Решение по дело №411/2010 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 100
Дата: 29 декември 2010 г. (в сила от 19 януари 2011 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20105550100411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                      29.12.2010г.                                    Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                Граждански състав

На 20.12.2010г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Т.А.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №411 по описа за 2010г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Искът е предявен от И.Х.К. *** срещу П.К.К. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 12.07.1986г. Имат три деца – М. П.К., родена на ***г., К. П.К., родена на ***г. и И. П. К., родена на ***г. В началото семейният им живот протичал нормално. Семейството живеело в дома на родителите на ищцата. През 1997г. ответникът заминал за Беларусия, след което си бил идвал само за по няколко дни. Последното му посещение било през месец ноември 2004г. и оттогава не е поддържал контакти с никой от семейството.

Излагайки тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен поради изключителната вина на ответника. Ищцата моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете - И. П. К.. Моли да бъде определен режим за лични контакти на бащата с детето всяка събота и неделя от месеца от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Моли съда да определи месечна издръжка за детето в размер на 80лв., които да бъдат изплащани от бащата чрез нея като майка и законен представител на детето. Моли да й бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в гр.Стара Загора, кв.”К. Г.”, ул.”Ч. в.” *, тъй като било собственост на родителите й. Моли съда да постанови след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име - К.. Претендира направените по делото разноски.

 Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В срока за писмен отговор е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който изразява становище, че действително между страните е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но по вина и на двамата съпрузи. Не възразява упражняването на родителските права над роденото от брака малолетно дете да бъде предоставено на майката, както и срещу претендирания режим за лични контакти с бащата. По отношение на претенцията за издръжка, моли съда да съобрази размера й с липсата на доказателства за доходи на ответника. Не възразява срещу искането семейното жилище да се предостави на ищцата за ползване.

Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Стара Загора е представила социален доклад. Съгласно социалния доклад на Д”СП” гр.Стара Загора детето И. П. К. живее с баба си по майчина линия, тъй като и майката пребивава в чужбина. Майката изпраща ежемесечно средства за издръжката на детето и всички негови нужди са задоволени. Детето не контактува с бащата и дори няма ясен спомен за него.

 

Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0055/20.02.2003г.на гр.Стара Загора, страните са сключили граждански брак на 12.07.1986г. в Минск, Беларус.

Видно от представените и приети като доказателства по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0047/07.01.1987г. на гр.Стара Загора, копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1213/29.08.1997г. на гр.Стара Загора, копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1254/23.05.1990г. на гр.Стара Загора, съпрузите имат родени от брака три деца – М. П.К., родена на ***г., К. П.К., родена на ***г. и И. П. К., родена на ***г.

За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.

Съгласно свидетелските показания на свидетелите И.И.К. – майка на ищцата, и И.П.Ж. в самото начало бракът между страните е вървял добре. В Република българия семейството живяло в дома на родителите на ищцата. Когато ищцата е била бременна с третото дете на страните – през 1997г., ответникът е заминал за чужбина и е изоставил семейството си. Оттогава до 2004г. се е връщал няколко пъти за кратко, но без намерение да издържа семейството и децата си. През времето на отсъствието му не бил изпращал средства за издръжка на децата, не се интересувал от тях, не им се обаждал. Ищцата правила опити да заздрави семейството, като предлагала на ответника да работят заедно в Израел, но последният не се съгласил. Ищцата се принудила да замине да работи в Израел и впоследствие в Гърция, за да може да издържа децата си, които останали на грижите на баба си по майчина линия.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите И.И.К. /след преценка съобразно чл.172 ГПК/ и И.П.Ж., тъй като същите са безпротиворечиви, вътрешно логични и отразяват непосредствени впечатления на свидетелите от семейния живот на страните. Свидетелката И.И.К. е с на-пълни впечатления от семейния живот на страните през годините, била е очевидец на неразбирателствата между съпрузите и макар да е майка на ищцата няма никакви основания показанията й да се считат за недостоверни.

 

            Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от страните становище и свидетелските показания,  така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес както на съпрузите, така и на тяхното малолетно дете, тъй като липсва нормална семейна среда.

Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е  дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.

 

            ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА

Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. Същият се е отнасял безотговорно към семейството си, напуснал е семейното жилище, не е направил необходимото за финансово благополучие на семейството, не се интересува от децата си. С това си поведение ответникът е допринесъл за разкъсване на брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите и настъпилата трайна фактическа раздяла, за което вина носи съпругът.

 

ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Страните имат едно малолетно дете, родено от брака – И. П. К..

 Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на детето. От разпитаните по делото свидетели и от социалния доклад на Д”СП”-Стара Загора безспорно се установи, че майката е полагала грижи за детето през целия период на фактическата раздяла, макар и опосредствени чрез грижите на бабата по майчина линия. Майката през целия период е осигурявала издръжката на детето. Процесуалният представител на ответника приема упражняването на родителските права да бъде упражнявано от ищцата.

В практиката на съдилищата, и тази на ВКС, трайно е възприето становището, че обичайно майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Съдът всякога е длъжен да съобрази не само пола на детето, но и неговата възраст, както и всички останали предпоставки, които са от значение за правилното отглеждане и развитие на детето.

В настоящия случай детето е момиче на 13 навършени години. При тези обстоятелства, съдът счита, че възможността на двамата родители да упражняват родителските права е приблизително еднаква.

Предвид изложеното, съдът намира, че в интерес на детето Ива е да предостави упражняването на родителските права на ищцата И.Х.К.. Местоживеенето на детето трябва да бъде на адреса на местоживеенето на майката, а именно: гр.Стара Загора, кв.”Кольо Ганчев”, ул.”Чипровско въстание” 4.

В интерес на детето също е, то да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е  предоставено упражняването на родителските права  е изключително  важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от развода на родителите му за него.

За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между Ива и бащата, съдът съобрази създалите се отношения между ответника и детето, становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на детето ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка събота и неделя от месеца от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА

   При определяне  размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.

   Страните не представиха документ за доходите си. Предвид обстоятелството, че ищцата работи от години в Гърция, съдът приема, че същата реализира доходи над средните за страната. Ответникът също вероятно живее и работи в чужбина, поради което също реализира доходи над средните за страната. 

С оглед разпоредбите на СК, нуждите на детето и след като се съобрази с неговата възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че майката е тази, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето Надежда са необходими 150 лева месечно, от които бащата следва да поеме 80 лева,  считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка, а майката следва да поеме 70лв. ведно с грижите за отглеждането и възпитанието на детето.

 

   ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

   В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство не е съпружеска имуществена общност, а принадлежи на родителите на ищцата. Поради тази причина съдът следва да го предостави за ползване на ищцата.

 

   ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след постановяване на развода, съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.

   Ищцата е направила изрично искане след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – К.. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи брачното си фамилно име – К..

  

Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът съдът намира, че разноските по делото следва да се поемат от него. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по производство в размер на общо 1035лв., включващи държавна такса, държавна такса за издаване на удостоверения, депозит за назначаване на особен представител на ответника и адвокатско възнаграждение.

 

   Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.Х.К. ***, ЕГН ********** и П.К.К. ***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругът П.К.К..

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака малолетно дете – И. П. К., ЕГН **********, на майката И.Х.К. с п.а. и ЕГН.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде на адреса на местоживеенето на майката - гр.Стара Загора, кв.”К. Г.”, ул.”Ч. в.” *.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата П.К.К. с п.а. и ЕГН с детето И. П. К., ЕГН ********** - всяка събота и неделя от месеца от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА П.К.К. с п.а. и ЕГН, да заплаща на роденото от брака дете - И. П. К., ЕГН ********** – ежемесечна издръжка в размер на 80 лева /осемдесет лева/, чрез нейната майка и законен представител И.Х.К. с п.а. и ЕГН, считано от завеждане на исковата молба в съда – 16.08.2010г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА П.К.К. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 115,20 лева /сто и петнадесет лева и 20 стотинки/, по сметка на Гълъбовски районен съд.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр.Стара Загора, кв.”К. ., ул.”Ч. в.” * на съпругата И.Х.К..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА П.К.К. с п.а. и ЕГН да заплати на И.Х.К. с п.а. и ЕГН сумата от 1035лв. /хиляда и тридесет и пет лева/, представляващи направените от последната разноски за държавни такси, депозит за назначения на ответника особен представител и адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЯ  окончателна ДТ  в размер на 50.00 лв. от които първоначална такса, внесена от И.Х.К. в размер на 25.00 лв., като осъжда П.К.К. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: