№ 357 / 10.10.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.М., 10.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. М. …..........................трети наказателен състав в публично заседание на 10 септември.…….…….…………………………….
през две хиляди и осемнадесета година...…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Н.Александрова....................................и в присъствието на прокурора..………….……….……....….........като разгледа докладваното от съдията Цветкова.……..…...........................................АНД 1 096 по описа за 2018г.………………...................и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-.001110/ 18.06.2018г. на Директора на Дирекция „ИТ” – М. на „Б. -. С.” АД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от изпълнителния директор М. П. М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани не изпращат представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка на място на 23.03.2018г. по спазване на трудовото законодателство от служителин на въззиваемата страна в производствена база за преработка на птиче месо, находящ се в гр.М., ул.”Д.” № 2., обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, частично не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 5, дадено с протокол изх. № 08016/ 19.01.2018г, а именно: „Работодателят да изплати на Г. Д. М. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г, при прекратяване на трудовите правоотношения, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в размер на 393,35 лв.”. Срок до 23.03.2018г.
Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 23.03.2018г. Проверяващите счели, че деянието съставлява нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 04.06.2018г, предявен и връчен на 06.06.2018г. /л.9 от делото/.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, наказващият орган е преценил, че е налице извършено нарушение на трудовото законодателство и е издал атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установява фактическата обстановка посочена в АУАН и пренесена в наказателното постановление. Жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение -. не е изпълнил предписание на контролен орган, за което правилно е наказан.
Съгласно чл.416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ -. задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица, в чийто кръг на служебните задължения е допуснато нарушение на трудовото законодателство. С него след като се посочва конкретното допуснато и констатирано нарушение се разпорежда отстраняването му в посочените от контролния орган срокове. Това нарушение не е отстранено, въпреки даденото задължително за изпълнение предписание от контролния орган е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
На следващо място, даденото предписание не е обжалвано по реда и условия на чл.81 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателя е бил длъжен да го изпълни. Няма данни, да е искано от жалбоподателя удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание. Като не е оспорил дадените му от длъжностното лице при Дирекция ”Инспекция по труда” -. М. задължителни предписания, жалбоподателят се е лишил от възможността да отмени правното им действие, поради което е бил длъжен да се съобрази с предписанието. Като не го е сторил е допуснал констатираното с АУАН и санкционирано със спорното НП административно нарушение, както правилно е приел наказващият орган. Тежестта на нарушението в случая е по-.висока, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, но и се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.
С оглед разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че административното наказание е правилно определено в минималния предвиден в правната норма размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-.001110/ 18.06.2018г. на Директора на Дирекция „ИТ” – М., което на „Б.” АД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от изпълнителния директор М. П. М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-.М. в 14-.дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: