Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.11.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №14725/2018год., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
А.Д.Н. излага в исковата молба, че с ответницата
сключили договор за заем, по силата на който й предоставил сума в размер на 100
000, 00лева. Като обезпечение на вземането е учредедена
договорна ипотека върху недвижим имот, обективирана в нот. акт №73, том II, рег.№ 14725, дело № 260 от 03.06.2009г. на
нотариус Б.Я.на недвижим имот, собственост на трето лице. В изпълнение на задълженията по договора за
заем ищецът й предал заетата сума при подписването му, което изрично е записано
в него. Срокът за връщане на заетата сума бил до 03.06.2012г., но задължението не е изпълнено.
На среща през м.май 2017г., в присъствитето на ответницата
и още двама души, ищецът поставил въпроса за връщане на сумата, ведно с уговорената
лихва, но до датата на исковата молба това не е направено.
Предвид изложеното предявява искове за
постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати сумата
в размер на 100 000,00лева, представляваща главница по договор за заем, както и сумата от 60 000, 00лева лихва за забава за периода от
04.06.2012г. до 04.06.2018г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответницата И.В.Д. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Не оспорва сключването на описания в исковата молба
договор за заем, обезпечен с ипотека. Твърди, че в него е регламентиран начинът на
предоставяне на заемната сума, както и че ищецът не я е предоставил в пълен
размер. Твърди, че отношенията между
страните по договора са уредени в
определения в него срок, но ответницата не разполага с разписка за това.
Излага, че заетата сума е върната на ищеца, като потвърждение на това обстоятелство
е, че повече от девет години от сключване на договора и шест
години след настъпване на падежа той не е предявил претенциия
за връщане на сумите. Прави възражение за погасяване на вземането по
давност. Оспорва приложения към исковата
молба договор за заем като твърди, че не е подписвала такъв. Счита, че с
посочения неистински договор се опитва да докаже получаването на цялата сума по
договора, както и подновяване на задължение,
което не съществува, с цел набавяне на имотна облага.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Между страните не е спорно и от писмените
доказателства се установява, че са подписали договор за учредяване на договорна
ипотека на 03.06.2009г.,
обективиран в нот.
Акт №73/2009г. От съдържанието му се установява, че А.Н. предоставил на И.Д. заем в размер на 100
000,00лева, от която преди подписване на договора е заплатена от заемодателя сума в размер на 31
000лева, включваща и два броя записи на заповед
от по 10 000лева всяка една от тях с дати 15.12.2008г. и 11.02.2009г. Останалата
сума в размер на 69 000,00лева е уговорено да бъде депозирана по сметка на
нотариуса на основание чл.25, ал.3 от ЗННД и да се заплаща едностранно на заемополучателя по банкова сметка, ***, след вписване на
нотариалния акт и издаване на удостоверение за тежести, от което да е видно, че
третото задължено лице е собственик на недвижимия имот, описан в пункт две от
договора. Посочено е, че срокът за погасяване на заема е до 30.06.2012г.,
договорната лихва е в размер на 10% годишно, платими главница и натрупана лихва
еднократно. Предвидено е, че заемополучателят има
право предсрочно да погаси получения заем, като в този случай договорената
лихва се пресмята само за съответния период, за който е ползван заема. В договора се съдържа декларация от заемополучателката, че е получила сума в размер на 31
000лева, като е предвидено договора да служи за разписка в тази връзка. В пункт
втори от него е предвидено В.М., като собственик и трето задължено лице, да
учреди в полза на заемодателя договорна ипотека върху недвижим имот, описан в
него.
Представен е договор за заем от 10.11.2011г., в който е уговорено, че А.Н. предоставя на И.Д. сумата от 100 000лева. В чл.2 е предвидено, че
кредиторът е предоставил на длъжника
сумата, а същият я е получил в брой -главницата, срещу задължението да я
върне не по-късно от срока на заема,
заедно с договорената в т.3 лихва. Предвидено
е, че получаването на главницата от
длъжника се потвърждава от него с подписването на договора, със значението и
силата на разписка, издадена от него. В
чл.3 е предвидено задължение за връщане на главницата, заедно с лихва в размер
на 10% годишно.
В чл.4.1 е предвидено, че заемополучателят
се задължава да върне главницата, заедно с лихва, до изтичане на уговорения
срок-03.06.2013г. Според чл.4.2
длъжникът има право да връща заема на части като спази срока на заема. В такъв
случай, при всяко плащане, лихвата за периода от датата на договора или от датата на предходното частично плащане,
ако е имало такова, се начислява върху
главницата или неплатената част от лихвата и платената сума се отнася първо към
погасяване на лихва, а остатъкът се отнася към погасяване на главницата. В чл.6
е предвидено кредиторът да получава
плащания в изпълнение на задълженията, а длъжникът да ги прави по посочена
банкова сметка *** "А.Б.Б."АД , IBAN ***.
В чл.7 от договора е предвидено
задължение за заемополучателя да осигури
учредяване от трето лице помагач на
ипотеката, с която да се обезпечи изпълнението на задълженията.
Ответницата оспорва автентичността на договора за заем
от 10.01.2011г. по отношение на подписа й за заемополучател, поради което е открита процедура по чл.193 от ГПК. В тази
връзка е приета съдебно-графологична експертиза,
изготвена от вещото лице Д.В., който отговаря на поставения въпрос като
допуска, че подписът за длъжник в договора не е положен от И.Д..
Изслушана е повторна СГЕ от вещото лице В.В., който прави заключение, че подписът за длъжник е
положен от И.В.Д..
На лист 54 от делото се намира писмо от А.Б.Б.АД от 28.10.20198г. до А.Н., в което е посочено, че през 2008г. са извършени няколко нареждания
от него, като легитимен наредител, с общо заверени
суми в размер на 89 974 ,39лева, с която е заверена личната сметка в банката на
И.В. Д.-ЕГН**********.
На лист 22 от делото се намира споразумение, представено
от ищеца, заедно с оригинала от оспорения договор. Същото е с дата
15.12.2009г., в което страните са взели предвид, че заемополучателят
е получил от заемодателя сумата от 100 000лева, съгласно и при условията на
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, изготвен и подписан на
03.06.2009г. №73, том II,
рег.№14725, дело№260 от 2009г. Страните се съгласяват, че заемополучателят
погасява заема и натрупаната по него лихва за периода от сключването на нотариалния акт
до датата на настоящото споразумение, като плаща в брой на заемодателя, при
подписване на споразумението, цялото си задължение по заема, а заемодателят
получава така направеното плащане, с което задълженията на заемополучателя
са напълно и окончателно погасени.
Събрани са гласни доказателства, които не следва да
се обсъждат.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:
Между страните не е спорно и от доказателствата
се установява, че са сключили договор за заем с параметрите, посочени в договор
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективирана
в нот. Акт №73, том II, рег.№ 14725, дело № 260 от
03.06.2009г. на нотариус Б.Я.на недвижим имот, собственост на трето лице. От
съдържанието на договора се установява, че преди подписването му заемополучателят е получил сумата от 31 000лева, а останалата
сума от 69 00лева е уговорено да бъде депозирана по сметка на нотариуса и да
бъде изплатена едностранно на заемополучателя по
банкова сметка *** "А.Б.Б." № *******,
след вписване на нотариалния акт за учредяване на договрна ипотека.
От писмо от "А.Б.Б.АД,
изпратено до ищеца на 28.10.2019г., се
установява, че през 2008г. са извършени няколко нареждания от него, като легитимен наредител,
с общо заверени суми в размер на 89 974, 39лева, с която е заверена личната
сметка в банката на И.В. Д.-ЕГН **********.
От посочените доказателства следва да се направи
извод, че ответницата е получила сумата
по договора за заем, обективиран в нот.акт за
учредяване на договорна ипотека№73/2009г., като 31 000лева е получила към
датата на подписване на договора, който има доказателствена стойност на
разписка в тази част, и останалата сума
е преведена по банковата й сметка.
В писмото от "А.Б.Б."АД
е посочено, че сумата от 89 974,39лева е преведена по сметка на ответницата
през 2008г., а договорът е сключен през 2009г., но отвтеникът
представя писмото, за да установи плащането на сумите по договора, обективиран в нот.акт №73 /2009г.
Поради това съдът приема, че тези суми са преведени в изпълнение именно на този
договор. Въз основа на горепосочените доказателства е установено, че заемодателят е изпълнил
задължението за предоставяне на сумата по договора за заем от 03.06.2009г., при
което в тежест на ответницата е да ангажира доказателства за изпълнение на
задължението за връщане на получената сума.
В исковата молба ищецът твърди, че сумата по договора
не му е върната, което се опровергава от споразумение от 15.12.2009г., представено от него. В същото
се съдържа изрично признание от страна
на ищеца, че на 15.12.2009г. е получил в брой сума, с която са погасени всички
задължения на ответницата по договора, както и че задълженията по него са
напълно и окончателно погасени. Посоченото споразумение е представено от ищеца, не е оспорено от ответницата
и от неговото съдържание следва да се направи извод за погасяване на всички
задължения на ответницата по сключения договор, с параметри, обективирани в нот.акт №
73/2009г.
С оглед доказателството за плащане на задълженията по
договора не е необходимо да се обсъждат останалите събрани доказателства. Ирелевантно за решаване на спора е автентичността на
договора за заем от 10.01.2011г. по отношение подписа на ответницата за заемополучател, тъй като е видно,че преди датата на неговото
подписване задължението за връщане на дадената на заем сума, заедно с лихвата, е
погасено. От друга страна ищецът не твърди да е сключен нов договор за заем с
ответницата, свързан с предоставяне на различна сума от тази, връщането на
която е обезпечено с договорна ипотека, учредена с нот.акт
№73/ 2009г. От изложеното в исковата молба следва да се направи извод, че става
дума за едно и също задължение.
За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че
е налице противоречие между посоченото в
оспорения договор за заем от 10.01.2011г., в чл.2 от който е предвидено,
че длъжникът е получил в брой сумата по
договора, с уговореното в нот.акт№73/2009г. за
предоставяне на остатъка от задължението в размер на 61 000лева по банковата
сметка на ответницата, посочена в договора. От друга страна, самият ищец е
представил доказателство-писмо от "А.Б.Б."АД,
в което е посочено, че от неговата
сметка в банката по сметка на ответницата е преведена през 2008г. сума в размер на 89 974,39лева. Процесуалният му
представител в открито съдебно заседания заявява, че с този документ
установяват извършените плащания. Същият не е оспорен от страните и от него
следва да се направи извод, че сумите са предоставени на ответницата по банкова
сметка, ***.акт№73/2009г., а не в брой, както е посочено в оспорения
договор.
На следващо място , същият е сключен на 10.01.2011г.,
след подписване на неоспореното споразумение, в което ищецът признава, че
ответницата е погасила всичките си задължения по договора за заем, обективиран
в нот.акт №73/2009г. По делото са приети две съдебно-графологични експертизи, които дават противоположни
заключения по въпроса дали оспореният подпис за заемополучател
в договора за заем от 10.01.2011г. е положен от ответницата. Първото вещото
лице прави извод, че подписът не е положен от нея, а по повторната експертиза е
направено заключение, че подписът е положен от нея.
От събраните по делото доказателства следва да се
направи извод, че на 15.12.2009г. ответницата е извършила плащане, получено от
ищеца, с което е погасила задължението
си за връщане на главница и лихва по договора, обективиран в нот.акт №73/2009г., с което е погасила изцяло задължението
си по него. Спорният договор за заем е от 10.01.2011г., като липсва твърдение от страна на ищеца да е
налице даване на друга сума на ответнициата, но в
такъв случай ще е налице нов договор за заем, който няма връзка с предходния, а
ищецът твърди в исковата си молба, че
предмет на делото е сумата от 100
000лева, връщането на която е обезпечено с ипотека, учредена по договора за заем с параметрите, очертани в
нот.акт№73/2009г.
Самият ищец е представил споразумението, с което е
признал, че тази сума, по този договор му е върната. С оглед събраните по
делото доказателства съдът приема, че следва да се кредитира заключението на
първата СГЕ, която прави извод, че ответницата не е подписала договора за заем
от 10.01.2011г., тъй като този извод съответства на събраните по делото доказателства
и е житейски и логически обоснован с оглед на тях, тъй като след погасяване на
задължението по договора за заем,
обезпечен с ипотека, учредена с нот.акт№73 от 2009г.,
не е логично ответницата да подпише нов
договор за заем на 10.01.2011г. , с който да поема задължение за връщане на
сума, която е погасила на 15.12.2009г.
Предвид изложеното галвният
иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователни, без да се обсъждат събраните
гласни доказателства. Поради акцесорният му характер,
следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на договорна лихва върху процесната главница.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата направените по делото
разноски. Представени са доказателства за направени разноски в размер на
400,00лева възнаграждение за вещо лице и 6600,00лева адвокатско възнаграждение.
Съдът приема за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото и цената на исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Н. с ЕГН********** срещу И.В.Д. с ЕГН**********, обективно
съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 100 000,00лева, представляваща
главница по договор за заем от 03.06.2009г., обективиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №73, том II, рег.№ 14725, дело№260/2009г., както и сумата от 60 000,00лева лихва за забава за
периода от 04.06.2012г. до 04.06.2018г.
ОСЪЖДА А.Д.Н. с ЕГН**********
да заплати на И.В.Д. с ЕГН********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 7000,00лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.