Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17.03. 2020 г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд
втори състав На пети март
две
хиляди и двадесета
година
В
публичното заседание в следния
състав:
Районен съдия :
Антон Антов
Секретаря
Жанета Еленкова,
като
разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 330 по описа за 2019 година,
и за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за
сумата 850.00лв. –
главница с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 327 ТЗ и 204.20лв. - мораторни лихви с
пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В предявената от “Гленком” ООД искова молба се
излага :
Ищеца и ответника ЧЗП В.Б.Й.
са имали трайни търговски отношения за
покупко-продажба на резервни части и консумативи за селскостопански машини. Ищеца е продал на ответника стоки по издадени от него
фактури №№ 80655/20.05.2015г., 80741/09.07.2015г., 81052/28.09.2016г., 81135/06.04.2017г.
и 81139/18.04.2017г. Стоката е предадена на ответника. Цената на предадена и
получена от ответника стока не е платена.
Ответника е в забава за периодите
17.06.2016г.-16.06.2019г., 12.04.2017г.-16.06.2019г. и дължи мораторна лихва в общ
размер 204.20лв.
Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 850.00лв. –
главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 327 ТЗ и 204.20лв. - мораторни лихви с
пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава в/у главницата до окончателното изплащане на
задължението.
Представя писм.
доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитен св. И. Е. И.
Ответника е оспорил предявените искове.
Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца : - не е
получил стоката, посочена във фактури №№ 81135/06.04.2017г. и
81139/18.04.2017г.; - подписа във фактури №№ 81135/06.04.2017г. и
81139/18.04.2017г. в реквизит “приел” не са изпълнени от ответника
Предявил е инцидентен установителен иск за оспорване
автентичността на подписа в реквизит “приел стоката” във фактури
№№ 81135/06.04.2017г. и 81139/18.04.2017г.
Претендира разноски по делото.
Вещото лице
по допуснатата и изслушана ССЕ е представило заключение по поставената задача.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Вещото лице по допуснатата и изслушана СГЕ е представило
заключение по поставената задача. Заключението не е оспорено от страните и е
прието като доказателство по делото.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното :
От фактическа страна
Не се спори по делото, че ищеца и ответника са имали трайни
търговски отношения за покупко-продажба на резервни части и консумативи за
селскостопански машини.
От заключението на в.
лице по ССЕ се установява, че в счетоводните регистри на ответника са
осчетоводени само фактури №№ 80655/20.05.2015г. и 80741/09.07.2015г. Тези две
фактури са включени в дневника за покупки и ответника е ползвал данъчен кредит.
Размера на задължението на ответника за главница е 192.96лв. – по фактура №
80655/20.05.2015г. и и 16.60лв. – по № 80741/09.07.2015г., по която е извършено
частично плащане в размер на 725.00лв. на 12.10.2015г.
Размера на мораторните лихви в/у главниците по фактури №№
80655/20.05.2015г. и 80741/09.07.2015г. за исковите периоди е 63.74лв.
Не се установи
осчетоводяване при ответника на фактури №№ 81052/28.09.2016г.,
81135/06.04.2017г. и 81139/18.04.2017г.
Не се установи ответника да е получил стоките по фактури №№ 81135/06.04.2017г.
и 81139/18.04.2017г.
Показанията в тази насока на св. И И., който работи при ищеца се опровергават
от заключението на в. лице по СГЕ. От същото се установява, че подписите в
реквизит „приел стоката” не са положени нито от И. А. Й./съпруг на ответницата
и както твърди свидетеля/, нито от И. Б. И. – брат на ответницата.
От правна страна
Отношенията м/у страните касаят договор за
търговска продажба, който се урежда съгл. разпоредбите на чл. 318 и сл. ТЗ.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален
и неформален, поради което сключването му предполага постигане на
съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата
- предмет на договора и цена, а също и уговорки за срок, местоизпълнение, начин на плащане,
без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите,
когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата може
да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на
движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката -
вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и
продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на
продажбата. Дори фактурата да не съдържа
всички предвидени в ЗСч. реквизити, в т.ч. и подпис на купувача, съдът е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, включително вписването и в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит. / така Решение № 252/03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т.о. и много др./
От заключението на в. лице по ССЕ се
установява, че фактури №№ 80655/20.05.2015г.
и 80741/09.07.2015г. са включени в дневника за покупки и ответника е ползвал
данъчен кредит.
Вписването на фактурата в дневника на покупките на купувача,
отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание, както за
съществуването на правоотношение по договор за търговска продажба на проц. стока,
така и за предаване на същата, респ. представляват признание на задължението за
плащане на претендираната с иска по чл. 327 ТЗ цена. / така Решение № 252/03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т.о., Решение № 42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т.о., Решение № 103/11.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2334/2013 г., II т. о./
Не се установи стоката,
посочена във фактури №№
81135/06.04.2017г. и 81139/18.04.2017г. да е получена от ищеца или сочените от
ищеца трети лице без представителна власт. Предявеният иск за главница по тези
фактури в размер на 640.44лв. е неоснователен.
Предвид изложеното,
съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 327 ТЗ е частично основателен
в размер на 209.56лв., поради го уважава в този размер като за разликата до
предявения размер от 850.00лв. отхвърля иска като неоснователен.
С оглед частичната основателността
на главния иск, то основателен частично е и акцесорния иск с пр. осн. чл. 86
ал.1 ЗЗД, поради което го уважава в размер на 63.74лв., като за разликата до
предявения размер от 204.20лв. отхвърля иска като неоснователен
Предвид изхода на спора
ответника следва да плати на ищеца съразмерно на уважената част от предявените
искове направените
разноските по настоящото дело в
размер на 25.93лв. – държавна такса, 51.86лв. - възнаграждение за в. лице
ССЕ и 77.79лв. – адвокатско възнаграждение.
Ищеца следва да плати на ответника съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове направените по делото разноски в размер на 222.21лв. – адв.
възнаграждение.
С оглед изхода на спора по предявения инцидентен установителен иск на ищеца
не се следват разноски в размер на 350.00лв. – възнаграждение за в. лице по
СГЕ.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И
Осъжда ЧЗП В.Б.Й.
с ЕГН **********,*** да заплати на “Гленком” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Позитено” № 15, ет.1, офис 3 сумата : 209.56лв. – главница
по договори за покупко-продажба, обективирани във фактури №№ 80655/20.05.2015г. и
80741/09.07.2015г. и 63.74лв. – мораторни лихви с пр. осн. чл. 86
ал.1 ЗЗД,
за периода 17.06.2016г. – 16.06.2019г., ведно със законната
лихва за забава в/у главницата до окончателното изплащане на задължението.
Признава на осн. чл. 194, ал.4 ГПК фактури №№ 81135/06.04.2017г.
и 81139/18.04.2017г. за неистински
документ, а именно такъв с неавтентичен подпис на получилия
стоката, поради което ги изключва от доказателствата по делото.
Осъжда ЧЗП
В.Б.Й. с ЕГН ********** да
заплати на “Гленком” ЕООД с ЕИК
********* направените по настоящото дело разноски в
размер на 25.93лв. – държавна
такса, 51.86лв. - възнаграждение за
в. лице ССЕ и 77.79лв. – адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на “Гленком” ЕООД с ЕИК
********* за присъждане на разноски по делото в размер на
350.00лв. – възнаграждение за в. лице по СГЕ.
Осъжда “Гленком” ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на ЧЗП В.Б.Й.
с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 222.21лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :