РЕШЕНИЕ № 92

 

гр. Кнежа, 10.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Ивета Ружова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 837 по описа на съда за 2018 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, чрез пълномощника – юрк. Р.И.И., срещу П.Ц.И. с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 5 032.74 лв., представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

В молбата се твърди, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД произтича от договор за потребителски кредит с номер **********, сключен на 05.06.2017 год. с длъжника – ответник в настоящото производство П.Ц.И., с който на последния е бил предоставен кредит в размер на 2 500 лв. за срок от 24 месеца, с размер на вноската: 154.55 лв. и падеж – 20-ти ден от месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) – 49.89%, годишен лихвен процент – 41.17% и лихвен процент на ден – 0.11% или общо задължение по кредита в размер на 3 709.20 лв., както и по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от доп. услуги – сумата от 3 001.20 лв., с размер на вноската по закупен пакет – 125.05 лв. Твърди се, че общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 6 710.40 лв., с общ размер на вноската – 279.60 лв. и дата на погасяване – 20-ти ден от месеца. Излагат се твърдения, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 06.06.2017 год. е превел парична сума в размер на 2 500 лв. по посочена от длъжника банкова сметка, ***едита в срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 279.60 лв., с падеж всяко 20-то число на месеца. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил точно и в срок поетите с договора задължения, направил е 6 пълни погасителни вноски и една непълна, последната с дата 20.12.2017 год., след което е изпаднал в забава и на 03.04.2018 год. договорът бил прекратен автоматично от страна на кредитора – ищец и била обявена неговата предсрочна изискуемост, за което на ответника било изпратено уведомително писмо. Сочи се, че съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на договора клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, вкл. възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихва за забава и такси. Посочва се, че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по Договора за потребителски кредит е общо в размер на 1 692.20 лв., като с плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема – в размер на 1677.66 лв. Със сума от 4.54 лв. са били погасени лихвите за забава по кредита и с плащанията си ответникът е заплатил 10 лв. от начислените такси по тарифа.

Твърди се, че задължението на ответника по договора за кредит е в размер на 5 032.74 лв. и поради неизпълнение на договорното задължение ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като в РС – Кн. било образувано ч.гр. дело № 522/ 2018 год. и била издадена заповед за изпълнение, но същата не била връчена на длъжника. С оглед на това, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на паричното задължение по договора за потребителски кредит. Поради липса на правен интерес не претендира лихва за забава в размер на 22.33 лв., а само законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането.

В подкрепа на горните твърдения са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба пълномощникът – юрк. Кр. Кр. А., с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че поддържа така предявения иск. Позовава се на писмените доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за това. Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 02.06.2017 год., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, с дата на получаване: 05.06.2017 год., ведно допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 05.06.2017 год. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от с. дата, Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД към договора за потребителски кредит, погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********, извлечение от 06.06.2017 год. за извършен превод по сметка на ответника на сумата от 2 500.00 лв.,  извлечение по сметка към договора за превод за извършени плащания от ответника, уведомително писмо от 05.04.2018 год., удостоверение за актуално състояние на ю.л.  и документ довнесена по сметка на съда държавна такса.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Безспорно по делото е, че ответникът е бил в договорни отношения с ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, по Договор за кредит с № ********** от 05.06.2017 год. Съгласно договора, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя – ответник парична сума в размер на 2 500 лева за срок от 24 месеца, както и по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – сумата от 3001.20 лв. Общото задължение по кредита възлиза на сума в размер на 6 710.40 лв. От своя страна, ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит на 24 вноски в размер от по 279.60 лв. всяка, съгласно погасителен план съм договора, с дата на погасяване: 20-ти ден от месеца. Ответникът П.Ц.И. е направил 7 пълни вноски и една непълна, след което е преустановил плащанията. Същият не е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора, да върне отпуснатия му кредит в уговорения срок (24 месеца), поради което кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е прекратил едностранно договора за кредит и е обявил предсрочна изискуемост на вземането. Така ответникът е останал задължен към кредитора за сумата от 5 032.74 лв., в т.ч. лихви. За това вземане ищецът се е снабдил по реда на заповедното производство със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.  

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 45 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в молбата адрес, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 40, ал.2 от ГПК, както и че искът с правно основание 422 вр. чл. 415 от ГПК е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 249.61 лв., от които 99.61 лв. – платена д.т. и 150 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 251.70 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения  и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,  Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с  чл. 415, ал.1 от ГПК, че П.Ц.И., ЕГН **********,***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, представлявано от Св. Н. Н.; И. Х. Г.; О. Л., гражданин на Чешка Република и Я. Я. Ч., гражданин на Полша – управители, чрез пълномощниците: юрк. Р.И. и юрк. Кр. А., сумата от 5 032.74 лв. (пет хиляди тридесет и два лева и 74 ст.), представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 05.06.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2018 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 479 от 30.07.2018 год. по Ч.Гр. дело № 522/ 2018 год. по описа на РС – Кн..

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК П.Ц.И., ЕГН **********,***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, представлявано от Св. Н. Н., И. Х. Г., О. Л. и Я. Я. Ч. – управители, разноски в настоящото исково производство в размер на 249.61 лв. (двеста четиридесет и девет лева и 61 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр.Дело № 522/ 2018 год. по описа на КжРС – в размер на 251.70 лв. (двеста петдесет и един лева и 70 ст.)

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: