Решение по адм. дело №400/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от адв. Н. П. в качеството на процесуален представител на И. И. К., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] срещу издадена на 02.10.2024г. от гл. архитект на община Ч. скица/виза за промяна на предназначение по чл. 147а ЗУТ на склад за дърва с [идентификатор] в лятна кухня и трапезария, находящ се в ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място].

В подадената жалба след излагане на хронологията на взаимоотношенията между собствениците на съседни имоти - жалбоподателят е собственик на съседен ПИ с [идентификатор], намиращ се северно от имота - предмет на визата. Пояснява, че през 2001 г. дал (заедно с покойния си брат Р. К. и Х. К.) писмено съгласие на И. А. да изгради на регулационната граница между съседните имоти „склад за горивни материали“, за който твърди, че впоследствие бил преустроен без необходимите строителни книжа в кухня с трапезария, а покривната конструкция се ползвала като паркинг.

Жалбата съдържа обстоятелствена интерпретация на действията на административните органи във връзка с подадените от К. жалби до [община], Областна администрация, МРРБ и след цитиране на относимите норми на ЗУТ се навежда довод, че по същество издадената виза цели узаконяване на съществуващата лятна кухня с трапезария, която е при свързано застрояване с имота на жалбоподателя, за каквото то не е дал съгласие. Изложените в жалбата аргументи водели до извод за незаконосъобразност на издадената виза по чл. 140, ал.3 ЗУТ.

Моли съда да постанови решение, с което издадената от гл. архитект на община Ч. виза за проектиране да бъде отменена изцяло. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. П. поддържат подадената жалба. Заема становище, че издадената от главния архитект на община Чепеларе виза от 02.10.2024г. за промяна на предназначение по чл. 147а ЗУТ на склад за дърва в лятна кухня с трапезария е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Представя писмено становище по същество в определения от съда срок, в което възпроизвежда твърденията си в жалбата.

Ответника – главен архитект на община Ч. чрез адв. С. заема становище за процесуална недопустимост на подадената жалба поради липса на правен интерес. Допълва още със съображения за липса на основание от оспорване. С процесната виза не се предвижда ново застрояване, а единствено промяна предназначението на вече съществуваща сграда. В представени по делото писмени бележки развива подробно изложените доводите за недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото съобразно списък на л.214 и направените в производството пред ВАС.

Заинтересованата страна Х. К. не се явява и не заема становище по спора.

Заинтересованата страна И. А. се явява лично и с пълномощника си адв. Д. М.. Заема становище за отхвърляне на жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна. Представя писмена защита, в която развива и допълнителни съображения с позоваване на съдебна практика в подкрепа твърденията си за недопустимост на жалбата. Доводите за неоснователност позовава на събрания по делото доказателствен материал, заключението на експертизата, установяващи липса на основания за оспорване инициираната промяна на предназначението на построеният обект. Неправилно акта е обявен на лица, различни от собственика, освен това счита, че не се предвижда издаване на виза за случаите на промяна на предназначението по реда на чл. 147а ЗУТ. Процедурата е свързана единствено с промяна предназначението на сградата без извършване на строителни и монтажни работи. По тези съображения моли да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски по водените производства, списък на л.147.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид мотивите на оспорената заповед и становищата на страните по ДОПУСТИМОСТТТА и ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:

С оспорената в производството скица/виза да проектиране, се променя предназначението на обект склад за дърва в лятна кухня с трапезария /по зелено на скицата/ за сграда [идентификатор] в ПИ с [идентификатор], за който имот е отреден [УПИ], 1232 в кв.56 по плана на [населено място], утвърден със Заповед №17/07.03.1978 г. Визата за проектиране е издадена на основание чл.147а от ЗУТ, съобщена е на заинтересованите лица видно от обратни разписки/ известия за доставяне, получена е от И. К. на 14.10.2024 г. /л.16-17/

По фактите:

1. С Определение № 4321/25.04.2025г. състав на ВАС, Второ отд. е отменил Определение № 137/03.02.2025г., постановено по адм.д. № 400/2025г. на АССм и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия за определяне кръга на заинтересованите лица, съобразно критериите на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ, а не в хипотезите на чл. 149 ал. 2 ЗУТ, както неправилно е приел съдът в отмененото определение.

2.Безспорно е установено в хода на съдебното дирене, че И. К. е собственик на ПИ с [идентификатор] с площ 414 [жк], одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г.

3. Не се спори, обекта-предмет на издадената виза е в ПИ с [идентификатор], за който е отреден [УПИ], 1232 в кв.56 по плана на [населено място] и е собственост на И. Н. А., съгласно нот.акт за покупка на недвижим [имот номер]/1977 г. и нот.акт за собственост по давностно владение № 499/1997 г. /л. 21-23/

4. Не се спори, че Процесната сграда с [идентификатор], съставлява „Склад за горивни материали-бетонова плоча“ на нивото на улица В.Д. в [населено място], построена въз основа на представените с административната преписка строителни книжа, издаденото разрешение за строеж № 38/30.07.2001 г. и проектна документация към него /л. 31 следв.от делото/ , както и въз основа на писмено дадено съгласие декларация от И. К., Р. К. и Х. К. за свързано застрояване на имотната граница /л.23-24/

5. От събраните по делото доказателства също така безспорно се установява, че имота на жалбоподателя е съседен на имота, предмет на издадената виза. От скицата/виза на л. 15 от делото е видно, че имота на К. е разположен северно от имота на А.. Процесният склад с [идентификатор] се намира в северозападната част на ПИ с [идентификатор] и граничи в северната си част с южната вътрешна регулационна линия на имота на жалбоподателя.

6. О. Ч. е сезирана със заявление вх. № РС-3-002/15.05.2024 г. /л.27/ подадено И. Н. А. за промяна предназначението на обекта от склад за дърва в лятна кухня с трапезария. Съгласно представеното със заявлението конструктивно становище на инж. Н. не се променя категорията на строежа; няма да се нарушава целостта на конструктивните елементи; не се предвижда извършване на СМР; не се променя конструкцията и сградата може да поеме бъдещите натоварвания.

7.Според извършените в хода на административното производство проверки по повод жалба на И. И. К. се установява, че сграда с [идентификатор] се ползва за склад и не е в противоречие с издадените строителни книжа. В същия смисъл е писмо изх.№ 94-00-679-005/27.11.2024 г. от кмета на община Чепеларе и констативен протокол от служебна проверка от 01.10.2024 г., извършена от служители на [община]/л.121-122/ по повод постъпила жалба/сигнал за обект „склад“ в [населено място], [улица]

8. Според заключението на вещо лице геодезист инж. С. се установява, че към момента на извършване на експертизата обекта представлява склад за горивни материали. С процесната скица-виза не се установява различно от предвиденото застрояване по предходната скица-виза /л.35/ като размерите и застроената площ на построената сграда –склад за горивни материали не се променят, не е налице ново застрояване. Експертът сочи, че единствената промяна предвижда покрива на построената сграда да се използва като паркинг за два автомобила. От направените снимки –приложения към заключението се установява, че обекта се използва за склад.

9. Според заключението на вещото лице инж.Щ. от огледа на място се установява, че конструкцията на съществуващата сграда е в общо добро състояние. Носещата конструкция е оразмерена и изчислена за поемане на постоянни товари и временни вертикални товари /сняг и паркирани автомобили/ от стоманобетонна плоча, разположена на нивото на пътя. Експертът заключава, че допусната промяна на предназначението на постройката от склад за дърва в лятна кухня с трапезария не променя носимоспособността и устойчивостта на съществуващата конструкция на едноетажната сграда.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Оспорената скица/виза за проектиране по своята същност е индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 214, т.1 ЗУТ с който се цели промяна на предназначението на обект по реда на чл. 147а от ЗУТ, по волята на заявителя И. Н. А.. Следва да се приеме за безспорно по делото, че визата е издадена от компетентен орган - главния архитект на община Ч. в кръга на неговите правомощия, без допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при нейното издаване.

Съдът приема, че жалбата е подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл. 131, ал.2, т.3 ЗУТ. Оспорената скица/виза за проектиране от 02.10.2024г. на гл.архитект на община Ч. по означеното в нея е издадена за „промяна предназначението по чл.147а от ЗУТ на склад за дърва в лятна кухня с трапезария по зелено на скицата“. Защрихованият в зелено по скицата /л.15 делото/ склад с [идентификатор] е разположен и граничи в северната си част с южната вътрешна регулационна линия на имота на К.. В този смисъл като собственик на съседния имот, жалбоподателят е засегнат неблагоприятно от предвидената промяна, доколкото са налице намалени разстояния.

Визата е оповестена на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ. Съгласно представения разписен лист /л.16 и сл./ тя е съобщена на жалбоподателя И. К. на 14.10.2024 г. Жалбата е подадена в законоустановения срок за това по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Съгласно нормата на чл. 147а ЗУТ, промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Разрешението за промяна на предназначението се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 38 или 39 и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

Приложимата в случая хипотеза на чл. 38, ал.5 ЗУТ регламентира, че самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ.

При тази законова уредба на първо място следва да се отбележи като безспорно установено от доказателствата по делото, че изпълнението на обекта е в съответствие с инвестиционните проекти, одобрени от главния архитект на община Чепеларе и декларираното от К. съгласие И. А. да построи склад за горивни материали. Установи се също по делото, че обекта не е построен в отклонение на одобрените строителни книжа и служи, и се ползва за склад за дърва и други материали /което се вижда от представения към двете заключения снимков материал/. Конкретно заключението на вещото лице инж.С. посочва, че процесната виза не установява различно от застроеното вече по предходната скица-виза от 20.06.2001 г. /л.35/. Всъщност, установеното от вещите лица потвърждава констатирано от служителите на община Ч. при извършената от тях служебна проверка и изявлението от кмета на [община], че обекта се ползва за склад и не е в противоречие с издадените строителни книжа. Т.е. оборени са категорично твърденията на жалбоподателя, че към момента на издаване на визата обекта вече е бил незаконно преустроен в „лятна кухня с трапезария“.

С издадената виза за проектиране не се предвижда нищо различно от предвиденото /и реализирано вече строителство. Под „промяна предназначението“ се разбира промяна от един начин на ползване в друг, по смисъла на т.41 от §5 на ДР на ЗУТ. В случая, касае се за промяна в начина, характера на използване на процесната съществуваща сграда, без застрояване, каквото безспорно от приложенията в преписката не е налице. За оспорващия не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и/или ползване, касаещи собствения му ПИ с [идентификатор]. Установява се от доказателствата по делото и заключенията на съдебно-техническа експертиза, че, промяната на предназначението не влияе на товароносимостта на сградата, не предпоставя създаване на опасност или засягане по какъвто и да е начин собствеността, с оглед близостта на сградата в южната граница в поземления му имот. Затова съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че предстоящата експлоатация на обекта като лятна кухня с трапезария и паркиране върху стоманобетонната плоча ще засегне по някакъв начин притежавания от оспорващия съседен имот.

Не се събраха доказателства, че промяната и предвиденото паркирането над стоманобетонната плоча са в нарушение изискванията на архитектурно-устройствените, санитарно-хигиенните или противопожарните норми, в който смисъл е възражението на жалбоподателя в писмената защита, представена по делото. От приетите по делото заключения се установява, че ситуирането на постройката определя промяната и начина на ползване, като не засяга носимоспособността и устойчивостта на съществуващата конструкция на едноетажната сграда. Носещата конструкция е оразмерена и изчислена за поемане на постоянни и временни товари и може да се използва като паркинг за два автомобила .

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният ИАА е издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени процесуални нарушения, в установената форма и без противоречие с материалноправни разпоредби, поради което същият е законосъобразен, а жалбата против него се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

Направеното искане от ответника и заинтересованата страна И. А. за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати разноски по делото, както следва : в полза на О. Ч. в размер общо 1750 лева, от които 1250 лева адвокатско възнаграждение и 500 лева за експертиза /по представения списък на л. 214/ и на заинтересованата страна И. А. сумата [рег. номер].адвокатско възнаграждение по списъка на л. 147.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд - [област] в настоящия си съдебен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. К., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв. Н. П. срещу издадена на 02.10.2024 г. от гл. архитект на община Ч. скица/виза за промяна на предназначение по чл. 147а ЗУТ.

ОСЪЖДА И. И. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати направените разноски на страните в производството, както следва: на О. Ч. с ЕИК ********* в размер на 1750 лева и на заинтересованата страна И. Н. А. от [населено място], [улица] [ЕГН] в размер на 1250 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.