архитект на
Община Добрич за монтаж, но на процесния вентилационен въздуховод, а не на
системата.
Отделно
при изграждането на системата е нарушена и нормата на чл. 291 от Наредба
№ 15 от 27.05.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране,
изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и
разпределение на топлинна енергия, която предписва агрегатите и съоръженията за
системите за вентилация и климатизация да бъдат в самостоятелни заключващи се
помещения със защита срещу нерегламентиран достъп.
По-горе в изложението бе изяснено, че
покривът на имота на ответника е обща част. На тази плоскост действията по
изграждане на системата, а и на въздуховода са неоснователни и поради нарушение
на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Касае се за завземане на общи части, доколкото
покривът на едноетажния блок „В“ след монтиране на системите става неизползваем
от други етажни собственици, а не е представено съгласие на всички собственици, изразено с нотариална
заверка на подписите. Бе
установено, че обемът на инсталациите обхваща голяма част от покривното
пространство, а въздуховодът и западната фасада на сградата. Дори да не бъде
приет изводът за завземане на общите части от ответника, то за монтираните
съоръжения се изисква най-малко решение
на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично
писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта.
Такова решение също липсва, след като представения протокол от общо
събрание само на живущите във вх. „Б“ на бул. „25-ти септември“ № 19, проведено
на 16.12.2018 г., бе изключен от доказателствата по делото.
При преценката за наличието и степента
на въздействие, което въздуховода и системите за отопление, вентилация и
климатизация оказват върху ползването на имота на ищеца, следва да бъде
съобразено произнасянето на съда по отношение на изградените подзидове по
северните прозорци. След премахването им светлата част ще бъде с височина 1, 80
м., като ищецът ще може и да проветрява помещенията си. При това положение
изградените системи и въздуховода биха били пречка пред използването на
прозорците по функционалното им предназначение. Вещото лице обясни, че при
огледа на място е установило височината на инсталациите около 1, 00 м. – 1, 50
м. От заключението също се установи, че обемът, който заемат тези системи и
въздуховодът е значителен, тъй като са разположени по целия покрив. Освен това
функциите, които изпълняват съоръженията и системите са от такъв характер, че с
голяма степен на вероятност би могло да се направи извод, че при работата си
издават шум и изпускат миризми. Така ползването на северните помещения от ищеца
би се оказало силно затруднено. Процесният въздуховод заема и цялата западна
фасада на сградата, като нарушава естетиката ѝ.
Ето защо, съдът счита, че искът за
премахване на изградените инсталации и съоръжения за отопление, вентилация и
климатизация, намиращи се на покрива на обекта на ответника с идентификатор ***
и на инсталацията за отвеждане на отработен въздух, монтирана на западната
фасада на сграда с идентификатор ***, до последния ѝ етаж, следва да бъде
уважен.
В последната четвърта точка от исковата
молба е направено искане за премахване на помещение, пристроено към южната
страна на сграда с идентификатор ***, с площ от 27 кв.м. и поставените върху
него три броя климатични тела и вентилационен отдушник.
Ответникът не доказа твърденията си за
наличие на разрешение за строеж на това помещение. За него няма одобрен
архитектурен и конструктивен проект. Нещо повече – липсват доказателства и за
учредено право на пристрояване. Възражението на ответника, че помещението е
изградено от бивш собственик на имота е неоснователно. То се опровергава от
показанията на свидетеля Попов, който ясно заяви, че преди ответникът да
придобие имота там е имало само ролетна щора. Впоследствие са били поставени
сандвич-панели и врата. Така се е обособило като помещение. Във връзка с
възражението на ответника трябва да бъде заявено, че по негаторния иск отговаря
и лицето, което не е извършило неоснователното действие, но поддържа това
състояние, което смущава правото на собственост на ищеца.
От показанията и на двамата свидетели – ***
и ***, а и от заключението по изготвената експертиза се установи, че
помещението с площ от 27 кв.м. е издадено извън габаритите на сградата, като външната
му стена се простира до паркинга пред южната фасада на сградата, на 2, 05 м. От
запад отстои на 0, 65 м от входната врата към обектите на ищеца. В горния край
срещу входната врата на ищеца е разположена смукателна решетка. Установи се
също, че върху покрива на помещението са поставени три броя външни тела на
климатици. В тази връзка се доказа, че помещението препятства достъпа до входа
за обектите на ищеца. Но издадената част от 2, 05 м. не е толкова значителна по
размери, за да се направи извод за съществено препятстване на ползването на
имота на ищеца. Пространството непосредствено пред пристройката стои празно и
не ограничава достъпа до входа на ищеца. Не може да бъдат квалифицирани като
пречки за ползване на имота и поставените върху пристройката климатични тела и
смукателната решетка. Всмукването на въздух не може да причини дискомфорт на
преминаващите през входа на ищеца поради функционалната си особеност да поема
въздух. Щеше да бъде друго положението ако се касаеше за решетка за отвеждане
на въздух. В този случай преминаващите биха усетили чрез обонянието си, а и
чрез други рецептори, работата на системата. По отношение на климатичните тела
не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи как пречат на
нормалното ползване на имота на ищеца. Не може да бъде споделено твърдението,
че закриват южните прозорци от имота на ищеца поради малкия им обем. Няма
доказателства и за шума, който създават при работата си.
Изложеното обосновава извод за
отхвърляне на претенцията на ищеца за премахване на помещение, пристроено към
южната страна на сграда с идентификатор ***, с площ от 27 кв.м. и поставените
върху него три броя климатични тела и вентилационен отдушник.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца
и ответника се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно
на уважената и отхвърлената част от претенцията.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК,
с който претендира адвокатско възнаграждение от 3600, 00 лева; депозит за вещо
лице от 726, 00 лева и държавна такса от 80 лева.
Ответната страна също е представила
списък по чл. 80 от ГПК с един разход – депозит за вещо лице от 150 лева.
Исканията на ищеца бяха оформени в
четири точки. При изчисляване на разноските следва да бъде съобразено, че
исканията по две от точките бяха уважени, а по други две отхвърлени.
В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени половината от
направените от ищеца разноски - 2203, 00 лева.
В съответствие с правилото на чл. 78,
ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени половината от
разноските на ответника – 75, 00 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бългериан бургер” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 44, ет. 2, ЕИК *********, по
предявения от Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание по
чл. 109 от ЗС, да премахне съществуващия зид от газобетонни блокчета тип
„Итонг”, изграден във високата част на покрива на обект с идентификатор *** по КККР на град Добрич и залепен за
северните прозорци на обект с идентификатор *** по КККР на град Добрич, и двата
част от сграда с идентификатор *** по КККР на град Добрич, с административен
адрес: град Добрич, бул. ***
ОСЪЖДА „Бългериан бургер” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 44, ет. 2, ЕИК *********, по
предявения от Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание по
чл. 109 от ЗС, да премахне съществуващите инсталации и съоръжения за отопление,
вентилация и климатизация, изградени на покрива на обект с идентификатор *** по
КККР на град Добрич и инсталация за отвеждане на отработен въздух, монтирана на
западната фасада на сграда с идентификатор *** по КККР
на град Добрич, до последния ѝ етаж, намиращи се в ПИ с идентификатор
№ *** по КККР на град Добрич, находящ се в град Добрич, бул. ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „Бългериан бургер” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Витоша” № 44, ет. 2, ЕИК *********, иск с правно основание по чл. 109 от
ЗС, за осъждане на ответника да премахне три броя надзидове от тухлена зидария,
затисната с излят бетонов цокъл /кофраж/, изградени на покрива на обект с
идентификатор *** по КККР на град Добрич, намиращ се в сграда с идентификатор ***
по КККР на град Добрич, с административен адрес: град Добрич, бул***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Бългериан бургер” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Витоша” № 44, ет. 2, ЕИК *********, иск с правно основание по чл. 109
от ЗС, за осъждане на ответника да премахне помещение с площ от 27 кв.м.,
пристроено към южната страна на обект с идентификатор *** по КККР на град
Добрич, както и поставените върху него три броя климатични тела и вентилационен
отдушник, намиращ се в сграда с идентификатор *** по КККР на град Добрич, с
административен адрес: град Добрич, бул. ***.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Бългериан бургер” ЕООД, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Витоша” № 44, ет. 2, ЕИК *********, сумата от 75, 00 лева –
разноски по гр.д. № 1108/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Бългериан бургер” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 44, ет. 2, ЕИК *********, да
заплати на Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2203, 00 лева –
разноски по гр.д. № 1108/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните, които обстоятелства изрично да се удостоверят в отрязъците от
съобщенията.
Районен съдия: