№ 1497
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110112015 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.
В исковата и уточняващите молби ищецът С. Н. Р. твърди, че въз основа на
договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 153/19.05.2023г. на
Служба по вписванията-Варна е придобил собствеността върху апартамент № 1 и
гараж № 4, находящи се в жилищна сграда с административен адрес гр. В.**.
Достъпът до гаража се излага да се осъществявана от вътрешен двор, до който се
достига чрез тунел. Излага, че гаражът е във вид, в който е бил при приемане на
строежа и въвеждането му експлоатация, като вратите на същия се отварят навън.
Твърди, че в обхвата на маневрената площ срещу гаража ответната страна Д. В. Д.
паркира собствения си автомобил марка „Хюндай“, като в дъното на двора има още
един неин автомобил – Москвич, без контролни номера, който не е в движение повече
от 10 години. С действията си по паркиране на автомобила марка „Хюндай“ в обхвата
на маневрената площ твърди, че му пречи да упражнява собствеността си върху
гаража, като го използва по предназначение. Въпреки многократните разговори,
изпратени писма, търсеното съдействие от кварталния инспектор и Общинска
полиция, ответната страна отказва да преустанови действията си. Поради това сезира
съда с искане за осъждане на Д. В. Д. да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в неправомерно паркиране пред гараж № 4. Претендира присъждане и
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д. В. Д. депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва да е
1
извършвала каквито и да е действия, с които да пречи на ищеца да упражнява правото
си на собственост върху гараж № 4. Поддържа, че въз основа на постигнато
споразумение с другите собственици на имот с идентификатор № 10135.2557.345,
наистина паркира във вътрешния двор на сградата, находяща се в гр. В.**, но твърди
да прави това по начин, който не създава пречки по ползването на гаражите и обектите
с вход от към вътрешния двор. Излага, че паркира автомобила на самата граница на
имотите и на максимално разстояние от сградата, в която е разположен процесния
гараж № 4, като между автомобила и сградата остава разстояние от почти 6 метра.
Отделно от това излага, че това състояние не е трайно, доколко тя често не паркира
във вътрешния двор и не винаги на едно и също място. Сочи още, че във вътрешния
двор паркира не само тя, но и други лица – собственици на дворното място или обекти
в сградата, а също и лица, които нямат или не ползват обекти в сградата. Твърди и, че
често се случва непосредствено пред гаража на ищеца да се паркирали лица, които
извършват ремонтни дейности в негов имот, а също и такива, на които той е посочил,
че могат да спират там. Поддържа на следващо място, че начинът, по който се отваря
гаражната врата, намалява маневрената площ за влизане в гаража. Поддържа, че не тя
е избирала начина, по който да се отваря вратата на гаража и в този смисъл не счита,
че трябва да се съобразява с техническите характеристики на имота, на който тя не е
собственик. С оглед горното и моли съда за отхвърляне на иска, ведно с присъждане
на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съобразно приложимия закон и по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е прието за безспорно установено, че ищецът С. Н. Р. е
собственик на гараж № 4, находящ се в сграда с административен адрес гр. В.**, което
се установява и от приложения на л. 10-11 от делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 174/2023г. Така придобитият гараж, видно от
нотариалния акт, се намира на партера на сграда с идентификатор 10135.2557.345.1,
построена в поземлен имот с идентификатор 10135.2557.345.
Видно от представените по делото нотариален акт за учредяване на право на
строеж, разрешение за строеж № 17/10.02.1995г., протокол на държавна приемателна
комисия за установяване годността за ползване на строеж „Жилищна сграда ул.
„Генерал Цимерман“, № 18“ и разрешение за ползване, че сградата, в който е
разположен процесният гараж е изградена в обединен парцел VIII-10, 11 в кв. 696 по
плана на 2-ри микрорайон на гр. *********, с обща площ от 403 кв.м. и в която сграда
е предвидено да бъдат изпълнени осем броя гаражи, два броя ателиета и осемнадесет
броя жилища. Сградата е въведена в експлоатация през м. февруари 1997г.
От нотариалния акт за учредяване право на строеж се установява, че за
2
праводателя на ответната страна Д.Ф.Д. (удостоверение за наследници л. 82) е
учредено право на строеж за апартаменти № 5 и 6 и върху гараж № 2.
Между страните е прието за безспорно установено, че достъпът до процесния
гараж се осъществява от вътрешния двор, до който се достига чрез проход, в който
вътрешен двор паркира собствения си автомобил ответната страна Д. В. Д.. В съдебно
заседание на 03.02.2025г. между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че ответната страна паркира собствения си лек
автомобил срещу гаража на ищеца по начина, по който е позициониран на снимките,
приети по реда на чл. 204 ГПК.
Видно от приложеното на л. 13 от делото заверено от страната копие на
свидетелство за регистрация – част I, издадено на 14.01.2019г., че ищецът Н. е
собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц 400“, рег. № ********.
Представени от ищеца са и отправени от него молби към ответната страна,
Община Варна и домоуправителя на ЕС с административен адрес гр. *****, свързани с
разрешаване на възникналия между страните спор относно паркирането от страна на
ответната страна в дворното място и невъзможността ищецът да ползва собствения си
гараж по предназначение.
Приобщена към доказателствения материал е и преписка № 12559/2024г. по
описа на Районна прокуратура – Варна, образувана по жалба на Д. В. Д., в който
същата е изложила, че паркира автомобила си срещу гаража на ищеца, считайки че
отстоянието между последния и паркирания неин автомобил е достатъчно, за да може
ищецът да ползва гаража си. Посочено още в жалбата е, че е преотстъпила
паркомястото си на свои гости.
По делото са ползвани специални знания на вещи лица по първоначална и
повторна съдебно-технически експертизи.
Според заключението на вещото лице по първоначалната експертиза
отстоянието от гараж (при отворени врати, всяка по 1.20м.) до ограждащия дворното
място зид е 6.20м. При положение, че автомобилът на ответната страна, чиито
габарити са дължина 3.5м и ширина 1.48м, е паркиран до оградата стена, изчисленото
разстояние между него и гаража (с отворени врати) е 3.72м. (при съобразяване на
необходимо разстояние от 1м между зида и автомобила, необходимо за отваряне на
врата). Това разстояние според вещото лице е недостъчно, за да може ищецът да
паркира собствения си автомобил в процесния гараж. В заключението си експертът
сочи, че съобразно габаритите и техническите характеристики на автомобила на
ищеца, за маневрата по паркирането му е необходим коридор с дължина 5.866м и
ширина 3.311м. Необходимата маневрена площ, съобразно строителните правила и
норми е коридор с дължина 5.85м и ширина 4.50м. Вещото лице сочи, че е възможно
да бъдат поставени рулетни врати на гаража, по който начин ще се удължи коридора за
3
маневра с 1.20м.
Според заключението на вещото лице по първоначалната експертиза
отстоянието от гараж до ограждащия дворното място зид е 7.50м. При положение, че
автомобилът на ответната страна, чиито габарити са дължина 349.5см и ширина
149.5см, е паркиран до оградата стена, изчисленото разстояние между него и гаража е
5.73м. Във връзка с изпълнение на задачите по повторната експертиза е направен опит
за паркиране на автомобил в гаража и при паркиран до оградната стена автомобил на
ответната страна, като в заключението е отразено, че маневрата влизане и излизане от
гаража е реална и възможна.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при извършване на
експеримента и направените маневри е необходимо да се слиза от автомобила да се
дърпат, затварят вратите на гаража. Също така експертът установява, че при
извършване на маневрите, водачът на автомобила е бил направляван, за да може да
паркира в гаража. Наред с това от разясненията не вещото лице се установява, че
автомобилът на ответната страна е бил паркиран плътно към Москвича, върху чуканче
от корен на дървото, поради което и вещото лице сочи, че лекият автомобил Хюндай е
преместен от постоянното си положение напред. Сочи, че по начина, по който е
паркиран Хюндая на представените по делото снимки, не биха могли да се извършат
маневрите, които са направени в експеримента, но биха могли да се направят други, за
да се влезе в гаража.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Негаторният иск има за цел да даде защита на правото на собственост и
ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, което ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта
или имота според предназначението му. Това въздействие или посегателство може да
се изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се
цели преустановяване на същите, т.е. следва да е налице неправомерно въздействие
върху имуществената сфера на ищеца.
Не се спори между страните, а и от коментираните по-горе писмени
доказателства, се установи, че ищецът е собственик на процесния гараж № 4,
разположен на партера на жилищна сграда, построена в поземлен имот
10135.2557.345. Безспорно е и, че достъпът до този гараж се осъществява през проход
откъм ул. „Генерал Цимерман“, след което е ситуирано дворното място, служещо за
единствен възможен подход към гаража.
Няма спор и относно поведението на ответната страна Д. Д., чието
преустановяване ищецът претендира, а именно: че същата паркира управлявания от
нея лек автомобил „Хюндай“ в дворното място срещу гаража на ищеца, успоредно на
4
оградната стена към дъното на двора. Въведените от ответната страна защитни
възражения са, че паркира автомобила си във вътрешния двор въз основа на
споразумение с другите собственици на имот с идентификатор № 10135.2557.345, като
прави това по начин, който не препятства възможността на ищеца да ползва гаража си
по предназначение.
На първо място по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че
между собствениците на дворното място е постигнато споразумение, с което е
разпределено фактическото ползване на общата вещ, включително с посочване кой и
какво ще ползва, коя конкретно реална площ се определяне за това ползване. Дори
обаче собствениците на земята да са разпредели ползването на свободната площ от
двора, при това разпределение следва да бъде отчетено и правото на лицата,
притежаващи самостоятелен обект в сградата въз основа на реализираното право на
строеж, да ползват земята, доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че действията по
паркиране на автомобила й не препятстват възможността на ищеца да ползва гаража
си по предназначение. От заключенията и по първоначалната и по повторната
експертиза се установи, че разстоянието между гаража и оградната стена към дъното
на двора е 7.20м/7.50м, при което паркирания лек автомобил на Д. Д. намалява
дължината на маневрената площ най-малко с 1.50м (съобразно ширината на
притежавания от Д. лек автомобил). При отчитане необходимото пространство за
слизане от автомобила и размерите на гаражните врати (1.2м), се налага извода, че
оставащото място за маневриране е около четири метра, което е под изискуемата
съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (6м). Това е
достатъчно да се приеме, че свободният достъп на ищеца до собствения му гараж и
възможността да го ползва по предназначение е ограничена. Вярно, че от
заключението на вещото лице по повторната експертиза се установи, че влизането и
излизането от гаража е възможно с извършването на четири маневри, но наред с това
от разясненията дадените от експерта в открито съдебно заседание се изясни, че, за да
бъде осъществен достъп гаража е необходимо да се слиза от автомобила, да се отварят,
затварят, дърпат вратите му и всичко това съпроводено с напътствия от трети лица при
извършване на маневрите. Не на последно място се установи, че при извършване на
експеримента, автомобилът на ответната страната не е бил паркиран на обичайното си
място, а възможно най-плътно до другото собствено на Д. и паркирано в дворното
място превозно средство – лек автомобил Москвич. Ето защо и горната възможност за
достъп до гаража не опровергава извода за създадените за ищеца пречки за
упражняване на вещното право, на което той е титуляр. Доколкото основното
предназначение на гаража е в него да се паркира лек автомобил, затрудненият
5
свободен достъп за влизане и излизане от този гараж с моторно превозно средство
несъмнено създава пречки по-големи от обикновеното. Недопустимо е собственикът
на гаража да бъде принуждаван да достъпва до него посредством множество маневри,
още повече да предприема действия, насочени към преустройство на собствеността си,
за да си осигури нормално и обичайно ползване на вещта.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира предявения иск
за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане, в тежест на
ответната страна следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за заплатена
държавна такса в размер на 80 лева, депозит за вещо лице в размер на 350 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, или общо сумата от 1430 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, Д. В. Д., ЕГН **********, от гр. В.**, ет. 3,
ап. 5, да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се паркиране в зоната
за маневриране пред гараж № 4, с идентификатор 10135.2557.345.23, разположен на
партерния етаж в сграда с идентификатор 10135.2557.345.1, изградена в поземлен
имот с идентификатор 10135.2557.345, с административен адрес гр. В.**, по който
начин осигури възможност на С. Н. Р., ЕГН **********, от гр. ******, да упражнява
безпрепятствено правото си на собственост върху гореописания гараж.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, от гр. В.**, ет. 3, ап. 5, да заплати на С. Н.
Р., ЕГН **********, от гр. ******, сумата от 1430.00 лева (хиляда четиристотин и
тридесет лева), представляваща сторените в производството пред Районен съд –
Варна разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6