М О Т И В И:

 

Съдебното производство по НОХД № 1200/2018 г. по описа на РС-Плевен е образувано по внесен Обвинителен акт на РП - ***, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С.Е.Ж. ***, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 206, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че :

 

„На 13.11.2015 г. в с. *** противозаконно присвои чужда движима вещ, която владеел – един снегорин тип „влачка“ на стойност 210 лева, собственост на ***– с. ***, като предвид стойността, случаят е маловажен”

Представителят на Районна прокуратура гр. ***, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия С.Е.Ж., така както е повдигнато то с обвинителния акт.

Излага доводи, че същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, поради което моли съда да го признае за виновен и да постанови осъдителна присъда.

По отношение на подсъдимия С.Е.Ж. счита, че следва да му бъде наложено наказание Глоба в размер на 300 лв.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия моли съда да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че в правния мир се е осъществило престъпление или че подзащитният му е извършил такова престъпление по чл. 206, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК.

Навежда доводи, че у подсъдимия е липсвал умисъл, за извършване на престъплението, що повече, че на датата посочена в обвинителния акт 13.11.2015 г. няма как да е било извършено престъплението в което е обвинен подзащитният му, тъй като свидетелката Л.Ж. е депозирала жалба в РП – ***на дата 12.11.2015 г..

Защитникът на подсъдимия излага и доводи, че процесната влачка не е собственост на Кметство-с. ***, а на Община-***и не на последно място, въпростата влачка не се води в активите нито на ТКЗС-то, нито в ***– с. ***, нито в активите на Община – ***.

Подсъдимия С.Е.Ж.  заявява, че не се признава за виновен и не е извършил престъплението, в което е обвинен от РП - ***.

В дадената му последна дума той моли да бъде оправдан!

 

В обвинителният си акт внесен в съда, прокурорът е изнесъл следната фактическа обстановка и е приел за установено,че:

Подсъдимият С.Е.Ж. през последните години бил няколко мандата кмет на с. ***. По това време в кметството работила, като главен специалист канцелария свидетелката Л.С.Ж. ***. След спечелени местни избори на 25.10.2015 год. свидетелката Л.Ж. встъпила на 06.11.2015 год. в длъжност Кмет на с. ***. От този момент подсъдимият С.Е.Ж. останал безработен.

Свидетелката Л.С.Ж. извършила своеобразна инвентаризация на активите на кметството.

На 09.11.2015 год. установила липсата на снегорин тип „влачка“, с който било извършвано снегопочистването на селото в зимния период през последните повече от десет години. Служители на кметството я уведомили, че след загубата на местните изболи бившия кмет на селото е прибрал „влачката“ пред дома си, като е заявил, че счита същата за своя.

Конструкцията била собственост на бивше ТКЗС. До тогава същата била използвана за снегопочистване и на уличната мрежа на селото на доброволни начала със средства на кооперацията - използван бил трактор, с водач свидетелят Х.А.Г..

През 2003 година председателя на кооперацията свидетелят Й.М.Й. я предоставил на кметството, представлявано от ***С.Е.Ж., за нуждите на селото.

 Процесният снегорин бил отремонтиран от бившите служители на ***- с. *** - свидетелите Б.Д.Н., Х.Г.Р. и Ю. М.Д. през същата година по разпореждане на тогавашния кмет – подсъдимият С.Е.Ж.. Ремонтните работи се осъществявали със средства на Кметството, видно от приложените фактури за закупуване на материали: №.***год. и № *** год. През всичките тези години снегоринът стоял или пред работилницата на кметството или пред дома на ***С.Е.Ж..

На 11.11.2015 год., свидетелката Л.Ж. минала край дома на подсъдимия С.Е.Ж.. Забелязала, че в дворното му място се намира процесната „влачка“. За констатираното свидетелката сезирала Районна прокуратура - гр. ***. Била възложена проверка от органите на РУ МВР - ***.

Междувременно, на 13.11.2015 год. Свидетелката Л.Ж. забелязала, че подсъдимият С.Ж. реже снегорина - тип „влачка“ в дворното си място и се обадила по телефона в полицейското управление ***.

 В хода на образуваната проверка и въз основа на телефонния сигнал, на 13.11.2016 год. около

10:00 часа полицейски служители посетили дома на подсъдимия С.Ж.. Установили наличието на срязан на части снегорин - тип „влачка“, за което обстоятелство съставили констативен протокол. С Разписка оставили частите от снегорина на отговорно пазене на подсъдимия С.Ж..

От показанията на свидетелката Л.Ж. е видно, че с действията си бившия кмет - подсъдимият С.Ж. принудил новия кмет да направи три пъти по-големи разходи за снегопочистването на уличната мрежа на село *** през зимния период на 2015 год. -2016 год.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно оценителна експертиза. От заключенията по същата е видно, че стойността на процесния снегорин е в размер на 210.00 лева при минимална работна заплата за страната - 400 лева.

При така изяснената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият С.Е.Ж. ***, след като загубил на 25.10.2015 год. изборната надпревара за кмет на с. *** от своята бивша подчинена – свидетелката Л.Ж., прибрал снегорин - тип „влачка“, собственост на ***- с. *** в дома си и на 13.11.2015 год. го нарязал на късове, с цел да не може да бъде използван по предназначение, т.е. се разпоредил с веща, като със своя.

Анализа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства налагат единствения възможен правен извод, а именно, че на 13.11.2015 год. в с. *** обв. Ж. противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - един снегорин тип „влачка“ на стойност 210 лв., собственост на ***– с. ***, като предвид стойността, случаят е маловажен.

Гореизложеното очертава очевидния извод, че настоящият съдебен състав не възприема изложената от прокурора фактическа обстановка досежно начина, по който са се развили събитията относно признаци от обективната и субективна страна на престъплението !!!

 

Това се дължи от една страна на различния прочит на събраната по делото доказателствена съвкупност, а от друга - на различните правни изводи, до които достига настоящия съдебен състав, въз основа на анализа на същите.

Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК обвинителният акт трябва да съдържа ясно и точно описание на времето, мястото и начина на извършване на деянието предвид неговата правна квалификация и елементите от фактическия й състав, което в настоящия случай по това дело изобщо не е сторено изцяло по вина на наблюдаващият делото прокурор от РП-***.

Процесното обвинение е за обсебване по чл. 206, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК, който текст буквално гласи следното: „Който противозаконно присвои чужда движима вещ, който владее или пази…”

От константната съдебна практика наложена с години е безспорно известно, че за да е налице ОБСЕБВАНЕ  е необходимо деецът да присвои чуждата вещ, която ВЛАДЕЕ  или ПАЗИ  на законово основание !

В настоящия случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт изобщо липсва описание на деянието „обсебване” – нито от обективна, нито от субективната му страна !!!

Законодателят със съюза или е предвидил алтернативното наличие на една от двете форми – или „ВЛАДЕЕ” или „ПАЗИ”, за да бъде деянието съставомерно.

Тук следва да се посочи, че владението е институт на вещното право и е законово уреден с двата му елемента:

-обективен – /corpus/ изразява се в упражняването на фактическата власт върху вещта и

-субективен - /animus/ - държане на вещта като своя т.е., че деецът упражнява такива действия, каквито би упражнявал и собственикът на вещта. При положение, че прокурорът приема наличие на упражнявано владение в конкретния случай, той следваше да посочи и обоснове в обвинителния акт, че и двата елемента на този институт са осъществени от обвиняемия /и в частност в какви негови действия са отразени те/.

Не е посочено също така в ОА и в какво точно се изразява противозаконното присвояване от подсъдимия т.е., какви точно разпоредителни действия той е извършил с процесната вещ и за какъв период от време .

