Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 28 Година 2020,10.04. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд граждански състав
на двадесет
и седми януари две
хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова-Парашкевова
Членове: ………………………………………..
………………………………………
Секретар: Цветанка
Арнаудова
Прокурор:…………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 509 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата К.М.А. с посочен адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Снежана Енчева с адрес на кантората: гр.Ямбол, ул.
,,Ж.Папазов“ №14, стая №403, е предявила
обективно и субективно съединени искове за установяване, че ответниците Г.О.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като издател, и ,,ПОПОВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул. ,,Иван Шишман“ № 41, ет. 5, като авалист по запис на заповед от
23.05.2017 год. за сумата от 50000 лв. й
дължат солидарно сумата от 30000 лева, представляваща част от главницата от
50000 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата,
за които са били издадени заповед за изпълнение № 2453 от 27.06.2018 год. и
изпълнителен лист от 28.06.2018 год. по
ч.гр.д.№ 4619 по описа за 2018 год. на Районен съд Бургас. Твърди, че на
25.05.2017г. е сключила договор за заем
с Г.О.П., като в изпълнение на поетите задължения е
предоставила, сумата от 50000 лева, като я е превела по негова
сметка ,,Уникредит булбанк“ АД. Посочва,
че като обезпечение по договора за заем,
П. е подписал запис на заповед за същата сума с падеж 16.06.2017г. и място на
плащане - ***, като в качеството си на управител на „Попов“ ООД и от името на
дружеството е и авалирал ценната книга. Заявява, че на 28.07.2017г., с платежно
нареждане, Г.П. й е върнал сумата от 20000 лева по договора за заем от
23.05.2017г., като до момента, остатъкът
от 30000лв. не е погасен, въпреки отправените към него покани. Предвид
договорното неизпълнение сочи, че е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК пред БРС против Г.О.П.и „Попов“ ООД. Твърди, че по образуваното ч.гр.д.№4619/2018г. е била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на
тях е било образувано изпълнително дело №1600/2018г. по описа на ЧСИ Гергана
Грозева. Намира, че не е ясно дали ответниците са получили поканите за
доброволно изпълнение и дали подадените възражения са били депозирани в
законовия срок, тъй като по изпълнителното дело липсвали доказателства в тази
насока. Счита, че горните обстоятелства
водят до недопустимост на подадените възражения от двамата длъжници.
Заявява, че в случай, че възраженията са подадени в срока по чл.414 от ГПК, за
нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Претендира
разноски в заповедното и в настоящото производство. Представя доказателства.
Предявените искове са с
правни основания в чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.538 и
чл.485 от ТЗ и чл.309а от ТЗ.
Ответникът Г.П. е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като го счита за
недопустим и неоснователен. Признава сключването на твърдения договор за заем, но
се позовава на разпоредба от него, съгласно която ако до 16.06.2017г. не постъпела
договорената сума по чл.1.3, то заемната сума се считала за авансова по
договора за строителство между страните. Твърди, че сумата по т.1.3 е постъпила
на следните дати: 19.06.2017г. и 13.07.2017г., т.е. по – късно от уговореното, като
счита, че условието по т.1.4 се е сбъднало -правоотношението се новирало и
заемната сума се счита за авансова по договора за заем. Заявява, че записът на
заповед е бил издаден с оглед първоначалното правоотношение - договор за заем,
а не новираното такова- аванс по договор
за строителство. Предвид изложеното намира, че липсва каузално
правоотношение-записът на заповед обезпечава договор за заем, липсва и
изискуемо задължение от физическото лице Г.П., защото първоначалното
правоотношение се е прекратило, а на негово място замадалския производител А.
има правоотношение с търговското дружество-втори ответник. Представя
доказателства.
Ответникът „Попов“ ООД не е
представил писмен отговор, но в срока за
подаване на такъв е депозирал насрещен иск, с който претендира осъждане на ЗП К.М.А.,
да му заплати като ищец по насрещния
иск, сумата от общо 47090.26лева(41090.26лв. с вкл. ДДС, дължима по фактура
№543/05.05.2017г.; сумата от 6000лева- лихва за забава, считано от 05.05.2017г.
до предявяване на насрещния иск); законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане. В насрещната
искова молба се преповтарят доводите за липса на каузално правоотношение,
изложени с отговора на първия ответник. Твърди, че на 20.07.2016г., ЗП К.М.А. (възложител)
и „Попов“ ООД (изпълнител), са сключили
договор за строителство, по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши на свой риск, със своя работна сила, механизация
и организация, срещу възнаграждение и съгласно одобрени и съгласувани
технически проекти, надлежно издадено строително разрешение и съпътстващи
документи, складове за селскостопанска техника и амбалаж и битова сграда в ПИ
000737, в землището на ***, на база на приложение 1, представляващо описание на
необходимите СМР по вид, количество и цени, неразделна част от договора.
Посочва, че по този договор е изправна страна. Пояснява, че съгласно чл.13 от
договора, за извършените строително- ремонтни работи, поетапно са издавани фактури. Твърди, че възложителят не е
изпълнил частично задължението си за плащане на цена по фактура
№543/05.05.2017г. за извършени СМР – изкопни работи и багер с чук, издадена въз
основа на протокол обр. 19, №5/05.05.2017г. Претендира се изискуемото вземане
по цитирания договор (съгласно фактура №543/05.05.2017г.) в размер на 41090.26
лева - главница. Излага, че съгласно трайната практика на ВКС, кредиторът
разполагал с правото да избере дали да претендира уговорената в договора
неустойка за забава или обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Заявява, че претендира лихва за забава
вместо уговорената между страните неустойка. Представя и ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Предявените насрещни искове са с
правни основания в чл.286 от ТЗ вр. с
чл.79 от ЗЗД вр.чл.266 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ.
Ищцата К.М.А. с посочен адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Снежана Енчева не е подава допълнителна искова молба. В
законовия срок за представяне на такава, като ответница по насрещния иск е
депозирала писмен отговор по него, с който възразява срещу наведените твърдения
за липса на каузално правоотношение по отношение на записа на заповед, както и
за липса на изискуемо задължение. Твърди, че с Г.П. постигнали договореност да
му бъде предоставен заем, който той следвало да върне. Признава, че с ,,ПОПОВ“
ООД са имали сключен договор за строителство на складове за селскостопанска техника
и амбалаж и битова сграда в ПИ 000737, в землището на ***, но пояснява, че този договор е бил свързан с договор за безвъзмездна помощ
№20/04/1/0/02493 между ЗП К.М.А.и Държавен фонд ,,Земеделие“, както и с договор
за кредит, който тя е сключила със ,,СИБАНК“ЕАД. Подчертава, че всички
разплащания по строителството са били извършвани чрез средствата, получавани по
кредита, а последните са били обвързани с етапите на извършване на строителните
работи и с документите, които П. е
издавал за тях. Сочи, че ответното дружество е изпаднало в забава по изпълнение на възложението, като в периода
на забавата са били блокирани и сметките му
от НАП за незаплатени задължения. Заявява, че това е наложило по
предложение на търговеца, с оглед довършване на обекта, страните да сключат
договора за заем в размер на 50000 лева (23.05.2017г.), като връщането на
сумата е било обвързано с плащането на
сума по договора за строителство чрез разрешения кредит. Изпълнителят гарантирал,
че до 16.06.2017г. ще извърши договорените строително - монтажни работи.
Посочва, че плащането на ориентировъчната дата 16.06.2017 год. се е забавило
отново по вина на дружеството. Твърди, че въпреки представените със закъснение
протоколи обр.19 с еднакъв номер и различни дати, е заплатила сума в размер от
20000лева на 19.06.2017г. по фактура №550 от 08.06.2017г. и в размер от
95864.72лв. по същата фактура. Пояснява, че прихващания от фактурираните суми
със тази, предоставена като заем, не са били извършвани. Признава, че на
28.07.2017г., с платежно нареждане, Г.О.П. върнал първата част от заетата сума
– 20000лева. Навежда доводи във връзка с
договорното неизпълнение на ,,ПОПОВ“ ООД и неоснователност на насрещния иск.
Излага подробни съображения във връзка с изпълнението на договора за
строителство от всяка от страните по него. Посочва, че протокол обр.19, №5 от
05.05.2017г., на който основава насрещния си иск търговското дружество, не бил
подписван от нея, не е приложен към насрещния иск, както и че липсват
доказателства за извършена такава строителна дейност - изкопни работи с багер и
чук за сумата от 41090.26лева. Излага подробни съображения в тази насока. Счита,
че всички извършени изкопни работи са заплатени, тъй като са залегнали във вече
разплатените протоколи и фактури, изготвени съгласно представената от ,,ПОПОВ“
ООД оферта. Заявява, че не е била уведомявана за необходимост от извършване на допълнителни изкопни работи с
багер и чук, извън договорените. За неизвършване на описаните във фактурата
работи черпи аргументи и от съпоставката на номера и датата на вписания в нея
протокол и състоянието на обекта и документацията към същия момент. Намира за
неоснователен и акцесорния иск за заплащане на лихва.
С депозирания по делото допълнителен отговор на искова молба, ответникът
Г.О.П., оспорва наведените доводи и твърдения от ищцата по първоначалния иск.
Цитира чл.4 от договора за заем, като прави извод за волята на страните -
записът на заповед да обезпечава заемното правоотношение. Преповтаря
аргументите от писмения отговор, че заемното правоотношение е погасено, като
счита, че е възниквало ново такова между ,,ПОПОВ“ ООД и ЗП К.М.А., но не и
срещу него като физическо лице. Претендира разноски. Не представя допълнителни
доказателсва.
В законовия срок, на основание чл. 373 вр.с чл.211 от ГПК, по делото е
постъпил документ, вх. №18617/28.12.2018г., наименуван ,,Допълнителен отговор
на искова молба, допълнителна насрещна искова молба“ от ответника ,,ПОПОВ“ ООД.
В него се преповтарят доводите относно липса на каузално правоотношение,
изложени в първоначалния отговор на исковата молба. Във връзка с насрещния иск
заявява, че при започване на строителните изкопни работи, поради липсата на
хидрогеоложки доклад (задължение на проектанта), е установено несъответствие
между съществуващите количества и вид на
земните маси (скална вместо земна маса). С оглед изпълнение на договорните
задължения сочи, че е осигурил тежка
техника - багер с чук и самосвали за извозване на скална маса, което е довело до допълнителни разходи и забавяне
изпълнението на нулев цикъл. За целта твърди, че е бил изготвен анекс,
протоколи за извършени СМР и фактура, всичките, изпратени за подпис преди
повече от година до възложителя. Признава, че горните книжа до момента са
останали неподписани от ищцата.
Подчертава, че стойността по фактура №543/05.05.2017г. на стойност 41090.26
лева, остава незаплатена. Прилага
снимков материал.
В допълнителния писмен отговор на
допълнителната насрещна искова молба, ищцата- ответник излага становище относно
наведените твърдения за липса на каузални правоотношения. Твърди, че страните не
изразявали воля за прекратяване договора за заем и отпадане на обезпеченията,
свързани с него. Счита, че частичното
погасяване на заема от страна на ,,ПОПОВ“ ООД на 28.07.2017г., неприспадането
на сумата от 50000 лв. като авансово
платена по договора за строителство от ответното дружество и липсата на каквито и да било изявления или действия от
двете страни, свързани с евентуално извършване на промяна на основанието на
задължението от 50000 лева и погасяване на договорното заемно отношение, сочат
на съществуване на договора за заем помежду им и след 16.06.2017 год. както и
до сега. Намира, че след изплащане на сумата по договора за строителство в
размер на 115864.72 лева, ,,ПОПОВ“ ООД следва да върне предоставения заем. Оспорва
твърденията, че при започване на изкопните работи липсвал хидроложки доклад.
Такъв бил изготвен още през месец октомври 2014г. Пояснява, че сключването на
договор за строителство се предхожда от оферта, предоставена от П., която
съдържала подробно и конкретно описание на строително- монтажните работи и
количествено- стойностна сметка. Заявява, че възложителят, както и проектанта и
техническия надзор не са били уведомени за наличие на скална маса, многократно
надхвърляща направените проучвания и разчети и изискваща извънредна работа с
допълнителна техника.
Бургаски окръжен
съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са между
страните следните факти: на 23.05.2017 год. между К.М.А. като земеделски
производител и ответника О.П. е бил подписан договор за заем със съдържанието
на листи 18 и 19 от делото; на 23.05.2017 год. заемната сума от
50000 лв. е била преведена по банков път, видно от документа на лист 7 от
делото; връщането на заетата сума от 50000 лв. е обезпечено с подписан от Г.П.и
авалиран от ,,ПОПОВ“ ООД на 23.05.2017 год. запис на заповед, редовен
от външна страна, с падеж 16.06.2017 год.; на 28.07.2017 год. по банков път Г.П.
е превел на К.А. като земеделски производител сумата от 20000 лв. с посочено от
него основание: по договор за заем от 23.05.2017 год.; К. А., в инициирано
заповедно производство, за което е било образувано ч.гр.д.№ 4619 по описа за 2018 год. на Районен съд
Бургас, препратено му по подсъдност от Районен съд гр. Ямбол, се е снабдила по облекчен ред със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на издадения запис на заповед за част
от сумата по него -30000 лв., съвпадаща по размер с невърнатата част от заема; между
К.А. и ,,ПОПОВ“
ООД на
20.07.2016 год. е бил сключен договор за строителство със съдържанието на листи
от 32 до 39 вкл., неразделна част от който е
приложение № 1 на листи от 40 до 44 вкл.; на 04.08.2016 год. към
договора е подписан анекс със
съдържанието на листи 45 и 46 от делото; във връзка със и преди сключването на договора за
строителство, ,,ПОПОВ“ ООД е изготвил и отправил към К.А. оферта със
съдържанието на листи от 47 до 51 вкл. от делото; на 03.11.2016 год. между
страните по договора за строителство е бил подписан протокол № 2 за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия на строежа; ,,ПОПОВ“ ООД е
предал четири протокола обр. 19 на К.А. за изпълнени работи по сключения
договор, които не са подписани от нея, със съдържанието на листи от 61 до 64 вкл.; К.А. е заплатила
авансово по договора и по предоставени
от ,,ПОПОВ“ ООД фактури суми по приложените документи на
листи от 65 до 69 вкл.На 19.06.2017 год.
и на 13.07.2017 год. земеделския производител К.А. е превела по банкова сметка *** ,,ПОПОВ“ ООД две
суми с общ размер от 115864,72 лв. с посочени основания по фактура № 550 от
08.06.2017 год. и допълнително към първия превод-протокол обр.19 № 4 и договор
за строителство. С така преведената обща сума
от 115864,72 лв. земеделския производител е изпълнил частичното плащане
по договора за строителство с ,,ПОПОВ“ ООД от 20.07.2016
год.,което съгласно т.1.3 и т.1.4 от договора за заем е следвало да бъде направено до 16.06.2017 год.
По предявените искове с правни основания в чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.538 и
чл.485 от ТЗ и чл.309а от ТЗ.
Не е спорно, а
това е видно от всички събрани доказателства,че е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на горния запис на заповед, постъпило в Районен съд – гр.
Ямбол на 30.05.2018 г., по повод на което е било образувано ч.гр.д. № 2137/2018
г., което в последствие е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд –
Бургас под № 4619/2018 г. по описа на съда. В производството по посоченото
частно дело са били издадени Заповед от 27.06.2018 г. по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. Двамата ответници по делото са подали в срок възражения по реда на чл. 414 от ГПК, като заявяват, че
не дължат изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение
като не излагат съображения. По въпроса
дали възраженията на ответниците са подадени в срок, съдът се е произнесъл с
определение № 798 от 25.06.2019г.
От събраните по
делото доказателства,а по това обстоятелство страните и не спорят , безспорно
се установява, че е налице връзка между процесния запис на заповед и сключения
между ищеца ЗП К.А.и ответника Г.О.П., договор за заем от 23.05.2017 г. Установяването
на връзката между тези две сделки е допустимо и необходимо,тъй като е
извършено своевременно, въведени са допустими възражения от легитимирани
лица-издателят на записа на заповед, който винаги има право да въведе
каузалното правоотношение, послужило като
основание за издаване на този вид ценна книга и да черпи от него възражения
против приносителя на ефекта с оглед обезпечителния характер на записа на
заповед според българското законодателство и съдебна практика, както и авалиста,
когато въвежда твърдения за недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на приносителя на ефекта, поради
погасяване на правото. В настоящия случай са въведени следните възражения, основани
на каузалното правоотношение, които следва да бъдат обсъдени – обезпеченото
задължение е погасено поради новирането му, поради което договорът за заем е бил
прекратен.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника Г.П., че задължението му по договора за
заем се е погасило, поради новация на задължението, предвид настъпване на
предвиденото в т. 1.4 от същия условие. Видно от представеният по делото договор
за заем от 23.05.2017 г., ищцата е
предоставила на ответника Г.П. заем в размер на 50000 лева. В чл. 1.3. от
договора е предвидено, че заемната сума следва да бъде върната в срок от два
дни след постъпване на сума в размер на 115 768,01 лева с ДДС по сметка на
трето лице ,,ПОПОВ“ ООД, която сума трябва да бъде преведена от
заемодателя на третото лице по сключен между тях договор за строителство от
20.07.2016 г., и представлява частично плащане по него, дължимо след
представяне на фактура, но не по – късно от 16.06.2017 г. В следващата точка от
договора (т.1.4) е уговорено, че земеделския производител К.А.и Г.П. се
съгласяват в случай, че до 16.06.2017 г. сумата от 115 768,01 лева с ДДС
не постъпи по сметка на ,,ПОПОВ“ ООД, поради което заемателят не може да върне
парите по договора за заем, то сумата от 50 000 лева ще се счита изплатена
като авансова цена по договора за строителство от 20.07.2016 г. На 19.06.2017
год. и на 13.07.2017 год. земеделския
производител К.А. е превела по банкова
сметка *** ,,ПОПОВ“ ООД две суми с общ размер от 115864,72
лв.,представляващи посоченото в т.1.3 и т.1.4 от договора за заем частично
плащане.
Съгласно чл. 107 ЗЗД едно задължение се подновява, когато се замени с
друго по съглашение с кредитора. Новирането на задължението не може да се
предполага, а трябва да е изразен по недвусмислен начин. Твърди се от
ответника, че в случая е налице обективна новация, тъй като задължението за
връщане на заетата сума от 50 000 лева, при настъпване на условието на чл.
1.4 от договора се е трансформирало в авансово плащане по договора за
строителство от 20.07.2016 г. При обективната
новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея
длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново
основание в замяна на старото задължение. Волята на страните за възникването на
нов дълг, на мястото на съществуващия, с ново основание или предмет, следва да
е ясна и изрично изразена. В настоящия случай,страните по двата договора-за
заем и за строителство не са едни и същи. Заемодателят по договора за заем и
възложителят по договора за строителство са
едно и също лице, заемателят, обаче, по договора за заем и изпълнителят -
по договора за строителство са различни лица,макар и свързани-заемателят е
управител и съдружник в дружеството-изпълнител. С клаузата на чл. 1.4 от
договора заемателят е поел задължение изпълнителят по договора за строителство ,,ПОПОВ“ ООД -трето
лице за договора за заем,да счита получената от заемателя Г.П. по договора за
заем сума от 50000 лв. изплатена на
дружеството като авансова цена по договора за строителство.Тълкуването на уговорката
всъщност предвижда ,при настъпване на
определени условия,да се счита,че кредитора по договора за заем с предадената в заем сума от 50000 лв. е изпълнил в качеството си на длъжник към трето
лице-търговско дружество по друг договор,част от свое задължение за авансово плащане.
Тази уговорка не може да погаси вземането на заемодателя по договора за заем,
тъй като не възниква ново правоотношение между същите страни – ищцата и
ответника Г.П., а се уговаря заемната сума да се счита за плащане към трето лице,
което не е страна по договора за заем. Страните по договора за заем са ищцата,
в качеството на кредитор и ответника Г.П., в качеството на длъжник, а в твърдяното новирано правоотношение-по договора
за строителство, страни са ,,ПОПОВ“ ООД, в качеството на
кредитор и ищцата в качеството на длъжник. Ответникът ,,ПОПОВ“ ООД не
е страна по договора за заем и не е изразявал каквато и да е воля във връзка с
този договор,нито в договора за заем се съдържа негово изявление,че ще счита
получената от физическото лице Г.П. сума в заем при настъпване на условията по
т.1.4 от договора за заем, като авансово
плащане по своя договор за
строителство,с което задължението на земеделския производител към него ще се
счита за частично погасено, респ. частично изпълнено.
При това положение
дадената в заем от ищцата сума не може да се счита за
изпълнение на задължение към трето лице, без то самото да е наредило на длъжника си – заемодателя,
дължимата му по договора за строителство частична престация да бъде заплатена
на заемополучателя, или тя реално да е постъпила в патримониума на това трето
лице.Тази уговорка не може да освободи заемодателя от задълженията му по
договора за строителство с ответника ,,ПОПОВ“ ООД, тъй като
последния в качеството си на кредитор не е давал съгласие, дължимите му суми,
макар уговорени като авансово плащане в договора за заем, да бъдат платени на Г.П.
в качеството му на физическо лице. За да е налице обективна новация – наличие на разлика между стария и новия дълг, както се твърди от ответника, е
необходимо да няма промяна на страните в правоотношението,а и да възниква между тях ново правоотношение при
което към кредитора се поема ново задължение-различно по съдържание или по
основание.Страните по двата договора са различни и ново правоотношение между
земеделския производител К.А. и ,,ПОПОВ“ ООД не
възниква,тъй като последния не поема никакво
задължение към нея,такова поема Г.П.. Допустима на основание общите
правила в облигационното право е и субективна новация,но за да настъпят
нейните последици е необходимо и новият кредитор да е изразил съгласие и
желание към него да бъде поето ново задължение с погасителен ефект за старо
такова.Такова съгласие,обаче, търговското дружество не е изразило нито изрично
–устно или писмено,нито чрез конклудентни действия- вземане на конкретни
счетоводни операции в счетоводството
на ,,ПОПОВ“ ООД.
Установено е от извършените по делото първоначална и допълнителна
съдебно-икономическа експертизи , а по това обстоятелство страните и не спорят,
че част от сумата от 50000 лева, а
именно – 30 000 лева, Г. П. на няколко вноски-през м. март и м. април 2018
год. ,е предал в брой в касата на търговското дружество с посочено основание – трансформиране на заем.
Същевременно, няма никакви данни в
счетоводството си ,,ПОПОВ“ ООД на дата 16.06.2017 год. да е взел счетоводна операция за погасяване
на задължение с размер от 50000 лв. по
фактура с длъжник земеделския производител К.А.,издадена във връзка с договора
за строителство помежду им и да е открил вземане от Г.П. на стойност 50000 лв.
Не само,че на дата 16.06.2017 год. ,,ПОПОВ“ ООД не
е извършил горните операции,поради което следва да се приеме,че към тази дата не изразил съгласие с
уговорките в чл.1.3 и чл.1.4 от договора
за заем,но е приел и извършените след 16.06.2017 год. две плащания от
земеделския производител К.А. в общ
размер от 115864,72 лв.,осъществени на
дати 19.06.2017 год. и 13.07.2017 год.,които е следвало да бъдат извършени до 16.06.2017 год. с незначително
по-малък размер от 115768,01 лв.
,съгласно чл.1.3 от договора за заем. Остатъкът
от сумата в размер на 20 000 лева, ответникът П. е възстановил по сметка
на ищцата ЗП К.А., като е посочил основание
за този превод -договора за заем,въпреки,че ако
към 28.07.2017 год./датата на връщане на сумата от 20000 лв. по договор
за заем/ ,,ПОПОВ“ ООД бе приел с конклудентни действия ,уговореното в чл.1.4 ,е следвало той да върне
на земеделския производител К.А. сумата като надплатено възнаграждение по
договор за строителство.
От изложеното е
видно, че в дори да се приеме ,че в чл.1.4 от договора за заем е била налице воля на страните по него,а
именно двете физически лица за някакви промени в правоотношенията помежду
им по договора за заем и по договора за строителство по който страна е трето
лице,за да проявят действие,е било необходимо и следното условие ,,ПОПОВ“ ООД да
изрази съгласие за тях.В противен случай тези уговорки не влизат в действие и
промяна не настъпва.
При горните установени факти, следва да се приеме,че задължението на Г.П. по
договора за заем не е погасено,тъй като ,,ПОПОВ“ ООД – трето лице за
договора за заем ,не е изразило съгласие
да счита сумата от 50000 лв.,получена към
дата 16.06.2017 год. по банкова сметка *** Г.П. , като изплатена от тази
дата-16.06.2017 год. авансова цена по
договора за строителство от 20.07.2016 год. с възложител земеделския
производител К.А.. При това положение ,тъй като задължението по договора за
заем не е погасено,не е отпаднало и даденото обезпечение от ответника Г.П. –
запис на заповед от 23.05.2017 г., авалирано от ответника ,,ПОПОВ“ ООД.
Претендираната от ищцата сума по договора да заем е съществуващо и изискуемо
вземане, чийто падеж е настъпил.
С оглед на всичко
изложено по-горе предявеният иск за
главница от 30000 лв. по запис на заповед следва да се уважи като основателен и доказан, тъй
като вземането по договора за заем, който
процесния запис на заповед с падеж 16.06.2017 год. обезпечава ,не е
погасено за сумата от 30 000 лева, чийто падеж е настъпил.
Предвид
основателността на предявения иск, основателна се явява и претенцията по чл.
309а от ЗЗД за присъждане на законната
лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По предявените насрещни искове с
правни основания в чл.286 от ТЗ вр. с
чл.79 от ЗЗД вр.чл.266 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ.
Ищецът по
предявения насрещен иск, претендира заплащане на сумата от 41 090,26 лева,
ведно с лихвата за забава от датата на издаване на фактура № 543/05.05.2017 г.,
която сума твърди, че е дължима по договор за строителство от 20.07.2016 г. За
доказване на твърдените от него обстоятелства по делото са събрани писмени и
гласни доказателства, назначени и изслушани са три вида експертизи. От така
събраните доказателства се установява, че с договор за строителство от 20.07.2016 г., ЗП К.М. е възложила на ,,ПОПОВ“ ООД изграждането
на складове за селскостопанска техника и амбалаж и битова сграда в ПИ № 000737
в землището на ***, съобразно приложение № 1, съдържащо описание на
необходимите строително – монтажни работи по вид, количество и цени. Стойността на договора е определена като сбор от количествено стойностните
сметки по посочените приложения към договора и възлиза на 603 042,97 лева.
В договора е предвидено, че работи, които не са включени изрично в предмет на
договора, могат да се възлагат и договарят допълнително с анекси, които стават
неразделна част от договора (чл. 2, ал. 3 от договора). Приемането и
предаването на завършен етап се извършва с двустранен констативен протокол. В
чл. 14 е договорено, че извършването на допълнителни работи, които не са
предвидени в инвестиционния проект или произтичат от последващи изменения в
него, се договарят и заплащат допълнително, за което се подписва анекс към
договора. Договорът
за строителство е сключен във връзка с Договор за безвъзмездна помощ, сключен
между възложителя и Държавен фонд „Земеделие“. Към договора е подписан само
един анекс, с който се изменя срока за влизане в сила на договора и срока за
завършване и предаване на обекта.
От доказателствата по делото се установява, че по договора са съставени
четири протокола образец 19, както следва: № 1 от 25.11.2016 г. за сумата от
116165,41 лева, № 2 от 22.12.2016 г. за сумата от 151371,87 лева, № 3 от
04.02.2017 г. за сумата от 145577,77 лева и № 4 от 08.06.2017 г. за сумата от
20 000 лева. В изпълнение на задължението си за извършване на авансови плащания
и за заплащане на извършената работа, възложителя е заплатил на изпълнителя
сума в общ размер на 405045,26 лева. Страните не спорят за извършената работа
отразена в посочените протоколи, нито за заплатеното по тях възнаграждение от
възложителя. Спорен е представеният от ,,ПОПОВ“ ООД, Протокол обр. 19
№ 5 от 05.05.2017 г., съгласно който изпълнителя по договора за строителство е
извършил следните дейности: изкоп механизиран в скални почви, включително
разбиване с хидравличен чук и натоварване на транспорт, както и извозване на
скални маси, включително товарене и разтоварване. Цената на посочените дейности
по протокола възлиза на 41 090,26 лева, за което е издадена и процесната
фактура № 543/05.05.2017 г.
Ищецът по
насрещния иск заявява, че претендираната от него сума е дължима по сключения
между страните договор за строителство. От показанията на свидетелите Ш., Н. и
Д. се установява, че по време на изпълнение на договора за строителство от
20.07.2016 г. е констатирано, че предвидените за изкоп и превоз земни маси не
съответстват на заложените по договора количества и вид. Свидетелите заявяват,
че се е наложило да бъде изчуквана и скална маса за основите на обекта на
договора, а не само на земна, каквато било предвидено по него. Изкопаването на
скалната маса било абсолютно необходимо за изпълнението на договора. На обекта
бил изкопан и резорвоар за съхранение на вода, като свидетелите Ш. и Н. заявяват, че не им е известно дали той е
бил част от проекта или не, нито какво количество земна и скална маса е било
изкопано и извозено от обекта. Свидетелят Д. бил технически ръководител на
обекта. В показанията си твърди, че изкопаната земна маса на обекта била около
40 см., като останалото изкопано количество била скална маса. Заявява, че в
качеството си на строителен инженер е трябвало да подписва всички документи,
изготвени от надзора, но няма спомен да е подписвал акт за приемане на земна
основа и действителни квоти. Водел на тефтер изкопаните количества земна и
скална маса, които се изчислявали от него и след като се обадел в офиса на
фирмата, се съставял протокол. Твърди, че количествата изкопни работи били
неточно заложени в проекта, който не съдържал и инженерно – геоложко проучване.
Цялата изкопана скална маса, представлявала допълнително количество извън
договора. Същото се отнасяло и до резервоара, който бил изкопан по искане на
възложителя, без да е предмет на договора. Свидетелят твърди, че възложителят
бил уведомен от него за констатираното на място несъответствие за вида на земната
маса.
Изложените от
свидетелите обстоятелства се потвърждават и от управителя на ,,ПОПОВ“ ООД,
който в съдебно заседание на 14.10.2019 г. заявява, че в хода на работата е
установена технологичната разлика между заложените по проекта земни маси и констатираните
на място такива. Твърди, че изкопаната от неговата фирма земна маса е в повече
от тази по проекта, но тъй като договора бил сключен по проект по фонд
„Земеделие“, нямали право да променят количествата. Заявява, че възложителят
бил уведомен за направените от изпълнителя констатации, както и че без
извършване на това извъндоговорно СМР няма как да бъде изпълнен възложения
проект, но от страна на възложителя последвало мълчание.
За удостоверяване
на обстоятелството, че изпълнителят е уведомил възложителя за възникналата и
изпълнена допълнителна дейност, включително като му изпратил процесните
протокол обр. 19 № 5 от 05.05.2017 г. и фактура № 543/05.05.2017 г., по делото
е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице
компютърен инженер. Експертът е установил, че на 05.05.2017 г. в 13:05 часа е
била изпратена електронна поща от ищеца по насрещния иск до ответницата ЗП К.М.,
който съдържа прикачени файлове, включително процесната фактура № 543 и
протокол обр. 19 № 5 от 05.05.2017 г. Вещото лице е установило, че електронната
поща е получена от възложителя по договора. С посоченото електронно писмо,
изпълнителя е уведомил възложителя за възникнали и извършени допълнителни
работи и е изпратил оферта за резервоар за противопожарни нужди.
За установяване на
твърдените от ,,ПОПОВ“ ООД в насрещната искова молба обстоятелства,
по делото е назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице
строителен инженер. От изслушаното и прието заключение се установява, че за
обекта липсва изготвен инженерно – геоложки доклад и план за изкопите, който да
е обвързан с теренните коти. Видовете и количества СМР по протоколи обр 19 от №
1 до № 4 (за които не се спори) не се различават от тези по офертата на
изпълнителя и възложените с договора, а процесните – спорни, са извън
договореното между страните. Дейностите по тези протоколи и договора предвиждат
изкопни работи, като за част от позициите е уточнено, че това са земни маси, а
за други позиции не е уточнен вида на почвите. Вещото лице сочи, че процесните
СМР не са предмет на офертата на изпълнителя и договора за строителство, те са
извън договореното между страните. Строителната документация, също не предвижда
изпълнение на изкопи в скални почви, а при
доказана необходимост от такива е следвало те да бъдат документирани по
надлежния ред. Същевременно в представената по делото документация липсва акт
за скрити работи (Акт обр. 12), който да удостоверява изпълнението на изкопи в
скални почви. Не е ясно също така, завишените количества изкопни работи, за коя
част от проекта се отнасят. Заключението на експерта е, че към настоящия момент
установяването на видовете СМР, които представляват „скрити работи“, не е
възможно, освен на база на наличната документация, но тя не съдържа
необходимите данни, тъй като не е съставен акт обр. 12. Липсват и документи,
подписани от проектант или строителния надзор на обекта, които да отразяват
промяна в проекта или промяна в количествата и вида на изкопните работи. Констатирано
е също така несъответствие в документацията при проверките на кота „изкоп“,
като в Акт обр. 6/22.12.2016 е посочена кота -225,05, а в протокол обр. 2/03.11.2016
г. – 226,05.
Представеният по
делото протокол обр. 19 № 5 от 05.05.2017 г. е съставен и
подписан от ищеца по насрещния иск . Същият представлява частен свидетелстващ
документ и следва да бъде ценен от съда във връзка и в съвкупност с другите
доказателства по делото. От формата на документа може да бъде направен извод,
че в него са описани и се претендира заплащането на дейности, които са предмет
на подписания между страните договор, което обстоятелство е опровергано от
другите събрани по делото доказателства. От представения по делото договор и
приложенията към него, както и от
заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – техническа
експертиза се установява, че в офертата на изпълнителя и договора за
строителство не е предвидено изкопаване на скална маса. Вещото лице, заявява,
че от съставяната документация не може да се установи вида и количеството на
претендираните за заплащане с насрещния иск дейности. Посочва, че последните
представляват скрити работи и могат да бъдат установени единствено на база
съставяна в хода на изпълнението документация, която е задължителна, но в
случая липсва. Заявява, че е редно да бъде изготвено обосновано проектанско решение за причините за
промяна видовете и количество изкопни работи, както и да бъде съставен Акт обр.
12 по Наредба № 3/2003 г. Представеният по делото т. нар. „План и
рекапитулация изкопи по част Конструктивна“, също не може да обоснове
основателност на претенцията, тъй като посочения документ е изготвен в
последствие за целите на настоящото производство след неколкократни указания на съда и
предоставена възможност за уточняване на претенцията и не удостоверява по
надлежен ред, твърденията на ищеца по
насрещния иск за извършените дейности в обема на процесния договор за
строителство.
При така установените факти, не се установява по категоричен начин,при
условията на пълно и главно доказване , че дейностите от Протокол акт обр. 19
от 05.05.2017 г. са извършени изцяло или частично от ищеца, поради което тази
претенция като недоказана не следва да бъде уважена от съда.
За установяване на
дължимостта на вземането на ,,ПОПОВ“ ООД по делото е
изготвена и приета и съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява,
че фактура № 543/05.05.2017 г. притежава всички задължителни реквизити по
Закона за счетоводството и Закона за ДДС, което позволява да бъде отразена в
счетоводните регистри на получателя. При извършената от вещото лице проверка е
установено, че счетоводството на ответника по насрещния иск е водено редовно,
но процесната фактура не е счетоводно отразена и не е включена в дневниците за
покупки по ДДС от ЗП К.А., съответно не е ползван данъчен кредит по ЗДДС за нея.
Експертът посочва, че в счетоводството на търговеца не е налична процесната
фактура, поради което не е и осчетоводена. Последната е получена по електронна
поща, но тъй като подписа и печата на доставчика не са задължителни реквизити,
тя не е нередовна и е можело да бъде осчетоводена и по нея да се ползва данъчен
кредит. Липсата на подпис на получателя, които също не е задължителен реквизит,
означава, че няма потвърждение дали фактурираната услуга е приета, тъй като и
протокола, послужил за издаването й, също е подписан само от доставчика по
сделката. От друга страна е установено, че фактурата е надлежно осчетоводена в
счетоводството на ищеца по насрещния иск, като в края на 2017 г., в
счетоводните му регистри се е водило неполучено вземане по нея в размер на
41 090,26 лева. От счетоводните записвания по сметка 411 Клиенти по
договора за строителство, към 13.07.2017 г. била останало незаплатена
единствено процесната фактура. Към този момент
плащанията от земеделския производител
са били две – 6 101.97 лева по фактура № 521/28.10.2016 г. към ,,ПОПОВ“ ООД и 50 000
лева, получени като заем от Г.П.. От сумата от 50 000 лева, Г.П. внесъл в
касата на дружеството, на няколко вноски, сума от 30 000 лв. –плащане на
аванс по договор за строителство,трансформирано отн заем по т.2, а остатъкът от
20 000 лева възстановил обратно по сметка на ЗП К.А.. През 2018 г. от ,,ПОПОВ“ ООД било
счетоводно извършено прихващане на задължението на ЗП К.А. по процесната
фактура с получен първоначален аванс по договора за строителство, в размер на
6 101,97 лева по фактура № 521/28.10.2016 г. В резултата на счетоводните
записвания, в края на 2018 г., вземането на ,,ПОПОВ“ ООД по процесната
фактура възлиза на стойност от 4 988,53 лева/41090,26 лв.-30000 лв.-аванс
по договора за строителство,-6101,97 аванс по фактура 521/28.10.2016 год./.
При така
установените обстоятелства, претенцията на ищеца по насрещния иск за претендираното
вземане по фактура № 543/05.05.2017 г. се явява недоказана. От посочената
фактура е видно, че същата е издадена по повод изпълнение на СМР по договор за
строителство от 20.07.2016 г. за обект „Складове за селскостопанска техника и
амбалаж и битова сграда“ в ***, но както се установи от събраните по делото
доказателства, посочените в нея дейности не може да се приеме,че са в предмета
и обема на сключения договор,както и че изобщо са извършени. Фактурата не е
подписана от представител на ответника ЗП К.А.. По делото не са представени
доказателства, че ответника е възложил на ищеца по насрещния иск изпълнението
на описаните във фактурата СМР, не се
установява, че без тях договорът за строителство не може да бъде изпълнен/ още
повече че е констатирано извършването на изкопни работи за резервоар за съхранение на вода, който е
извън предмета на договора/,не се установява и тези работи да са реално и
фактически извършени. Представеният към фактурата протокол обр. 19 №
5/05.05.2017 г., също не е подписан от ответника, от което се налага извода, че
ответно дружество не е възложило и приело посочените в него дейности. От
назначената по делото съдебно – техническа експертиза е видно, че описаните във
фактурата СМР са извън договореностите между страните и представляват скрити
работи, за които не е съставяна надлежна документация. Вещото лице е посочило,
че към настоящия момент количествата изкопни дейности и вида на изкопаната
земна маса, могат да се установят единствено на база съставена документация по
време на строителството, но в случая такава липсва. От приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза е установено, че единствено тази фактура от
издадените от ,,ПОПОВ“ ООД по договора за строителство не е отразена
в счетоводството на ответницата ЗП К.А.и не е включена в дневниците му за
покупки, представени в НАП за съответните данъчни периоди,не е ползван и
данъчен кредит.
Представената от
ищеца по насрещния иск и неподписана от
ответника по него фактура №
543/05.05.2017 г. по правния си характер представляват частен свидетелстващ
документ, който е доказателство, само, че изявленията, които се съдържат в него
са направени от лицето, което ги е подписало/така решение № 959/16.10.2008г. на
ВКС по гр.д. № 2554/2005г., ІІІ г.о. / По принцип частните документи по силата
на чл. 180 ГПК са доказателство, че изявлението, които се съдържа в тях е
направено от лицето, което ги е подписало, но не и относно верността на това
изявление, не и относно верността на фактите, относно които е направено
изявлението. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако
с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ
представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна. В
конкретния случай позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни. Подпис на
ответника в посочената фактура, с оглед удостоверяване обстоятелството, че е
получил услуга от ищеца няма.Данни за изкопана скална маса са налице в свидетелските показания на
работници на ,,ПОПОВ“ ООД и в направени по поръчение на това
дружество снимки,т.е. все
доказателствени средства ,изходящи и
изготвени от страната,която търси изгодни за себе си от тях правни
последици,като те са и твърде общи.
При
липсата на договор за изработка и доказателства за възложена услуга срещу нейното заплащане,при
липса на данни за изпълнение на възложението и приемане на изработеното , фактурата не може да докаже наличието на
парично задължение. Практиката на ВКС в Решение № 230 от 25.02.2000г по гр.д. №
1286 /1999г категорично сочи относимостта на
фактурата към установяване на данъчното задължение, но не и за задължението за
заплащане на дължимото възнаграждение. За последното са необходими достатъчно
безспорни доказателства за възлагане на работата, изпълнение на същата и
съответното й остойностяване, като фактурата при наличие на други безспорни
доказателства би могла да се приеме за действително остойностяваща извършена
работа и осчетоводяването й да е израз на приемане на работата.
Поради изложеното
претенцията на ищеца ,,ПОПОВ“ ООД за осъждане на ответницата да заплати
стойността по фактура № 543/05.05.2017
г. е недоказана и следва да бъде отхвърлена. Още повече, че в счетоводните му
записвания задължението по тази фактура се води
с размер от 4 988,53 лева, а не с размер на претендираните 41 090,26 лева.
От установените по делото обстоятелства е видно, че не е налице договорно основание за заплащане на претендираната от ищеца по насрещния иск сума от 41 090,26 лева по фактура № 543/05.05.2017 г. Предвид гореизложеното предявеният от ,,ПОПОВ“ ООД насрещен иск следва да се отхвърли.
По отношение на
искането за присъждане на лихви за забава в размер на 6000 лева,
поради неоснователност на вземането за главница, съдът намира същото за
неоснователно и недоказано.
По разноските по делото:
И двете страни в производството са поискали да им бъдат присъдени
направените по делото разноски, като само ищцата ЗП К.А. е представила списък
по чл. 80 от ГПК, независимо от което съдът дължи произнасяне по така
направените искания. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК,
ответниците Г.О.П.и ,,ПОПОВ“
ООД дължат
изцяло направените от ищцата разноски.
От приложения списък на разноски и писмени доказателства за
действително сторени такива е видно, че общия размер на действително
направените от ищцата разноски в настоящото производство е в размер на 919 лв. при вписани в
списъка по чл.80 на лист 370 от делото
1879 лв.Действително направените разноски-банкови документи за тях са-600 лв. за държавна такса за
производството по делото и 319 лв. заплатени депозити и доплащания за допуснати
експертизи на листи 168,171 и 344.Не следва да бъде присъждана сума за
адвокатско възнаграждение от 1000 лв.,тъй като доказателства за реално извършен
разход липсват.В договора за правна защита и съдействие-гърба на лист 4 от
делото ,е посочен уговорен размер на възнаграждение от 1000 лв.,но договорката
за начина на плащане е алтернативна-в брой или по чанков път,като не е
попълнена съответната часдт за плащане в брой.Не е приложен и банков документ
за преведено възнаграждение.С оглед липсата на доказателства за реално извършен
разход съдът намира,че не следва да се произнася и по възражението за
прекомерност на възнаграждението ,направено от насрещната страна. Тъй като
искът е основателен изцяло,а насрещните
искове са намерени за изцяло неоснователни, то сумата от 919 лв. следва да бъде присъдена в полза на ищцата. С
исковата молба е оправено искане да бъдат присъдени и направените в заповедната
производство разноски, които видно от находящите се в него документи възлизат в
размер на 882,25 лева Посочената сума
също следва да бъде присъдена в полза на ищцата.
По
изложените съображения и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.538 и
чл.485 от ТЗ и чл.309а от ТЗ и чл.286 от ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД вр.чл.266 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено ,че Г.О.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като издател,
и ,,ПОПОВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул. ,,Иван Шишман“ № 41, ет. 5, като авалист дължат на земеделския производител К.М.А.,ЕГН ********** с посочен адрес: ***,
чрез пълномощника адв. Снежана Енчева с
адрес на кантората: гр.Ямбол, ул. ,,Ж.Папазов“ №14, стая №403,солидарно сумата
от 30000 лева, представляваща част от главница от 50000 лв. по запис на заповед
,издаден на дата 23.05.2017 год. с падеж 16.06.2017 год. ,ведно със законната
лихва за забава върху главницата от
30.05.2018 год. -дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които са били издадени заповед за
изпълнение № 2453 от 27.06.2018 год. и изпълнителен лист от 28.06.2018
год. по ч.гр.д.№ 4619 по описа за 2018
год. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Г.О.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и ,,ПОПОВ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ,,Иван Шишман“ №
41, ет. 5, да заплатят на земеделския производител К.М.А. с посочен адрес: ***, следните суми:
919 лева, представляващи направени в
настоящото първоинстанционно производство разноски, и
сумата от 882,25 лева, представляваща
направени разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 4619 по описа за 2018 год. на Районен съд Бургас.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на,,ПОПОВ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. ,,Иван Шишман“ №
41, ет. 5 за осъждане на земеделския производител К.М.А., с посочен адрес: ***
да му заплати сумата от общо 47090.26
лева, от които сумата от 41090.26лв. с вкл. ДДС, дължима по фактура №
543/05.05.2017г. за възнаграждение за
извършени изкоп в скални
почви,включително разбиване с чук и натоварване на транспорт,както и
извозване на скални маси,вкл. товарене и разтоварване,както и сумата от 6000 лева - лихва за забава,
считано от 05.05.2017г. до предявяване на насрещния иск, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на насрещния иск до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: