Решение по дело №473/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е  №240

 

Град Несебър, 13.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Деница Димова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 473 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба, подадена от “Б.П.К.”, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***. С.К.М.№ .., представлявано от С.П.П., срещу Наказателно постановление № 426582-F402970 / 18.02.219г., издадено от Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

              Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необосновано, а описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Като нарушена посочва разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено. В постановлението е посочено и че нарушението е извършено от трето лице. Освен това в него били описани две нарушения – едното за неотпечатване в срок на финансов отчет, а другото за нескрепването му трайно в касовата книга, които са предвидени като нарушения както на чл.41, ал.1, така и на чл.41, ал.2 на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. След като обаче за тях е наложено едно наказание, с това е нарушена императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН месеца. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли за отмяна на постановлението.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искането за отмяна на постановлението.

              Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

              Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              На 28.08.2018г. за времето от 15:08 часа до 16:05 часа А.С.С. – инспектор по приходите в ГДФК ОД Бургас и Борислав Кирилов Златанов – старши инспектор по приходите в ГДФК ОД София,  са извършили проверка в обект ресторант “М.”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел “С.”, стопанисван от и собственост на “Б.П.К.” ЕООД, а за резултатите от проверката служителите съставили Протокол за извършена проверка № 0267034 от 28.08.2018г. Според този протокол проверката е започнала с извършване на контролна покупка, за която е бил издаден фискален касов бон. След легитимация на органите по приходите са били връчени за попълване два броя описи на паричните средства и е бил отпечатан дневен финансов  Х отчет. Обект на проверката е била и касовата книга, в която липсвали трайно скрепени месечни отчети от 01.01.2018г. до 31.07.2018г. включително. В търговския обект е било налично фискално устройство модел DAISY MICRO C01 KL с идн. № DY283286, фиск. памет № ..370686 и номер на регистрация в НАП 3245027 / 17.03.2012г. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез представител на 29.08.2018г. в 18:30 часа в ТД на НАП – Бургас, където да представи копие от месечните отчети от 01.01.2018г. до 31.07.2018г.

              На указаната дата и час се е явило упълномощено от управителя на дружеството-жалбоподател лице, когато е бил съставен от А.С.С. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, АУАН № F402970 от 29.08.2018г. за това, че при извършена проверка на 28.08.2018г. в 15:08 часа в търговски обект ресторант “М.”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел “С.” и стопанисван от “Б.П.К.”, ЕИК ........, се установило, че след легитимация на органи по приходите, в изисканата за проверка касова книга, водена за фискалното устройство, през което се отчитат продажбите в търговския обект, модел DAISY MICRO C01 KL с идн. № DY283286, фиск. памет № ..370686 и номер на регистрация в НАП 3245027 / 17.03.2012г., не е отпечатан в срок и трайно скрепен в касовата книга съкратен месечен финансов отчет от фискална памет, който лицето по чл.3 “Б.П.К.”, ЕИК ........ е задължено да отпечата в 7 дневен срок след края на всеки период. За месец 03.2018г. не е отпечатан в срок и трайно скрепен съкратен месечен отчет от фискална памет в касовата книга, с което “Е.М.А.” ЕООД с ЕИК ........, не е изпълнило задълженията си. Като доказателство за резултатите от проверката и направените констатации и събраните доказателства е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП сер.АА № 0267034/28.08.2018г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от упъномощеното от търговеца лице, актът е подписан от двама свидетели при съставянето на акта.

              Възражение против акта не направено от жалбоподатела нито при съставянето и връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

             Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят заявява, че не е установил дали месечния финансов отчет за месец март 2018г. е отпечатан, защото в деня на проверката той не е бил скрепен в касовата книга. Отпечатването на отчета не се установило и на следващия ден – 29.08.2018г., когато е съставен акта, защото представителят на дружеството не е изпълнил задължението си да представи отчета в сградата на ТД на НАП Бургас. И според актосъставителя извършените нарушения са две.

              Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта, и също е посочил, че е нарушен чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 21.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 28.05.2019г. 

             Когато наказващият орган е посочил, че в касовата книга не е „трайно скрепен“ месечния финансов отчет за месец март 2018г., използваният тук термин не може да се отъждестви с изискването за съхранение на отчета в книгата според чл.41, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Като нарушена обаче е посочена само разпоредбата на чл.41, ал.1 от същата наредба.

              Още при образуване на административно наказателното производство – със съставянето на акта по смисъла на чл..., ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушението като е цитиран протокола от извършването на проверката, към който актосъставителят препраща с акта си, но и в този протокол също не е отразено времето (деня или периода) на извършване на нарушението. Няма спор, че деянието е формално и на просто извършване, реализирано чрез бездействие, но не е посочено кога е настъпила неговата съставомерност. Такава дата не е посочена и в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датата на извършване на нарушението – задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения АУАН липсват задължителни реквизити, предвидени в закона, и това съществено ограничава правото на нарушителя, съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК, още при образуване на административно наказателното производство да узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Макар и в наказателното постановление да е посочена датата на извършване на проверката, при която е установено нарушението, след като фактическото описание на нарушението в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба, и в никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите в акта по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и то единствено чрез копиране на съдържанието на акта в постановлението.

              Така от една страна наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като същевременно наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 е чл.53 от ЗАНН, което пък се потвърждава от обстоятелството, че също като актосъставителя, пак в резултат на механичното възпроизвеждане на съдържанието на акта в НП, и наказващият орган е посочил две лица като нарушители на разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ по едно и също деяние. По този начин издаденото от него наказателно постановление е негодно да ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като нарушител лице, в частност дружеството-жалбоподател, защото не е спазена формалността на административно наказателното производство, изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на наказаното лице. От друга страна това обосновава извод и за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното нарушение факти (Решение № 1606/16.10.2017г. по КНАХД № 1494/2017г. на Административен съд – Бургас).

             По тези съображения АНО е издал един незаконосъобразен акт – наказателното постановление, което подлежи единствено на отмяна, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.

             Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 426582-F402970 / 18.02.219г., издадено от Д.Т.В.– Началник на отдел “Оперативни дейности” Бургас в Централно управление на НАП, с което на “Б.П.К.”, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***. С.К.М.№ .., представлявано от С.П.П., на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: