Определение по дело №2452/2014 на Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 16.08.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публично заседание на седемнадесети февруари

две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от Председателя търг. дело № 2452 по описа за 2014 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ – ГЛАВЕН  ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 74  ОТ ТЗ, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН ПРИ ОТХВЪРЛЯНЕ С  ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ПО ЧЛ. 29 ОТ ЗТР – ЗА НИЩОЖНОСТ НА ВПИСВАНЕ; ЕВЕНТУАЛНО, ЗА НЕДОПУСТИМОСТ НА ВПИСВАНЕТО, ЕВЕНТУАЛНО ЗА НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВПИСАНО ОБСТОЯТЕЛСТВО ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН ПРИ ОТХВЪРЛЯНЕ  НА ИСКА ПО ЧЛ. 29 ОТ ЗТР С ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 71 ОТ ТЗ.

Ищецът Е.Е.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Г. – САК, със съдебен адрес:***, с искова молба от 22.04.2014 г. твърди, че съдружници в „Е.“ ООД, ЕИК ******** са К. А. К., ЕГН ********** и Е.А. К., ЕГН **********, които представляват дружеството заедно. Видно от Препис-извлечение от акт за смърт съдружникът К. А. К., ЕГН ********** е починала на дата 19.02.2014 г. От удостоверение за наследници № ЕС УН-599 от дата 25.03.2014 г., издадено от район „Оборище“, единствен наследник по закон на починалия съдружник К. А. К., е ищцата - нейната дъщеря Е.Е.К., ЕГН **********. С оглед изложеното по-горе за нея възникна правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 74 от ТЗ във връзка и с чл. 29, ал. 1 от ЗТР за отмяна на решения, взети на извънредно Общото събрание на „Е.“ ООД, ЕИК ********, проведено на 25.03.2014 г., който обжалва и Заявление за вписване № 20140327175655, постановен от длъжностно лице на ТР при АВп. Предмет на заявлението е вписване на нови обстоятелства по партидата на „Е.“ ООД, ЕИК ******** в Търговския регистър, с които се искат заличаване на починалия управител на „Е.“ ООД К. А. К., ЕГН **********, промяна на седалището и адресът на управление на дружеството, както и приемане на нов дружествен договор, съобразно исканите от съдружника Е.А. К., ЕГН ********** промени. Счита, че проведеното Общо събрание от дата 25.03.2014г., което е приело решения за тези промени, не е било проведено редовно, поради непоканването на наследниците на починалия съдружник К. А. К. в противоречие и в нарушение на чл. 18 от Дружествения договор, който изрично урежда правото на наследниците да встъпят във всички права и задължения, произтичащи от участието на наследодателя в дружеството, респективно и заявените за вписване обстоятелства не са валидно настъпили, в подкрепа на което представя следните съображения: Правното качество „съдружник“ в дружество с ограничена отговорност има две различни характеристики, които могат да съществуват само едновременно: а) лицето, което е съдружник трябва да участва в дружеството (да е негов член) и б) същото лице трябва да притежава дружествен дял от имуществото на дружеството. Затова правното качество съдружник отпада както в случай, че участието на лицето в дружеството бъде прекратено, така и в случай, че това лице престане да бъде притежател на дружествен дял. При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност участието му в дружеството се прекратява (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице вече не е съдружник. В случая дружествените дялове на К. А. К. са преминали в наследство към нейните наследници, а именно Е.Е.К.. ЕГН ********** (видно от представеното с настоящата искова молба удостоверение за наследници) и нейното членство поради смъртта е прекратено. В качеството си на наследник и в изпълнение на законовите разпоредби и чл. 18 от Дружествения договор, в който се съдържа изричната разпоредба, че наследниците на починал съдружник встъпват в правата и задълженията, произтичащи от участието в дружеството на наследодателя, ищцата е изпратила нотариална покана до Е.А. К., в качеството й на съдружник и управител на „Е.“ ООД, ЕИК ********, с която покана е заявила желанието си да встъпи във всички права и задължения на починалия съдружник - неин наследодател, както и че е запозната и приема условията на дружествения договор. Посочената нотариална покана е връчена на дата 07.04.2014г. чрез нотариус К.Н.Б., peг. № 043 на Нотариалната камара и получена от пълномощник. С оглед на това, че с обжалваното заявление за вписване на промени и проведено Общо събрание и в противоречие с чл. 18 от Дружествения договор, не са представени доказателства, установяващи кой наследява дружествените дялове на починалия съдружник, липса на покана на наследниците за провеждане на Общо събрание, притежаваните от починалия дружествени дялове са във „висящо” състояние. За да бъде то прекратено на първо място счита, че дружеството следва да установи кои са тези наследници, да ги уведоми за това, че са придобили по наследство дружествени дялове и им даде подходящ срок да заявят намерението си по отношение на тези дружествени дялове. В настоящия случай и в предвидения от законодателя 3-месечен срок е налице депозирано от ищцата искане на основание чл. 18 от Дружествения договор за встъпване във всички права и задължения на починалия съдружник, но тъй като към настоящия момент отговор на поканата не е получила, а в дружеството се извършват действия, които биха накърнили законните й права, се обръща към Съда за обезсилване на вече приетите промени, с оглед проведеното Общо събрание, на което ищцата не е била поканена да присъства, въпреки изричното й желание да бъде приета като съдружник на основание чл. 18 от Дружествения договор. Въпрос на договорка между наследниците и дружеството е как ще се уредят отношенията между тях, но както и да се уредят тези отношения, задължително следва да има данни, че наследниците знаят, че са наследили дружествените дялове. Такива доказателства при провеждане на Общото събрание няма. Поради това, счита за незаконосъобразно проведеното Общо събрание с мнозинство 50 % от капитала на дружеството, на което са взети посочените по-горе решения от съдружника Е.А. К., ЕГН **********. В подкрепа на твърденията й е и Решение № 129/15.07.97г. по ф.д. № 81/97г. на V г.о. на ВКС, с което е прието, че дружеството с ограничена отговорност не може да откаже на наследника да замести наследодателя си в членственото правоотношение, ако няма законова пречка наследникът да бъде съдружник и дружественият договор не изключва изрично тази възможност. Наследяването на права и задължения, произтичащи от членство в търговско дружество се разглеждат като елемент от наследяване на членствени права. От своя страна наследяването на членствени права в търговско дружество се урежда в дружествения договор. Нещо повече, изрично е посочено в чл. 18 от Дружествения договор на дружеството, че при смърт на някой от съдружниците неговите наследници по закон встъпват във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател, както и в настоящия случай. Тълкувайки посочена разпоредба на чл. 18 може да бъде направен обоснован извод, че съдружниците са потвърдили доверието към наследниците си. Обявеният дружествен договор съдържа разпоредби, които удостоверяват предварително съгласие на съдружниците да приемат наследниците на починал съдружник във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател. Дружественият договор поначало не може да изключи наследяването по отношение на свързаните с дружествения дял имуществени права, а само възможността на наследниците да встъпят на мястото на наследодателя, т.е да възникне членствено правоотношение. В подкрепа на горе изложеното е Решение № 22/28.04.2009г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение Общото събрание няма никакви законови правомощия да отнема на наследниците това право на наследяване. Предоставено е на наследника да прецени, дали желае да стане съдружник, т.е. това е опция единствено в негова полза. Дружественият договор поначало не може да изключи наследяването по отношение на свързаните с дружествения дял имуществени права, а само възможността на наследниците да встъпят на мястото на наследодателя, т.е да възникне членствено правоотношение. С оглед на това, че в дружествения договор не са предвидени такива ограничения, наследниците на съдружника могат да го заместят в членственото правоотношение и да встъпят в ООД на неговото място. В  чл. 18 от Дружествения договор съдружниците са дали съгласие техните наследници да поемат тяхното членство, защото не делът, а правото на членство дава право на участие в управлението на дружеството. В тази хипотеза общото събрание на дружеството няма правомощията да им отнеме това право. Наследникът преценява дали ще поиска паричния еквивалент на наследеното дялово участие, или ще стане съдружник. Ако той избере да стане съдружник, трябва да бъде вписан в книгата за дяловете и в Търговския регистър, като в книгата за дяловете трябва да се приложи смъртния акт на починалия съдружник и акт, удостоверяващ кои са наследниците. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като незаконосъобразни Решения на Общото събрание, проведеното на дата 25.03.2014г. на „Е.“ ООД, ЕИК ********. Моли, да й бъдат присъдени всички такси и разноски пред настоящата съдебна инстанция. Представя писмени доказателства по опис.

 

С молба от 04.06.2014 г. ищецът Е.Е.К., с ЕГН ********** уточнява, че исковата претенция е във връзка с искане за отмяна на следните решения, взети на извънредно Общото събрание на „Е.“ ООД, ЕИК ********, проведено на 25.03.2014г, а именно: Решение, с което е извършена промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и Решение, с което е приет нов дружествен договор.

 

Ответникът „Е.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.А. К., чрез пълномощника си адв. С.В.С.,***, с отговор на искова молба от 05.08.2014 г. твърди, че с петитума на исковата молба ищецът е поискал отмяна на решения на Общото събрание на ,,Е."‘ООД, проведено на 25.03.2014 г., тоест  ищецът е предявил иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ. За да бъде процесуално допустим този иск, той следва да бъде предявен от субект с право на иск по чл.74 ал.1 от ТЗ, а именно съдружник в дружеството. Ищецът трябва да има качеството „съдружник“ към момента на приемане на атакуваните решения на ОС на търговското дружество и това изискване представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. Видно от представените писмени доказателства, ищцата Е.Е.К. е дъщеря и наследник на починалия съдружник в дружеството К. А. К.. Е.Е.К. никога не е била съдружник в дружество „Е.“ ООД и към настоящия момент не е съдружник в дружество ,,Е.“ ЕООД. Правото на членство в дружество с ограничена отговорност не се наследява. Наследникът на починал съдружник може да получи от дружеството само стойността на дружествения дял на своя наследодател, освен ако не бъде приет от общото събрание за съдружник и в тази насока е константната съдебна практика (Определение № 464 от 20.IX.1996 г. по ч. ф. д. № 25/96 г., V г. о.,; Определение № 232 от 29.03.2002 г. на ВКС по ч. гр. д. № 173/2002 г., V г. о.). С оглед изложеното и поради обстоятелството, че ищцата не е съдружник в дружеството, същата няма активна процесуална легитимация за завеждане на иска по чл.74, ал.1 от ТЗ, заведеният иск е процесуално недопустим и моли съда да го отхвърли като такъв, без да го разглежда по същество.

В случай, че съдът счете, че е предявен иск по чл.29, ал.1 от ЗТР, намери същия за допустим и го разгледа по същество, моли съда да го отхвърли като неоснователен. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗТР не дава възможност третите лица да сезират съда с подобно искане и в случая неправилно е позоваването на тази разпоредба, след като направеното искане е за отмяна решение на ОСС по чл.74, ал.1 от ТЗ. Така формулирано искането на ищцата за отмяна решението на ОСС и подведено под нормата на чл.29, ал.1 от ЗТР, е напълно неоснователно и искът следва изцяло да бъде отхвърлен. На стр.1 и 2 от исковата молба се изказва твърдение, че проведеното на 25.03.2014г. ОС не е проведено редовно, тъй като не е била поканена ищцата, явяваща се наследница на починалия съдружник и това нарушавало чл.18 от дружествения договор. Дружеството не е задължено да изпрати на наследницата покана за провеждането на ОС и в тази насока е константната съдебна практика. В този контекст ОС е проведено напълно законно. В чл.18 от действащия към момента дружествен договор е било предвидено, че „При смърт на някой от съдружниците, неговите наследници по закон встъпват във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател“. В съответствие с чл.125, ал.З от ТЗ и константната съдебна практика, наследникът на починал съдружник наследява дружествения дял само като право да получи паричната равностойност на дела по баланс към последния ден на месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника, но не и неимуществените права (като част от членствените такива), между които са правото на участие в общото събрание, правото на глас, на избор и др. За да встъпи в дружеството като съдружник, наследникът трябва да бъде приет при спазване на правилата за приемане на нов съдружник с решение на ОС на дружеството. Останалият жив съдружник не е взел решение за приемане на наследника Е.Е.К. за съдружник в дружеството, поради което ищцата не е станала съдружник и няма законово изискване да бъде поканена да присъства на ОС на съдружниците на „Е.“ ЕООД. Ето защо и изпратената от ищцата нотариална покана чрез нотариус К.Н.Б., не съдържа волеизявление, което да задължава ответника да я приеме за съдружник. В исковата молба (стр.2 - края на абзаца )се изказва твърдение, че задължително следва да има данни, че наследниците знаят, че са наследили дружествени дялове. На стр.2 и стр.З от исковата молба се изказва твърдение, че дружеството е задължено да приеме наследниците за съдружници, ако те са изявили желание за това. Твърдението не отговаря на истината, противоречи на закона и на константната съдебна практика. Според практиката на съдилищата, съдружниците не са задължени да приемат наследниците за съдружници и това е предоставено на тяхната воля. Наследниците наследяват дружествения дял на техния наследодател, но от това не следва автоматичното придобиване на членственото право на техния наследодател (аргументи за това в Решение № 376/12. VI.2007 г. на ВКС на РБ по т. д. № 149/2007 г. на ТК). Обстоятелството, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява, не води до извода, че в обема на дружествения дял се включва и съществувалото до момента членствено правоотношение между праводателя на ищците и ответното дружество (в този смисъл Решение № 712/7. VI.2005 г. на ВКС на РБ по т. д. № 925/2004г.) Ето защо, след смъртта на съдружника, неговата наследница, в случая ищцата, която до сега не е била съдружник, нито става автоматично съдружник в дружеството, нито възниква задължение за останалия жив съдружник да я приеме за съдружник в „Е.“ ООД. В исковата молба се твърди, че чл. 18 от дружествения договор задължава ОС на дружеството да приеме за съдружници наследниците на починал съдружник. Това твърдение противоречи на законовите разпоредби, уреждащи наследяване на дружествен дял. В чл.18 от действащия към момента дружествен договор е било предвидено: „При смърт на някой от съдружниците неговите наследници по закон встъпват във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техните наследодатели“. В тази разпоредба е предвидено, че наследниците встъпват в правата и задълженията. Правата, в които наследниците могат да встъпят са имуществените права, а именно да получат в пари дела на починалия съдружник по баланс, изготвен към последния ден на месеца, когато е настъпила смъртта. В членственото правоотношение встъпване не може да има, защото придобиването на членствено правоотношение става по правилата за приемане на нов съдружник, а именно с решение на ОС на дружеството. Видно от посочената разпоредба, в нея не е предвидено, че останалите живи съдружници се задължават да приемат за съдружници наследниците на починал съдружник, нито е предвидено, че наследниците наследяват всички права и задължения, включително членствените. Поради което за преживелия съдружник не е възникнало задължение да приеме за съдружник в дружеството ищцата Е.Е.К. и законът и дружествения договор са спазени. Ето защо с оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените искове за отмяна решенията ОСС на „Е.” ЕООД по чл. 74 от ТЗ вр. с чл. 29 от ЗТР като недопустими, а в случай че ги разгледа като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените деловодни разноски и разходите за адвокат.

 

Ищецът Е.Е.К., с ЕГН **********, с допълнителна искова молба от 11.09.2014 г. твърди, че исковата й претенция е предявена и в нея са обективирани обективно съединени искове с правно основание чл. 29 ЗТР, във вр. с чл. 74 и чл. 71 от ТЗ. Исковете по чл.74 ТЗ във вр. с чл.71 ТЗ са при условията на евентуалност. Ответното дружество е изложило възражения за недопустимост, като чрез процесуалния си представител е посочил и съдебна практика в тази насока. Ако задълбочено се прочете посочената такава, става ясно, че същата въобще не е относима към конкретния казус. Ответникът се позовава на Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, и Решение № 991 от 29.11.2006 г. на ВКС по т.д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК. Посочените решения са несъотносими с настоящия казус, тъй като касаят «изгубването» на качеството "съдружник" към момента на провеждане на общото събрание, което лишава ищеца от право на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ и от активна процесуалноправна и материалноправна легитимация за оспорване на взетото от събранието дружествени решения. Ищцата в качеството й на наследник на починал съдружник и на основание чл.18 от дружествения договор напротив, вече е придобила качеството съдружник към момента на провеждане на общото събрание.Тук не е хипотезата на изгубено членствено право, а на отричано от ответника такова. Твърдението на ответника, че: «Правото на членство в дружество с ограничена отговорност не се наследява», противоречи на закона, на дружествения договор и на съдебната практика. В посоченото от ответника Определение № 464 от 20.IX.1996 г. ио ч. ф. д. № 25/96 г., V г. о., се казва: «Правото на членство в ООД не се наследява. Наследникът на починал съдружник може да получи от дружеството само стойността на дружествения дял на своя наследодател, освен ако не бъде приет от общото събрание за съдружник.» Придобиването на дружествен дял, респективно членство в ООД става по два начина: оригинерно (първично) и чрез правоприемство. Придобиването на членство чрез правоприемство бива два вида: чрез прехвърляне на дружествен дял и чрез наследяването му - чл. 129, ал. 1 ТЗ. В Учредителния акт на “Е.” ООД от 12.08.2005 г. в чл.18, препотвърден в Дружествения договор чл.18 от 21.07.2006 г., съдружниците са уговорили и приели единодушно реда за наследяване на всички права, произтичащи от участието на починалия съдружник в дружеството, както и на задълженията свързани с тях. Единственото „условие е настъпване на смърт на съдружник“. В чл.16 на Дружествения договор съдружниците са уговорили, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява (чл. 129, ал.1, / изречение първо/. В чл. 17 - са уговорили неговото прехвърляне, като са препотвърдили чл. 129, ал. 1, /изречение второ/ от ТЗ, що касае до трети за дружеството лица, но само при хипотезата прехвърляне на дружествен дял. В чл. 18 изрично са уговорили начина на наследяването на всички права и задължения от наследниците-правоприемници, които както е очевидно, изключват от категорията «трети лица» по отношение на дружеството. В чл.19 е отразен чл.129, aл. 2 ТЗ. Според съдебната практика, наследникът може да придобие качеството съдружник само по волята на общото събрание. Не може да има спор обаче, по „волята на кое общо събрание“ става това: на Общото събрание на “Е.” ООД, проведено приживе, с участието на починалия съдружник, като тази воля е обективира на в чл. 18 или общото събрание проведено без него, след неговата смърт. Именно Общото събрание на „Е.“ ООД , проведено на 12.08.2005 г. и препотвърдено на 21.07.2006 г. е решило и обективирало в чл.18 от дружествения договор, че: «При смърт на някой от съдружниците неговите наследници по закон /ако липсва изрично завещание/ встъпват във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател. Компетентността на общото събрание на ООД е всеобхватна и не е лимитативно уредена в чл.137 ТЗ. Предмет на иска по чл. 74 ТЗ е всяко едно решение в рамките на очертаните по-горе граници. Дружественият договор поначало не може да изключи наследяването по отношение на свързаните с дружествения дял имуществени права, а само възможността на наследниците да встъпят на мястото на наследодателя, т.е да възникне членствено правоотношение. Общото събрание на дружеството, проведено след смъртта на съдружник - наследодател няма правомощията да отнеме това право на наследника. Още повече проведено без кворум, на основание незаконосъобразното незачитане на произтичането от членството право на глас и участие в общото събрание и в нарушение на императивни разпоредби на Дружествения договор и закона. На практика с глагола „встъпвам” в разпоредбата на дружествения договор - чл. 18, е предвидено автоматично наследяване на членствени права. Във връзка с настъпилото обстоятелство - смърт на съдружник на 19.02.2014 год., автоматично влиза в сила договореното от съдружниците встъпване на наследника във всички права и задължения на починалия съдружник. Тъй като това е решение, касаещо вътрешните отношения между дружеството и съдружниците в него, същото поражда незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, изразена в редица решения, между които и р. № 100/ 4.06.2010 г. по т. дело № 799/2009 г., II т. о., ТК постановено по реда на чл. 290 от новия ГПК и Решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II о., ТК. В този см. решенията на ОС касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Ответникът твърди, че дружеството не е задължено да изпраща на наследниците покана за провеждането на ОС, като се позовава на Решение от 31.08.201О г. на ОС-Х. по ч.гр.д № 157/2010 г В настоящия случай наследникът на починалия съдружник Е.Е.К. е придобил качеството съдружник не по право, а на основание предвиденото в чл.18 от дружествения договор, така че казусът е несъпоставим с визирания в посоченото решение от ответника. Видно от съдебната практика е, че наличието на клауза в дружествения договор на ООД, която урежда наследяването на членствени права за наследниците на починал съдружник, е достатъчно условие за признаване на членствените им права. В момента на провеждане на незаконосъобразното общо събрание на Е. ООД на 25.03.2014 год, на основание настъпилата смърт на съдружник и чл. 18 от Дружествения договор, Е.К. вече е била встъпила в членствените права и задължения на своя наследодател. Следователно управителят Е. К. е била задължена да уведоми и съответно покани ищцата на основание на императивни разпоредби на дружествения договор и закона, тъй като в дружествения договор няма никакви условия, по отношение начина или времето на встъпване на наследниците в членствените права на наследодателя им. В подкрепа на гореизложеното са: Определение № 301 от 20.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 261/2012 г., II г. о., ТК, Решение № 22/28.04.2009г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение); Решение № Ф-129 от 15.07.1997 г. на ВКС по ф. д. № 81/97 г., V г. о., Решение № 35 от 22.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 508/2006 г., ТК, I т. о.; Решение 716 от 04.12. 2006 год. на ВКС търговска колегия, I т.о, съгласно което „…Законовата разпоредба на чл. 129 ал.1 ТЗ урежда наследяването на дружествен дял на починал съдружник, но не и членственото му право. Тъй като наследниците са трети лица по отношение на дружеството, по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.129 ал.1 ТЗ. Т.е. само по силата на закона членствено правоотношение не се наследява. Ако обаче такова наследяване е предвидено в дружествения договор на основание чл. 115 т.7 или т.8 от ТЗ, то в този случай следва да бъде зачетен учредителния акт, съставляващ в тази част предварително съгласие за възникване на членствени права за наследниците на починалия съдружник. Такова предвиждане в дружествения договор не противоречи на закона, поради което то поражда правно действие в случай че е налице воля у наследниците да приемат тази част от наследството и ако по отношение на тях са налице другите законови предпоставки чл.65 ТЗ, поради което решението на проведеното на 19.10.2004 год общо събрание на дружеството е незаконосъобразно. Незаконосъобразното недопускане до участие в ОС на съдружниците е опорочило и вземането на решението за избор на К..Д. за управител на дружеството. Т.е. и двете решения на ОС са незаконосъобразни и предоставеният иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ следва да бъде уважен изцяло» „Когато в дружествения договор съдружниците са предвидили наследяване на дружествен дял на починал съдружник от наследниците му, се прилага договора, а не закона. Такова предвиждане в договора не противоречи на закона, поради което то поражда правно действие в случай, че е налице воля на наследниците да приемат тази част от наследството и ако по отношение на тях са налице останалите предпоставки на чл.65 ТЗ.. В изложеното в отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответника е цитирано Решение№35 от 31.03.2010г на ОС Шумен по т.д. № 161/2010 г,което не кореспондира с настоящия казус , тъй като императивните за Дружеството изисквания на устава на „Е.“ ООД и на чл.18 от него, са предвидили безусловно «встъпване във всички права и задължения», произтичащи от участието на наследодателя им в дружеството. «Всички» означава, както имуществени, така и неимуществени, като част от членствените права е и правото да участва в общото събрание на дружеството.

Ищцата е изпратила нотариална покана, чрез нотариус К.Б. до Е.А. К. на 25.03.2014 год., като поканата е получена на 07.04.2014г. от пълномощник. На 25.03.2014год - същата дата, Е.А. К. твърди, че е провела общо събрание на „Е.“ ООД, без участието и на другия встъпил вече съдружник, като е представила в ТР Покана за свикване на ОС на Дружеството, от себе си до себе си с дата 13.03.2014год. В този смисъл, в деня на отправяне на поканата за свикване на общо събрание 13.03.2014год и в деня на провеждане на същото 25.03.2014 год, Е.А. К. е нямало как да знае какво е волеизявлението на наследника на починалия й съдружник Е.Е.К., относно уреденото в чл.18 на Дружествения договор встъпване във всички права и задължения на своя наследодател произтичащи от участието му в “Е.” ООД. Ищцата оспорва изложеното от адв. С., че «встъпване във всички права и задължения произтичащи от участието на наследодателя в дружеството“ е равносилно само на имущественото право да получи «в пари дела на починалия съдружник (негов наследодател) по баланс, изготвен към последния ден на месеца, когато е настъпила смъртта». Ако приемем нейната логика, то би следвало, че за наследника ще останат само «задължения» към ответното дружество, а именно: чл. 124 ТЗ «да изплати или внесе дяловата вноска, да участвува в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание» без да встъпва в членствени правоотношения с дружеството. ВКС многократно в своите най-нови решения и определения, приема, че ако в дружествения договор е предвидена хипотезата на наследяването на членството, то тя е приложимата норма. Нормата в ТЗ е диспозитивна, а договорът има силата на закон между страните. Тълкуването на ответника в тази посока е несъстоятелно. Императивната разпоредба на чл. 18 на Дружествения договор, за встъпване в права и задължения произтичащи от участие в дружество, без всякакво съмнение сочи, че съдружниците са разпоредили за своите наследници безусловно встъпване в членствени правоотношения, тъй като само те пораждат съответно права и задължения в търговското дружество.

Ищцата излага следните обстоятелства. На 22.06.2005 год. е учредено „Е.“. С решение №1 от 05.07.2005год. е вписано в Регистъра за търговски дружества под № 95386, т. 1268, стр. 65 по ф.д № 7742/2005 год. Дружество с ограничена отговорност с фирма „Е.” ООД , ЕФН ********** със седалище и адрес на управление:*** р-н *********(ляво), с капитал 5000 лв., съдружници са: Л. А.С.-Ц. ЕГН ********** и Р.Г.Х. ЕГН **********. Дружеството се управлява и представлява само заедно. На 14.07.2005 год с Нотариален акт № 43, т.З, рег.№ 5581, дело 386 от 2005 год е учредено право на строеж. Физическите лица, собственици на имот, находящ се в центъра на гр.******** ********, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 495/четиристотин деветдесет и пет/ кв.м., съставляващ УПИ № VIII-1 З/осми за имот с планоснимачен номер тринадесет/ от кв.186/сто осемдесет и шест/ по плана на гр.София , м."Центъра“, при съседи: ул.“********/шестнадесет/, ПИ №14/четиринадесет/, ПИ № 12/дванадесет/, видно от скица № 1345/13.11.2007г., презаверена на 02.06.2014г.. на СО- р-н Възраждане. Е.А. К., К. А. К., Е.Е.К., С.О.Т., Г.Д.Д.. и Б.В.Д. и М.П.Б.. - Б., взаимно учредяват на себе и на ответното дружество „Е.” ООД представлявано от неговите управители Р.Г.Х. и Л. А. С.- Ц., като приемател строител, правото дружеството да построи в мястото жилищна сграда с РЗП 2449.52 кв.м. съгласно утвърден на 12.07.2005 год. от СО „Дирекция архитектура и градоустройство” работен проект, изготвен от съпруга на ищцата арх. Ц.М.М.. На 12.08.2005 год. К. А. К. ЕГН ********** и Е.А. К. ЕГН **********, на основание Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, придобиват съответно по 25 дяла от по 100 лв. всеки един дял от „Е.” ООД. Целта на това придобиване е изпълнение на суперфицията, която собствениците, между които са Е. К., К. К. и Е.К., са учредили на дружеството „Е.” ООД за описания по-горе имот. Във този момент Е.А. К. е на 66 години, а К. А. К. на 70 години. Целта на това придобиване е инвестиционна, като инвестиционният проект е реализиран изключително и само със собствени средства на съдружниците и семейството. Архитектурният проект е изготвен от арх. Ц.М. - съпруг на Е.К.. Видно от чл.27 на Учредителния акт и от договорите за управление, че съдружниците управляват само заедно. На 21.07.2006 год са приети изменение в дружествения договор, регистриран в СГС на 28.07.2006 год, в който чл. 18 е със същата редакция без изменение. Ищцата Е.К. е единствена дъщеря на К. К. и нейн единствен наследник по закон. Същата е племенница на Е. К., единствена дъщеря на единствения починал брат на Е. К., която в настоящия момент е неомъжена и няма родени или осиновени деца. Е.К., на 41 години към онзи момент е омъжена без деца. По изрична молба на Е. К., К. К. става съдружник в дружеството вместо Е.К., поради опасения на Е. К., че в случай на смърт на Е.К., нейният съпруг Ц.М. (граждански брак 1985 год.), се явява нейн наследник и тя не би желала евентуално той да стане съдружник в дружество, чиято дейност е финансирана чрез инвестицията на лични, семейни капитали получени по наследство и реституция. Именно на това основание К. К. на 70 години става съдружник в „Е.” ООД вместо дъщеря си Е.К.. Така участието на Е.К. е под формата й на скрит съдружник в дружеството. Целият инвестиционен процес е ръководен от Е.К. и съпругът и арх. Ц.М., на база овластяването им от двамата управители. Това може да бъде потвърдено от всички търговски партньори на дружеството, между които Инж. З.М., управител на „К.-И.” ООД - строителна фирма, извършила строителството на сградата , инж. Б.И. С.- управител на „Б.И.С И.”ЕООД - фирма за надзор в проектирането и строителството, инж. Р.Х.Н. - „Х.-Б.” ООД - изпълнител на ВИК и ОВ инсталации и други. Предвид характера на дружеството с ограничена отговорност, чл. 129 от ТЗ и съдебната практика към онзи момент 2005 год, за допълнителна сигурност, в Дружествения договор, в раздела за Прехвърляне, наследяване и делба на дяловете, изрично е създаден чл.18, в който ясно и категорично се заявява, че собствениците на дружествени дялове в „Е.” ООД, очевидно са уговорили помежду си на основание чл. 115, т.7 или т. 8 от ТЗ, че при смърт на някой от съдружниците, неговите наследници по закон (ако няма изрично завещание) встъпват във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател. Въведеното условие за „изрично завещание” също е по желание на Е. К., в случай, че реши да се разпореди с имуществото си не в полза на наследника си по закон Е.К.. Инвестиционният процес е осъществен основно със собствени средства, получени по наследство и от продажба на недвижима собственост, получена по реституция. За да се финансира строителството, ОС на „Е.” ООД, взело решения за допълнителни парични вноски в размер на 200 000 лв общо, усвояване на приходите от продажбата на един имот собственост на дружеството за 24 496.29 евро и от проектантска дейност на арх. Ц.М., който е на трудов договор в „Е.” ООД от 05.07.2005 год. Необходимостта за завършване на инвестиционния проект, построяване и въвеждане в експлоатация на сградата за срок от 2 години, и чиято балансова стойност е приблизително 580 000 лв., а данъчната оценка приблизително 1 300 000 л., значително надвишил внесените допълнителни парични вноски. Нежеланието на Е. К. да внесе своя дял, принудило К. К., Е.К. и Ц.М. да внасят допълнително свои лични средства, с които да покрият необходимите разходи. Края на 2010 год, Е. К., чрез адв. С.С., заявила, че желае да напусне дружеството, но с реални имоти, а не както е уредено в чл. 125 (2)(3) ТЗ и чл.12 на Учредителния акт. Започнала да отдава под наем имоти на дружеството от свое име и за своя сметка, по никакъв начин не участвала в работата на дружеството и дори работила срещу интересите му. Отказала да подпише годишните финансови отчети за 2011 и 2012 год. Предвид на роднинските отношения, не са предприемани никакви санкциониращи правни действия срещу Е. К.. Тъй наречените преговори се водели от адв. С.С. и адв. Е. П.. Ищцата твърди, че разполага с подробна кореспонденция разменяна по електронен път между адв. С. и адв. П.. С оглед направените по-големи вложения от К. К., и в резултат на личното и финансово участие на нейните дъщеря и зет, е постигнато съгласие да се извърши разделяне на дружеството, като имотите му се разпределят по начин, отразен в имейл кореспонденция и в присъствието на свидетели. На 20.02.2014 год, в денят на погребението на нейната майка, адвокатско съдружие „Е.Е.Е.А., представлявано от съдружниците адв. Т.Н. М.. и адв. С.С., която обслужва Е. К., в качеството й на физическо лице от години, е публикувала ГФО за 2011 и 2012 год. Както е видно от ТР, те не са подписани, нито от Е. К., нито от К. К.. Представен е протокол от общо събрание, което не е провеждано и той не е подписван от К. К.. Пълномощното, с което са публикувани ГФО за 2011 и 2012 год. в ТР, също не е подписано К. К., вероятно е използвано пълномощно за публикуване на ГФО за 2010год. Като доказателство може да представи разменените нотариални покани, от които става видно, че поканата на Е.А. К. е за провеждане на ОС на дружеството на 28.06.2013 год., което не се е състояло, тъй като на срещата не се явили нито К. К., нито Е. К.. Срещата се състояла във формат С.С., Е.К., Ц.М. и Р.Х. - счетоводител на дружеството, а фалшивият протокол е от дата 24.06.2013 год. В търговския регистър до този момент, в нарушение на закона, не е публикуван годишен финансов отчет за 2013 г., което кара ищцата да мисли, че и той също ще бъде манипулиран. Балансовата стойност не отразява реалното състояние на активите, тъй като те са придобити през 2007 г. и до днес са настъпили промени в стойността им. През декември 2013 год. здравето на К. К. се влошило. На 18.12.2013 Е. К., вече очевидно с какви намерения, чрез Нотариус В.М. с peг. №053 регистъра на Нотариалната камара изпраща нотариална покана, с която едностранно оттегля пълномощното на Е.К.. На 19.02.2014 г. К. К. починала. На 25.03.2014 год. Е.К. изпраща нотариална покана до Е.А. К., в качеството й на съдружник и управител на „Е.“ ООД, ЕИК ********, с която покана, заявява желание на основание чл.18 от дружественият договор на „Е.“ ООД да встъпи във всички права и задължения на починалия съдружник и наследодател, както и че е запозната и приема условията на дружествения договор. Посочената нотариална покана е връчена по надлежен ред на дата 07.04.2014 г. чрез нотариус К.Н.Б., per. № 043 на Нотариалната камара и получена от пълномощник. На 25.03.2014 год. е проведено процесното „Редовно извънредно общо събрание на съдужниците”. Видно от поканата от дата 13.03.2014 год, която Е. К. изпраща до себе си, че на същата дата вече е знаела за смъртта на съдружника К. К.. На 27.03.2014 е подадено Заявление за вписване № 20140327175655. Предмет на заявлението е вписване на нови обстоятелства по партидата на „Е.“ ООД, ЕИК ******** в Търговския регистър, с което се иска заличаване на починалия управител на „Е.“ ООД, ЕИК ******** К. А. К. ЕГН **********, промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, както и приемане на нов дружествен договор, съобразно исканите от съдружника Е.А. К. промени и взети незаконосъобразни решения на незаконосъобразно проведеното общо събрание на „Е.” ООД. На 25.03.2014год. без представителна власт управителят Е. К. издава пълномощно на адвокатското съдружие „Е.Е.Е.А., Булстат *********, със седалище и адрес: ***, р-н „*********, представлявано от съдружниците адв.Т.Н. М.. и адв.С.С., да подават молби и искания за всякакви вписвания от нейно име, в качеството и на управител по партидата на “Е.” ООД в ТЗ. Без представителна власт управителят Е. А. К. изземва цялата счетоводна документация от Счетоводна кантора „Н.К.”ООД, която обслужва Дружеството от самото му създаване и я предава на неизвестен на ищцата счетоводител или счетоводна фирма, близка до С.С..

Хронологията представена по-горе е изложена в подкрепа на твърдението на ищцата, че цялостното поведение на ответното дружество, чрез Е. К., е да заобиколи разпоредбите на дружествения договор, с цел да ощети наследника на съдружника си и лично да се облагодетелства. Доколкото дружественият договор е приет от общо събрание през 2006 г. и същият е подписан от двамата съдружника, то материално-правната легитимация на ищеца да води настоящето дел , произтича не само от договора, но и от закона. Правно релЕ.нтният момент, към който следва да се преценява активната материалноправна легитимация на ищцата е датата на решението на ОС, чиято отмяна се иска в настоящето производство, с което се нарушават членствените права на съдружника. Защитата на членствените правата по чл.71 от ТЗ е представена на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, включително и по отношение на искането за вписване в книгата за дружествените дялове и в търговския регистър. Твърди, че в качеството си на управител Е.А. К. умишлено, свиква и провежда извънредно общо събрание на „Е.” ООД на 25.03.2014 год, без да покани Е.Е.К., наследник на починалия управител и съдружник К. А. К., която по силата на Учредителния акт на дружеството вече е встъпила в правата на своя наследодател по силата на обстоятелството „настъпила смърт”. Въпреки че «качеството съдружник» на Е.К. не е вписано в този момент в АП на Т Р-р , тя е придобила това качество на съдружник в „Е.” ООД от датата на смъртта на своята майка, по силата на решение на ОС на дружеството проведено на 12.08.2005 год, и обективизирано в Учредителния акт на дружеството, препотвърден на 21.07.2006 г. В конкретния случай Е.К. е единствен наследник по закон както на майка си К. К., така и на леля си Е. К.. Във връзка с настъпилото обстоятелство - смърт на съдружник на 19.02.2014год. автоматично влиза в сила договореното от съдружниците встъпване на наследника във всички права и задължения на починалия съдружник. Тъй като това е решение касаещо вътрешните отношения между дружеството и съдружниците в него то поражда незабавно действие, като предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица.

Тъй като наследственото правоприемство е обстоятелство, което подлежи на вписване в Търговския регистър, управителят Е.А. К. е следвало да предприеме действия в тази посока в съответствие с чл.6 от Правилника за прилагане на търговския регистър. Да подаде в Търговският регистър молба за вписване на настъпилите обстоятелства, удостоверени с нотариално заверена декларация удостоверяваща промяната в обстоятелството, а именно смъртта на К. К. и встъпването на Е.К. на нейно място. Действие, за което не се предполага провеждане на извънредно общо събрание на дружеството, тъй като евентуалното „потвърждаващо” решение ще се яви препотвърждаване на вече взето от органа на управление решение. Бездействието на управителя Е.А. К. в този смисъл се явява умишлено оспорване и нарушаване на членствени права на съдружника по право Е.К.. Само за яснота иска да отбележи причината Е.К. да не е предприела действия в тази посока. Скръбта и елементарното човешко приличие изисква спазване на 40 дневен траур след смърт на майка. Вместо изложените по-горе законни действия, управителят Е. К. предприема действия в посока на свикване на „редовно извънредно общо събрание” на „Е. ООД” ЕИК ********. На проведеното на 25.03.2014 год общо събрание е следвало Е.К. да бъде поканена и надлежно уведомена за времето и мястото на провеждане, както и за дневния ред, а именно: Освобождаване на К. А. К. като управител на дружеството „Е.”ООД, поради настъпила смърт; Промяна на адреса на дружеството; Промяна на дружествения договор в съответствие с приетите решения по т.1 и т.2 от дневния ред. С това си действие управителят Е. К. елиминира възможността на съдружникът по право Е.К. за участие в общото събрание на дружеството и си осигурява условия за прокарване на незаконосъобразните решения, които са изцяло в нейна полза и във вреда на Е.К.. Всички последващи действия са в посока отричане на членствените права на наследника на К. К.: уведомяване на всички наематели и търговски партньори на Дружеството, че Дружеството е собственост и се управлява единствено от Е. К.; възпрепятства по всякакъв начин достъпа на Е.К. до документите и собствеността на Дружеството; сменя ключовете на офиса на Дружеството на сладкарницата и най-вече делегира разнообразни права на пълномощници. Незаконосъобразното решение за промяна на адреса на управление на Е. ООД, всъщност го сменя на адреса на управление на адвокатското съдружие „Е.Е.Е.А., Булстат *********, със седалище и адрес: ***, р-н „*********, представлявано от съдружниците Т.Н. М.., с ЕГН ********** и С.С. /нейни пълномощници по вписванията в ТР и не само/. 

На основание изложеното искът по чл.71 от ТЗ има за цел установяването на действителните членствени права на Е.К., съдружник по право на основание чл.18 от Учредителния акт като наследник на починалия съдружник и управител К. К. в „Е. ООД” ЕИК ********, чието членствено право очевидно и умишлено е оспорено и нарушено от управителя на „Е.” ООД Е.А. К.. Това обуславя и правния интерес на Е.Е.К. от завеждането му. Поради опорочената процедура по свикване и провеждане на ОС, реда, кворума и липсата на мнозинство за приемане на решенията, както и противоречието им на императивни разпоредби на закона и учредителния акт, смята решенията взети на общото събрание на Е. ООД, проведено на 25.03.2014 год. за незаконосъобразни. Моли съда да отмени тези решения по реда и в срока по чл. 74 от ТЗ. Фактите показват че: без представителна власт управителят Е. К. издава пълномощно на адвокатското съдружие „Е.Е.Е.А., Булстат *********, със седалище и адрес: ***, р-н „*********, ет.5, представлявано от съдружниците адв.Т.Н. М.. и адв.С.С. да правят всякакви вписвания от нейно име в партидата на “Е.” ООД; липса на покана и надлежно уведомяване на наследника и съдружник по право Е.К. в нарушение на чл. 29 и чл. 31 от Дружествения договор; в протокола е отразено, че е налице необходимия кворум в нарушение на чл. 23, чл.24, чл. 26 и чл.27 от дружествения договор; в противоречие с чл. 18 от Дружествения договор, Е. К. се приема за единствен жив съдружник имащ право на глас и право да участва и представлява 100% от съдружниците в ОС и обсебва 100% от дружествените дялове в дружеството, като присвоява абсолютно незаконно 50% от дружествените дялове с право на глас в Е. ООД и присвоява 25 (двадесет и пет) дружествени дяла с номинална стойност 100 (сто) лЕ. всеки един дял и с обща номинална стойност 2500 (две хиляди и петстотин) лв. от капитала на Е. ООД; без представителна власт изземва цялата счетоводна документация от Счетоводна кантора „Н.К.”ООД, която обслужва Дружеството от самото му създаване и я предава на неизвестен счетоводител или счетоводна фирма, близка до С.С.. Решение по точка 1 от дневния ред: Освобождаване на К. К. от длъжността управител поради смърт; Заличаване на К. К. като управител в Търговския регистър; В бъдеще дружеството ще се представлява само от останалия жив управител Е. К., която ще управлява дружеството еднолично. Решение по точка 2: Промяна адреса на управление на адреса на адвокатското съдружие „Е.Е.Е.А., Булстат *********, със седалище и адрес: ***, р-н „*********, представлявано от съдружниците адв. Т.Н. М.. и адв.С.С.. Решение по точка 3: Променя чл.З - адреса на управление на дружеството; Променя чл.27 от Дружествения договор от: «Дружеството се представлява и управлява от двамата Управители ЗАЕДННО» на „Дружеството се представлява и управлява от управител (управители), който ръководи и организира дейността на дружеството съобразно закона и решенията на Общото събрание. ” На основание решенията на незаконосъобразното общо събрание на „Е. ООД” ЕИК ********, проведено на 25.03.2014 год., е записано, че общото събрание „упълномощава управителя на дружеството да предприеме необходимите фактически и правни действия за вписване на извършените промени по партида на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията.” На 27.03.2014 г. адв. Т.Н. М.., на основание издадено без представителна власт пълномощно дадено само от управителя Е. К. на адвокатското съдружие „Е.Е.Е.А., Бултат *********, подава заявление № 20140327175655/ 27.03.2014 за вписване на промени в обстоятелствата на „Е.” ООД ЕИК ********. С указание № 20140327175655/ 31.03.2014 съдията по вписване констатира, че са заявени за вписване обстоятелства относно заличаване на управител поради смъртта му, вписване на промени в адреса на управление и в дружествения договор, дава указание за допускане на вписването им като констатира че: След извършена проверка на основание чл.21 от ЗТР и чл.91 от Наредба №1от 14. 02.2007 год констатира, че на 25.0.3.2014 го. Е.А. К. еднолично е взела решение за заличаване на К. А. К. като управител поради смъртта й, за промени в адреса на управление и промени в дружествения договор и следва да бъде представен акт за смърт на К. А. К., заедно с декларация по чл.13, ал.,4 от ЗТР. С Указание № 20140327175655-2/31.03.2014год по повод да същото заявление с вх. № 20140327175655/ 27.03.2014 длъжностното лице констатира, тъй като е видно, че съдружникът К. А. К. е починала и представеният протокол от проведеното общо събрание на 25.03.2014 год е подписан само от Е.А. К., че «не е спазена формата на дружествения договор съгласно чл. 114, ал.1 от ТЗ и чл.27 от Дружествения договор - «Дружеството се представлява и управлява от двамата управители ЗАЕДНО», и дава указания като условие да бъде извършено исканото вписване да бъдат представени документи, от които да е видно, че отношенията между Е.А. К. и наследниците на починалия съдружник К. А. К. са уредени, съгласно чл.18 от Дружествения договор» - да бъде представен акт удостоверяващ наследственото правоприемство или отказ от такова. Очевидно е, че длъжностното лице не е посочило чл. 129 от ГР, което потвърждава факта, че съдържанието на Дружествения договор на”Е.” ООД, който е безспорен документ и специално на чл.18 от него, му е известно.Длъжностното лице към Търговския регистър очевидно споделя, че не е спазена формата на дружествения договор съгласно чл. 114. ал.1. от ТЗ. Предвид това, за да бъде извършено вписването следва да бъдат представени документи, от които да е видно, че отношенията м/у дружеството и наследниците на починалия съдружник са уредени в съответствие с учредителния акт на самото дружество приет на 12.08.2005год. Вместо представяне на «документи» в посока изпълнение на тези указанията, които очевидно са съобразени с трайната съдебна практика отразена в Решение № 716/04.12.2006год на ВКС ТК, I т.о. , с последваща молба уточнение до Търговския регистър, управителят на дружеството Е. А. К., чрез пълномощника си адв. Т.М.., е поискала отново да се впише заявеното обстоятелство, като се е позовава на намерението си, „да урежда имуществените“ отношенията с наследника на К. К., като отново пренебрегва членствените права на наследника Е.К., при това като изпълнение на указанията сочи на бъдещо, евентуално събитие, а именно бъдещо общо събрание на дружеството. Указанието не е изпълнено, а са въведени твърдения, за „бъдещо евентуално“ и „пожелателни изпълнения на указанията“ . Представена е и декларацията по чл.13, ал. 4 ТРЗ с очевидно невярно съдържание, тъй като всички обстоятелства са известни на управителя Е. К., а всичките й действия са в посока заблуждаване на длъжностното лице с цел извършване на вписване, което лично облагодетелства Е. К.. Моли да се има в предвид, че длъжностното лице е поискал документи (нотариална покана, нотариално заверени декларации и т.н.) за изпълнение именно на чл.18 от дружествения договор. От това разделяне е очевидно, че съдружниците в учередителния акт са изключили своите наследници от категорията „трети лица“. Следователно в охранителното производство е следвало да се заличи К. К. като управител ЕДНОВРЕМЕННО с вписване на нейния наследник на нейно място по силата на Учредителния договор, или представяне на нотариално заявен отказ на Е.К. да встъпи в правата и задълженията на своя наследодател или нотариална покана, на която същата да не е отговорила, което не е направено. А тъй като това не е представено от управителя Е. К. (в случая неговия пълномощник), длъжностното лице е следвало да постанови отказ за вписване. В този смисъл вписването е извършено без да бъдат изпълнени указанията на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, при липса на материална компетентност, което сочи към нищожност. Нищожно е вписването на обстоятелство, което не отговаря на изискванията за валидност - Решение № 43 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 513/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Т.Р..

Моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи следните обективно съединени искове, както следва:

Да уважи иска с правно основание чл.29 ЗТР, предявен в срока на иска по чл.74 ТЗ, във вр. с чл.71 ТЗ, като признае за установено нищожността на вписването на заявените обстоятелства за промени по партидата на ООД »Е.» със заявлението от 27.03.2014. В случай, че съдът прецени, че вписването не е нищожно, моли да приеме за разглеждане обективно съединените искове с правно основание чл.71 във вр. с чл.74 ТЗ, като със сила на присъдено нещо се признае качеството й на съдружник, въз основа на приетия на дружествен договор и чл.18 от същия, и в същото време се отменят порочно взетите решения на общото събрание, проведено на 25.03.2014г., заради опорочена процедура по свикване, провеждане в отсъствие на съдружник, без кворум и представителна власт в нарушение на устава и ТЗ, на основание процесуалната и материална им незаконосъобразност. Сочи, че предявените искове са в преклузивния срок по ТЗ  както и са съобразени с ТР №1 на ОСГК на ВКС от 06.12.2002г. в т. 1 , т.2 , т.З и т.4 на същото.

 

Ответникът „Е.” ООД, с ЕИК ********, с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 28.10.2014 г. твърди, че поддържа твърдението си за недопустимост на предявения от ищцата иск и като такъв, моли съда да го остави без разглеждане по същество и възразява срещу наведените в т. I от допълнителната искова молба аргументи, както следва: В т.1 на стр.1 от допълнителната искова молба се твърди, че посочената от него съдебна практика е неотносима, като ищцата заявява, че поради уговорка в дружествения договор автоматично е придобила качеството съдружник, което ответното дружество отрича. Горното твърдение е резултат на превратно тълкуване на закона и е в противоречие с константната съдебна практика. Смъртта на съдружника прекратява членството му в дружеството ех lege - 125, ал.1, т.1 от ТЗ, без да е необходимо общото събрание да се произнася за това. Основният аргумент в тази насока е, че не могат останалите съдружници да бъдат принудени да приемат лице в състава на съдружието си, с което не са подписали изначално дружествен договор. Правото на наследяване, както е в конкретния случай, възниква в резултат не на волята на съдружник в дружеството по смл. на Чл.129, ал.1, изр. 2 от ТЗ, а поради настъпване на юридическо събитие - смърт на съдружник. Наследяването винаги е право с имуществен характер, защото нито личните, нито неимуществените права на наследодателя преминават върху неговите наследници. Ето защо членственото правоотношение не възниква автоматично, а наследникът има качеството на трето лице спрямо дружеството и в случай, че иска да встъпи в членственото правоотношение, спрямо него се прилагат правилата за приемане на нов съдружник. Автоматично се придобиват имуществените права, но не и неимуществените. В тази насока е константната съдебна практика (Определение № 509 от 19.03.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 439/2010 г., ГО, 8-ми с-в; Решение № 166/30.03.2009 на ВКС; Определение № 464/20.09.1996; Определение № 232/29.03.2002 на ВКС; Решение №161/11.01.201 1 на ВКС), а също и посочените в отговора на искова молба решения. Самата ищца твърди в исковата молба и в допълнителната искова молба, че не е приета за съдружник в дружеството на проведеното Общо събрание, поради което не е придобила качеството съдружник. Това е така, защото по отношение на ответното дружество ищцата, която е наследница на починал съдружник, се явява трето лице и тя може да стане съдружник само по правилата за приемане на нов съдружник (Решение № 90/23.06.2010 на ВнАС). В правомощията на Общото събрание е да откаже на наследника приемането му за съдружник и то независимо, че той е спазил законовите изисквания за това. Защитата по чл. 71 от ТЗ и по чл.74, ал.1 от ТЗ е предоставена на разположение само на лица, имащи качеството съдружник (Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС). Ищцата не е придобила това качество, поради което предявеният от пея иск е недопустим. Поради гореизложените аргументи, не следва да се кредитират и твърденията на ищцата развити в т.2 на стр. 1, 2 и 3 от допълнителната искова молба, че поради уговорката в чл.18 от Дружествения договор, тя е станала автоматично съдружник и е придобила не само имуществените, но и неимуществените права. Придобиването на членственото правоотношение не може да се осъществи „автоматично“, (Определение № 509 от 19.03.2010 г. на САС по ч. гр. д. № 439/2010 г., ГО, 8-ми с-в). Водещата законодателна идея, свързана с разглеждането на дружеството с ограничена отговорност, е, че то представлява междинна дружествена форма със сравнително доминираща персонална характеристика, отличаваща се от чисто капиталовите дружества. В този вид дружество личностният момент присъства. Тази личностна обвързаност между съдружниците в ООД придава на дружеството подчертано персонални елементи, макар че по своя характер това дружество е капиталово. Личната обвързаност на съдружниците в ООД е очертаващата основните белези на правната конструкция на този вид търговско дружество. Ето защо, за да бъде приет нов съдружник, следва останалите съдружници с изрично решение да го приемат. Тази правна норма е императивна и не може да се заобикаля от страните по дружествения договор (съдружниците) в ООД чрез предвиждане на друг ред за приемане на съдружници. Както се твърди на стр.6 от допълнителния отговор: „Дружественият договор е със силата на закон между страните“, но това важи само доколкото с него не се нарушават императивни норми на закона. Поради изложеното разпоредбата па чл.18 от дружествения договор е нищожна в частта, с която се предвижда наследниците на починал съдружник да встъпят в неимуществените права, респективно в членственото правоотношение с дружеството. Ищцата не е станала съдружник и не разполага с активна процесуална легитимация за завеждане на исковете. Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност (чл.127 ТЗ), а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял - чл. 123 ТЗ. В нормата на чл.129, ал.1 ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в ООД, т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника. Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в ООД имуществените му права - дяловете от капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл.129, ал. 1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл.123 ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.З ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или Общото събрание откаже на наследника да го приеме за съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. (Решение № 161 от 11.01.2011г., постановено по т.д. № 28/2010г. по описа на ВКС, ТК, I г.о.). Ето защо ищцата не е придобила качеството съдружник в дружеството, поради което и не разполага с право на иск по чл.71 и по чл. 74 от ТЗ. В допълнителната искова молба ищцата се опитва да развие тезата, че при наследяване на дружествени дялове са наследими не само имуществените, но и неимуществените права. Константната съдебна практика е в обратна посока. При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност участието му в дружеството се прекратява (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице вече не е съдружник, участието на починалия съдружник в дружеството не е обект на наследствено правоприемство - личните права са поначало ненаследими и изключение от това правило в разпоредбите по чл. 125 от ТЗ няма. Поради тази причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1-во ТЗ). А този наследен дружествен дял, според легалната дефиниция на чл. 127 ТЗ, е онази част от имуществото на дружеството, която е съразмерна на дела на наследодателя в капитала. Възразява срещу изложените от ищцата в допълнителната искова молба от стр.8 до стр. 14 твърдения. Счита, че те не отговарят на обективната истина и са абсолютно извън предмета на настоящия спор. Ищцата Е.К., твърди, че по свои лични съображения, не е станала съдружник в дружеството при неговото учредяване, а е участвала в същото като скрит съдружник. Това твърдение е абсолютно голословно, неподкрепено с доказателства и е неотносимо към предмета на спора. Съдружник в дружеството е била майката на ищцата - К. К. и това е видно от всички документи, подавани първо в СГС, а после и в Търговския регистър. В отношенията между съдружниците никога не е договаряно скрито съучастие. Ищцата и съпругът й са били служители на дружеството по трудови правоотношения през известен период от време и поради това така наречените „търговски партньори“ на дружеството вероятно ги познават. За извършваната работа ищцата и съпругът й са получавали съответно трудово възнаграждение, което е заявено в края на стр. 8 от допълнителната искова молба. Във връзка с трудовите им правоотношения и двамата са разполагали с предоставени от Е. К. като съдружник и втори управител пълномощни за осъществяване на представителство пред банкови институции. В тази връзка „Е.“ ЕООД е предприело действия по уреждането на отношенията с ищцата, оттегляне на пълномощията й и информирането й относно предприетите действие. Този факт доказва с представяне на две нотариални покани: Нотариална покана peг. № 11281, акт 1, том VI от 18.12.2013г. на нотариус В.М. и Нотариална покана peг. № 8395, акт 55, том IV от 2014г. на нотариус В.М.. В т.4 на стр.8 и стр.9 от допълнителната искова молба ищцата заявява, че тя, майка й и съпругът й са внесли допълнително парични средства (допълнителни парични вноски), с които да се извърши строителството на сградата. Ищцата и съпругът й не са могли да направят допълнителни парични вноски, тъй като не са съдружници в дружеството. Доколкото са извършвани допълнителни парични вноски в дружеството, те са правени единствено и само от двамата съдружници и винаги при равни квоти, съответни на участието им в капитала и след вземане на решение от ОСС по съответния ред. Това твърдение се подкрепя и от счетоводните записи на дружеството и е видно и от подаваните годишни финансови отчети. Ищцата и съпругът й са разполагали с пълномощни да теглят и внасят в сметките на дружеството, но това не означава, че са извършвали вноски от свое име. Това твърдение би могло да се потвърди и от счетоводителя на дружеството г-н Р.Г.Х. (единият от поисканите от ищцата свидетели), но тези обстоятелства отново не са свързани с предмета на спора. На стр.9. т.5 и т. 6 от допълнителната искова молба ищцата продължава с излагането на неверни твърдения и измислени факти, които не само са неотносими към спора, но и сами по себе си са откровени лъжи и измислици, целящи да я поставят в образа на онеправдана и измамена жена. Единственият факт, който отговаря на истината, е, че на 19.02.2014 г. бившата съдружничка К. К. е починала. Този факт е укриван от ищцата и съдружникът Е. К. научила за смъртта на К. К. случайно от трети лица повече от месец по-късно, като незабавно предприела съответните действия по уреждане на отношенията с наследницата на починала. В т. 13 на стр. 10 от допълнителната искова молба се твърди, че Е. К. била взела счетоводните документи на дружеството от счетоводна кантора „Н.К.“ ООД, без представителна власт. Счита това твърдение за лъжа, недоказано е и отново цели да създаде неверни впечатления у съда относно фактическата обстановка. Истината е че ищцата, без да е съдружник и без да има представителна власт, е отишла в счетоводна кантора „Н.К.“ ООД и е убедила счетоводителя г-н Р.Х. (искания от ищцата свидетел) да й предаде всички счетоводни книжа на дружеството. За това с съставен Приемо-предавателен протокол от 03.04.2012 г., препис от който представя. Протоколът е подписан от ищцата и от него е видно, че тя незаконно е взела счетоводните документи на дружеството, с цел да затрудни воденето на счетоводството и злоумишлено да навреди на „Е.“ ЕООД. На стр. 10 до 15 от допълнителната искова молба ищцата се опитва да обоснове относно исковете по чл.71 и чл.74 от ТЗ, че тя е трябвало да бъде поканена и да присъства на ОСС като съдружник, да участва при вземането на решения, както и твърди, че останалият жив управител Е. К. е действала без представителна власт при упълномощаване на адвокат за извършване на вписванията в ТР. Горното противоречи на закона и на съдебната практика. Дружеството не е задължено да изпрати на наследницата покана за провеждането на ОС и в тази насока е константната съдебна практика. В този контекст ОС е проведено напълно законно. Ищцата не е придобила автоматично качеството съдружник, защото ТЗ не допуска такава възможност. В константната си съдебна практика съдилищата и ВКС приемат, че придобиването на членственото правоотношение не може да се осъществи „автоматично“, (Решение № 166/30.03.2009 на I т.о. ВКС; Определение № 464/20.09.1996 на V г.о. на ВКС; Определение № 232/29.03.2002 на V г.о. ВКС; Решение №161/11.01.2011 на 1 т.о. на ВКС). При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност участието му в дружеството се прекратява (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице вече не е съдружник, участието на починалия съдружник в дружеството не е обект на наследствено правоприемство - личните права са поначало ненаследими и изключение от това правило в разпоредбите по чл. 125 от ТЗ няма. На стр. 14 от допълнителната искова молба се изказва твърдение, че починалият и заличен управител К. К. е трябвало да бъде заместен от наследника Е.К., тъй като тя автоматично встъпвала в правата на майка си като управител на дружеството. Това твърдение противоречи на закона, на съдебната практика и на правната и житейска логика, заложена във фигурата на управителя на ограничено отговорното дружество. Управителят винаги се избира с определено мнозинство от Общото събрание или от едноличния собственик на капитала и друга възможност за избор на управител не съществува. Останалият жив управител Е. К. е единствен управител на дружеството и по силата на закона има право еднолично да извършва действията по управление и представителство на дружеството. Ето защо тя законно е упълномощила адв. Т.М.. да извърши вписвания по партидата на дружеството в ТР и извършените вписвания са законосъобразни.

Моли съда да остави без разглеждане по същество предявените от Е.К. срещу „Е.“ ЕООД исковете по чл.71 и чл.74, ал.1 от ТЗ като процесуално недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, а в случай, че ги счете за допустими, да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, както и да отхвърли като неоснователни и предявени от лице без правен интерес исковете по чл.29 от ЗТР, като му присъди направените разходи за деловодни разноски и за адвокат. Представя писмени доказателства по опис.

 

С Определение от 29.04.2015 г.на СГС, VI-9 с-в, е върната на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 31743/14.03.2014 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1542/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав като е прекратил образуваното по тази искова молба съдебно производство поради процесуалната му недопустимост.

 С Определение от 21.07.2015 г. САС, по ч. гр..д. № 2853/2015 г. е отменил определението като е върнал делото на настоящия съдебен състав с указания за отстраняване на недостатъците на исковата молба, с която бил предявен и иск с правно основание чл.29 от ЗТР.

 

Във връзка с определението на САС, исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищцата да уточни претенциите квалифицирани от ищцата като такива по чл. 71 от ТЗ и чл. 29 от ЗТР, а именно - да се уточни с писмена молба с препис за ответника къде в исковата молба е поискана отмяна на орган на дружеството, различен от ОС, както и кои точно са тези решения и от кой орган и кога са взети; да се уточни с писмена молба с препис за ответника дали поддържа иска с правно основание чл. 29 ЗТР като приведе в съответствие петитума с изложението в обстоятелствената част на исковата молба и ДИМ, като посочи кое точно вписване твърди, че е порочно, дали се твърди, че същото е нищожно, недопустимо или несъществуващо, както и да обоснове правния си интерес от водене на иск с оглед изричната норма на чл. 29 ал.1 от ЗТР и указанията дадени в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС.

 

Във връзка с указанията, с молба – уточнение от 25.08.2015 г., ищцата е заявила, че в петитума на първоначалната ИМ , както и и в обстоятелствената част на същата, ищцата е изложила аргументи защо следва съдът да постанови решение , с което да отмени взетите решения , но изрично посочвайки , че е налице хипотезата на чл.29 ал1 ЗТР. С ДИМ в петитума на същата и след получаване на отговора на ИМ от ответника, е изложена подробна аргументация , която не е в противоречие с първоначалната искова молба , а е едно подробно фактическо изложение на хронологията на фактите , защото се касае за „семеен“ тип дружество с ограничена отговорност при съдружие от по 50 %, в което съдружниците са уредили с дружествен договор всички свои лични и имуществени отношения като такива , както и последиците при настъпването на смърт на който и да е от тях. В петитума на ДИМ е изложено подробно искането към съда и то е следното:

Да се постанови решение, с което да бъде уважен иска с правно основание чл.29 ЗТР, като се постанови заличаването на вписаните обстоятелства със заявление № 20140327175655/ 27.03.2014, с което и въпреки указанията на длъжностното лице са вписани описаните по-долу обстоятелства по партидата на дружеството-ответника ООД „Е.“

В случай, че се прецени, че вписването не е нищожно и не се прогласи тази нищожност, както и не установите със сила на пресъдено нещо, че е вписано несъществуващо обстоятелство, се иска да бъде приет за разглеждане обективно съединен иск с правно основание чл.71 във вр. С чл.74 ТЗ , като със сила на присъдено нещо се установи качеството на съдружник, въз основа на приетия дружествен договор и чл.18 от същия , и в същото време се отменят по чл.74 ТЗ порочно взетите решения на общото събрание , проведено на 25.03.2014 г. , като взети в отсъствие на съдружник, без кворум и представителна власт. Решенията на общото събрание са нищожни в този смисъл.

Правото на членство на ищцата е възникнало по силата на самия дружествен договор чл.18 от същия, с факта на приемането на наследството на своя наследодател на 18.02.2014г„ поради което изобщо не е необходимо решение на общото събрание за приемането й като съдружник, защото тя е била вече съдружник по силата на повелителните разпоредби на договора между съдружниците, наречен Дружествен договор. На основание решенията на незаконосъобразното общо събрание на „Е. ООД” ЕИК ******** проведено на 25.03.2014 год. е записано, че общото събрание „упълномощава управителя на дружеството да предприеме необходимите фактически и правни действия за вписване на извършените промени по партида на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията.”На 27.03.2014 год адв.Т.Н. М.., на основание издадено без представителна власт пълномощно дадено само от управителя Е. К. на адвокатското съдружие „Е.Е.Е.А., Бултат *********, със седалище и адрес: ***, р-н „*********, представлявано от съдружниците адв.Т.Н. М.. и адв.С.С., подава заявление № 20140327175655/ 27.03.2014 за вписване на промени в обстоятелствата на „Е.” ООД ЕИК ********. С указание № 20140327175655/ 31.03.2014 съдията по вписване констатира, че са заявени за вписване обстоятелства относно заличаване на управител поради смъртта му, вписване на промени в адреса на управление и в дружествения договор, дава указание за допускане на вписването им като констатира че: След извършена проверка на осование чл.21 от ЗТР и чл.91 от Наредба №1от 14. 02.2007 год констатира, че на 25.03. 2014 год Е.А. К. еднолично е взела решение за заличаване на К. А. К. като управител поради смъртта и за промени в адреса на управление и промени в дружествения договор и следва да бъде представен акт за смърт на К. А. К. заедно с декларация по чл.13. ал..4 от ЗТР. С Указание № 20140327175655-2/31.03.2014год по повод на същото заявление с вх. № 20140327175655/ 27.03.2014 г. длъжностното лице констатира, тъй като е видно, че съдружникът К. А. К. е починала и представения протокол от проведеното общо събрание на 25.03.2014 год е подписан само от Е.А. К., че „не е спазена формата на дружествения договор съгласно чл. 114, ал.1 от ТЗ и чл.27 от Дружествения договор – „Дружеството се представлява и управлява от двамата управители ЗАЕДНО“, и дава указания като условие да бъде извършено исканото вписване да бъдат представени документи, от които да е видно, че отношенията между Е.А. К. и наследниците на починалия съдружник К. А. К. са уредени, съгласно чл.18 от Дружествения договор“ - да бъде представен акт удостоверяващ наследственото правоприемство. Длъжностното лице към Търговския регистър очевидно споделя, че не е спазена формата на дружествения договор съгласно чл. 114. ал.1. от ТЗ. Предвид това, за да бъде извършено вписването следва да бъдат представени документи, от които да е видно. че отношенията м/у дружеството и наследниците на починалия съдружник са уредени в съответствие с учредителния акт на самото дружество приет на 12.08.2005 год. Вместо представяне на доказателства в посока изпълнение на тези указанията, които очевидно са съобразени с трайната съдебна практика отразена в Решение № 716/04.02.2006 год на ВКС ТК, I Т.О. , с последваща молба уточнение до Търговския регистър, управителят на дружеството Е. А. К. чрез пълномощника си адв. Т.М.. е поискала отново да се впише заявеното обстоятелство, като се е позовава на намерението си, „да урежда“ „имуществените“ отношенията с наследника на К. К., като отново пренебрегва членствените права на наследника Е.К., при това като изпълнение на указанията сочи на бъдещо, евентуално събитие, а именно бъдещо общо събрание на дружеството. Указанието не е изпълнено а са въведени твърдения, за бъдещо евентуално и пожелателни изпълнения на указаният,  и то в нарушение на императивния за съдружниците чл. 18 от Дружествения договор. Представена е и декларацията по чл.13. ал. 4 ТРЗ с очевидно невярно съдържание, тъй като всички обстоятелства са известни на управителя Е. К. а всичките и действия са в посока забуждаване на длъжностното лице с цел извършване на вписване, което лично облагодетелства Е. К.. Следователно в охранителното производство е следвало да се заличи К. К. като управител ЕДНОВРЕМЕННО с вписване на нейният наследник на нейно място по силата на Учредителния договор, което не е направено. А тъй като това не е поискано от управителя Е. К., длъжностното лице е следвало да постанови отказ за вписване. Допуснато е вписване.без да бъдат изпълнени указанията на длъжностното лице при липса на материална компетентност , което сочи към нищожност. В този смисъл извършеното вписване е нищожно. Същото представлява и вписване на несъществуващо обстоятелство, което не е възникнало валидно. От друга страна вписването е извършено без да бъдат изпълнени указанията на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, при липса на материална компетентност което сочи към нищожност. В този смисъл извършеното вписване е нищожно, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, което не е възникнало валидно.

По отношение на обективно съединение иск при условията на евентуалност , с правно основание чл.71 ТЗ , във вр. с чл.74 ТЗ , за който следва да обоснова правния си интерес се прави следното уточнение:

Управителят и съдружник Е. К., чрез собственото си бездействие, заобиколя разпоредбите на дружествения договор, с цел да ощети наследника на съдружника си и лично да се облагодетелства.Доколкото дружественият договор е приет от общо събрание през 2006г. и същият е подписан от двамата съдружника , то материално-правната легитимация на ищеца да води настоящето дело, произтича не само от договора , но и от закона. Правно релЕ.нтният момент, към който следва да се преценява активната материалноправна легитимация на ищцата е датата на решението на ОС, чиято отмяна се иска в настоящето производство, с което се нарушават членствените права на съдружника .Фактът, че не е извършила управителката и останала жива съдружничка, никакви правни и фактически действия да уведоми за датата на общото събрание другият съдружник , нарушава членствените права на ищцата .В случая, ищцата е станала съдружник по силата на наследственото си правоприемство и не е било необходима взимането на нарочно решение в тази посока като санкция за това. Въпреки това, останалият съдружник самостоятелно свиква общо събрание и взима решения при драстично нарушение на дружествения договор и закона , което автоматично е довело да нищожност на взетите решения на общото събрание на 25.03.2014 г. Защитата на членствените правата по чл.71от ТЗ е представена на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, включително и по отношение на искането за вписване в книгата за дружествените дялове и в търговския регистър. В качеството си на управител Е.А. К. умишлено, свиква и провежда извънредно общо събрание на „Е.” ООД на 25.03.2014 год, без да покани Е.Е.К., наследник на починалия управител и съдружник К. А. К., която по силата на Учредителния акт на дружеството вече е встъпила в правата на своя наследодател по силата на обстоятелството „настъпила смърт”. Въпреки че качеството „съдружник“ на Е.К. не е вписано в този момент в АП на ТР, тя е придобила това качество на съдружник в „Е.” ООД от датата на смъртта на своята майка, по силата на решение на ОС на дружеството проведено на 12.08.2005 год., и обективизирано в Учредителния акт на дружеството, препотвърден на 21.07.2006 г, в който двамата съдружници са договорили:равни дялове в капитала(по 25 дяла ) - чл. 6 от Дружествения договор; че ще представляват дружеството само заедно - чл.27 от Дружествения договор; че общото събрание се състои от всички съдружници - чл.23 от Дружествения договор; че ще изменят и допълват Дружествения договор само с пълно единодушие; че прехвърлянето на дружествен дял ще се извършва само с пълно единодушие; че решения за намаляване и увеличаване на капитала ще се взимат само с пълно единодушие - чл.24 и чл.25 от Дружествения договор и че при настъпване на смърт на един от тях, наследникът на починалият съдружник по закон ако няма изрично завещание, встъпва във всички права и задължения, произтичащи от участието на неговия наследодател в дружеството - чл.18 от Дружественият договор. Тъй като наследственото правоприемство е обстоятелство, което подлежи на вписване в ТР, управителят Е.А. К. е следвало да предприеме действия в тази посока в съответствие с чл.6 от Правилника за прилагане на търговския регистър - да подаде Търговският регистър молба за вписване на настъпилите обстоятелства, удостоверени с нотариално заверена декларация удостоверяваща промяната в обстоятелството, а именно смъртта на К. К. и встъпването на Е.К. на нейно място. Действие, за което не се предполага провеждане на извънредно общо събрание на дружеството, тъй като евентуалното „потвърждаващо” решение ще се яви препотвърждаване на вече взето от органа на управление решение. Бездействието на управителя Е.А. К. в този смисъл се явява умишлено оспорване и нарушаване на членствени права на съдружника по право Е.К.. Само за яснота искам да отбележа причината, Е.К. да не е предприела действия в тази посока. Скръбта и елементарното човешко приличие изисква спазване на 40 дневен траур след смърт на майка. На проведеното на 25.03.2014 год общо събрание е следвало Е.К. да бъде поканена и надлежно уведомена за времето и мястото на провеждане , както и за дневния ред. С това си действие управителя Е. К. елиминира възможността на съдружникът по право Е.К. за участие в общото събрание на дружеството и си осигурава условия за прокарване на незаконосъобразните решения, които са изцяло в нейна полза и във вреда на Е.К.. В качеството си на управител на “Е.” ООД Е. К. не предприема действия в посока вписване на Е.К. в Книгата за дялове на дружеството в изпълнение на чл.18 от дружествения договор, не прилага смъртния акт и Удостоверението за наследници към нея и не предприема действия в посока отразяване на тези настъпили обстоятелства в Търговския регистър. Напротив, всички последващи действия са в посока отричане на членствените права на наследника на К. К. - уведомяване на всички наематели и търговски партньори на Дружеството, че Дружеството е собственост и се управлява единствено от Е. К.; възпрепятства по всякакъв начин достъпа на Е.К. до документите и собствеността на Дружеството;сменя ключовете на офиса на Дружеството на сладкарницата и най-вече делегира разнообразни права на пълномощници. Незаконосъобразното решение за промяна па адреса на управление на Е. ООД, всъщност го сменя на адреса на управление на адвокатското съдружие ..Е.Е.Е.А., Бултат *********, със седалище и адрес: ***, р-н „**********, представлявано от съдружниците Т.Н. М.., с ЕГН ********** и С.С./нейни пълномощници по вписванията в ТР и не само.

В съдебно заседание от 09.12.2015 г., в което е приет за окончателен проекто – доклада по делото, съдът е приел, с оглед поредните уточнения от страна на ищцата, че съгласно последната уточнителна молба от 28.08.2015 г., са предявени следните искове: главен иск по чл. 74 от ТЗ. Ако същият бъде отхвърлен, се иска да бъде разгледан като евентуален иска по чл. 29 от ЗТР, като се твърди, че са налице и трите хипотези. Иска се съдът да се произнесе по отношение на предявената искова претенция за нищожност. Вписването представлява и вписване на несъществуващо обстоятелство, което не е възникнало валидно, което се предявява като второ основание Вписването е извършено и без да бъдат изпълнени указанията на длъжностното лице по регистрацията при липса на материална компетентност, което също води до нищожност на самото удостоверяване.  Ако не са налице основанията за това, се иска произнасяне по отношение твърдението за недопустимост на вписването. При условие, че бъде отхвърлена и исковата претенция по чл. 29 от ЗТР, се предявява като евентуален иск по чл.71 от ТЗ за защита на членствените права срещу органа управителя Е.А. К., да се установи със сила на присъдено нещо, че членственото правоотношение на ищцата очевидно и умишлено е оспорено и нарушено от управителя Е. К., която в това си качество е подала заявление за вписване в ТР и е заявила за вписване обстоятелства, които не са възникнали правно на редовно общо събрание на дружеството и с това е нарушила членствените права на ищцата в дружеството, доколкото управителят, провеждайки еднолично общото събрание на 25.03.2014 г., е взел еднолично всички решения, нарушавайки императивната норма на устава, цитиран в дружествения договор - чл.18 от същия, по който страните, изначално още при подписването му през 2005 г., са имали съгласие да делегират диспозитивната разпоредба на ТЗ и да уредят своите наследствени правоотношения в случай на смърт, като същите бъдат наследявани.

 

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Нотариална покана с рег. № 11281, том VI, акт № 1 от 18.12.2013 г. на нотариус В.М., с рег. № 053 на НК, с район на действие СРС, Е.А. К., в качеството й на съдружник и управител на „Е.“ ООД, е напомнила на Е.Е.К., че считано от края на 2011 г., преди повече от 2 години, е оттеглила всички пълномощия, които й е дала, в качеството си на съдружник и управител в „Е.“ ООД, ЕИК ********. Изразила е съмнението си, че Е.Е.К. продължава да се представя за неин пълномощник, включително, че извършва действия на разпореждане с банковите сметки на представляваното от нея дружество. Във връзка с горното, Е.Е.К. е уведомена, че следва да преустанови незабавно всякакви действия, които извършва, твърдейки, че е пълномощник на Е.А. К., без да има представителна власт. Поканата е връчена лично на ищцата Е.Е.К. на 30.12.2013 г.

 

С Нотариална покана с рег. № 17417, том I, акт № 83 от 25.03.2014 г. на нотариус К.Н.Б., с рег. № 043 на НК, с район на действие СРС, ищцата Е.Е.К. е уведомила Е.А. К., в качеството й на съдружник и управител на „Е.“ ООД, за смъртта на К. А. К., както и че единствен неин наследник по закон е дъщеря й Е.Е.К.. На основание чл. 129, ал. 1 от ТЗ и чл. 18 от Дружествения договор на „Е.“ ООД, в качеството си на законен наследник на К. А. К., който наследява всички притежавани от нея дружествени дялове – 25 дяла на стойност 100 лв. всеки, съставляващи 50 % от капитала на „Е.“ ООД, ищцата е заявила, че встъпва във всички права и задължения на починалия съдружник, произтичащи от участието му в дружеството, което участие Е.К. изявява желание да продължи. Отправена е молба за свикване на Общо събрание на „Е.“ ООД, при следния дневен ред: 1. Приемане за съдружник в „Е.“ ООД на Е.К.; 2. Вземане на решение за назначаване на Е.К. за втори управител на „Е.“ ООД; 3. Приемане на промени в Дружествения договор. Поканата е връчена на 07.04.2014 г., чрез пълномощник.

 

С Нотариална покана с рег. № 8395, том IV, акт № 55 от 04.09.2014 г. на нотариус В.М., с рег. № 053 на НК, с район на действие СРС, Е.А. К., в качеството й на едноличен собственик на капитала и управител на „Е.“ ООД, е поканила Е.Е.К.  на среща на 19.09.2014 г., в 10:00 часа, в гр. ********, за да й представи баланса на „Е.“ ЕООД към 28.02.2014г. и да обсъдят уреждането на имуществените последици вследствие прекратяването на членството в дружеството на починалата К. А. К.. Отправена е молба за предаване на всички счетоводни и дружествени документи. Поканата е връчена на ищцата Е.Е.К. на 09.09.2014 г., чрез пълномощник.

 

Към доказателствения материал по делото са приобщени още:

Видно от Препис – Извлечение от акт за смърт на К. А. К., от който се установява, че същата е починала на 19.02.2014 г.. Съгласно Удостоверение за наследници на К. А. К. с изх. № ЕС УН-599/25.03.2014 г., неин наследник по закон е дъщеря й Е.Е.К.;

 

Представен е Приемо-предавателен протокол за предадени документи от „Счетоводна кантора Н.К.“ ООД на „Е.“ ООД от 03.04.2012 г.

 

Видно от  Обратна разписка на куриерска фирма „Спиди“, приложена към исковата молба, същата е изпратена по пощата на 16.04.2014 г., като е постъпила в съда на 18.05.2014 г.

 

Съгласно служебна справка в ТР и приложена Разпечатка към молба от 09.12.2015 г., с решение №1 от 05.07.2005 год. е вписано в Регистъра за търговски дружества под № 95386, т. 1268, стр. 65 по ф.д № 7742/2005 год. Дружество с ограничена отговорност с фирма „Е.” ООД , ЕФН ********** със седалище и адрес на управление:*** р-н *********(ляво), с капитал 5000 лв. Съдружници в дружеството са Л. А.С.-Ц. ЕГН ********** и Р.Г.Х. ЕГН **********. Дружеството се управлява и представлява само заедно.  

На 12.08.2005 год. К. А. К. ЕГН ********** и Е.А. К. ЕГН **********, на основание Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, придобиват съответно по 25 дяла от по 100 лв. всеки един дял от „Е.” ООД. С Решение на  СГС № 2 от 23.08.2005 г. е вписано прехвърлянето на дяловете и същите са вписани като съдружници в дружеството с равни дружествени дялове.

С Решение №3 от 04.08.2006 год, са вписани изменения  дружествения договор. Съгласно чл.18 от дружествения договор при смърт   на   някой    от съдружниците неговите наследници по закон (ако липсва изрично завещание), встъпват във всички права и задължения, произтичащи от участието в дружеството на техния наследодател.

Дружеството е пререгистрирано в ТР със заявление вх. № 20100913163233, като съгласно вписания Учредителен договор, дружеството се представлява от К. А. К. ЕГН ********** и Е.А. К. ЕГН **********, заедно.

На 27.03.2014 адв. Т.Н. М.., на основание пълномощно дадено от управителя Е. К. на адвокатското съдружие „Е.Е.Е.А., Бултат *********, е подала Заявление за вписване № 20140327175655. Предмет на същото е вписване на нови обстоятелства по партидата на „Е.“ ООД, ЕИК ********, с което се иска заличаване на починалия управител на „Е.“ ООД, ЕИК ******** К. А. К. ЕГН **********, промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, както и приемане на нов дружествен договор, съобразно взети решения на общо събрание на „Е.” ООД. Към заявлението е приложен Протокол от ОС, проведено на 25.03.2014 г. С указание № 20140327175655/ 31.03.2014 год. и Указание № 20140327175655-2/31.03.2014 год. съдията по вписване по повод да същото заявление с вх. № 20140327175655/ 27.03.2014 е дал указания, след което на 02.04.2014 г. е постановил вписване  на заявените обстоятелства.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

ПО ГЛАВНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 74 ОТ ТЗ.

Неоснователно е твърдението на ответната страна, че искът не е предявен в в преклузивния 14 - дневния срок по чл. 74 от ТЗ. Действително, вписването на оспорените решения е извършено на 02.04.2014 г. с вписване № 20140402104427. Исковата молба обаче съгласно обсъдената по-горе обратна разписка на куриерска фирма „Спиди“, е изпратена по пощата на 16.04.2014 г., като е постъпила в съда на 18.04.2014 г. Поради това преклузивният срок е спазен, тъй като от 02.04.2014 г., от когато се презюмира знание във всички трети добросъвестни лица по силата на законовата презумпция на чл. 7 ЗТР, до датата на подаване на исковата молба по пощата не са изтекли повече от 14 дни. 

Макар и предявен в срока по чл. 74 от ТЗ, предявеният иск се явява недопустим, предвид следното:

Процесуална предпоставка за предявяването на иск е наличието на правен интерес.  Искът по чл. 74 от ТВ е конститутивен като легитимацията на лицата, които могат да го предявят произтича от членственото им правоотношение, проявяващо се в качеството им на съдружник. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват (в този смисъл е Решение № 145 от 21.03.2005 г. по т. д. № 524/2004 г., I т. о. на ВКС, съставляващо задължителна практика по чл. 290 от ГПК). Това е и правно релЕ.нтният момент, към който се преценява активната материалноправна легитимация. За лицата, които не са акционери (респ. съдружници) в едно дружество липсва правен интерес да искат отмяна на взетите от ОС решения. Поради това активно легитимиран по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той, в какъвто смисъл е и т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС. Активната легитимация за ищеца следва да е налице и към момента на предявяване на иска - вж Решение № 656 от 2.10.2008 г. на ВКС по т. д № 304/2008 г. Тъй като искът е конститугивен качеството на съдружник на ищеца към момента на решението на общото събрание, чиято отмяна се търси с иска с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата не е била съдружник в ответното дружество към датата на провеждане на ОС на 25.03.2014 г. - в този смисъл са изричните й изявления в исковата молба. Действително, същата в рамките на целия процес, поддържаше правната теза, че е станала съдружник по право, с оглед чл.18 от дружествения договор. Когато в дружествения договор не са предвидени ограничения за приемането на нови съдружници, вкл. и при смърт на съдружник, е възможно приемането на наследниците в ООД. Това обаче може да стане само при проследяване на общата процедура за приемане на нов съдружник по реда на чл. 122 ТЗ - с молба до ОС, в която наследникът на починалия съдружник заявява желанието си за членство в дружеството и това, че приема условията на дружествения договор. ОС на дружеството може да реши да приеме или да откаже да приеме наследниците. При отказ за приемане на наследник, същият няма право да оспорва решението на ОС, тъй като се явява трето за дружеството лице и няма процесуална легитимация за завеждане на иска. Само ако е налице решение на ОС за приемане на наследника за съдружник, се пристъпва към изменение на дружествения договор, така че той да отразява извършената промяна. Така извършените промени подлежат на вписване в ТР, като вписването има конститутивно действие (чл. 140, ал. 4 ТЗ). Доводите на ищцата, че е придобила качеството на съдружник на 19.02.2014 год., когато е настъпила смъртта на нейната праводателка и съдружник в ответното дружество, когато автоматично влиза в сила уговореното от съдружниците встъпване на наследника във всички права и задължения на починалия съдружник съгласно чл. 18 от Устава, е неоснователно. При смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност участието му в дружеството се прекратява и починалото лице вече не е съдружник. Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическото събитие - смърт на съдружник. Наследяването обаче принципно е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. Обект на наследяване е притежаваният от наследодателя дружествен дял, който съгласно легалната дефиниция на чл.127 от ТЗ е онази част от имуществото на дружеството, която е съразмерна на дела на наследодателя в капитала. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 166/30.03.2009 на ВКС, Определение № 464/20.09.1996, Определение № 232/29.03.2002 на ВКС, Решение №161/11.01.2011 на ВКС, съгласно които наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права, включително и членствените правоотношения в ООД на съдружник, не преминават автоматично върху неговите наследници. Наследниците на починалия съдружник наследяват неговия дружествен дял съгласно чл. 129, ал. 1, изр. 1 предл. 2 ТЗ, но не и членствените права на съдружника като цяло, които освен дружествен дял включват и лични имуществени и неимуществени права, посочени в чл. 123 ТЗ. Последните не се наследяват като във всички случай е необходимо решение на ОС за да приемане на наследника като съдружник. Наследникът придобива правата на съдружник на свое собствено основание - в този смисъл е Определение № 166  от 30 март 2009 г. по ч. т. д. № 132/2009 г., т. к., I Т. О. на ВКС.

Предвид обстоятелството, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно по време на цялото производство, при констатираната му липса предявеният иск по чл. 74 от ТЗ е недопустим като производството в тази му част следва да бъде прекратено.

 

ПО ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ЗТР.

Предвид произнасянето на съда за недопустимост по отношение на исковата претенция с правно основание чл. 74 от ТЗ, е налице вътрешнопроцесуалното условие за разглиждане на евентуално съединените искове с правно основание чл.29 от ЗТР.

 Съдът намира, че исковите претенции, и в тази им част, са процесуално недопустими по следните събражения:

Видно от исковата молба, единственото място, в което ищцата е споменала чл.29 от ЗТР е на стр. първа от исковата молба, където на ред 9 отдолу нагоре е посочила  в рамките на изложението си, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 74 от ТЗ във връзка и с чл. 29, ал. 1 от ЗТР за отмяна на решения, взети на извънредно Общото събрание на „Е.“ ООД, ЕИК ********, проведено на 25.03.2014 г., които обжалва и Заявление за вписване № 20140327175655, постановен от длъжностно лице на Търговския регистър при Агенция по вписванията. Подобно посочване на определена законова норма дори не съставлява  някаква правна квалификация на страната. Дори и да се приеме, че е налице правна квалификация на исковата претенция, тя не обвързва съда, който е длъжен служебно да определи надлежната квалификация въз основа на заявените фактически твърдения и петитум. А в случая, е налице пълна яснота на исковата молба, потвърдена и с молба на ищцата от 04.05.2014 г. – че се иска отмяна на решенията на ОС от 25.03.2014 г., като са изброени същите конкретно. Ищецът е длъжен единствено да посочи фактите, на които основава правата си, а правната квалификация на предявените претенции е задължение на съда.

Едва с ДИМ, ищцата е започнала да въвежда твърдения, основани на хипотетичното прилагане на чл.29 от ЗТР, без обаче такъв иск да е бил предявен с исковата молба. Подобни правни твърдения, направени далеч след предявяване на иска, не могат да обосноват изменение на исковата претенция, като представляват форма на недопустимо последващо предявяване на искове.  Още по-малко, може да се въвежда изцяло нов предмет в процеса. В този смисъл, с допълнителната си искова молба ищецът за пръв път предявява искове с правно основание чл. 29 от ЗТР, като излага нови, самостоятелни фактически обстоятелства, и формулира и петитум – прогласяване на нищожност на вписването.

С оглед посоченото по-горе определение от 21.07.2015 г. на САС обаче, настоящата съдебна инстанция беше принудена да осъществява недопустими правни действия по отстраняване на нередовностите на иск, с който изобщо не е била сезирана – такъв по чл.29 от ЗТР. Но дори и да се приеме, че е бил предявен и иск по чл. 29 от ЗТР, липсва каквото и да е произнасяне на въззивния съд по отношение недопустимостта на иска по чл. 74 от ТЗ, поради което още веднъж в рамките на настоящото производство се наложи прекратяването му.

Предвид изложеното, само на това процесуално основание, предявеният иск с ДИМ по чл. 29 от ЗТР е процесуално недопустим и производството по него следва да бъде прекрататено.

 

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 71 ОТ ТЗ.

Всичко изложено по-горе във връзка с исковата претенция по чл. 29 от ЗТР, се отнася на още по-голямо основание към исковата претенция по чл. 71 от ТЗ. Такъв иск въобще не е бил предявяван с исковата молба, поради което липсва надлежно сезиране. Недопустимо е с допълнителната искова молба да се предявява нов иск. Съгласно чл.210 от ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. ГПК обаче не познава последващо обективно съединяване на искове чрез предявяване на нов иск, освен в случаите на чл. 212 и чл. 213 от ГПК, какъвто не е настоящият случай.

Освен изложеното, искът е недопустим и на още едно основание. Съгласно т.4 от ТРОСГК на ВКС №1/2002 г., активно легитимиран по исковете с правно основание чл. 71 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той. Исковете по чл. 71 ТЗ са предоставени на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството без да са ограничени със срок. Както е посочено в Тълкувателното решение с оглед вида на търсената защита искът може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен, и да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството – напр. управител, какъвто е настоящият случай. С оглед действията или бездействията на органи на дружеството и виновното нарушение от тяхна страна на отделни членствени права или членството му като цялостно комплексно право, съдружникът би могъл да предяви и осъдителен иск - напр. за изплащане дивидент.

Всичко изложено по-горе във връзка с иска по чл. 74 от ТЗ и липсата на правен интерес, поради това, че ищцата не е съдружник в ответното дружество, е релевнтно и към предмета на иска по чл. 71 от ТЗ. Поради това ищцата не е активно легитимирана да предявява иск по отношение на ответното дружество.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в пълен размер на осн. чл.78 ал.4 от ТЗ в размер на 360 лв., съобразно представен Списък по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

                       

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОТМЕНЯ определението си от съдебно заседание от 17.02.2016 г. по т.д. № 2452/2014  г., с което е даден ход по същество на делото.

ПРЕКРАТЯВА КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО производството по предявения от Е.Е.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Г. – САК, със съдебен адрес:***, против „Е.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.А. К., чрез пълномощника си адв. С.В.С.,***, ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.74 ОТ ТЗ  за отмяна на решения, взети на извънредно Общото събрание на „Е.“ ООД, ЕИК ********, проведено на 25.03.2014 г. - решение, с което е извършена промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и решение, с което е приет нов дружествен договор.

ПРЕКРАТЯВА КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО производството по предявения от Е.Е.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Г. – САК, със съдебен адрес:***, против „Е.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.А. К., чрез пълномощника си адв. С.В.С.,***, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.29 ОТ ЗТР, да се постанови заличаване на вписаните обстоятелства със заявление № 20140327175655/ 27.03.2014, като нищожно, евентуално като вписано несъществуващо обстоятелство и евентуално като недопустимо вписване.

ПРЕКРАТЯВА КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО производството по предявения от Е.Е.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Г. – САК, със съдебен адрес:***, против „Е.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.А. К., чрез пълномощника си адв. С.В.С.,***, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.71 ОТ ЗТР да се установи, че членственото правоотношение на ищцата очевидно и умишлено е оспорено и нарушено от управителя Е. К., която в това си качество е подала заявление за вписване в ТР и е заявила за вписване обстоятелства, които не са възникнали валидно на редовно общо събрание на дружеството и с това е нарушила членствените права на ищцата в дружеството, доколкото управителят, провеждайки еднолично общото събрание на 25.03.2014 г., е взел еднолично всички решения, нарушавайки императивната норма на чл.18 от устава.

ОСЪЖДА Е.Е.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Г. – САК, със съдебен адрес:***, да заплати на „Е.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.А. К., чрез пълномощника си адв. С.В.С.,***,  сумата 360 (триста и шестдесет) лЕ. – разноски в производството пред настоящата инстанция на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК.

ÏÐÎÒÈ îïðåäåëåíèåòî ìîæå äà ñå ïîäàäå ÷àñòíà æàëáà ïðåä ÑÀÑ â едноседмичен ñðîê îò ñúîáùåíèåòî äî ñòðàíèòå         

 

           

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: