Решение по дело №13515/2020 на Софийски градски съд

 

                     РЕШЕНИЕ

                                             №

град София, ……2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 13515/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 27.08.2020 г., постановено по гр.д. № 29094/2018 г. СРС е отхвърлил  предявените от Н.П.Г.-Р., с ЕГН ********** срещу К.К. К.(К.К. Д.), с ЕГН ********** и М.С.Д., с ЕГН ********** искове с правна квалификация чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ½  ид.ч. от гараж, самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1002.23.1.5, находящ се в сутерена (първи етаж по кадастър) в сградата, разположена на ул. „*******, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.23, ½  ид.ч. от гараж, самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1002.23.1.4, находящ се в сутерена (първи етаж по кадастър) в сградата, разположена на ул. „*******, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.23, ½  ид.ч. от два кабинета, всеки с площ от 15.90 кв.м, находящи се на подпокривния етаж в сградата, разположена на ул. „*******, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1002.23, съгласно нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006 г. на нотариус А.И., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху тези имоти.  С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските между страните.

Недоволна от съдебното решение е останала ищцата Н.П.Г.-Р., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба, с която поддържа становище, че от събраните по делото доказателства се установява, че именно тя е собственик на процесните имоти, тъй като при прехвърлянето в нейна полза на собствеността на индивидуален обект в сграда етажна собственост, са и прехвърлени и съответните идеални части от общите части на сградата, а процесните гаражи и кабинети са именно общи части. Иска от въззивната инстанция да отмени постановеното съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Във връзка с подадената въззивна жалба е постъпил отговор от страна на К.К. К.(К.К. Д.), с ЕГН ********** и М.С.Д., с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Със заявление от 1979 г. на А.А.С.е учредено право на строеж на Е.А.Г. да надстрои втория етаж на едноетажна жилищна сграда в имот с пл. № 29 от кв. 39, в местността „И. Вазов“, с адрес ***, и на М.А.Т. да надстрои третия етаж върху описаната едноетажна жилищна сграда. С позволителен билет № 59 от 21.11.1979 г. и съгласно одобрен архитектурен билет е дадено разрешение за надстрояването, като Е.Г. и М.Т. застрояват два етажа над съществуващата едноетажна постройка с квадратура от по 113 кв. м, за което обстоятелство страните по делото не спорят. Изграден е и подпокривен етаж с два броя кабинети и тавански складови помещения, както и гаражи на партерния етаж, съгласно одобрени архитектурни проекти от 22.07.1979 г. и 27.11.1980 г. на Богоевски районен съвет, като между страните е безспорно, че строежите са извършени към 1983 г. След смъртта на А.С.през 2001 г. първият жилищен етаж от процесната сграда става собственост по наследство на неговите наследници по закон от първи ред, а именно дъщерите му -  Е.Г. и М.Т. при квоти ½ ид. ч. за всяка.

С нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006 г. на нотариус А.И., М.Т. е прехвърлила на ищцата собствеността си върху ½  ид. ч. от самостоятелното жилище на ул. „*******, етаж първи (втори етаж по кадастър), заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, включително мазета и таван.

След направено предложение за изкупуване от страна на М.Т. до Е.Г.,  първата заедно с  П.С.Т., продала с  нотариален акт № 180, том III, рег.№ 7868, дело № 486/2018 г. от 05.04.2018 г. на нотариус И. *** действие PC София, на К.К. К.и М.С.Д. жилище с идентификатор 68134.1002.23.1.8, находящо се в гр. София, район „Триадица“, ул. „Бурел“ (преди ул. „*********, заемащо целия трети етаж от процесната жилищна сграда, ½ идеална част от гараж с идентификатор 68134.1002.23.1.4, в сутерена на сградата, със застроена площ 21,48 кв.м; ½  идеална част от гараж с идентификатор 68134.1002.23.1.5 в сутерена на сградата, със застроена площ 27,58 кв.м; ½ ид.ч. от два кабинета в подпокривния етаж на сградата, всеки един от тях с площ 15.90 кв. м, заедно със съответните части от общата част на сградата, включително мазетата и таваните, заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, поземлен имот с идентификатор 68134.1002.23.

Спорно между страните е обстоятелството дали процесните гаражи с идентификатор 68134.1002.23.1.5 и идентификатор 68134.1002.23.1.4 и двата кабинета в подпокривния етаж на сградата са общи части на етажната собственост и съответно дали идеални части от тях са преминали в собственост на ищцата още при сключването на договора за прехвърляне на право на собственост върху жилище, сключен между нея и М.Т. с нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006 г. на нотариус А.И. като прилежащи общи части или същите съставляват  самостоятелни обекти на право на собственост и съответно не са обект на правото на собственост, прехвърлено с този договор.  

По така формулирания спорен въпрос, въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е заключил, че посочените обекти имат самостоятелен характер и не съставляват общи части от етажната собственост. По отношение на двата гаража, от събраните по делото доказателства се установява категорично, че те съставляват самостоятелни обекти, построени са като такива към 1983 г. и съответно по никакъв начин не може да се заключи, че собствеността върху тях е преминала в каквато и да било част по силата на нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006 г. на нотариус А.И..

Досежно спора за двата процесни кабинета съдът съобрази следното:

Съобразно тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана, е обща част от сградата. Подпокривното пространство (таванът) - обща част от сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален достъп от стълба и което могат при спазване на съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване на преустройството. Когато подпокривното пространство (таванът) или част от него няма нужната височина, площ и обем нито има достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо, освен за изолация между последната етажна плоча и покрива и за излаз към него, то представлява обща част по естеството си. Предназначението му не може да се промени. Подпокривното пространство (таванът), което е обща част на сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него.

От събраните по делото доказателства е видно, че процесните кабинети са построени при спазване на действащите към 1983 г. законови изисквания, а от експертното заключение, прието по делото и кредитирано и от настоящия съд като обективно и компетентно изготвено, се установява, че двата кабинета отговорят на изискванията за самостоятелен обект в сграда етажна собственост, предвид и разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Доколкото двата кабинета са изградени като самостоятелни обекти, те съответно не се явяват общи части на етажната собственост и съответно собствеността върху съответни идеални части върху тях не е прехвърлена със сключения договор между М.Т. и ищцата, обективиран в нотариален акт № 50850, дело № 136, том 32420 от 04.08.2006 г. на нотариус А.И.. В тази връзка правилно първоинстанционният съд не е кредитирал предоставеното удостоверение от АГКК, в което се сочи, че за кабинетите не следва да се издаде идентификатор, тъй като не са отбелязани като самостоятелни обекти. Съдът е този, които прилага правото и има пълната възможност в рамките на събраните доказателства да установи какъв е характерът на спорния имот. Административното отразяване на същия следва да се реши по съответния административен, евентуално съдебен ред.

С оглед изложеното и като споделя изводите на първоинстанционния съд, предвид което препраща и към неговите мотиви на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на правния спор въззиваемите имат право на направените от тях разноски в доказан размер от 2 000 лв. адвокатско възнаграждение. Разноски на третите лица помагачи не се дължат, поради което исканията им в тази насока са неоснователни.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 27.08.2020 г., постановено по гр.д. № 29094/2018 г. по описа на СРС

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,  Н.П.Г.-Р., с ЕГН ********** да заплати на К.К. К.(К.К. Д.), с ЕГН ********** и М.С.Д., с ЕГН ********** сумата от 2 000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трети лица- М.А.Т., ЕГН ********** и П.С.Т., ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                               

                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       

                                                                                    2.