По делото съдът констатира няколко спорни момента, които са съществени, а именно:

 

От обвинителния акт остава изключително неясно на практика дали подсъдимият е владеел или пазел процесната влачка и ако я е владеел, така както в крайна сметка е посочено в диспозитива в кой точно времеви период е станало това и по какъв точно начин е осъществявал това владение върху веща и за какъв продължителен период.

 

В обстоятелствената част на обвинителния акт наблюдаващият делото прокурор е посочил:

1.     „На 09.11.2015 г. установила липсата на снегорин тип „влачка“…“;

2.„На 11.11.2015 г. свидетелката Л.Ж. минала край дома на подсъдимия Ж.. Забелязала, че в дворното му място се намира процесната „влачка“;

3.„Междувременно на 13.11.2015 г. свидетелката Ж. забелязала, че подсъдимият Ж. реже снегорина – тип „влачка“ в дворното си място….“.

В заключителната си част наблюдаващият делото прокурор е посочил, че деянието е извършено на дата 13.11.2015 г.

От приложената жалба, с вх. ***,  находяща се на л. 12 от досъдебното производствое видно, че същата е депозирана от свидетелката Л.Ж. *** на дата 12.11.2015 г.  !?!?!

Няма как на практика престъплението да е установено на 12.11.2015 год - 24 часа преди прокуратурата да повдигне обвинение за дата 13.11.2015 год. Впрочем именно това е констатирала и възивната инстанция при своята първоначална проверка но прокуратурата не се е съобразила с нейните констатации и е внесла отново същия ОА със същата грешка  !!!

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин не се установява осъществяването на престъплението - времето и мястото на извършването му, както и неговото авторство.

С оглед гореизложеното, на първо място, съдът достигна до извода, че от събраните по делото доказателствата не се установява датата и мястото на извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия С.Ж..

По делото съдът констатира няколко спорни момента, които са съществени, а именно:

1. Спорният момент по делото е този, касаещ собствеността на инкриминираната вещ !!!

В обстоятелствената част на обвинителния акт наблюдаващият делото прокурор е посочил – „Конструкцията била собственост на бивше ТКЗС“;

2.Наблюдаващият делото прокурор обаче в заключителната част на обвинителния акт е посочил “…собственост на Кметство-с.***“ !?!?!

3.В хода на съдебните прения обаче  наблюдаващият делото прокурор заявява: „…собственост на Община-***и ползвана от кметството на с. ***“;

От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин въпросната вещ на кого е собственост – дали на бившето ТКЗС , дали на к.с. *** !!!

 

В хода на досъдебното производство, свидетелката Л.Ж. не представя доказателства относно собствеността на влачката, от които да е видно, че същата е собственост на ***– с. *** или респективно на Община – ***.

По делото се депозирани фактури за закупуване на материали, като на гърба е записано, че същите са необходими - „Материалите са за направата на снегорината“.

След внимателен прочит на всички писмени доказателства по делото не се установява в действителност, дали е направен – „снегорин“ – „влачка“ и дали в действителност тази влачка е описана в активите на ***– с. *** или Община – ***.

В приложените по делото писмени доказателства се намери Заповед № 11 от 05.12.2014 г., подписана от „Кмет – С.Ж.“, като в същата за председател на комисията е определена свидетелката Л.Ж. и членове ***, А.Г. С.Ч.и И.О..

Към същата заповед е приложен списък на дълготрайните активи на ***– с. ***.

 В същия списък не е посочена като дълготраен материален актив – веща предмет на настоящето дело – ВЛАЧКА  !!!

По делото се намери писмо, с вх. № *** г. от Л.Ж., ведно с инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на наличните стоково материални ценности в ***– с. ***, през месец септември 2015 г.

При внимателен прочит и тук, съдът не констатира да има описана влачка - снегорин.

От разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л. ***, Й.М.Й., Б.Д.Н., Х.Г.Р., Ю.М.Д. и Х.А.Г.  не се установява по безспорен и несъмнен начин подсъдимият С.Ж. да е присвоил процесната вещ – влачка.

От показанията на свидетелката Л.Ж. се установавя, че процесната влачка е била на бившето ТКЗС, като същата не е заведена нито в активите на ***с. ***, нито в активите на Община – ***.

От показанията на свидетеля Й.Й. дадени в хода на съдебното следствие става ясно, че въпросната влачка е правена със средства на ТКЗС-то, като през зимния период е обслужвала нуждите на с. ***. Свидетелят Й. заявява също така, че въпросната влачка е придобита преди 30 години, но не може да каже по какъв начин.

От показанията на свидетеля Б.Н. се установи, че същият е бил на работа в ***с. *** на длъжност техник до 2013 г., като към настоящия момент е пенсионер. Същият заявява, че въпросната влачка се е ремонтирала с подръчни материали.

От показанията на свидетеля Х.Р. също става ясно, че въпросната влачка е ремонтирана от подръчни материали, като заявява, че подсъдимият С.Ж. е взел процесната влачка от ТКЗС-то.

От показанията на свидетеля Ю. Д.става пък ясно, че  въпросната влачка е взета от ТКЗС-то, като от същата са взели материали за да направят нова влачка. Влачката която е направена не знае да се е водила на ***– с. ***

В показанията си свидетеля Х.Г. заявява, че не е работил в ***– с. *** и не знае нищо за процесната влачка.

От изготвената съдебно-стокова експертиза е видно, че стойността на противозаконно присвоената чужда движима вещ – снегорин тип „влачка“, е дадена в размер на 210 лв./под минималната работна заплата / но вещото лице заяви ,че не е виждало процесната влачка и на практика неговото заключение се явява необективно с оглед на липсата на документи и липсата на пряко възприятие за състоянието на тази вещ .

С оглед на хронологично гореизложеното съдът счита, че вменененото на подсъдимия С.Ж. престъпление, не съставлява престъпление по чл. 206, ал.5, вр. с ал.1 от НК, което и налага неговото оправдаване по повдигнатото му обвинение.

На първо място, от доказателствата по делото не се установява датата и мястото на деянието, за което е повдигнато обвинението.

Видно от съдържанието на всички свидетелски показания, както и обясненията на подсъдимия, вещта не е  собственост на ***– с. ***.

Отделно от това, не е налице и доказана причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установеното от фактическа страна, съдът е на становище, че  на 13.11.2015 г. в с. *** подсъдимия противозаконно не е присвоил чужда движима вещ, която владеел – един снегорин тип „влачка“ на стойност 210 лева, собственост на ***– с. ***, като предвид стойността, случаят е маловажен.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.

Непосредствен обект на престъплението по чл.206, ал.5 вр. ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с опазване правото на собственост на гражданите, доколкото същото престъпление е включено в гл.V, раздел III на НК. Предметът на престъплението могат да бъдат само движими вещи.

Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено дружество, организация или лице, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в интерес на другиго.

Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по окончателно разпореждане с нея - в свой или чужд интерес. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на физическото лице, предало владението.

Да „ВЛАДЕЕ" означава предоставяне на вещта на дееца на някакво основание.

 ОБСЕБВАНЕТО е резултатно престъпление и е довършено с осъщественото засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея, което настъпва в резултат на акта на имуществено разпореждане.

От обективна страна по делото изобщо не се установява, кога точно подсъдимият е получил фактическата власт върху процесната влачка.       

Както е известно от наказателно правната теория и съдебната практика по наказателни дела, за да е налице съставомерно деяние по горепосочената правна квалификация, е необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази.

 Следователно предмет на престъпно посегателство в случая е поначало чужда движима вещ, но същата се намира във владение на дееца.

 На следващо място, е необходимо последният не просто да е установил владение върху чуждата вещ, а тя да му е предоставена за владеене на конкретно законоустановено правно основание.

Най-често това основание е правен акт – сделка, административен акт или съдебно решение. Същият, обаче, не трябва да има правопрехвърлителен ефект, а само правоучредително действие, тъй като в първия случай би довел до промяна на собствеността върху инкриминираните вещи, които вече няма да са чужди за дееца, а негови собствени и следователно не могат да са годен предмет на обсебване.

Чуждата вещ, освен това, може да се окаже у дееца и в следствие на друго правно действие.

Тоест за наличието на съставомерно престъпление по чл.206 от НК, при извършване на присвоителни действия спрямо чуждите вещи, лицето ги обективира не като ги отнема от чуждо владение, а чрез други конклудентни действия, несъмнено показващи намерението му да ги свои като собствени.

Освен това основен признак от състава на престъплението е обстоятелството, че посоченото своене е необходимо да е противоправно. Същото може да се прояви както във фактическа, така също и в юридическа дейност с предмета на престъплението.

Фактическата се заключава в използване на вещта изцяло в собствена полза и собствени нужди на дееца, като по този начин се лишава нейния собственик от възможността в един следващ момент, след получаването й от ползвателя, да я употреби той за собствените си нужди.

Във всички случаи деецът върши със своената вещ нещо, което може да си позволи единствено нейния собственик. Именно поради това е налице обективирано престъпление по чл.206 ал.1 от НК и когато деецът не се е разпоредил с чуждото имущество, но откаже да върне инкриминираната вещ. Подобно собственическо отношение важи и за юридическото разпореждане с предмета на деянието. То обичайно е в полза на трето лице и се заключава в някакъв акт на разпореждане. Последното, обаче, задължително е необходимо да бъде невъзстановимо, иначе, ако отсъства пречка вещта да се върне на собственика й, макар от трето лице, то липсва престъпление обсебване.

На следващо място съществена характеристика на това престъпление е обстоятелството, че то винаги е резултатно.

Престъпния резултат следва да се изрази от една страна в невъзстановимо лишаване на собственика от вещите, предмет на престъплението, а от друга страна и посредством облагодетелстването със същите вещи на дееца или трето лице, в чиято полза той се е разпоредил.

Не на последно място от субективна гледна точка, формата и видът на вината се изразяват винаги в пряк умисъл на дееца към реализиране на престъплението обсебване.

Според съда в конкретния казус липсват гореописаните и изискуеми съставомерни признаци на деяние по чл.206 ал.1 от НК, осъществено умишлено от подсъдимия С.Ж..

 

Когато дадено деяние може да се докаже единствено със свидетелски показания, които обаче се намират в непреодолимо противоречие, и същевременно липсва възможност за събиране на други доказателства, следва да се приложи чл. 303, ал. 2 от НПК и подсъдимият да се признае за невинен!

Решение № 220 от 28.IV.1978 г. по н. д. 7/78 г., I н. о.

 

Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинителната теза по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и безспорно установени, съдът може да постанови осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него.

 

Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е убедително доказано /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК.

 Решение № 619 от 16.12.2010 г. по н. д. № 673/2010 г. на Върховен касационен съд.

 

Поради недоказаност на субективната страна на деянието настоящият съдебен състав счете, че следва да оправдае подсъдимия С.Е.Ж. по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК.

Съдът прие, че не е доказано подсъдимият да е извършил действия, с които да демонстрира, че присвоява процесната влачка, като владелец.

 В този случай, той след като упражнява фактическа власт върху нея би могъл да се разпореди с влачката в собствена изгода. По делото, обаче не са установени такива действия, от които да се заключи, че подсъдимият С.Ж. е владеел веща като своя собствена, още по-малко да се е разпореждал с нея .

По изложените подробни съображения и след изчерпване на всички възможни средства за доказване на обвинението, съдебният състав прие, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин и че деянието не е извършено и  оправда подсъдимия С.Ж. в извършване на престъплението по чл.206, ал. 5, във вр. с ал.1 от НК.

 По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

 

При така направените подробни и обосновани фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното си убеждение,морал, юридическа и житейска практика съдът постанови своята КАТЕГОРИЧНА ОПРАВДАТЕЛНА ПРИСЪДА !!!

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: